РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 04.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6753 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.В.Р. е предявил осъдителни искове срещу ЗК „О. Л.” АД, действащо чрез ЗК О.
– клон Б., по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователни
обезщетения за:
неимуимуществени вреди в размер на 26000.00
лв., предявен като частичен иск от общо вземане в размер на 250000.00 лв.,
представляващи понесени болки и страдания от причинената трайна телесна повреда
– множество прорезни рани по лицето, с което й била причинена ******** довело
до трайно отслабване на зрението ведно със сумата 10993.68 лв.-законна лихва
върху сумата от 22.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба и в
размер на 8000.00 лв., предявен като частичен иск от общо вземане в размер на
50000.00 лв., представляващи понесени болки и страдания от причинените й временни
телесни повреди –множество прорезни рани по лицето, веждите, лявата буза и
околоочните тъкани на лявото око довели до обезобразяване на лицето, ведно със
законната лихва в размер на 3382.67 лв. от 22.01.2013 г. до окончателно
погасяване на задължението;
имуществени вреди в размер на 1290.00
лв., представляваща пропуснати ползи от трудовото възнаграждение за период от една
година, считано от 22.01.2013 г., сума в размер на 400.77 лв., представляваща
лихвата върху тази главница от 22.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба,
сума в размер на 600.00 лв. - представляваща обезщетението за причинените му
имуществени вреди - направени разходи за болногледач, както и сумата от 185.91
лв. - лихвата върху тази главница от 22.01.2013 г. до дататат на подаване на
исковата молба.
Претендира и законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите
Поддържа твърдения, че описаните вреди
са му били причинени от ПТП станало на 22.01.2013 г. около 10.30 часа в
гр.София по вина на водача на лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ *******-Н.Б..
Излага фактически доводи, че е бил пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил Хюндай Акцент с рег.№ *******, управляван от нейния приятел, който се
движел по ул.*******с посока Подуяне.
Поддържа твърдения, че във връзка с ПТП
са й били причинени описаните травми, във връзка с които понася болки и
страдания, които описва подробно.
Във връзка с ПТП, по твърдения й били
причинени имуществени вреди,
които описва.
Към момента на произшествието, по
твърдения, за увреждащия лек автомобил е налице валидна застраховка ГО при
ответника по цитираната полица.
В
срока по 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище
по исковете. Не оспорва наличието на застраховка ГО за лекия автомобил Сеат Ибиза по
цитираната полица към датата на ПТП. Не
оспорва, че на посочената дата е настъпило ПТП, както и описания механизъм. Прави
възражение за съпричиняване на вреденосния резултат с поведението на пострадалия,
който е пътувал без поставен обезопасителен колан, с което е нарушил правилата
за движение по пътищата.
Оспорва претенцията по основание и
размер и излага становище, че същата не съответства на критериите за справедливост,
на съдебната практика при сходни случаи, както и на вида, степента и характера
на уврежданията на пострадалия от произшествието.
Оспорва
твърденията на ищеца по отношение вида, медико-биологичния характер и степента
на уврежданията; характеристиките и продължителността на оздравителния период.
Оспорва
твърденията на ищцата, че за възстановяването е било необходимо да бъдат
ползвани медицински услуги за болногледач и прави възражение, че такъв разход
не е бил извършен, респ. че този разход е в причинна връзка с ПТП и причинените
увреждания от него.
Оспорва
претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи – неполучено
трудово възнаграждение. Изразява становище, че ищцата не е доказала, че е била
в трудово правоотношение към момента на ПТП, както и че за посочения период същата
е следвало да получи посоченото трудово възнаграждение. Освен това ищцата не е
получила обезщетение за временна нетрудоспособност.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не
спорят и се установява чрез събраните в производството писмени доказателства –констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, констатациите на САТЕ и представеното по
делото решение от 02.09.2013 г. постановено по НАХД № 5946/2013 г. по описа на
СРС, НО, 94 с-в, че ПТП е настъпило при следния механизъм: „На 22.01.2013 г.
около 10.30 часа лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******* управляван от Н.Н.Б.се
движел в гр.София по ул.*****с посока на движение от ул.Слатинска към ул.Иван
Щерев и непосредствено преди навлизане в кръстовището с ул.595 променя посоката
си на движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил Хюндай
Акцент с рег.№ ******* управляван от Г.Я.Д.. Според експерта, ударът е бил
непредотвратим за лекия автомобил Хюндай Акцент във времето му за реакция и
ефективно спиране. Дадена е констатация, че при правилно поставен
обезопасителен колан пътниците и водачът в автомобила получават по-малко
увреждания.
В с.з. на
31.10.2016 г. експертът допълва и уточнява, че в случая не може да бъде даден
категоричен отговор на въпроса какво е било движението на тялото с поставен и
без поставен обезопасителен колан, тъй като в случая ударът е бил челен с
приоритет в лявата част към фара. При този механизъм на настъпване на
произшествието, според експерта, тялото полита напред, тъй като инерционните
сили работят напред – челно с посока- отклонението. При следване динамиката на
удара, колкото е по-силен удара, толкова е по-рязко отклонението. В случая
експертът е пояснил, че се били причинени силни деформации по автомобилите,
което сочи, че ударът е бил силен. Според констатациите на АТЕ, независимо от
това дали пострадалата е била с поставен или не обезопасителен колан, главата е
свободен елемент от човешкото тяло и се движи напред и настрани.
Чрез
приетата в производството СМЕ на доц. д-р Н.А.С./съдебен медик/ се установяват
следните обстоятелства: В резултат на ПТП на ищцата били причинени следните
травматични увреждания: „********“,
довело до трайно отслабване на зрението – за период повече от 30 дни; „порезни рани на лявата буза и околоочните
тъкани на лявото око“, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Обичайният
период на възстановяване на травмите –порезни рани на лицето, според експерта,
е около 15-20 дни, а след причинената ерозия на роговицата – около 2-3 месеца.
Изводът е обоснован с липсата на медицински документи, удостоверяващи
настъпване на усложнения. На пострадалата било проведено своевременно,
комплексно и адекватно лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“-София. Причинените
увреждания не са довели до невъзможност на пострадалата да се обслужва, според
СМЕ. Ерозията на роговицата не е довела до слепота, а порезните рани на лицето
не са причинили загрозяване, тъй като не са променили основните й черти. Според
експерта, най-вероятно пострадалата е била без поставен обезопасителен колан
при съобразяване механизма на ПТП и причинените увреждания на автомобила и
лицето. Според СМЕ, при ползване на
обезопасителен колан главата на лицето не би достигнала до предното челно
стъкло и не биха настъпили описаните увреждания.
Чрез
приетата в производството СМЕ /основна и допълнителна/ на д-р И.М. – специалист
- офталмолог, се установяват следните обстоятелства: В резултат на
произшествието ищцата е получила множество разнокалибрени порезни рани на
клепачите на ляво око, ангажиращи и интермаргиналното пространство на горен
клепач, както и в областта на лявата вежда, с множество чужди тела - парченца
от стъкла, ******* /*****/ темпорално/ във външната половина на окото/,
централен епителен/ най- горния слой на роговицата /*******. Същият ден пострадалата
била приета в Очна клиника-УМБАЛ ’’Царица Йоанна” на болнично лечение. Хирургично
били обработени раните на веждата и клепачите на ляво око. В съставената
медицинска документация, според експерта, не е отбелязано оперативно
отстраняване на миглен ръб. При постъпване в клиниката зрението на К.Р. е било
- 0,5- вижда до средата на зрителната таблица,/ поради наличната ерозия на
епитела на роговицата/. При подходящо лечение/каквото е проведено/, ерозия на
роговицата епителизира/заздравява/ за 2-4 дни. При изписването на 24.01.2013 г.
роговицата е прозрачна, ерозията изцяло е епителизирала, зрението е
възстановено - 1,О/норма/. При изписване от Очната клиника е отбелязано -....”
клепачите на ляво око са едемни/оточни/, с кръвонасядания, оперативните рани в
областта на горен клепач, веждата и бузата добре адаптирани, спокойни.” В амбулаторен
лист №248 от 24.10.2016 г. от д-р Венелинова - офталмолог е описано обективното
състояние към тази дата на ляво око на К.Р. - зрение на двете очи - 1,0/
нормално/, горен клепач на ляво око с нарушена цялост, липса на част от
мигления ръб в долната половина....трихиаза/обърнати навътре/ на миглите.
Според СМЕ
на д-р М., зарастването на клепачната рана е завършило след 20-25дни от
нараняването при ПТП. При описания дефект в долната половина на мигления ръб на
горния клепач на ляво око е възможно да се обръщат мигли навътре и да дразнят
роговицата, причинявайки й повърхностни дефекти. При продължително дразнене,
може да се повлияе прозрачността на същата. Експертът сочи, че К.Р. има
нормално зрение на двете очи, дефектът на мигления ръб в долната половина не
пречи на гледането, окото единствено може да се дразни от обръщащите се навътре
мигли на това място, които драскат повърхността на роговицата. Поради липса на
съставена медицинска документация сочеща за настъпили промени или усложнения в
състоянието на ищцата, експертът сочи, че е настъпило оздравяване.
При
извършения преглед на 18.04.2017 г. /допълнителна СМЕ – л.20/ д-р М.
установява, че горният и долен клепачи на ляво око се затварят напълно, не се
вижда липсваща част от мигления ръб, вижда се една мигла на мигления ръб на
мястото на цикатрикса, която при растежа си може да се обръща навътре и да
предизвиква дразнене. Пострадалата я отстранява с пинсет. Според констатациите
на допълнителната СМЕ, лявото око на пострадалата е здраво, с нормално зрение и
при работа с компютър, гледане на телевизия и различен период на взиране. Може
зрително да се натоварва и дясното око.
В с.з. на
15.11.2017 г. д-р М. уточнява, че при извършения личен преглед на пострадалата
е установила една единствена мигла, която расте на повърхността на мигления
ръб, там където е белега от адаптиране на раната. Ищцата й споделила, че
епилира периодично тази мигла. Според експерта, трайно това може да се постигне
с електроепилация. Към този момент роговицата била съвсем спокойна, с нормално
прозрачно състояние. „Трихиаза“ означава по някаква причина – възпалителна или
травматична, обръщане трайно на част от миглите навътре, което води до дразнене
на повърхността на роговицата /прозрачната, кръгла част на очите/. Това от своя
страна може да доведе до разраняване и други усложнения. В случая експерта не е
установил такива влияния и усложнения. Д-р М. сочи, че при ищцата клепачите се
затварят съвсем нормално, реагират и се движат съвсем нормално. Очната ябълка
няма никакви болестни състояния или отклонения от травмата. Не е установено
намаление в зрението. При постъпване в клиниката е отбелязано намаление на
зрението – ляво око =1,00; дясно око =1.00, с половин диоптър астигматична. Това, според експерта е било във връзка с
увреждането на повърхността на роговицата. При изписването зрението й е било вече
нормално.
В приетата в
производството етапна епикриза от 20.11.2017 г. на МЦ Доверие АД е удостоверено
намаление на зрението на ищцата, установено при извършен преглед на посочената
дата. По дадена информация от ищцата намалението на зрението датира от една
година, т.е. от 20.11.2016 г.
Чрез
приетата в производството СППЕ се установява, че към момента на
освидетелстване – 10.03.2017 г. ищцата е психично здрава, с нормално семейно,
социално и трудово функциониране. Психичното й състояние е възстановено. В
резултата на ПТП и причинените й от него травми са предизвикали остър
емоционален стрес, шок от случващото се събитие, изразил се в свръх напрежение,
опасения, тревожност, угнетеност, вегетативни реакции /болка, серцебиене и
астенизация, мисловно предъвкване на ситуацията, загуба на апетит, редукция на
тегло /изразени страхови опасения от изхода на оперативната интервенция и
възстановяване на зрението й. Пострадалата не е потърсила специализирана
медицинска помощ за тези оплаквания. Две седмици след произшествието е развила
протрахирана адаптационна /невротична/ реакция с прояви на безпокойство,
потиснатост, раздразнителност, разстройство на виталните функции – сън, апетит,
тегло; изолирала се от контакти, изпитвала е силно неудобство от състоянието
си. Преживяното остро психотравмиращо преживяване е довело до остър емоционален
стрес, който е преминал в протрахирана адаптационна /невротична/ реакция-
отклонения на емоционална, волева и мисловна сфера.
В с.з. на
26.04.2017 г. д-р А.М.уточнява, че протрахирана адаптационна /невротична/
реакция е временно, лечимо и обратимо състояние с помощта на близки, ресурса на
личността и подкрепа на малко терапия.
Чрез
събраните в производството гласни доказателства се установяват следните
обстоятелства:
Чрез
показанията на свидетеля Г.Я.Д. се установява, че към момента на произшествието
пострадалата е била с поставен обезопасителен колан. Пострадалата била видимо в
несвяст. Помогнали му да я пренесе в буса, който бил спрял зад управляваната от
него кола, в която била и К.. Лявата й част била доста окървавена. Имала кръв и
по якето и фланелката. В болницата й бил направен скенер и била качена за
операция. В болницата останала около 6-7 дни, след което майка й си взела
отпуск за да я гледа у дома около 20-25 дни. Свидетелят сочи, че пострадалата
имала нужда някой да се грижи за нея, защото била изпаднала в депресия, главата
й била превързана, не можела да ходи до тоалетната, плачела непрекъснато,
отслабнала рязко и не искала да се храни. Преценили, че е по-добре той
/свидетелят Д./ да напусне работа, за да се грижи за нея. Ищцата провела и
няколко срещи с психолог, който бил близък на свидетеля Д.. Даден им бил съвет
да премахнат огледалата в къщата, за да не се гледа и депресира в това
състояние – подута и превързана. Свидетелят Д. сочи, че се е грижел за К. около
5 месеца, като е живял в дома й. След това се върнал на работа. Състоянието й
продължава и до днес – стряска се, буди се нощем; когато се вози в автомобил се
напряга. Свидетелят сочи, че преди произшествието ищцата работела като
сервитьорка и получавала заплата 1500 лв. В момента работи като маникюристка.
Останали й видими белези по лицето, от които се депресира. Вече не може да е
рекламно лице, както преди това, когато я викали в Нова ТВ да раздава разни
визитки. Свидетелят сочи, че лявото око на К. се възпалява и насълзява. Тя има
проблем с него, тъй като тя ходи да й премахват мигли, които растат навътре,
опират се в окото и го възпаляват. Следвало да се направи някаква манипулация
за премахването им, но не им достигали средства за това. Свидетелят сочи, че
преди произшествието пострадалата била общителна, събирали се много. След това
ограничила вижданията си, прекратили идването на гости.
Чрез
показанията на свидетеля Е.Г.З.се установява, че К. е сърдечно момиче, което
след катастрофата изпаднало в депресия, не искала да контактува. Наложило се да
се направи среща с психолог, който й изписал Деанксит и препоръчал да не се
събира с много хора, да почива повече. По съвет на очната лекарка за проблема с
лявото око следвало да се извърши пластична операция във Франция, за което
трябвали доста пари. Преди произшествието К. ходела в Нова ТВ да се снима за
различни поводи. След това не се заема с такива ангажименти, тъй като няма
самочуствие. Притеснява се от белезите и този дефект е видим. Изпаднала в
депресия, не се хранела. Първоначално майка й се грижела за нея, а след това и
свидетеля Д. /син на свидетелката Златанова/ се грижел около 4-5 месеца.
Чрез
показанията на свидетеля С.К.Р. се установява, че още в болницата К. е имала
нужда от помощ, тъй като било бинтовано цялото й лице, не можела да отиде до
тоалетната, да пие вода. Отказвала да се храни. Била психично срината.
Затваряла се в стаята, не искала да отиде дори с нея до кухнята. След като я
изписали от болница я посетил един съученик, който й казал че изглежда ужасно. Тя
се разплакала и се затворила в стаята си. Била срината, не искала лампата да
свети, за да не се вижда. Не искала да се оглежда в огледалото. Отказвала
всичко и казвала, че няма никакъв смисъл след като ще остане с белези. Лампите,
телевизора и светлината й пречели на очите и започвали да сълзят. През нощта
имала проблем със съня, будела се непрекъснато от кошмари.Ж.– нейния приятел
/свидетелят Д./ напуснал работа, за да се грижи за нея.
В
производство не е спорно и се установява, че към момента на настъпване на ПТП –
22.01.2013 г. за лекия автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******* е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № 28112001678940/06.07.2012 г.
валидна до 05.07.2013 г., по която отговорност носи ответникът.
Страните не
спорят и се установява, че по образуваната при застрахователя – ответник щета №
1520001104000146 г. на пострадалия – ищец в производството е било определено и
изплатено застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 650 лв. /преводно нареждане от 20.10.2015 г./
За успешно
провеждане на прекият иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, следва да бъде установено кумулативно наличие на следните факти:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е
причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил и с причинените от това застрахователно събитие травматични
увреждания на пострадалия.
Чрез
събраните в производството доказателства се установи, че вина за ПТП носи
водачът на лекия автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******* – Н.Н.Б.,
тъй като същият е нарушил правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.20, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което е причинил на пострадалата К.В.Р.
средна телесна повреда, изразила се в ********, причинила й трайно отслабване
на зрението /за повече от 30 дни/.
Съобразно
указаното в чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ.
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а НК е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско- правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. При
съобразяване постановеното от наказателния съд решение по чл.78а НК, съдът
намира сочените предпоставки за доказани.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на автомобила по отношение на причинените на ищеца вреди
от процесното пътно – транспортно произшествие.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В
производството се установи, чрез представените в настоящето производство
медицински документи, показанията на свидетелите Г.Я.Д., Е.Г.З.и С.К.Р.
/преценени при съобразяване евентуалната им заинтересованост по реда на чл.172 ГПК/ и констатациите на експертите по СМЕ, че на пострадалата са били причинени
от произшествието следните травматични увреждания: „********“, довело до трайно отслабване на зрението – за период
повече от 30 дни; „***** и *******“,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установи се,
чрез констатациите на СМЕ изготвена д-р Н. С., че обичайният период на
възстановяване на травмите –порезни рани на лицето е около 15-20 дни, а след
причинената ерозия на роговицата – около 2-3 месеца. Изводът е обоснован с
липсата на медицински документи, удостоверяващи настъпване на усложнения. На
пострадалата било проведено своевременно, комплексно и адекватно лечение в
УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“-София. Тези констатации се потвърждават от
становището на експерта д-р И.М. изразено в СМЕ, че увреденото ляво око на
пострадалата е здраво, с нормално зрение.
Установено е
в производството чрез констатациите на експерта д-р М. и показанията на
свидетелите Г.Я.Д., Е.Г.З.и С.К.Р., че в резултат на увреждането на лявото око
в долната половина на мигления ръб на горния клепач на лявото око е възможно да
се обръщат мигли навътре и да дразнят роговицата. При извършен преглед е
установен такъв растеж и обръщане навътре на една мигла, което от своя страна
води до възпаление и евентуално до причиняване на рани на роговицата на окото.
Освен това в
производството бе установено, че във връзка с ПТП и уврежданията от него на
пострадалата са били причинени видими външни белези по лицето, които според
констатациите на експерта по СППЕ са довели и до допълнителен стрес,
безпокойство, напрежение и състояние на протрахирана адаптационна /невротична/ реакция
с прояви на безпокойство, потиснатост, раздразнителност, разстройство на
виталните функции – сън, апетит, тегло; изолирала се от контакти, изпитвала е
силно неудобство от състоянието си. Същевременно според д-р А.М.към момента на
извършеното освидетелстване тази реакция е била преодоляна от пострадалата с
помощта на близки, ресурса на личността и подкрепа на малко терапия с близък
психолог. Тези констатации на експерта по СППЕ се потвърждават и от показанията
на свидетелите Г.Я.Д., Е.Г.З.и С.К.Р..
В
производството бяха установени, чрез събраните гласни доказателства и
фактическите твърдения на ищцата, че причинените й травми от ПТП са довели до
необходимост от полагане на грижи в ежедневието. Така, чрез показанията на
свидетелите Г.Я.Д., Е.Г.З.и С.К.Р. се установи, че пострадалата е имала нужда
от помощ още при престоят си в болничното заведение, тъй като цялото й лице е
било покрито с превръзка от бинт и не е можела да се придвижва и обслужва
самостоятелно. След това в домашни условия първоначално грижи за К. е полагала
нейната майка за около 20-25 дни, а след това нейният приятел – свидетеля Д. за
около 4-5 месеца. В този период пострадалата е имала и нужда от помощ и морална
подкрепа във връзка с преживяваната от нея протрахирана адаптационна
/невротична/ реакция, която е била преодоляна постепенно.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при
ответника – застраховател.
Предвид
възрастта на пострадалата – 25 години към датата на произшествието, видът и
характерът на причинените травматични увреждания, период на възстановяване във
връзка с травмите – около три месеца при съобразяване, че уврежданията са
довели до причиняване на видими белези в областта на лицето; при отчитане
причиненото от произшествието и травмите състояние на протрахирана адаптационна
/невротична/ реакция, което е отшумяло към настоящия момент; проведеното болнично
и консервативно лечение без данни за усложнения; установеното в производството
обстоятелство, че в резултат на увреждането на лявото око в долната половина на
мигления ръб на горния клепач на лявото око е възможно да се обръщат мигли
навътре и да дразнят роговицата /трихиаза/, съдът намира, че следва да определи
съгласно чл.52 от ЗЗД справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, представляващи понесени болки и страдания от причинената ********– сумата от 20000.00
лв. За разликата над тази сума до предявения иск 26000.00 лв. като частичен от сумата
250000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За
понесените болки и страдания от причинените й временни телесни
повреди –множество порезни рани по лицето, веждите, лявата буза и околоочните
тъкани на лявото око довели до обезобразяване на лицето, съдът
намира, че следва да определи съгласно чл.52 от ЗЗД справедлив размер на
обезщетение сумата от 5000.00 лв. За разликата над тази сума до сумата 8000.00
лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер 50000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
При съобразяване изплатеното
от застрахователя преди подаване на исковата молба в съда на 11.02.2016 г.
застрахователно обезщетение по образуваната щета в размер на 650.00 лв. за
причинените на пострадалия неимуществени вреди, съдът намира че претенцията за причинената «********» в
резултат на произшествието следва да бъде уважена за сумата 19350.00 лв.
С оглед частичната основателност
на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди считано от 22.01.2013 г. Поради това, на основание
чл.162 ГПК, съдът определя размерите на законната лихва върху всяко от
присъжданите обезщетения за времето от 22.01.2013 г. до датата на подаване на
исковата молба – 11.02.2016 г. с помощта на компютърна програма - http://www********,
както следва:
върху сумата 19350.00 лв. за
времето от 22.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 11.02.2016
г. сумата 6011.38 лв.;
върху сумата 5000.00 лв. за
времето от 22.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 11.02.2016
г. сумата 1553.33 лв.
Поради това исковете за
заплащане на законна лихва върху присъжданите обезщетения за неимуществени
вреди за разликата над сумата 6011.38 лв. до предявения размер 10993.68 лв. и
за разликата над сумата 1553.33 лв. до сумата 3382.67 лв. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По претенциите за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на ищеца бе да
докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба и
нейния размер във връзка с произшествието и причинените му травматични
увреждания. Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след
засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се
изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са
последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне на
разноски.
Съдът намира, че в производството
не бе установено от ищеца, при условията на пълно и главно доказване /т.е. без
съмнение/ с оглед указаното в чл.154 ГПК, че ищцата е понесла имуществена
загуба изразяваща се в заплащане на сумата 600 лв. за болногледач /по 100 лв.
за шест месеца/. Поради това, макар в производството да бе установено от
показанията на свидетелите Г.Я.Д., Е.Г.З.и С.К.Р., че за пострадалата се е грижел
свидетелят Д., съдът намира че претенцията се явява недоказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Идентичен извод се налага и за претенцията на
ищеца за заплащане на сумата 1290 лв. представляваща пропусната полза –
неполучено трудово възнаграждение на длъжността „сервитьор“ към фирма ЕТ М.В.при
месечно възнаграждение 107.50 лв. Чрез представеното удостоверение от
24.08.2012 г. ищцата е получила трудово възнаграждение за бъдещ период 24.08.2012
г. до 24.08.2013 г., поради което претенцията на ищцата се установява
недоказана и съответно – неоснователна. От своя страна за времето от 24.08.2013
г. не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, с оглед разпределената
доказателствена тежест, че не е получил дължимото се във фирмата трудово
възнаграждение във връзка с настъпилото ПТП и причинените от него травми. Не са
ангажирани и доказателства за полученото обезщетение за временна
неработоспособност от пострадалата.
Поради неоснователност на
главните претенции по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, съдът намира че следва да
отхвърли като неоснователни и претенциите за акцесорните вземания за законна
лихва.
По възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването на
вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с изхода
на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат
от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В случая, съдът намира че не
се установи нарушаване на правилата за движение от страна на пострадалата към
момента на ПТП.
Чрез събраните в
производството доказателства не се установи при пълно и главно доказване
твърдението на ответника, че към момента на произшествието ищцата е била без
поставен обезопасителен колан. Освен това чрез констатациите на експерта по АТЕ
и експерта по СМЕ се установи, че нанесените увреждания биха настъпили и при
поставен обезопасителен колан при този механизъм на настъпване на
застрахователното събитие при съобразяване предпазното действие на предпазния
колан, с който е бил оборудван този автомобил.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва
да бъде присъдена сумата 406.00 лв.-разноски по делото за съдебни експертизи,
съразмерно на уважената част от иска.
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.Г. С.И.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1288 лв., съразмерно на
уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата 300.00 лв.-разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
В полза на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК следва
да бъде присъдена и сумата 1276.58 лв.-дължима
държавна такса и сумата 200.00 лв.-разноски
за съдебна експертиза.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.”
АД, действащо чрез ЗК О. – клон Б., ЕИК ******** с адрес гр.София, бул.********,
да заплати на К.В.Р., ЕГН **********
със съдебен адрес *** *******, действаща чрез адв. Г. С.И. ***, във връзка с
ПТП настъпило на 22.01.2013 г. около
10.30 часа по вина на водача на лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******* - Н.Н.Б.,
установена с решение от 02.09.2013 г. постановено по НАХД № 5946/2013 г. по
описа на СРС, НО, 94 с-в, като гражданската отговорност на водача като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******* е била
застрахована при ЗК „О. Л.” АД, действащо чрез ЗК О. – клон Б. съгласно полица № 28112001678940/06.07.2012 г. валидна до 05.07.2013 г., на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми:
- сумата 19350.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в
резултат на травматични увреждания: „********“,
като отхвърля искът за разликата над сумата 19350.00 лв. до размера 26000.00
лв., предявен като частичен от общо вземане в размер на 250000.00 лв., като
неоснователен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 11.02.2016 г. до окончателно погасяване на задължението, както и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 6011.38 лв., представляваща законна лихва върху сумата 19350.00 лв. за
времето от 22.01.2013 г. до 11.02.2016 г., като отхвърля искът за разликата над
сумата 6011.38 лв. до предявения размер 10993.68 лв. като неоснователен и
- сумата
5000.00 лв. - представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на телесни повреди –множество
порезни рани по лицето, веждите, лявата буза и околоочните тъкани на лявото око
довели до обезобразяване на лицето, като отхвърля искът за разликата над сумата 5000.00 лв.
до размера 8000.00 лв., предявен като частичен от общо вземане в размер на
50000.00 лв., като неоснователен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 11.02.2016 г. до окончателно погасяване на
задължението, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 1553.33 лв.,
представляваща законна лихва върху
сумата 5000.00 лв. за времето от 22.01.2013 г. до 11.02.2016 г., като отхвърля
искът за разликата над сумата 1553.33 лв. до предявения размер 3382.67 лв. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.В.Р., ЕГН ********** със съдебен адрес *** *******,
действаща чрез адв. Г.И. ***, срещу ЗК „О. Л.” АД, действащо чрез ЗК О. – клон Б., ЕИК ********
с адрес гр.София, бул.********, искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП настъпило на 22.01.2013 г. около 10.30 часа по вина на
водача на лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******* - Н.Н.Б., установена с решение
от 02.09.2013 г. постановено по НАХД № 5946/2013 г. по описа на СРС, НО, 94 с-в,
както следва:
- имуществени вреди в размер на 1290.00
лв., представляваща пропуснати ползи от трудовото възнаграждение за период от една
година, считано от 22.01.2013 г., сума в размер на 400.77 лв., представляваща
лихвата върху тази главница от 22.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба-
11.02.2016 г.,
- имуществени вреди в размер на сума в
размер на 600.00 лв. - представляваща обезщетението за причинените му
имуществени вреди - направени разходи за болногледач, както и сумата от 185.91
лв. - лихвата върху тази главница от 22.01.2013 г. до датата на подаване на
исковата молба-11.02.2016 г.
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.” АД, действащо чрез ЗК О. – клон Б., ЕИК ********
с адрес гр.София, бул.********, да заплати на К.В.Р., ЕГН ********** със
съдебен адрес *** *******, действаща чрез адв. Г. С.И. ***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 406.00 лв.-разноски
за тази инстанция.
ОСЪЖДА К.В.Р., ЕГН ********** със съдебен адрес *** *******,
действаща чрез адв. Г. С.И. ***, да заплати на ЗК „О. Л.” АД, действащо чрез ЗК
О. – клон Б., ЕИК ******** с адрес гр.София, бул.********, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 300 лв.– разноски по делото за тази инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.” АД, действащо чрез ЗК О. – клон Б., ЕИК ********
с адрес гр.София, бул.********, да заплати на Г. С.И. ***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско
възнаграждение в размер на 1288 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.” АД, действащо чрез ЗК О. – клон Б., ЕИК ********
с адрес гр.София, бул.********, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза
на Софийски градски съд сумата 1276.58 лв.-дължима държавна такса и сумата
200.00 лв.-разноски за съдебна експертиза.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: