Р Е Ш Е Н И Е
№….........../21.05.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12854 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от С.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Военно
формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1.) осъдителен иск с правно основание чл. 196, ал. 1 във вр. чл.
214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ за сумата
от 528 лв. (след допуснатото
изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща
неизплатена част от дължими допълнителни възнаграждения за 528 часа от носени
двадесет и осем на брой 24-часови дежурства на екипажите от летателния състав
за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в периода от
01.08.2015 г. до 31.12.2015 г.;
2.) осъдителен иск с правно
основание чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 175,13
лв. (след допуснатото изменение
на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща левовата
равностойност на незаплатената и непредоставена безплатна храна за носените
двадесет и осем на брой 24-часови дежурства в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015
г.;
3.) осъдителен иск с правно
основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане
на сумата от 7541,40 лв. (след
допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер),
представляваща неизплатено обезщетение за положени 528 часа извънреден
труд – некомпенсирано с почивка изслужено
удължено служебно време по носените 24-часови дежурства за 66 работни дни в
периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задълженията.
По твърдения в исковата молба,
ищецът бил
кадрови военнослужещ в периода от 14.09.1998 г. до 18.06.2018 г., включително,
като последната му длъжност била „заместник-началник на щаба по тактическа
подготовка“ и в изпълнение на служебните му задължения ежемесечно полагал
различен брой 24-часови дежурства по Военноморските сили с вертолет AS 565MB
като втори пилот от състава на екипажа или като осигуряващ такъв, съгласно утвърден
график в ответното военното формирование. Служебното му правоотношение било
прекратено на 18.06.2018 г. Ищецът поддържа, че всеки месец в периода от м.
08.2015 г. до м. 12.2015 г., включително, носил 24-часови дежурства на екипажите от
летателния състав за аварийно-спасително осигуряване във военното формирование,
които не били включени в основните му функционални задължения на заеманата от
него длъжност. Въпросните дежурства давал в изпълнение на заповед на
командващия, като част от часовете, включени в дежурствата, били отработени на
територията на формированието, а останалата част военнослужещият бил на
разположение, но извън неговата територия. Така, в празнични и почивни дни
цялата продължителност на съответното дежурство от 24 часа ищецът бил на
разположение извън военното формирование, а в делнични работни дни – 8 часа,
съвпадащи с редовното му работно време, били носени на територията на
формированието, а останалите 16 часа до общата продължителност на дежурството –
извън него. Твърди, че за така описаните дежурства не бил получил пълния размер на
дължимите допълнителни възнаграждения, като неизплатени са останали часовете на
разположение, през които бил дежурен извън територията на военното
формирование. За процесния период от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г. неизплатени
останали общо 560 лв. за 528 часа от положените дежурства, както следва: за м. август 2015: 01.08. – 24 часа, 17.08. – 16 часа, 18.08. –
16 часа, 19.08. – 16 часа и 20.08. – 16 часа; за м. септември: 19.09 – 24 ч., 20.09 – 24 ч., 21.09 – 24
ч., 22.09 – 24 ч., 23.09 – 16 ч., 24.09 – 16 ч.; за м. октомври: 07.10 – 16 ч., 08.10 – 16 ч., 09.10 – 16
ч., 10.10 – 24 ч., 11.10 – 24 ч., 12.10 – 16 ч.; за м. ноември: 17.11 – 16 ч.,
18.11 – 16 ч., 19.11 – 16 ч., 20.11 – 16 ч., 21.11 – 24 ч., 22.11 – 24 ч.,
23.11 – 16 ч., 24.11 – 16 ч.; за м. декември: 29.12 – 16 ч., 30.12 – 16 ч.,
31.12 – 24 ч.
Излага, че за положените дежурства на
посочените дати не бил получил
полагащата му се безплатна храна, поради което счита, че следва да му
бъде заплатено обезщетение за нейната равностойност, като претендира общо сумата
от 220 лв. – по 44 лв. месечно за периода от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г.,
включително.
Твърди също, че за
описаните дежурства не била извършена компенсация чрез осигуряване на намалено работно
време в рамките на общата продължителност на служебното време през съответния
месец и намира, че при прекратяване на служебното му правоотношение
некомпенсираните почивки следва да му бъдат заплатени като извънреден труд.
Поддържа, че за всяко дежурство, което е носено в делничен ден, се полагат два
работни дни почивка, а за всяко дежурство в почивен или празничен ден - три
работни дни. Претендира заплащане на сумата от общо 7980 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за положен 528 часа (66 работни дни)
извънреден труд в периода от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г., както следва: за
м. август – 11 работни дни или 88 часа, за м. септември – 16 работни дни или 128 часа, за м. октомври –
14 работни дни или 112 часа, за месец ноември – 18 работни дни или 144 часа и
за м. декември – 7 работни дни или 56 часа.
В съответствие с
наведените твърдения е формулираното от ищеца искане по същество за осъждане на
ответника да му заплати дължимите суми за допълнително възнаграждение за
носените дежурства, левовата равностойност на полагащата му се безплатна храна
и обезщетение за извънреден труд, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното им изплащане. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и обективираното
в нея искане и представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът - Военно формирование 36940 - Варна, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
изпълнявал военна служба във военното формирование, както и че в процесния
период носил дежурства по реда на чл. 195 ЗОВСРБ. Поддържа, че искът за
заплащане на допълнително възнаграждение за изпълняваните дежурства е
неоснователен, тъй като дължимите суми са изплатени на военнослужещия в пълен
размер. В тази връзка излага също, че не били издавани заповеди за увеличена
продължителност на служебното време по функционалните задължения на ищеца (съгласно
длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност), поради което същият
не бил полагал извънреден труд и възнаграждение за такъв също не му се дължи. Твърди,
че ищецът бил ползвал полагащите му се почивки след носените от него дежурства,
съобразно предварително изготвения, утвърден и подписан от него график, и
обезщетение за тях не му се следва. Освен това счита, че не е налице законово
основание за подобно компенсиране на неползвани почивки с техния паричен
еквивалент.
По тези съображения по
същество моли за отхвърляне на предявените искове.
Идентично искане
поддържа и в открито съдебно заседание, като претендира разоски за
юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е
отделено обстоятелството, че в периода от 14.09.1998 г. до 18.06.2018 г.,
включително, ищецът С.С.Д. е бил кадрови военнослужещ, като е изпълнявал служебните си задължения в ответното
Военно формирование 36940 – Варна. Същото се установява и от предсатавените
писмени доказателствени средства - договор за военна служба № 54/20.05.2010 г.
(л. 27-29) и заповед на министъра на отбраната № 223/29.05.2018 г. (л. 5).
Страните не
спорят, че последно заеманата от ищеца длъжност преди прекратяване на договора
за военна служба е била „заместник-началник на щаба по тактическа подготовка“,
за която по делото е приложена длъжностна характеристика (л.31-32), както и че
и в изпълнение на служебните му задължения ищецът ежемесечно е полагал различен
брой 24-часови дежурства по Военноморските сили (ВМС) с вертолет AS 565MB като
втори пилот от състава на екипажа или като осигуряващ такъв, съгласно утвърден
график, като в работно време дежурството е носено във военното формирование, а
в извънслужебно време – по местоживеене на военнослужещия.
От
представената от ответника заповед на командира на военноморските сили №
РД-01-100 от 18.02.2013 г. (л. 33-34) се изяснява, че стойността на
допълнителното възнаграждение за назначените като дежурен екипаж на вертолет AS
565MB „Пантер“ се изчислява съгласно размера по т. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба №
Н-15 от 27.04.2010 г. В заповедта е отразено, че възнаграждението се изплаща
пропорционално на времето на носене на дежурството в района на военното
формирование. Посочено е още, че компенсирането на часовете служебно време,
положени при дежурствата, се извършва в съответствие с разпоредбите на Наредба
Н-18/19.12.2012 г. – само при фактическото носене на дежурството във военното
формирование.
Приобщена към
доказателствения материал по делото е и служебна бележка с рег. №
1433/25.09.2018 г., от която е видно, че на капитан С.С.Д. е изплатено
допълнително възнаграждение за носени дежурства по ВМС, както следва: за м.
септември 2015 г. – 32 лв., за м. октомври 2015 г. – 16 лв. и за м. ноември
2015 г. – 32 лв., а също и левовата равностойност на полагащата се безплатна
храна: за м. септември 2015 г. – 158,09 лв., за м. октомври 2015 г. – 55,82 лв.
и за м. ноември 2015 г. – 74,58 лв.
По делото са
приети две експертни заключения – по основната съдебно-счетоводна експертиза и
по допълнителната такава.
При
изслушването на вещото лице Д.Д. (л. 69), същата пояснява, че заключенията са
изготвени на база утвърдените графици за положени дежурства и заповедната книга
във военното формирование, като процените 24-часови дежурства са разпределени
по следния начин: в работни дни – 8 часа, които съвпадат със служебното време
на ищеца, са носени на територията на формированието, а останалите 16 часа до
пълната продължителност на дежурствата в работен ден, както и всички 24 часа от
дежурствата в неработни дни, военнослужещият е бил „на разположение у дома“.
От основното
заключение се установява, че в периода от м. август 2015 г. до м. декември 2015
г., включително, ищецът е носил 28 броя дежурства, за които се полагат 66 дни
компенсация чрез почивка (62 дни по задача № 2 от заключението и 4 дни за м.
декември 2015 г., които не са включени в заключението – л. 69-гръб). Установява
се също, че за периода 01.08.2015 г. – 31.12.2015 г. нормативно установената
месечна продължителност на служебното време е в размер на 840 часа, а
фактическата продължителност – 1168 часа, респ. разликата възлиза на 328 часа,
за която дължимото обезщетение, изчислено по реда на чл. 43 и чл. 44 от Наредба
№ Н-18/19.12.2012 г., е в размер на 2619,76 лв.
От допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че установените 28
броя положени от ищеца дежурства по Военноморските сили (ВМС) като втори пилот
от състава на дежурния вертолет са разпределени по следния начин: за м. август
2015 г. – 5 броя 24-часови дежурства, от които общо 32 часа са положени на
територията на военното формирование (4 работни дни по 8 часа служебно време),
а останалите 88 часа (1
неработен ден по 24 часа и 4 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за
м. септември 2015 г. - 6 броя 24-часови дежурства, от които общо 16 часа са
положени на територията на военното формирование (2 работни дни по 8 часа
служебно време), а останалите 128 часа (4 неработни дни по 24 часа и 2 работни
дни по 16 часа) – извън формированието; за м. октомври 2015 г. - 6 броя
24-часови дежурства, от които общо 32 часа са положени на територията на военното
формирование (4 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 112 часа (2
неработни дни по 24 часа и 4 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за м. ноември
2015 г. - 8 броя 24-часови дежурства, от които общо 48 часа са положени на територията
на военното формирование (6 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите
144 часа (2 неработни дни по 24 часа и 6 работни дни по 16 часа) – извън
формированието; за м. декември 2015 г. - 3 броя 24-часови дежурства, от които
общо 16 часа са положени на територията на военното формирование (2 работни дни
по 8 часа служебно време), а останалите 56 часа (1 неработен ден по 24 часа и 2
работни дни по 16 часа) – извън формированието.
Според
допълнителното заключение за носените дежурства на територията на военното
формирование (общо 144 часа) е изплатено допълнително възнаграждение на ищеца
по Наредба № Н-15/27.04.2010 г. в размер от общо 144 лв. (по 1 лв. на час),
като неизплатено е останало допълнително възнаграждение в размер на 528 лв. за
времето, през което ищецът е носил дежурствата извън територията на
формированието (общо 528 часа).
От
допълнителната съдебно-счетивидна експертиза се установява също, че ищецът не е
ползвал полагащите му се компенсации за носените дежурства (общо 66 дни) и на
същия не е изплатена в пълен размер левовата равностойност на полагащата му се
безплатна храна, като неизплатената част от същата за процесния период от 01.08.2015
г. до 31.12.2015 г. възлиза в размер на общо 175,13 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявените осъдителни
искове са допустими. По отношение на тяхната основателност, съдът намира
следното:
I. По иска с правно основание чл. 196,
ал. 1 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ:
Според разпоредбата на
чл. 196 ЗОВСРБ в случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство по
график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 – за
специфични условия при изпълнение на военната служба. Доколкото носенето на
дежурство по ВМС не е включено в основните функционални задължения на заеманата
от ищеца длъжност в процесния период, допълнителното възнаграждение за всяко
24-часово дежурство следва да бъде определено по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н-15/27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на
военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, в размер на 24 лв.
Между страните не е налице спор, че процесните дежурства са носени от
ищеца, че същите попадат в приложното поле на сочената разпоредба от наредбата,
както и че за часовете от дежурствата, носени на територията на фоенното
формирование, на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение по този ред (по
1 лв. на час за 8 часа служебно време в работни дни, тоест по 8 лв. за
дежурство). Спорно е дали следва да бъде изплатено допълнително възнаграждение
за часовете от съответното дежурство, които ищецът не е бил на територията на
формированието (24 часа в неработни дни и 16 часа в работни дни). Именно тази част
от допълнителното възнаграждение за носените дежурства не е изплатена и същата
е предмет на предявения иск.
Съдът намира, че за тези часове на военнослужещият се дължи допълнително
възнаграждение, като съображенията за това са следните:
На първо място, приложимата норма на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н-15/27.04.2010 г. определя размера на възнаграждението като константна
величина в размер на 24 лв., без да разграничава начина на изпълнение на
дежурството и в частност местопребиваването на служителя през неговата
продължителност. Следователно редуцирането на този размер, съразмерно с
фактическото пребиваване на военнослужещия на територията на поделението,
противоречи на приложимия подзаконов нормативен акт.
Освен това през времето „на разположение“ в
периода на дежурството военнослужещият, макар физически да не се намира на
работното място, следва да изпълнява определени задължения и да търпи
ограничения, за да бъде в готовност за реално изпълнение на служебните му
задължения, поради което това време следва да бъде овъзмездено от работодателя.
Същото се разграничава от общото задължение на всеки военнослужещ, предвидено в
чл. 193 ЗОВСРБ и свързано с естеството на военната служба, доколкото чл. 195,
ал. 3 ЗОВСРБ изрично предвижда, че времето за дежурство е служебно време.
Не на последно място следва да се отбележи,
че въпросът дали при дежурства, когато служителят е на разположение на
работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се
счита изцяло за работно време, е бил разгледан в няколко решения на Съда на
Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания по приложението на
Директива 2003/88/ЕО (напр. C-151/02 - Landeshauptstadt Kiel v Norbert Jaeger,
C-266/14 - Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones
obreras срещу Tyco Integrated Security SL и др.). СЕС дава положителен отговор
на посочения въпрос, като приема, че дори пътуването до местоживеенето на
работника следва да се счита за работно време, както и че времето, състоящо се
от периоди на дежурство и оперативна готовност, е част от понятието „работно
време" по смисъла на Директивата.
Следователно часовете, в които ищецът е бил
дежувен по ВМС извън територията на военното формирование, представляват
служебно време и за същите се дължи възнаграждение. Според допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
достоверно, пълно и обосновано в тази му част, за периода от 01.08.2015 г. до
31.12.2015 г. възнаграждението възлиза в размер на 528 лв., съответстващ на
исковата претенция. С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
претендираната сума от 528 лв.
II. По иска с правно
основание чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ:
Според приложимата
редакция на чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ (ДВ, бр. 16 от 2010 г., в
сила от 26.02.2010 г.), действаща в процесния период, на военнослужещите се
осигурява безплатна
храна и ободряващи напитки при носене на дежурства, при занятия, учения,
тренировки и лагери и при извършване на дейности със специфичен характер.
Законът не
предвижда алтернативна възможност за изплащане на левовата равностойност на
дължимата безплатна храна, каквато е въведена по-късно с изменението на
разпоредбата, ДВ, бр. 98 от 2016 г., поради което предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Безплатната храна се дължи във връзка
със специфичните условия, при които полагат труд определени категории
служители, поради което принципът е същата да се дължи в натура и изключението
от него следва да бъде изрично регаменторано, каквато регламентация липсва в
разглеждания случай.
III. По иска с правно основание чл. 194,
ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ:
Съгласно чл. 194, ал.1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното
време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ предвиждат, че
военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и
по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец - 168 часа. Според чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ на военнослужещите се
изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън
установеното служебно време.
Разпределението
на служебното време на военнослужещите, в това число при носене на дежурство, е
уредено в действащата в процесния период Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на
служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, неговото
отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност
на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на
официални празници. Съдържанието на чл. 16 от Наредбата относно максималната продължителност на
служебното време при носене на дежурство е идентично с това на чл. 195, ал. 2
ЗОВСРБ. Според чл. 22 от Наредбата при
дежурства, обхващащи част от междуседмичната почивка, на военнослужещите се
осигурява през работната седмица, следваща дежурството, ползването на
междуседмична почивка за почивния ден, в който са носили дежурството. Чл. 28 от
Наредбата предвижда, че компенсирането на часовете служебно време, положени над
нормалната дневна продължителност на служебното време за определен период, в
рамките на общата продължителност на служебното време се извършва в рамките на
месеца, през който се изпълнява службата. В случаите, когато е работено в режим
на удължено служебно време през последните дни на календарния месец,
компенсирането се извършва в рамките на следващия календарен месец. Изплащането
на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници е уредено в Раздел IX от Наребата, където
са предвидени специални правила за изчисление на възнаграждението през работни
дни (чл. 43) и през почивни дни и официални празници (чл. 44).
Цитираните разпоредби не уреждат хипотезата,
при която положената от военнослужещия служба при увеличено работно време не е
била компенсирана с необходимите почивки към момента на прекратяване на негото
правоотношение, поради което, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, към
правоотношението следва да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 136а,
ал. 5 КТ, като се приеме, че некомпенсираното с почивка удължено
служебно (работно) време при носене на 24-часови дежурства следва да бъде
заплатено като извънреден труд. Това разрешение е в съответствие с принципната
забрана в трудовото законодателство работодателят да замества с парична
престация дължимата на работника (служителя) почивка, освен при прекратяване на
трудовото правоотношение, когато вече е невъзможно ползването на почивката да
се осъществи при същия работодател. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 165/02.06.2016 г. по гр.д. № 6064/2015 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 128/26.05.2010 г.
по гр. д. № 282/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 389/31.05.2010 г. по гр. д. №
194/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 439/01.07.2010 г. по гр. д. № 1733/2009
г. на ВКС, III ГО, решение № 696/23.11.2010 г. по гр. д. № № 887/2009 г. на
ВКС, IV ГО и др.
От експертните
заключения се установява, че носените от ищеца дежурства по ВМС в процесния
период не са компенсирани с почивки, като правоотношението на ищеца е
прекратено, поради което предявеният иск с правно основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ е доказан по основание. По
отношение на неговия размер съдът кредитира основното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което определя дължимото обезщетение за
извънреден труд в размер на 2619,76 лв., тъй като същото е изчислено по реда на
чл. 43 и чл. 44 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г., на база разликата между
фактическата продължителност на служебното време в периода от м. август 2015 г.
до м. декември 2015 г., включително (1168 часа), и нормативно установената
такава за същия период (840 часа). Именно тази разлика от 328 часа представлява
извънреден труд, който подлежи на обезщетяване от ответното военно формирование,
като размерът й е определен по реда на приложимата специална уредба.
До посочения размер
от 2619,76 лв. като обезщетение за положения извънреден труд от 328 часа за
периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г. предявеният иск следва да бъде
уважен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 7541,40
лв. същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, предвид направеното искане и с оглед изхода на делото, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото. Такива се претендират в
размер на 1080 лв., от които 300 лв. за депозит за вещо лице и 780 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и
съдействие от 07.12.2018 г. (л. 54), ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Депозитът за вещо лице е погрешно
внесен от ищеца (същият е изплатен на вещото лице от бюджета, съобразно
указанията на съда), поради което не следва да бъде присъждан в полза на
страната по реда на чл. 78 ГПК, а подлежи на връщане, за което следва да бъде
депозирана нарочна молба. За разноските за заплатено адвокатско възнаграждение
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер на 297,80 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 742,23 лв. и същото
надвишава претендираното възнаграждение с минимална разлика, която не може да
обоснове извод за неговата прекомерност.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски.
Такива се претендират само за юрисконсулстко възнаграждение (л. 107), като
съдът определя същото по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лв., поради което в тежест на ищеца следва да
бъде възложена сумата от 61,82 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета,
по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 175,91 лв. и 152,72
лв. за депозит за основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
изплатени от бюджета на съда, или общо сумата от 328,63 лв. за дължимите такси и разноски по уважените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Военно формирование 36940 - Варна,
с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, да
заплати на С.С.Д., ЕГН **********,***, сумата
от 528 лв. (петстотин двадесет и осем лева), представляваща
неизплатена част от дължими допълнителни възнаграждения за 528 часа от носени
двадесет и осем на брой 24-часови дежурства на екипажите от летателния състав
за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в периода от
01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 196, ал. 1 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, както
и сумата от 2619,76 лв. (две хиляди шестстотин и деветнадесет лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за положени 328 часа
извънреден труд – некомпенсирано с
почивка изслужено удължено служебно време по носените 24-часови дежурства на
екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното
военно формирование в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ;
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, иск с правно основание чл. 194,
ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за разликата над дължимата сума от 2619,76 лв. (две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 7541,40
лв. (седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиридесет
стотинки) за обезщетение за извънреден труд
– некомпенсирано с почивка изслужено удължено служебно време по носените
24-часови дежурства на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително
осигуряване в ответното военно формирование в периода от 01.08.2015 г. до
31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 224, ал.
1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 175,13 лв. (сто седемдесет
и пет лева и тринадесет стотинки), представляваща левовата равностойност на
незаплатената и непредоставена безплатна храна за носените двадесет и осем на
брой 24-часови дежурства на екипажите от летателния състав за
аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в периода от
01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението;
ОСЪЖДА Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, да
заплати на С.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 297,80 лв. (двеста деветдесет и
седем лева и осемдесет стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Военно
формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, сумата
от 61,82 лв. (шестдесет
и един лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
ОСЪЖДА Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
сумата от 328,63 лв. (триста
двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) за дължимите такси
и разноски в производстото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: