Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 16.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9394 по описа за 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .
ИЩЕЦЪТ, Т.Г.К. твърди, че на 13.09.2016 г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК- за това, че на 03.06.2016 г., около 11.30 ч., в къща, намираща се в гр. София, ж.к. „******чрез нанасяне на множество удари по тялото и лявата ръка с дървен предмет е причинил средна телесна повреда на лицето И. Н.Д..
Задържан е за
24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като е освободен в 11.48 ч. на
04.06.2016г.
С присъда от 10.04.2019 г. по НОХД № 5756 г. по описа на СРС за 2018г, НО, 8 състав, ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по цитираните по-горе текстове от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 26.04.2019г.
Твърди, че повдигането и предявяването на обвинение, извършената полицейска регистрация, задържането под стража за 24 часа, изготвянето и внасянето на обвинителен акт в съда, са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателно отношение на приятелите и познатите към него, в следствие на което авторитетът му се сринал, достойнството и честта му били накърнени и бил принуден да води по-затворен живот. Изпитвал голям стрес и силно психическо напрежение, които му се отразили неблагоприятно. Тези отрицателни състояния били породени от страх от несправедлива осъдителна присъда, който продължил повече от две години и половина.
Повдигнатото му обвинение попречило да кандидатства за получаване на виза за посещение на друга държава, където се намирали негови близки и съответно бил лишен от възможността да бъде с тях. А полицейската регистрация, довела до унизително и грубо отношение към него и придружаващите го. Обвинението го мотивирало да продаде имот, който имал сантиментална стойност за него, наред с това, изпитвал сериозно притеснение за бъдещето си и бил напълно отчаян.
Претендира осъждане на П.НА Р.Б. да му заплати неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, в общ размер на 50 000 лв. Претендира лихви върху горната сума считано от 26.04.2019 год.- влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното ѝ изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., взема становище, че искът е неоснователен и недоказан по размер. Възразява,че на първо място претенцията за неимуществени вреди не е доказана, липсват доказателства за твърдените негативни последици, освен това твърденията за емоционалното състояние на ищеца са формулирани общо и бланкетно, отново без да има доказателства за всяко едно от тях. На второ място, повдигнатото обвинение към ищеца не е разгласявано публично. Липсват доказателства за целенасочено разгласяване с цел увреждане на ищеца от страна на държавното обвинение. На трето място, по време на наказателното производство на ищецът не е била наложена мярка за неотклонение. Отново липсват доказателства, че ищецът е имал намерение да пътува или че му е било отказано от органите на досъдебното производство, съда или компетентен орган на друга държава.
Прокуратурата счита за напълно ирелевантна претендираната
вреда по отношение на мотивирането на ищеца да продаде дарения имот, тъй като
договорът за покупко-продажба е съглашение между две съвпадащи волеизявления, а
изповядването на сделката пред нотариус в писмена форма с нотариален акт
гарантира доброволно даденото съгласие от страните.
Ответникът възразява и срещу претенцията за претърпени
вреди от полицейската регистрация, която е предвидена в нормативните актове,
касаещи правомощията на органите на МВР, които в случая действат като
административни органи. Прокуратурата няма правомощия по отношение на тази
регистрация, съответно тя не е надлежен ответник по отношение на тази
претенция.
Оспорва и размера на иска за обезщетение на неимуществени
вреди, който се явява прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
трайната съдебна практика.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени доказателствата по делото намира от фактическа страна
следното.
По делото са представени писмени доказателства и няма спор между страните относно фактическата обстановка, че Т.Г.К. е бил задържан за 24 часа със заповед за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, рег. № 1415/03.06.2016г., изд. от полицай от 09 РУ- СДВР. Бил е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК с постановление за привличане на обвиняем от 13.09.2016г., изд. от разследващ полицай при 09 РУ- СДВР, по досъдебно произвоство № 3М 1168/16 по описа на 09 РУ- СДВР, пр.пр. 19841/13г. по описа на СРП.
На 04.04.2018г. е внесен обвинителен акт срещу Т.Г.К., с който ищецът по настоящото дело е обвинен в извършването на престъпление по чл. 129, ал.2 вр ал.1 от НК, за това че на 03.06.2016г. чрез нанасяне на множество удари по тялото и лявата ръка с дървен предмет е причинил средна телесна повреда на И. Н.Д.-счупване на кондилно възвишение на лява лъчева кост на левия горен крайник.
С присъда
№89904 от 10.04.2019г. по образувано н.о.х.д №5756 по описа на СРС за 2018г.
Т.Г.К е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК. По постановената присъда не е постъпило обжалване
или протест.
Така от образуването на досъдебното производство срещу И. Н.Д. на 13.09.2016г. до признаването му за невиновен въз основа на Присъда №89904 от 10.04.2019г. , СРС, НО, 8-ми състав, влязла в сила на 26.04.2019 г., е изминал период общо от две години и седем месеца, а досъдебната фаза е продължила до 04.04.2018 г.- внасянето на окончателния обвинителен акт в съда, т.е една година и седем месеца.
От показанията
на св. И.Т.П.се установява, че след повдигнатото му обвинение ищецът се е
променил много, затворил се е в себе си, бил в по-подтиснат и депресиран. Бил е
задържан от органите на реда и всички съседи са видяли как е бил отведен. А
след като е било повдигнато обвинението срещу него, отношението на познатите и
приятелите му се променило. Освен това след действията на държавното обвинение,
ищецът е спрял да ходи на обучение, а е участвал в програма от Бюрото по труда
по еврофондове за развиване на начинаещи млади хора, които стартират бизнес.
Имал е планове в къщата и двора, дарени от баба му, да направи помещение за
ремонт на автомобили и магазин за авточасти, но ги е прекратил, поради
притеснението от изхода на делото. Ищецът е планирал да замине при съпругата
си, която е американски гражданин, за да се срещне с нея и да направи
проучвания за бизнеса, но не е кандидатствал за виза, защото е знаел, че
повдигнатото обвинение ще му попречи и ще получи отказ.
От правна страна съдът намира следното:
претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В случая фактическият състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, след което е постановена оправдателна присъда № 89904 от 10.04.2019г., СРС, НО, 8-ми състав, по образувано н.о.х.д №5756 по описа на СРС за 2018г.
Налице са основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение.
Ето защо искът се явява основателен.
Относно размера на иска: съгласно т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г.по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.ІІ на ППВС № 4/1968 год., е въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД. Справедливостта, винаги трябва да се свързва с обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.
Анализирайки на
доказателствения материал, става ясно, че ищецът е понъсъл неимуществени вреди
изразяващи се в притеснения,че е обвинен в престъпление,както и че този факт е
станал достояние на негови познати.
Съдът не приема твърдението на ищеца, че повдигнато обвинение му е попречило да замине в чужбина, за да види свои близки. Съдът също не кредитира свидетелските показания на св. И.Т.П., която установява, че обвинението е попречило на сина ѝ да посети съпругата си, която е американска гражданка, и да развие бизнес плановете си. Не са представени никакви доказателства в тази насока, а само е изразено субективното усещане, че ищецът би получил отказ при кандидатстване, без такъв реално да е налице от съответната компетентна служба. Освен това не е посочено в коя държава се намират нито въпросните близки на ищеца, нито съпругата му.
Съдът не приема
също и твърдението на ищеца, че действията на държавното обвинение са го
подтикнали да продаде дарения от баба му недвижим имот със сантиментална
стойност. От свидетелските показания на св. И.Т.П.не става ясна точната
причина, поради която ищецът е спрял участието си в програмата на Бюро по труда
по еврофондове за развиете на начинаещи млади хора, които стартират бизнес. По
отношение на отчуждаването на имота свидетелката е използвала думите: „Прецени
и с наше съгласие, че трябва да го махнем този имот.“, т.е решението за изповядване
на разпоредителната сделка е станало по вътрешно убеждение на ищеца, след
допитване с родителите му, а не под влияние на орган от П.НА Р.Б.. Наред с това
св. И.Т.П.използва думите „Иначе похарчи много“, но отново не става ясно за
какво точно е „похарчил много“ и не може да се твърди, че ищецът е бил принуден
да продаде недвижимия имот поради образуваното наказателно производство и
разноските свързани с него. Няма представени доказателства за причиняване на здравословни
увреждания на ищеца.
По отношение на твърденията за накърнено добро име на ищеца: в исковата молба той многократно повтаря колко накърнено е доброто му име, наред с това свидетелските показания на майка му утвърждават същото, но не са предоставени други доказателства. Установено е само „одумване“ на ищеца и роднините му, по-грубо отношение от органите на реда и прекъсване на приятелските връзки с един близък на ищеца. Не става ясно къде и поради какви причини ищецът се е ползвал с добро име. Поради това, тези факти не могат да обосноват накърняване на доброто име.
Според съда
основните вреди, които ищецът е претърпял от наказателното преследване се
изразяват най-вече в повдигането на незаконно обвинение, от което у ищеца е
създадена несигурност за бъдещето му, неизвестност как ще завърши
производството, отръпването на близките му и психически страдания.
С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 4 000 лв. - за незаконно обвинение, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендираните 50 000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли законна лихва считано от 26.04.2019 год.- влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й изплащане.
На ищеца е оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, като от нито един приложен по делото материал не може да се изведе фактът, че ищецът е материално затруднено лице, а точно обратното: съгласно Справка от Агенция по вписванията ищецът е продал дареният му недвижен имот, следователно е имал парични средства.Ето защо съдът не следва да присъжда на пълномощника на ищеца възнаграждение по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”********, Съдебна палата, да заплати на Т.Г.К., ЕГН **********, чрез адвокат В.О.П. - адвокат от САК, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 4 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение, за което е оправдан по нохд № 5756/2018 год. на СРС, заедно със законната лихва върху тази сума от 26.04.2019 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 50 000 лв. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: