Решение по дело №1033/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  12.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на единадесети март   през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Производството е образувано по предявен иск от С.Г.С. с ЕГН ********** *** против М.Г.Н. ЕГН **********, роден на  *** г. с адрес *** с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.84 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че от престъпление, извършено на 23.12.2018г. от ответника М.Г.Н., изразяващо се в посегателство на ответника по иска против личността на ищеца, за което същият  бил признат за виновен и осъден с влязло в сила Определение на PC-Харманли от 28.07.2020г. по НОХД № 24/2020г., получил контузия на гръдния кош, счупване на 4,5,6 ребра вляво - средна телесна повреда по чл.129 от НК. В момента на ударите ищецът изпитал силни болки, страх за живота си и огромен стрес от случващото ми се. След преустановяване на нападението от страна на ответника продължавал да има силни болки в областта на целия торс. Около седмица след побоя  уринирал кръв, а болките в областта на гръдния кош и кръста, особено в лявата част на торса, продължили около 5 месеца, като повече от 2 месеца били интензивни и силни. В началото ищецът не можел да ходи и дишането му било затруднено.

Впоследствие всяко движение било съпроводено с големи болки в областта на гръдния кош. Около 20 дни след случая изпитвал болки при всяко вдишване. В продължение на около 2 месеца не можел да спи спокойно поради болките в ребрата. Получените телесни повреди и психическата травма от преживяното му попречили да да отпразнува  коледните и новогодишни празници.Създалата се ситуация довела до крайно потискаща обстановка точно по време на най-светлите празници. Няколко месеца след случая, докато да отшумят болките, избягвал да излиза навън, тъй като при появяването му пред хората трябвало да обяснява защо се превива, както и да обяснява, че  бил бит, от което изпитвал огромно неудобство, а и постоянните разкази за случая отново му причинявали болезнени спомени. Психическата травма, която получил, продължавала да оказва своето въздействие и към настоящия момент.

На 05.01.2019г. ищецът имал закупени билети да замине заедно с лицето, с което били във фактическо съжителство  за Шотландия, където имали уредена работа за постоянно. Поради причинената му телесна повреда и силните болки, които изпитвал, не успели да заминат, като самолетните билети останали неизползвани, а уговорената работа пропадна. Това му създало допълнителен стрес, нервно напрежение и притеснения.

Всички тези болки и страдания,  претърпени от С.Г.С. с ЕГН ********** ***  вследствие причинената му от ответника М.Г.Н. средна телеста повреда по чл.129, ал.2,вр. ал.1 от НК, изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване на 4,5 и 6 ребра в ляво, за което е признат за виновен  с влязло в сила Определение на РС - Харманли от 28.07.2020г. по НОХД № 24 по описа на РС – Харманли за 2020г, оценява на сумата 10 000 лева и моли съдът да осъди ответника М.Г.Н. да ги репарира, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.12.2018г., както и да бъде осъден да  заплати разноските по делото, в.т.ч. заплатено адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 28.07.2020 г.  Определение № 77/28.07.2020г, с което е одобрено споразумение  по НОХД №24 по описа на РС – Харманли за 2020г. М.Г.Н., с ЕГН **********, е признат за виновен за  това, че на 24.12.2018г в гр. Харманли, чрез удари с ритници причинил на С.Г.С. *** средна телесна повреда изразяваща се в счупване на три ребра в лявата половина на гръдната клетка , причинило трайно затруднение в движението на снагата –  престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от  НК и на основание чл.129 ал.2 вр.ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК, му е наложено наказание „Пробация “. На основание чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 и ал.3 от НК определя следните пробационни мерки: по т.1 „Задължителна регистрация по настоящ адрес» с продължителност 1 /една/ година, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - 2/два/ пъти седмично; по т.2 „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- с продължителност 1 /една/ година; по т.6 „Безвъзмезден труд в полза на обществото ”- 100 /сто/ часа годишно за 1 (една) година.

Към делото е приложенои прието като доказателство  НОХД №24 по описа на РС – Харманли за 2020г., ведно с досъдебно производство №143/2019г. на РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково.

Приет е и заверен препис от влязло в сила на 28.07.2020 г.  Определение № 77/28.07.2020г, с което е одобрено споразумение  по НОХД №24 по описа на РС – Харманли за 2020г.

 Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца. От показанията на Цвета Нанкова Кръстева се установява, че  на 23.12.2018 г. отишла  да празнува Коледа със семейството на ищеца. Същата сочи, че Стефко си дошъл много зле, бил бит, не можел да ходи. Майка му казала: „Стефчо е много зле, пикае кръв“. Всичко го боляло, имал болки в гръдния кош и бъбреците. Свидетелката Кръстева си тръгнала, защото  тръгнали за прегледи по болници. По Нова година отново ходила у тях. Ищецът  си бил закупил билет и с приятеллката си искали да заминават за Шотландия,но не могли да пътуват. Детето му се радвало, а ищеца  не можел да го вдигне, от травматичните увреждания, които имал. Свидетелката сочи, че много време последния  посещавал болница. С.С. не заминал за Шотландия, защото много време продължило лечението му и още не се чувствал добре. Изпитвал затруднения при дишането, не можел спокойно да диша, оплаквал и се  много пъти. Не можел да спи, не можел и да ходи спокойно от болка. Все още продължавали болките му от счупените ребра. Освен физическите болки, този побой дал отражения и върху психиката му, като  не можел детето си да прегърне, да го вдигне поради болката, която чувствал. Душевно изживял този стрес, а и чувствал срам, че е бил бит. Това променило обичайния му начин на живот,като   ограничил контактите с хора, не излизал много. Свидетелката сочи, че със семейството на С. били приятелски семейства  от години и  ги посещавала често, поради което била пряк свидетел на преживяванията на ищеца

От показанията на свид. Илияна Атанасова Стефанова, майка на ищеца С.Г.С., се установява, че синът и  три дни уринирал  кръв, имал болки в гръдния кош, които продължили около месец-два  и много трудно се е възстановил. Болките в гръдния кош дали отражение и върху сънят му, не можел да спи спокойно. Вечер не можел да спи, освен болкоуспокояващите, му давали лекарства  и за сън, да е спокоен. Всичко това дало отражение на психиката му, тъй като не  можел да излиза с приятели, затворил се вкъщи, бил  много стресиран. Ищецът имал един приятел, който го посещавал,тъй като С.С. не можел да излиза. С други не се е срещал и бил много  дистанциран от приятелите си.  Свид. Стефанова твърди,че в резултат на този побой той  не успял да замине за Шотландия, където имал уговорена работа и това оказало влияние също върху психиката му. Закупил самолетни билети и искал да замине  със съпругата за Шотландия, като имал осигурена работа там,като невъзможността да замине също се отразило на психиката му. Детето на ищеца било на  4 години и искало да си играят, като му казвало: „Тате, хайде да си играем“, а той не бил в състояние да обърне необходимото внимание на детенцето,което го притеснявало много .

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание  чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и  чл. 84 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи този иск е необходимо да се установи наличието на пет кумулативно изискуеми елемента, а именно: 1. деяние, 2. противоправно поведение, 3. настъпването на вреди, 4. причинна връзка между тях и 5. вина у причинителя. В чл. 300 ГПК е посочено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.  На основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателен съд споразумение има последици на влязла в сила присъда, поради което ищецът не следва да установява в процеса на доказване осъщественото от дееца деяние, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 115/11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС. Съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които понятието „присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние.

В този случай пострадалият и ищец в гражданското производство е освободен от задължението да доказва настъпването на тези елементи от състава на чл. 45 ЗЗД. Смисълът на чл. 300 ГПК е пресъздаден и в НПК. Така съгласно чл. 413, ал. 2 НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. Съгласно ал. 3 на същия член разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави XXVIII и XXIX.

Страните не спорят, а и от влязло в сила на 28.07.2020 г.  Определение № 77/28.07.2020г, с което е одобрено споразумение  по НОХД №24 по описа на РС – Харманли за 2020г. се установява , че М.Г.Н., с ЕГН **********, е признат за виновен за  това, че на 24.12.2018г в гр. Харманли, чрез удари с ритници причинил на С.Г.С. *** средна телесна повреда изразяваща се в счупване на три ребра в лявата половина на гръдната клетка , причинило трайно затруднение в движението на снагата –  престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от  НК и на основание чл.129 ал.2 вр.ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК, му е наложено наказание „Пробация “. На основание чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 и ал.3 от НК съдът е определил следните пробационни мерки: по т.1 „Задължителна регистрация по настоящ адрес» с продължителност 1 /една/ година, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - 2/два/ пъти седмично; по т.2 „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- с продължителност 1 /една/ година; по т.6 „Безвъзмезден труд в полза на обществото ”- 100 /сто/ часа годишно за 1 (една) година.Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК този съдебен акт е задължителен за настоящия състав относно това дали деянието е извършено от ответника, неговата противоправност и виновността му.

Останалите две предпоставки - настъпване на вреди за пострадалия и причинната връзка между деянието и тези вреди настоящият състав също намира за доказани по делото. Безспорно по делото се установи, че след удари с ритници причинил  на 24.12.2018г в гр. Харманли на  С.Г.С. *** средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2,вр. ал.1 от НК, в резултата на която ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузията на гръдния кош, счупване на 4,5 и 6 ребра в ляво. Това се установи от показанията на свидетелите Ц. Н. К. и И. А.С., които заявиха, че ищецът имал болки в гръдния кош продължили около месец-два  и много трудно се е възстановил. Болките в гръдния кош дали отражение и върху сънят му, не можел да спи спокойно. Вечер не можел да спи, освен болкоуспокояващите, му давали лекарства  и за сън. Ищецът имал един приятел, който го посещавал,тъй като С.С. не можел да излиза. С други не се е срещал и бил много  дистанциран от приятелите си.  Ищецът изпитвал силни болки, които продължили около месец-два, след което при натоварване, физически усилия, резки движения и промяна на времето също изпитвал болки. Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди се потвърждава от обстоятелството, че дълго време след инцидента ищецът е бил на обезболяващи. Отделно от това не можел да играе с детето си, което влияело на психиката му. Всичко това няма как да не доведе до дискомфорт в ежедневието му и това на семейството му, изпитване на морални страдания от случващото се с него, психически шок и физически болки. Свид. Стефанова и свид. Кръстева твърдят,че в резултат на този побой и получените травми ищецът  не успял да замине за Шотландия, където имал уговорена работа и това оказало влияние също върху психиката му. Закупил самолетни билети и искал да замине  със съпругата за Шотландия, като имал осигурена работа там. Невъзможността да замине също се отразило на психиката му.

Настоящият състав кредитира с доверие тези показанията, преценявайки ги заедно с всички данни по делото съобразно чл. 172 от ГПК. Съдът извлича изводи от тези гласни доказателства, независимо, че част от тях - тези на свидетелката  И. А.С.са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице, тъй като показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, убедителни и неопровергани от други доказателства в обратна насока, които да разколебаят достоверността им. Така причинените на ищеца С.  Г.С. неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпление по чл. 129 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото същите са настъпили единствено вследствие на удара, тъй като не се установи да е имало и друга причинена травма в този период на ищеца.

От медицинско удостоверение №508/18 от 27.12.2018г. № 508/18г. издадено от д-р Х.Д. Е. - специалист по Съдебна медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд Хасково, след преглед на С.Г.С.  с ЕГН **********, преценка на резултати от направени изследвания от клинична лаборатория № 77006/24.12.18 г на МБАЛ Хасково; образно изследване № 30/27.12.18 г с разчитате от д-р Г. - образна диагностика с данни за счупване на 4, 5, 6 ребра по задната мишнична линия вляво и консултация № 2735/28.12.18 гс д-р В. – уролог е установил: контузия на гръдния кош - счупване на 4, 5, 6 ребра в ляво Контузя на левия бъбрек с временно кръвопикаене, като описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с ритници, по начина, времето и при обстоятелствата описани в предварителните сведения. Причинено е трайно затруднение в движението на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на три ребра в лявата половина на гръдната клетка.

 

 

 

Настоящият състав намира, че могат да се ползват намиращите се в НОХД № 24/2020г. на РС – Харманли  писмени доказателства, тъй като същите са приети като писмени доказателства по делото и не са оспорени в срока за оспорването им по чл. 193 ГПК. Този извод на съда  се основава на практиката на ВКС. Така в Решение 173/23.10.2020г. по гр.дело № 515/ 2020г. по описа на ВКС, четвърто г.о е посочено: „В чл. 11 ГПК е изяснено, че разглеждането на делата става устно в открито съдебно заседание, освен, ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. Изрично в кодекса не е записано, но няма спор в съдебната практика, а и доктрината отдавна е дала обяснение, че публичното и устно разглеждане на делата става пред съда /съдебният състав/ по делото. Непосредствено пред този съд се отправят исканията, твърденията, възраженията, доводите на страните; този съд се произнася по допускането на доказателствата и ги събира и, след това, се произнася по материалноправния спор, като преценява по вътрешно убеждение доводите и възраженията на страните, както и събрания доказателствен материал. В гражданския процес правилото за непосредственост, не значи непременно и неизменност в персоналния състав на съда по делото, с изключение на изискването съдебното решение да се постанови от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК. От това обаче не следва, че е допустимо извършване на процесуални действия, включително събиране на доказателства, от друг съд или друг орган. Изключенията, уредени именно като такива, са строго изброени в ГПК – изрична делегация по чл. 25 ГПК, обезпечаване на доказателства – чл. 208 ГПК, хипотезата на чл. 232, изр. 2 ГПК – само при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, ищецът по ново дело може да се ползва от вече събраните доказателства и то, само, ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. За наказателно производство, няма подобно специално правило. Ако самото дело (преписката) бъде допуснато като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства, като срокът за оспорването им по чл. 193 ГПК е най-късно в края на заседанието, в което е прието делото (преписката). Съдът може да цени като извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени по приложеното, ако са за неизгодни за самите тях факти и обстоятелства. В хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, гражданският съд е дължен да вземе предвид, съдържащи се в приложеното дело, изявления пред държавен орган, направени от другата страна по оспорвано като привидно съгласие, или изхождащи от нея писмени доказателства, щом правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.Извън посочените хипотези, недопустимо е съдът по делото да се позове на доказателства, събрани от друг съд – граждански или наказателен, или от друг държавен орган.”

Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда и по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от 1964 година на Пленума на ВС, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на ищеца С.С. /средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 4, 5 и 6 ребро в ляво, причиняващо трайно затруднение в движението на снагата/, последиците от това увреждане /временна неработоспособност, обстоятеството, че не е можел първоначално да се обслужва сам, че е бил на обезболяващи/, продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания /непосредствено след инцидента болките са били силни предвид счупването и продължават макар и не с толкова голям интензитет и към настоящия момент при резки движения и физически усилия/ и по - голямата продължителност на зарастването на счупването /от 60 до 90 дни, тъй като местото не е можело да се обездвижи поради естествените движения на тялото - вдишване и издишване, невъзможността да реализира пътуването си с цел работа в Шотландия/, настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв. Ответникът следва да заплати на ищеца тази сума, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 24.12.2018 година до окончателното му изплащане, предвид искането в тази насока и съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, съгласно който при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на деликта.

За да определи този размер на неимуществените вреди настоящият състав  се съобрази и със семейното / неженен/, материалното /не притежава недвижими имоти, има МПС/ и финансовото / работи по трудов договор с възнаграждение 560,00 лева, не притежава търговски обекти, не е съдружник в търговски дръжества/ положение на ответниката видно от представените и приети като доказателства по делото Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние. Не се представиха доказателства досежно настъпили усложнения и лечение при възстановяването на пострадалия, както  и за претърпения от ищеца  стрес  в резултат не само от травмите,  а и от  преживяното от средната телесна повреда. 

По тези съображения съдът счита, че предявените искове са частично основателни и доказани за сумата от 5 000 лв., поради което искът по чл.45, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени до този размер, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 10 000 лв. - да бъде отхвърлен.

По разноските и държавната такса: 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 250,00 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от предявения иск. 

В тежест на ответника следва да се присъди държавната такса за настоящото производство на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищатна по ГПК, възлизаща на сумата от 200 лв., както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Г.Н. ЕГН **********, с адрес ***   ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, за причинената му средна телесна повреда по чл.129, ал.2,вр. ал.1 от НК, изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване на 4,5 и 6 ребра в ляво, за което деяние  М.Г.Н. ЕГН ********** е бил осъден с влязло в сила на 28.07.2020 г.  Определение № 77/28.07.2020г, с което е одобрено споразумение  по НОХД №24 по описа на РС – Харманли за 2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на извършване на деликта - 24.12.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 5 000 лева до пълния предявен такъв от 10 000 лева.

 

ОСЪЖДА М.Г.Н. ЕГН **********, роден на  *** г. с адрес ***   на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част.

 

ОСЪЖДА М.Г.Н. ЕГН **********, роден на  *** г. с адрес ***  на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Харманли сумата от общо 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща дължимата държавна такса, върху уважената част от иска, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                              СЪДИЯ: