Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.08.2021
г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД І граждански състав
На шести
юли две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията гр. дело № 732 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Предявени са установителни искове на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ.
Ищецът „Б.Д.“ АД иска от съда да признае
за установено по отношение на ответника Н.Г.Л., че същата му дължи сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
по частно гражданско дело № 985/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград, а
именно: 11969.69 лв. – предсрочно изискуема главница, дължима по Договор за
кредит „Експресо” № 347112 от 24.07.2013г., 3771.40 лв. – договорна лихва за
периода 05.11.2014г. – 15.02.2019г., 3236.07 лв. – обезщетение за забава за
периода 05.11.2014г. – 15.02.2019г. и 625.08 лв. – обезщетение за забава за
периода 15.02.2019г. – 22.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда – 26.08.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира и разноските, направени в настоящото исково производство,
както и тези, направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че на
26.07.2013г. между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, като кредитор, и ответника Н.Г.Л., ЕГН **********,
като кредитополучател, бил
сключен Договор за кредит „Експресо” № 347112, по силата на който кредиторът предоставил
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 13600 лева, срещу задължение за връщането му в срок от 84 месеца,
съгласно погасителен план - Приложение № 1, с краен срок за погасяване -
05.08.2020г., при лихва, формирана съгласно договора за кредит. Кредитът бил
усвоен изцяло на 24.07.2013г. по разплащателна сметка на кредитополучателя,
открита при кредитора.
Поради неизпълнение на Договора за кредит от страна
на кредитополучателя - неплащане на 52 броя дължими месечни вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 15.02.2019 г., на основание Част
II, чл. 10, ал. 2 от договора.
Ищецът „Б.Д.” АД бил общ правоприемник на
прекратената чрез вливане „Експресбанк“ АД, ЕИК *********.
На 23.08.2019 г. ищецът „Б.Д.” АД подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
срещу длъжника за заплащане на дължимите суми на основание Договор за кредит „Експресо“ № 347112/ 26.07.2013 г. Въз основа на заявлението била издадена Заповед №
271/29.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
образуваното ч.гр.д. № 985/2016г. по описа на РС – Свиленград, с която било
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, предмет на настоящото
производство. Тъй като длъжникът подал възражение срещу заповедта,
в изпълнение на указанията на Съда, ищецът предявил настоящите установителни
искове.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК постъпил е отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че са били налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че
кредиторът-ищец не е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на
кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита клаузите
от договора, които касаят уговорените възнаградителни лихви, за нищожни, като
противоречащи на разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Твърди, че нито една от клаузите в процесния
договор и от Общите условия не са уговорени единствено и само по отношение на
ответника, а се касае за предоставен бланков/типов договор, чиито клаузи са във
вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
На следващо място, счита за нищожна и
клаузата към процесния договор, съгласно която ответникът заплаща върху
непогасените в срок суми обезщетение за забава. Ответникът счита за нищожна и
клаузата, относно уговореното обезщетение, имащо характера на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като не отговаряла
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Отделно от
това, ответникът прави възражение за погасяване на вземанията поради изтекла
давност.
С оглед горното, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От изисканото и приложено за послужване
частно гр. дело № 985/2019 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че
същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, заведено на 26.08.2019 г. от заявител - настоящия ищец, срещу
длъжника – настоящ ищец, за заплащане на следните суми: 11969.69 лв. –
предсрочно изискуема главница по Договор за кредит „Експресо” № 347112 от
24.07.2013г., 3771.40 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2014г. – 15.02.2019г.,
3236.07 лв. – обезщетение за забава за периода 05.11.2014г. – 15.02.2019г. и
625.08 лв. – обезщетение за забава за периода 15.02.2019г. – 22.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда –
26.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането. По делото е издадена Заповед № 271/ 29.08.2019 г., за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените
суми срещу длъжника. За да
постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на
подлежащо на изпълнение вземане. В
заявлението си Банката се е позовавала на настъпила предсрочна изискуемост на
цялото си вземане спрямо длъжника, а нейното настъпване е удостоверила по реда
на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни документи: Покана до Н.Г.Л. с изх. № SV4403-07/ 25.10.2018г., връчена й по реда на чл.47 от ГПК чрез
ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 по РКЧСИ, на 15.02.2019г.
В двуседмичния срок по чл.415, ал.2 от ГПК, длъжникът е подала през заповедния съд възражение за недължимост на вземанията. Заповедта е връчена на другия
длъжник - Милена-Георгия Димитрова Камбурова чрез залепване на уведомление, на
основание чл.47, ал.5 от ГПК.
В указания му
едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване на вземанията си, по
които е образувано настоящото производство. Предвид така установените
обстоятелства, предявените искове се явяват процесуално допустими.
За да се
признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца
бе да се докаже, че е съществувало действително облигационно правоотношение, с
параметрите на договора, посочен в исковата молба; че е изправна страна по
договора, в това число – че е предоставил на кредитополучателя кредит в
уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем; че е упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, в това число, че е уведомил длъжника за това
обстоятелство.
Представен е със
заявлението по чл.417 от ГПК Договор за кредит „Експресо” № 01801 - 347112,
сключен на 24.07.2013г., между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чрез клона си „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – Пловдив, наричан за краткост „Банката“, и Н.Г.Л. – „Кредитополучател“, по силата
на който Банката предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на 13600
лева, с краен срок за погасяване 05.08.2020г., съобразно погасителен план –
Приложение № 1, неразделна част от договора. От представения от ищеца като
писмено доказателство Удостоверение изх. № 20201023143359/23.10.2020г.,
издадено от Агенция по вписванията, е видно, че правоприемник на дейността на „Експресбанк“ АД, ЕИК *********
(с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) е „Б.Д.“ АД.
Видно от договора, вземанията на Банката включват и договорна
лихва, включваща базисния лихвен процент на банката (БЛПSGEB) в размер на 9.95 и фиксирана надбавка от 4.05
пункта на година. Договорен е и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
13.25%, както и наказателна лихва при просрочие.
В резултат на така сключения договор за банков
кредит се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите
вноски за главница и лихва.
Безспорно е установено от събраните
доказателства - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, че Банката е изпълнила основното си задължение - да
отпусне на Кредитополучателя
определената в договора сума, която е
усвоена от него изцяло и наведнъж на 24.07.2013г. С отпускане на кредита е станало дължимо задължението на Кредитополучателя да го върне в определените
срокове, ведно с договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.
От приетото по
делото заключение на назначената ССчЕ се установява, че Кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е
изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените
срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Видно от заключението, последната платена от Кредитополучателя
погасителна вноска е била направена на 05.11.2014 г.
Съгласно
чл.10, ал.2 от Договора за кредит, „Вземането на Банката за възстановяване на целия
кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на
задължение по настоящия договор със забава над 90 дни.“. Поради това и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на Банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно
изискуем.
В случая, правото да трансформира
кредита в предсрочно изискуем, като отнеме на длъжника премуществото на срока,
е надлежно упражнено от Банката.
Ищецът доказа, че надлежно е уведомил ответника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази
връзка, в заповедното производство е представена изходяща от Банката покана до Кредитополучателя, връчена на последния по реда на чл.47 от ГПК, чрез ЧСИ на 15.02.2019г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 26.08.2019г. В предоставения в поканата 14-дневен срок от получаването й, допуснатите просрочия не са погасени. Поради това и
с изтичането на 14-дневния срок по поканата,
кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. По този начин са изпълнени
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, дефинирани в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
горното, в полза на Банката са се породили
вземания за главница и лихви, които са дължими и
при точно изпълнение на задълженията. А поради настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат
при условията на кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на
всяко едно от перата, са изцяло доказани по размер от приетото по делото заключение на ССчЕ.
Поради това, че вземанията на Банката-ищец са напълно доказани по основание и размер, следва да бъдат признати за установени, така, както са предявени. Вземането за
главница ще бъде признато за установено
ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до окончателното
плащане. Съобразно чл.422,
ал.1 от ГПК искът се счита предявен от
момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А
законна последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно
със законната лихва /по арг. от чл.86 от ЗЗД/.
За да достигне до този извод, Съдът намери за неоснователни възраженията
на ответника за недължимост на вземанията, поради нищожност на определени
договорни клаузи. На първо място, неоснователно е възражението за нищожност на клаузите от договора, които
касаят уговорените възнаградителни лихви, като противоречащи на разпоредбите на
Закона за защита на потребителите. В договора ясно и
разбираемо е предвидено как се изчислява лихвеният процент. Уговорен е и годишен процент на разходите, който е до установения
законов размер (чл.19, ал.4 от ЗКП, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България).
Договорът не съдържа клауза, която да предвижда едностранна промяна на договорения лихвен процент.
Договорът не съдържа и каквито и е да е други клаузи, които да са
сключени във вреда на Кредитополучателя, да не отговарят на изискването за
добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, така че да се квалифицират като
„неравноправни“ по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Съдът намери за неоснователно и възражението на
ответника за погасяване на вземанията поради изтекла давност. В тази връзка,
Съдът съобрази установената съдебна практика, според която началният момент на
изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
месечни вноски, е датата на получаване от длъжника на изявлението на банката,
че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването
й. Обстоятелството, че Банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в
продължение на пет години, считано от последната платена вноска, в случая – от
05.11.2014 г. не освобождава Кредитополучателя от задължението да плаща
месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният срок
на погасяване на кредита е 05.08.2020г. /в този смисъл е Решение № 161 от
8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК/.
Относно разноските:
В хода на заповедното
производство заявителят е направил разноски в размер на 442.04 лв., от
които 392.04 лв. – за внесена
държавна такса и 50.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Същите са залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т.12 от ТР № 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС разноските,
сторени в заповедното производство, включително когато не се изменят разноските
по издадената заповед за изпълнение, се присъждат от исковия съд. Ето защо,
разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с настоящото решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото
производство разноски, които се установиха в размер на 892.04 лв., от които 392.04 лв. – за държавна такса в
исковото производство /довнасяне на 2 % от заявения за защита материален
интерес/, 200,00 лв. – депозит за ССчЕ
и 300.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд - Свиленград
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес съществува вземане на „Б.Д.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, от Н.Г.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, по Заповед № 271/29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 985/
2019г. по описа на Районен съд – Свиленград, за следните суми: 11969.69
лв. – предсрочно изискуема главница по Договор за кредит „Експресо” № 347112 от
24.07.2013г., 3771.40 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2014г. –
15.02.2019г., 3236.07 лв. – обезщетение за забава за периода 05.11.2014г. –
15.02.2019г. и 625.08 лв. – обезщетение за забава за периода 15.02.2019г. –
22.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 26.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Г.Л.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.Д.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 892.04 лв. – разноски по делото и
сумата 442.04 лв. – разноски по частно гр. дело № 985/ 2019г. по описа на Районен съд –
Свиленград, за която сума е издадена Заповед № 271/29.08.2019г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: