РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 12.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2677 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата И.Н.В. е предявила иск против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД за заплащане на сумата от 5 990,97 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г. до 20.05.2019 г., ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 28.06.2019 г. в размер на 145,46 лв. (след направеното изменение на иска), дължими на основание Трудов договор № 31 от 14.09.2017 г., по силата на който ищцата е работила през процесния период при ответника на длъжността „медицинска сестра“.

         Претендира разноски.

         Ангажира писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице.

         Ответникът „МБАЛ Ескулап“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. намира исковата молба за нередовна, тъй като не е посочена цената на исковете, а при условията на евентуалност – за неоснователна.

         Прави възражение за недействителност на представения по делото трудов договор, като твърди, че не е подписвал представения от ищцата трудов договор, същият не се съхранява при него и не са налице други документи за съществуването на трудово правоотношение между страните.

Сочи, че ищцата не ангажира доказателства да е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения и тяхното количество.

Оспорва уговорения размер на трудовото възнаграждение.

Оспорва размера на предявената претенция с твърдението, че работодателят е внесъл дължимите данъци и осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение на ищеца и на същия се следва единствено чистата сума, оставаща след приспадането им.

         Моли за отхвърляне на исковете.

         Оспорва авторството на представените от ищцата писмени доказателства и моли да бъде открито производство по оспорване на автентичността им по отношение на положените в тях подписи.

         Сочи доказателства.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Установява се от Трудов договор № 31 от 14.09.2017 г., представен по делото и в оригинал, че между страните е сключен трудов договор, по силата на който ищцата се е задължила да работи при ответника на длъжността „медицинска сестра“ на осемчасов работен ден с уговорено трудово възнаграждение от 800 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 1 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

От фиш за работна заплата за месец октомври 2018 г., Заповед № 24/10.10.2017 г. и извлечение от банкова сметка ***, че ответникът е начислил на ищцата брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г. в размер на 1 042 лв., че считано от 10.10.2017 г. ищцата е била командирована в „Хирургично отделение“ за срок от два месеца и че на 26.09.2018 г. и 25.10.2018 г. по банковата сметка на ищцата са постъпвали плащания от „МБАЛ Ескулап“ ООД.

От констатацията на трудовата книжка на ищцата, извършена в съдебно заседание, се установява, че в същата фигурира запис за начало на трудово правоотношение с „МБАЛ Ескулап“ ООД на 14.09.2017 г. на длъжност „медицинска сестра“ и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 20.09.2019 г. Поставен е правоъгълен печат с надпис: „Прослужено време в „МБАЛ Ескулап“ ООД 2 години и пет дни“ с положени подписи на счетоводител и управител.

         От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата за процесния период е в общ размер на 5 990,97 лв., от които: за месец ноември 2018 г. – 1 050 лв., за месец декември 2018 г. – 1 035,97 лв., за месец януари 2019 г. – 1 050 лв., за месец февруари 2019 г. – 1 045 лв., за месец март 2019 г. – 1 000 лв., за месец април 2019 г. – 655 лв. и за месец май 2019 г. – 155 лв. Сумата на начислените и преведени удръжки към ДОО по КСО (ДОО, ДЗПО и ЗО) е в общ размер на 825,56 лв. Сумата на дължимия данък общ доход е 516,54 лв. До момента на изготвяне на заключението трудовото възнаграждение не е изплатено на ищцата. Сумата на мораторната лихва за забава при изплащането на претендираните трудови възнаграждения възлиза общо на 145,46 лв. Удържаните суми като осигурителни вноски по КСО за процесния период са надлежно внесени по сметките на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик чрез прихващане на дължими на „МБАЛ Ескулап“ ООД от РЗОК – Пазарджик суми с такива, дължими от медицинското заведение на приходната администрация.

         От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. С. Г., без родство и служебни отношения със страните, се установява, че е работила в „МБАЛ Ескулап“ ООД като старша медицинска сестра във „Вътрешно отделение“. Ищцата работела при ответника от 2017 г. до 2019 г. като медицинска сестра. Повече от една година двете работили в едно отделение. Като старша медицинска сестра свидетелката била пряк началник на ищцата. Изготвяла графика за дежурствата, следяла дали ищцата се явява на работа, дали закъснява и дали си тръгва по-рано. Нямало е случаи ищцата да не се яви на работа без причина. Когато се е налагало да отсъства, е уведомявала старшата сестра или завеждащия отделението. Нямала е забележки или наказания. Винаги добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения и се е отнасяла с уважение към пациентите и колегите си.

         При така установените правнорелевантни факти, съдът намира следното от правна страна:

         Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на ответника-работодател да заплати на ищцата неизплатените й трудови възнаграждения и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихва за забава.

         За уважаването на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между нея и ответника през процесния период и изпълнението на трудовите си задължения през този период.

         В тежест на ответника е да установи изплащането на трудовите възнаграждения на ищцата и твърденията си за заплащане в полза на бюджета на дължимите данъчни и осигурителни вноски върху дължимото трудово възнаграждение.

         В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за нищожност на трудовия договор, от който ищцата черпи правата си, и е оспорил истинността му с твърдението, че договорът не е подписан от него. След изричното изявление на ищцата, че ще се ползва от оспорения документ, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК за установява на истинността на документа. На основание чл. 193, ал. 3 ГПК е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи неистинността на документа, а на основание чл. 146, ал. 2 ГПК му е указал, че не сочи доказателства за установяване на това твърдение. Въпреки дадените от съда указания до приключване на съдебно дирене пред първата инстанция ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на възражението за неистинност на трудовия договор. По тези съображения и доколкото трудовият договор е сключен в писмена форма, подписан е двустранно и има изискуемото по закон съдържание, съдът приема, че е валидно сключен между страните по делото и ги обвързва надлежно.

Аргумент в тази насока дават представените от ищцата писмени доказателства: трудова книжка в оригинал, представляваща официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя съгласно чл. 347 КТ, в която е надлежно отразено от работодателя трудовото правоотношение с ищцата с неговите съществени характеристики – начало и край, длъжност, трудово възнаграждение; фиш за работна заплата за месец октомври 2018 г.; заповед за командироване; извлечение от сметка, а също и констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, според които дължимите осигурителни вноски върху начислените през процесния период трудови възнаграждения на ищцата са внесени в полза на приходната администрация. Тези доказателства, макар и косвени, преценени в съвкупност водят до несъмнения извод, че през процесния период между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение.

         Изпълнението на задължението на ищцата да престира работната си сила на работодателя се установява от събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като незаинтересовани, непосредствени и необорени от други доказателства по делото. От преките си впечатления върху работата на ищцата като медицинска сестра във „Вътрешно отделение“ на „МБАЛ Ескулап“ ООД свидетелката Генкова установи, че ищцата се е явявала на работа съгласно изготвения график за дежурства, а когато е отсъствала от работа винаги е уведомявала прекия си ръководител или завеждащия отделението. Не е имала забележки или наказания. Изпълнявала е трудовите си задължения добросъвестно и с грижа за пациента.

         Добросъвестното изпълнение на трудовите задължения на ищцата е породило насрещното задължение на ответника-работодател да й заплати уговореното трудовото възнаграждение.

         Ответникът не твърди да е изплатил трудовите възнаграждения на ищцата. Напротив – от заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че и до момента те не са заплатени. Липсата на плащане на уговорената дата е поставило работодателя в забава, поради което той дължи на ищцата заплащане на трудовото й възнаграждение и лихва за забава.

         Спорният по делото въпрос за размера на дължимото, но неизплатено на ищцата трудово възнаграждение, се установява посредством пълно и главно доказване от приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема като обосновано, обективно и компетентно изготвено. От експертното заключение се установява също така, че към настоящия момент трудовите възнаграждения на ищцата не са изплатени. Обстоятелството, че работодателят е внесъл в полза на бюджета на държавното обществено осигуряване дължимите осигурителни вноски представлява изпълнение на публичноправното задължение като осигурител, но е без значение за дължимостта на трудовите възнаграждения на работника.

         Няма спор, че работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но също така няма пречка да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението това е ясно посочено. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения – виж Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 220/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.

         Доколкото ищцата е заявила претенция за брутния размер на трудовото възнаграждение и предвид основателността на главния иск, същият следва да бъде уважен изцяло, като изрично бъде посочено, че в полза на ищцата се присъжда брутното трудово възнаграждение. Като основателен следва да бъде уважен и акцесорният иск за лихва за забава, доколкото по делото се установи, че ответникът е изпаднал в такава.

         При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените по делото разноски в пълен размер.

         Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е основателно, тъй като размерът му от 600 лв. е под минимума, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 3 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за двата предявени иска.

         На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в пълен размер.

         На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на И.Н.В., ЕГН ********** *** сумата от 5 990,97 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г. до 20.05.2019 г., дължимо на основание Трудов договор № 31 от 14.09.2017 г., по силата на който ищцата е работила при ответника като медицинска сестра, както и обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 28.06.2019 г. в размер на 145,46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на И.Н.В., ЕГН ********** *** разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 289,64 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 22.11.2019 г., която дата е обявена на страните в съдебно заседание, проведено на 08.11.2019 г.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: