№ 474
гр. Ловеч, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500283 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
С Разпореждане № 544 от 30.05.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 234 по
описа за 2022 година Луковитският районен съд е отхвърлил заявлението на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр*****,
представлявано от изпълнителния директор Л.К.Д., чрез юрисконсулт Т.К.К., с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. ПЛ. ИВ., поради неотстраняване
на нередовности в обстоятелствената част на заявлението.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *****, с която е обжалвано като постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят излага, че с разпореждане съдът е указал на заявителя да отстрани
конкретно посочени нередовности в заявлението по чл.410 ГПК и които са отстранени с
молба от 23.05.2022 г. , съдържаща допълнителна информация за формиране на
претенциите, начина на уведомяване на длъжника, както и данни, които счита за
необходими и относими.
Поддържа становище, че заемателят по договора за заем не е изпълнил в срок
задължението си да изплати на заемодателя задължението за главница, поради което
кредиторът е поискал изпълнение на задължението от поръчителя и след като последният е
1
заплатил, на основание чл.146 ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Затова
изразява мнение, че заплащането на таксата за предоставяне на гаранция и/или други суми
по това правоотношение не са част от предмета на настоящето производство и нямат
отношение към размера на посочените в заявлението суми.Като неотносимо към
производството определя и уведомяването на длъжника за предявената претенция за
плащане от „Фератум България“ ЕООД срещу „Фератум Банк Ltd“, тъй като длъжникът е
обвързан с облигационно отношение с „Фератум Банк Ltd“, съгласно което, ако в случай че
не изпълни задълженията си за плащане, произтичащи от договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, гарантът ще извърши необходимите плащания и ще встъпи
в правата на кредитора.
Развива и съображения, че в заповедното производство съдът е длъжен да извърши
служебно проверка дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна
клауза и да отхвърли заявлението при наличие на такава. Но доколкото в случая се
претендира единствено главница и определената в закона лихва за забава, то преценката на
съда следва да се сведе до анализ на тези разпоредби от представените договори, касаещи
вземането.
Затова обобщава, че РС Луковит е изискал допълнителна информация, която е
неотносима към конкретното заповедно производство, вследствие на което е постановил
неправилен акт.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо това бъде определено
издаването на заповед за изпълнение на претендираните суми.
Частната жалба е допустима, тъй като при подаването е спазен срокът по чл. 413,
ал.2 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, срещу Л. ПЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *****, за парично
вземане в размер на 422.64 лева, от които главница 353.52 лева; лихва за забава 69.12 лева,
от която 8.91 лева, начислена за периода от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и 60.21 лева- за
периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г., както и за разноските по делото, включващи: 25.00
лв. внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В т.12 от заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от договор за
паричен заем с номер 602552 от 14.03.2018 г., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* и Л. ПЛ. ИВ. при условията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. По силата на този договор кредиторът е отпуснал сума в размер на 400.00 лева,
която длъжникът се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер
на 3.38%.Срокът на договора е 30 дни- до 13.04.2018 г. Посочва, че договорът е сключен
след оценка на кредитоспособността на заемателя, като за повишаване на същата той е
избрал в полза на заемодателя поръчителство от юридическо лице, което да отговаря
2
солидарно за изпълнение на кредитното задължение.На 14.03.2018 г. е сключен договор за
гаранция (поръчителство) между Л. ПЛ. ИВ. и „Фератум Банк Ltd“ (регистрирано в Малта) в
качеството на гарант.Последното се е задължило към „Фератум България“ ЕООД да
отговаря солидарно с кредитополучателя за задължението по процесния договор.Тъй като
заемателят не е изпълнил задълженията по договора, кредиторът поискал изпълнение от
поръчителя, който заплатил в пълен размер изискуемото задължение на 14.05.2018 г., на
основание чл.146 ЗЗД, и встъпил в правата на удовлетворения кредитор. С договор за
покупко-продажба на вземания от 31.12.2018 г. „Фератум Банк Ltd“ е прехвърлило
вземанията си срещу Л. ПЛ. ИВ. на „Пактум Кълекшънс GmBH (регистрирано в Република
Германия), а последният с договор за покупко-продажба на вземания от 12.12.2019 г. е
прехвърлил същото вземане на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД. Последният е бил
упълномощен от прехвърлителите да уведоми длъжника за извършените прехвърляния.За
периода след придобиване на вземането заявителят е начислил лихва за забава.
С разпореждане № 521 от 18.05.2022 година по ч.гр.д.№ 20224320100234
Луковитският районен съд е оставил без движение заявлението, на основание чл.411,
ал.2,т.1 ГПК, като нередовно, и указал на заявителя да представи допълнителна молба, в
която да посочи какви плащания е извършил длъжникът по Договора за гаранция
(поръчителство), какъв е размерът на „таксата за предоставяне на гаранция“ и същата
платена ли е и кога; уведомен ли е длъжникът за предявената претенция за плащане от
„Фератум България“ ЕООД срещу „Фератум Банк Ltd“- кога и как; както и кога, как и от
кого е уведомен за прехвърляне на вземанията.
В изпълнение на разпореждането заявителят е подал на 25.05.2022 г. молба, в която
изложил съображения, че не следва да доказва в заповедното производство обстоятелствата,
от които произтичат търсените вземания, а е достатъчно само наведеното твърдение за
дължимост на основание посочените в заявлението факти. Счита за неотносимо към казуса
обстоятелството относно уведомяването на длъжника за предявената претенция за плащане
от „Фератум България“ЕООД срещу „Фератум Банк Ltd“.
С Разпореждане № 544 от 30.05.2022 г. Луковитският районен съд е отхвърлил
заявлението на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД срещу длъжника Л. ПЛ. ИВ., като е приел,
че заявителят не е отстранил посочените нередовности. Изложил е мотиви, че въвеждане на
твърдения от заявителя относно всички посочени обстоятелства са от значение, за да се
прецени дали основанието (изцяло или частично), от което черпи право на вземане
потребителя, не противоречи на закона и съответно дали не са нарушени императивни
правни норми, охраняващи правата на потребителите, каквото качество има длъжникът.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,
съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона
3
или на добрите нрави.
В настоящия случай заявителят не е изпълнил указанията на районния съд, а е
депозирал молба, с която е развил съображения за неправилност на указанията на съда.
Подобни се развиват и в подадената жалба.
Следва да се посочи, че според приложните писмени документи не се установява, че
длъжникът е уведомен за извършените цесии. Заявителят не е изпълнил дадените му от съда
указания да посочи какви плащания е извършил длъжникът по кредита и по договора за
гаранция (поръчителство), както и какъв е размерът на „таксата за предоставяне на
гаранция“, платена ли е и кога. Изобщо няма яснота относно всички, извършени от
потребителя плащания във връзка с договорите, а представеното извлечение е само за
договора за предоставяне на финансови услуги и не съответства на изискването на чл.4, ал.1
ГПК.
Районният съд е изложил подробни мотиви относно необходимостта от изисканата
информация, предвид вмененото му задължение да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи, когато страна по договор за кредит е потребител.Именно неяснотата
относно условията за предоставяне на заем чрез повишаване на кредитоспособността на
потребителя, не позволява на съда да провери за наличието на неравноправни клаузи в
договорите. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни и се
споделят изцяло и от настоящия въззивен състав, поради което обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 544 от 30.05.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 234 по описа за 2022 година на Луковитския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4