№ 608
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК.
Образувано е подадени от Е.Д. и С.Д. и от М.М. частни жалби срещу постановеното
от СГС , ГО, решение № 261584 от 03.12.2020г. по ч. гр.д. № 8482/2020г.
С частна жалба на Е.Д. и С.Д. се твърди, че първоинстанционният съд в нарушение
материалния закон е приел, че такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, включена в т.3 на протокол за
разпределение от 13.03.2020г. по изп.дело №20197880400307 по описа на ЧСИ М. К., е
начислена основателно, тъй като в случая се дължи единствено такса по т.24 ТТРЗЧСИ, като
дори да се приемело, че такава се дължи, то тя следвало да се определи само за паричното
вземане на М.М. по присъединения изп. лист, като таксата в размер на 1,5 на сто следвало да
бъде начислена върху по- малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане
върху сумата от 12449,01лв., или дължимата такса по т.20 би следвало да бъде определена
на 224,09лв. с ДДС, а не в размер на 8276,40лв., като било допуснато и нарушение на чл.73,
ал.4, изреч. 3 и 4 ГПК. Ссъдът неправилно бил потвърдил като основателно включването в
разпределението на дължими от жалбоподателите местни данъци към СО, район „Изгрев“ за
2019г., инкорпорирани в т.5.2 и т.5.3 от процесното разпределение. Неправилно било и
решението в частта му, с която се потвърждава включването на такса по т.5 от ТТРЗЧСИ в
протокола за разпределение по т.3, като относно сумата в т.9 от протокола за разпределение.
Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да укаже на
ЧСИ М. К. да извърши ново разпределение, съобразно указанията на съда.
С отговора на частната жалба М.М. твърди, че първоинстанционното решение е
1
правилно и законосъобразно в обжалваните части и иска да бъде потвърдено.
С частна жалба от М.М., се обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която
в т.7 на разпределение от 13.03.2020г. по изп.дело № 20197880400307 по описа на ЧСИ М.
К., е включена сумата от 2 000 лв., представляващи разноски на съделителите Е.Д. и С.Д. за
заплатено възнаграждение за адвокат, поради липсата на представени доказателства за
реалното заплащане на тази сума. В условие на евентуалност, моли съда ако приеме за
доказано извършеното плащане на тази сума, то да бъде редуциран размера на това
възнаграждение, като прекомерно. Счита и и че сумата за попълване на нейният дял по т. 8.1
от разпределение от 13.03.2020г по изп. дело №20197880400307 по описа на ЧСИ М. К., е
определена неправилно и следва да се увеличи до 61 350 лв. Иска съдът да измени
първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано в обжалваните части.
С писмения си си отговор на частната жалба, Е.Д. и С.Д. твърдят, че в частната жалба
на М.М. е недопустима, евентуално- неоснователна и искат съдът да я остави без движение,
респ. да я отхвърли.
ПО частната жалба на М.М.:
Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима. В случая, с
обжалваното решение, правното положение на М.М., която не е обжалвала по реда на
чл.463, ал.1 ГПК прецесното разпределение, не е влошено, което води до липсата на правен
интерес за неговото обжалване, при липсата на който правен интерес, като абсолютна
процесуална предпоставка, подадената частна жалба следва да бъде оставена без
разглеждане.
По частната жалба на С. и Е. Д.:
Частната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване и от надлежно
легитимирани лица с правен интерес от обжалването му.
Изпълнително дело № 20197880400307 е образувано по молба от 14.06.2019 г. на М.
Д. М., въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2019 г., издаден по гр. д. №10923/2004 г. на
СРС, 62 състав, за изнасяне на публична продан на недвижим имот, представляващ
апартамент №21, находящ се в гр. ***, СО, район „***“, ул. „***“ №44, вх. Б, ет. 6, с площ
от 134,80 кв. м., подробно индивидуализиран в изпълнителния лист, при квоти: 1/6 ид. ч. за
М. Д. М. и 5/6 ид. ч. общо за Е. Х. Д. и СТ. Д. Д..
С молбата за образуване на изпълнителното дело е депозиран и изпълнителен лист
от 11.06.19г., издаден по същото гражданско дело, обективиращ парично вземане от 8017,50
2
лв. в полза на М. Д. М. срещу Е. Х. Д. и СТ. Д. Д., за стойността, с която са се обогатили от
подобренията, извършени в процесния имот, ведно със законната лихва от 01.10.2014 г. до
окончателното плащане.
По делото е присъединен като взискател СТ. Д. Д. за вземания, обективирани в
удостоверение изх. №1258/20.01.2020 г., издадено от ЧСИ М. Ц. по и. д. №
201984004001047, за сумата от общо 1686,59 лв., от която: 850 лв. - главница; 678 лв. -
разноски по изпълнителното дело и 158,59 лв. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По делото е конституиран като взискател Столична община - район Изгрев във
връзка с получено по изпълнителното дело писмо от 09.03.2020 г., удостоверяващо
наличието на неплатени данък недвижим имот и такса битови отпадъци, дължими от
съделителите за процесния апартамент към 04.03.2020 г., както следва: за Е. Х. Д. - 131,99
лв. за СТ. Д. Д. - 205,92 лв. и за М. Д. М. - 185,60 лв.
На 20.12.2019 г. е извършен опис на делбения имот, като назначената оценителна
експертиза е определила пазарна стойност от 459 800 лв.
След проведена публична продан имотът е закупен от съделителите С. и Е. Д. за
предложена цена от 366 100 лв., която е разпределена между съделителите, съобразно
изготвеното по реда на чл. 460 ГПК разпределение от 13.03.2020 г., предмет на обжалване в
настоящото производство.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват
вземанията, които са предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението,
които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
служебно да събери от длъжника съобразно чл.79 ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на
вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв
ред.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на СГС, че публичната продан
на допуснат до делба неподеляем недвижим имот представлява особен случай на
изпълнение върху недвижим имот, насочено към ликвидиране на съсобствеността, а не към
осребряване на имущество с цел погасяване на парично вземане. В този смисъл целта на
изпълнителния процес е не удовлетворяване на определен взискател, а гарантиране правото
на всеки съделител да получи такава част от събраната от проданта сума, съответстваща на
дела му в съсобствеността. Предвид това извършването на разпределение е обусловено от
необходимостта да се установят полагащите се на всеки съделител суми след приспадане на
съответно дължимите такси и разноски
Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че първоинстанционният съд
неправилно е включил в разпределението такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на
8 276,40лв.: Съдебният изпълнител извършва публичната продан по реда на чл. 483 и сл. от
ГПК. В случая по изпълнителното дело е извършен опис на недвижимия имот, предмет на
3
производството по делба, във връзка с което изпълнително действие на ЧСИ М. К. се дължи
такса в размер на 8276.40 лв. с ДДС, съобразно т.20 от ТТРЗЧСИ, която такса се дължи
отделно от таксата по т.24 ТТРЗЧСИ, дължима за извършване на публична продан на
делбения имот.
Действително, съгл. чл. 20 ТТРЗЧСИ, таксата се събира върху 1.5% на сто върху по-
малката от двете стойности между тази на процесния имот и на паричното вземане, което
обаче не изключва дължимостта на такса при провеждане на публична продажба на делбен
имот, а цели нейното ограничаване, когато изпълнителното производство е насочено към
удоволетворяване на парично вземане. В случая удоволетворяването на паричното вземане е
последица от публичната продан, като, както правилно е приел и първоинстанционния съд,
следва да се съобрази особения характер на производството, което има за главна цел да бъде
ликвидирана съсобствеността, а не да бъде извършено принудително изпълнение по
отношение на ликвидни и изискуеми притезания.
С оглед спецификите на настоящото изп. производство, насочено към ликвидиране на
съсобствеността, неприложима е и и разпоредбата на чл.73, ал.4 ГПК /отм./ , която касае
таксата за изпълнение на парично вземане, т.е. тази по т.26 ТТРЗЧСИ.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателите, относно включените в
разпределението задължения за местни данъци и такси по т.5 от протокола за разпределение.
Съгл. чл. 458 ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да включи в разпределението общата
дължима сума към СО, район „Изгрев“ за ДНИ и ТБО. Столична община има качество на
взискател спрямо всеки от съделителите за припадащата му се част от общата дължима сума,
съразмерно притежаваната идеалната част от съсобствения имот. Съдебният изпълнител
няма вменено законово задължение да следи служебно за направени от длъжниците
извънсъдебни плащания, доказателства за заплащане на които дължими данъци и такси С. и
Е. Д. са представили едва с подадената от тях жалба срещу разпределението. Нещо повече,
дори и длъжниците да бяха уведомили съдебният изпълнител за направеното плащане преди
датата на изготвяне на разпределението, то той отново не би могъл да изключи заплатените
суми от разпределението, с аргумент за противното от чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, тъй като
извънсъдебното плащане е направено след образуване на изпълнителното дело.
Неоснователни са и доводите на частните жалбоподатели относно таксите по т.5,
включени в т.3 от разпределението в общ размер на 504 лв. за връчване на 21 на брой
съобщения, действителният брой, на които съобщения не се оспорва от жалбоподателите,
като в тази си част и жалбата е бланкетна.
Неоснователни са доводите за неправилност на първоинтанционното решение, в
частта с която е включена цялата сума по т. 4, а не само сумата по т. 4.2 от разпределението,
като дължими от жалбоподателите. Принципно правилен е описаният начин на формиране
на реално дължимата сума от 88 651,24 лв. по т. 9, чрез включване и на дължимите от М.М.
такси по изпълнителното дело, посочени в т. 4.1 от разпределението, а не само тези по т. 4.2,
както твърдят жалбоподателите. Както правилно е приел и първоинстанционнният съд,
4
действително този съделител, а не купувачите, дължи тези суми, което обстоятелство обаче
е отчетено от съдебния изпълнител, който със сумите по тази точка е намалил полагащия се
на М.М. паричен дял от продажната цена (определен в т. 2.1 от разпределението на 61 350
лв.), и по този начин в т. 8.1 от разпределението се получава чистата сума (58 052,43 лв.),
която този съделител следва да получи от останалите двама съделители - купувачи
(получена от намаляването на сумата по т. 2.1 със сумите по т. 4.1 и т. 5.1, т.е. 61350-
3111,97-185,60= 58052,43). За интереса на всички съделители е ирелевантно дали купувачите
ще платят на М.М. целия полагащ й се дял от продажната цена- 61 350 лв., и от нея ЧСИ ще
задели сумите по т. 4.1, или разпределението ще се извърши по посочения в него начин, тъй
като това не би променило дължимата от купувачите сума по т. 9, нито размера на полагаща
се на М.М. по т. 8.1 сума, след като се приспадната дължимите от нея суми по т.4.1 и т. 5.1
Воден от горното, САС, ТО, 13 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261584 от 03.12.2020г. на СГС, ГО, постановено по ч.
гр.д. № 8482/2020г.
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на М. Д. М. с вх. № 305991/23.12.2020г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 714/21г. в тази му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5