№ 58
гр. Сливница, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.ина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. И.а
като разгледа докладваното от А.ина Г. Гергинска Гражданско дело №
20221890100082 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание - чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
В. Е. Й. е предявила иск, с който моли да бъде осъдена Община
Сливница да й заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, а именно: болки, страдания и стрес от ухапване от
безстопанствено куче на дата 27.10.2021 г. на адрес: гр. Сливница, ул. “Хан
Крум“ № 1А, което й е причинило кръгова рана по задната повърхност на
лявото бедро, с морфологични характеристики на прободна такава и
кръвонасядане в същата област, ведно със законната лихва от датата на на
завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 88,33 лева, представляваща законната лихва върху главницата за периода
от 27.10.2021 г. до датата на завеждане на иска. Претендира направените
разноски по производството.
Ответникът, Община Сливница, чрез юрисконсулт Ялъмов, е
представила в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който взема
становище, че предявената искова претенция е недопустима, неоснователна и
недоказана, както по основание, така и по размер. Счита, че искът е
неоснователен и недоказан, заведен срещу ненадлежна страна. Счита, че
Община Сливница не следва да бъде ангажирана като страна по делото,
поради следните съображения: за да се ангажира отговорността на Община
Сливница, и за да са налице предпоставките за приложение на чл. 50 и чл. 52
от ЗЗД, следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното
куче е без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди - болки и
страдания са в резултат на ухапване от именно такова животно. Счита, че в
изложеното в исковата молба не се намират факти, които безспорно да
1
доказват това.
Съдът, след като прецени приложените по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.10.2021 г., в гр. Сливница, на ул. „Хан Крум“ № 1А, ищцата В. Й.,
докато вървяла и водила телефонен разговор, е захапана продължително по
крака от черно на цвят бездомно куче. От раната й е започнало да тече кръв и
същата изпитала остра болка. На помощ й се притекло трето лице, което
успяло да изгони кучето.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист № 1877/27.10.2021
г., издаден от ЦСМП – София, филиал Сливница, ищцата е откарана до
Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Сливница, където й е оказана
спешна медицинска помощ по повод получените от ухапването травматични
увреждания.
Видно от приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение
№ 746/2021 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по
съдебна медицина и деонтология, при прегледа на ищцата от съдебен лекар е
установено, в областта на задната повърхност на лявото бедро, в долната му
трета, в зоната на задколянната област, наличие на рана с относително
кръгловата форма, с диаметър 0,2 – 0,3 см. Околната област е била обхваната
от пъстровато кръвонасядане, на площ около 3/2 см. Съдебният лекар е
отразил също, че ищцата се е придвижвала с накуцване, като е щадяла от
натоварване левия си крак, поради силно изразен болков синдром.
Заключението на съдебния лекар е, че травматичните увреждания на ищцата
са получени в резултат на действието на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети, каквито описателни характериситки притежават кучешките зъби, и
могат да се получат по време и начин, каквито съобщава пострадалата, както
и че същите са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Според обясненията на ищцата и свидетелските показания на майка й, в
продължение на един месец след ухапването, същата е изпитвала силна болка
в областта на нараняването. От крака й се е стичала гной и същата не е могла
да се движи свободно, без да изпитва силни болки при придвижване. Болката
е намаляла след изтичане на период от около три месеца, а към момента, в
резултат на разкъсването, на крака има уплътнение, което се напипва и
ищцата изпитва болка при натоварване на крака.
И към настоящия момент ищцата изпитва силен панически страх при
вида на куче.
На 10.11.2021 г. ищцата е подала сигнал до Районна прокуратура –
Сливница, по повод на който, на 11.01.2022 г. е издадено постановление за
отказ да се образува наказателно производство по прокурорска преписка №
1293/2021 г. В същото е отразено, че в хода на проверката били изложени
твърдения за това, че въпросното куче се отглеждало на съседния обект на
„Балгериън Трак Сървис“, но тези твърдения не били установени като
достоверни. Чрез снетите от служителите сведения се установява, че и на
2
двата обекта понякога влизат безстопанствени кучета и макар, че
служителите са подавали сигнали до природозащитния организации, не са
предприети мерки спрямо животните, които продължават да се разхождат в
свободно състояние, без специални грижи и надзор. При извършена на място
полицейска проверка служителите на РУ на МВР – Сливница не са
установили безстопанствени кучета на обектите. В постановлението е
отразено, също така, че за случая е сигнализирана и Община Сливница, която
е извършила самостоятелна проверка на място, при която се установило, че в
обекта за извършване на годишни технически прегледи и в автосервиза не се
отглеждат кучета, както и че кучетата, които се появяват на обектите са
безстопанствени и не са регистрирани по Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
В хода на производството по делото са разпитани свидетелите Людмила
Костадинова Янакиева и Станислав Руменов Виденов, чиито показания съдът
кредитира като достоверни и кореспондиращи си с останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелката Янакиева /майка на ищцата/
подробно описва, както инцидента, при който дъщеря й е ухапана от куче,
така и възстановителния период на същата, а именно: че същият е продължил
два-три месеца, в който придвижването на дъщеря й е било трудно, налагало
се е да я води до тоалетна, като три-четири седмици същата изобщо не e
можела да си стъпи на крака. Свидетелката твърди, че по три-четири пъти на
ден са правили превръзка на крака на дъщеря й, като въпреки това раната се е
възпалила и болката й е била постоянна и непрекъсната, и освен
превързочните материали, е взимала и болкоуспокояващи: кетонал, аналгин,
като не можела да спи нормално.
Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, разпитани при
режим на довеждане – М. И. Б. и А. Д. В., относно твърденията им, че не са
видели и чули нищо, като непоследователни и неотговарящи на събраните по
прокурорската преписка доказателства.
По делото е изготвена и приета, съдебно-медицинска експертиза,
заключението на вещото лице по която е, че в резултат на инцидента ищцата е
получила следните травматични увреждания: две окръглени
разкъсноконтузни рани, зарастнали с образуването на ръбци, локализирани в
лявата задколянна ямка, съчетани с хематом на околните меки тъкани и
наличие на уплътнение на тъканите в зоната на увреждането. Вещото лице
сочи, че характерът и морфологията на констатираните рани, тяхната
анатомична локализация, както и разстоянието между тях, отговарят да са
причинени от кучешките зъби на куче. Заключението на вещото лице е, че
при ищцата е налице мекотъканно увреждане, което е било усложнено с
възпалителен процес, видно от констатираните уплътнения на тъканите в
дълбочина на увредената зона, като възстановяването е било по-
продължително /в рамките поне на 25-30 дни/, като в този период са били
налице болезненост и ограничения в движението на крака в колянната става.
Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, като пълно и компетентно изготвено, съдържащо отговори на
3
всички поставени въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените от ищцата В. Е. Й. искове намират своето правно
основание в разпоредбите на чл. 49, във вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от
ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание
чл. 49 ЗЗД /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС /. За да е
основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да
се подведат под хипотезата на гражданския деликт - противоправно
поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с която
е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя - възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването
на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест
на ищеца, при условията на пълно и главно доказване /Определение № 1442
от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и
възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от
така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия
състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на
ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени
вреди от виновното бездействие на Община Сливница да упражни
задълженията си по осъществяване надзора и грижите за безстопанствените
кучета, едно от които я е ухапало.
В чл. 47 ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ е посочено кому
принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези
кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица,
които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50
от ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху
безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.
Така организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите
лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата
към хора или животни, съгласно чл. 50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е
пострадала ищцата, е налице задължение на общината да осъществява надзор
над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и
4
грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на
популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.
49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните
органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.
49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди
виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: 1/ бездействие от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
агресивно поведение на безстопанствено куче към хора, и осъществяване на
надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; 2/
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на
общината; 3/ причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било
вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните
разпоредби на ЗЗЖ.
В случая ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои
задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на
безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти,
неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на
взети мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората.
При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е
извършено, поради бездействие на служител на общината, тъй като тя е
отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, дори и когато
не е установено кои служители конкретно са причинили същите вреди.
Съдът намира за неоснователни и недоказани в настоящия процес
твърденията на процесуалния представител на ответната страна, че
въпросното куче, ухапало ищцата, не е безстопанствено и че щом същото, по
един или друг начин се е озовало на територията, стопанисвана от
юридическото лице „Транслог“ АД, то отговорността за действията на кучето
е на въпросното юридическо лице, а не на Община Сливница. Всички,
събрани в хода на съдебното производство доказателства – писмени и гласни
такива, свидетелстват в насока на това, че въпросното куче е било
безстопанствено, като ответникът не успя да докаже твърденията си, че
животното е „живеело“ на територията, стопанисвана от „Транслог“ АД.
Съдът категорично намира за недоказано и твърдението на процесуалния
представител на ответната община, което той самият определя като „ноторен
факт, ненуждаещ се от доказване“, а именно: че „всички безстопанствени
кучета на територията на общината са чипирани и маркирани със сини ушни
марки“. Същото не бе подкрепено с какъвто и да било доказателствен
материал.
Неоснователни и нелогични, според настоящия съдебен състав, са и
възраженията на ответната страна, че: „няма никакъв опит от страна на
ищцата и нейните придружители кучето да бъде заснето, уловено и т.н., за да
5
може да се идентифицира чие е.“. Не е резонно да се очаква от младо момиче,
току-що ухапано от куче, с кървяща рана на крака, да предприема действия по
издирване на въпросното куче, за да го снима, вместо да търси спешна
медицинска помощ.
Безспорно е налице и трайна съдебна практика, при която, съдилищата
безалтернативно приемат, че, когато общината не предприеме предписано от
закона действие или го предприеме, без да положи достатъчно дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
От показанията на свидетелите, заключението на съдебно-
медицинската експертиза и останалите доказателства, се установява и
причинната връзка между еквивалентността на дължима грижа и
причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата, т.е. налице
е противоправно виновно деяние.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав формира
мнение, че по делото е доказано осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква
задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Относно размера на претенцията на ищцата за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, съдът предвид разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и установената съдебна практика, намира, че същата е основателна и
доказана. В тази връзка, съдът взе предвид следното:
Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът
да определи паричен еквивалент на болките, страданията и другите
нематериални вреди на ищеца. В кръга на претендираните неимуществени
вреди влизат всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието.
Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с
необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл. 52 от ЗЗД
указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост. От правилото на чл. 52 от ЗЗД следва, че не само размерът,
но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата при
които е настъпило увреждането, причинените психически и физически
страдания и др.
В тази насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът,
характерът и степента на констатираните увреждания; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; физическите и
психически болки и страдания, претърпени при самото увреждане и при
провеждане на лечението; възрастта и отрицателното въздействие на
6
качеството на живот на пострадалата.
При формиране на правните си изводи, съдът взе предвид следното:
заключението на съдебно-медицинската експертиза за наличие на временно
разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота й – увреждане,
съответстващо на лека телесна повреда по смисъла на НК; обстоятелството, че
възстановителният период е продължил около 2-3 седмици, а лечението около
2-3 месеца; болките и страданията при непосредственото претърпяване на
увреждането; болките и страданията при възстановяване от травмата;
отражението на тези обстоятелства върху текущите всекидневни дейности на
пострадалата.
Съобразявайки всички тези обстоятелства в съвкупност, във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, както и относимата
съдебна практика, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД, намира, че така
претендираният иск следва да бъде уважен в пълният предявен размер от
3000 лева, представляващ обезщетение за непозволено увреждане за
претърпените от В. Е. Й. болки и страдания в резултат на непозволеното
увреждане, предизвикано от неправомерно поведение /бездействие/
на служители на Община Сливница.
Съдът взема предвид следното: периода на възстановяване на ищцата от
преживения стрес, а именно: че същата и към настоящия момент се страхува
от кучета; сериозната рана от ухапването, както и че се е стигнало до
инфектиране на същата; претърпените болки и страдания през времето на
зарастване на раната, като намира, че сумата от 3000 лева е минималният
разумен еквивалент за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени
от ищцата.
С оглед изложеното, предявените искове за причинени неимуществени
вреди, ще следва да бъде уважени, като основателни и доказани. Вредите от
непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта. От този
момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане се дължи законната лихва от датата на
увреждането, а именно – 27.10.2021 г. за съответния период на забавата до
пълното издължаване.
По отношение искането на ищеца да бъде осъден ответникът да му
заплати направените по делото разноски, съдът намира, че, предвид изхода от
делото, същото следва да бъде уважено изцяло за сумата от 643,53 лева
/шестстотин четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки/, от които
123,53 лева – направени разходи за държавна такса и сумата от 520 лева –
направени разходи за адвокатско възнаграждение.
Във връзка с направените от бюджета на съда разноски в размер на 350
лева за изготвянето на съдебно-медицинска експертиза /предвид Определение
№ 177/25.05.2022 г., постановено в настоящото производство, с което ищцата
е освободена на основание чл. 83, ал.2 от ГПК от заплащане на такси и
разноски по делото/ и предвид изхода от делото, съдът следва да осъди
ответника – Община Сливница, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати
същите по сметка на Районен съд – Сливница.
7
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВНИЦА с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливница, пл. „ Съединение“ № 1, представлявана от кмета В.
Д. С., да заплати, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, на В. Е. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливница, ул. „Хан
Аспарух“ № 13А, представлявана от адв. М. К. от САК, сумата от 3000 (три
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /болки, страдания и стрес/, вследствие на телесни увреждания,
причинени на същата на 27.10.2021 г. в гр. Сливница, в резултат от инцидент,
при който е била нападната и ухапана от безстопанствено куче, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ОБЩИНА СЛИВНИЦА с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливница, пл. „
Съединение“ № 1, представлявана от кмета В. Д. С., да заплати на В. Е. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Сливница, ул. „Хан Аспарух“ № 13А,
представлявана от адв. М. К. от САК, сумата от 643,53 лева /шестстотин
четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски от ищцата, от които 123,53 лева – разноски за
държавна такса и 520 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ОБЩИНА СЛИВНИЦА с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливница, пл. „
Съединение“ № 1, представлявана от кмета В. Д. С., да заплати по сметка на
Районен съд – Сливница, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща платено от бюджетните средства на съда възнаграждение на
вещото лице В. Т. за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8