Р
Е Ш Е Н И Е
297/23.7.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на
шести юли през две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Георгиева
при
секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 752 по описа на ШРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № КХ-11/13.04.2020г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен, с което
на „ЕКО ТАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, бул. **** **** №174, представлявано от В.Т.К. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева /две хиляди/
лева на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на
чл.12, ал.1 от ЗХ. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява лично. Явява се упълномощен представител, който
изцяло поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, призована съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН - не се явява упълномощен представител. В В
деловодството на ШРС са постъпили подробни писмени бележки от упълномощен
представител на въззиваемата страна, с които оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 09.03.2020г. служители на ОДБХ Шумен –
свидетелите К.К.М. и Ж.П.М. извършили проверка по жалба в гр. Шумен, ул. Ф.Е. №
1 Б. На адреса заварили самостоятелна постройка, оборудвана като магазин –
търговска зала без складови помещения. В момента на проверката, свидетелките
констатирали, че в търговската зала се предлагали: кафе на зърна, мляно кафе и
кафе капсули, разтворими кафета в различни видове опаковки, чай-билков,
фъстъчен крем и други, наредени на рафтове и стелажи. Проверката била извършена
в присъствието на В.К. – управител на „ ЕКО ТАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Шумен,
който не представил документ за регистрация на обекта по реда на Закона за
храните. От касов бон, издаден от ЕКАФП в обекта, свидетелките констатирали,
наименованието на фирмата, стопанисваща обекта, както и, че са били извършвани продажби на стоки.
Резултатите от извършената проверка били
обективирани в Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия
за храни от 09.03.2020г., в който на жалбоподателя било указано да се яви на
16.03.2020г. за съставяне и връчване на АУАН. На 16.03.2020г., свидетелката д-р
К.М. съставила Акт за установяване на административно нарушение № **********
против „ЕКО ТАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, бул. **** **** № 174, представлявано от В.Т.К., с ЕГН **********,
за това, че на 09.03.2020г. в 12,30 часа в магазин, намиращ се в гр. Шумен, ул.
Ф.Е. № 1 Б извършва търговия с храни без обекта да е регистриран по реда на
Закона за храните, с което е нарушена разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за
храните. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Писмени възражения
не били депозирани в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № КХ-11/13.04.2020г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Шумен, с което на „ЕКО
ТАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, бул. **** **** № 174, представлявано от В.Т.К., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева
/две хиляди/ лева на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на
чл.12, ал.1 от ЗХ.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителката К.К.М., на свидетеля Ж.П.М. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени
доказателства. Тези показания на двете длъжностни лица- извършили проверката, съдът
възприе и кредитира като достоверни, доколкото са дадени от контролни органи,
чието внимание е насочено към установяване спазването на законодателството по
отношение безопасността на храните, същите са и последователни и
безпротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административното нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения,
като самото административно нарушение е установено достатъчно ясно по време,
място, начин на извършване и извършител.
Съобразно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за храните /отм./: -
"Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона, които:... "; Основното
изискване по смисъла на чл.12,
ал.1 от ЗХ /отм./ е наличието на регистрация по ЗХ, което е вид разрешение
по смисъла на чл.12,
ал.1 от ЗХ /отм./ и предпоставка за извършване на определена дейност.
Безспорно в с. з. се установи, че за провереният обект не е била извършена
регистрация по ЗХ, В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя не е имал право
да осъществява съответната дейност.
Легална дефиниция на понятието
"търговия" е дадена в § 1,
т. 60 от ДР на ЗХ /отм./, според която "търговия" е процес на
внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на
храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне
на потребителите на безплатни мостри от храни. От доказателствата по делото се
установи, че в момента на проверката в магазинът е бил във вид – готов за
ползване. Обстоятелството, че са заварени от контролните органи наредени по стелажите
и рафтове: кафе на зърна, мляно кафе и кафе капсули, разтворими кафета в
различни видове опаковки, чай-билков, фъстъчен крем и други са достатъчно ясни
и конкретни признаци, че обекта е в работен режим.
Нарушението е ясно и конкретно описано,
без да се създават възможности за неразбиране или за превратно тълкуване.
В същото време не се представиха данни или
доказателства в обратен смисъл- оборващи описаните констатации или внасящи
съмнения.
По отношение на описаното в жалбата
възражение, че не е била извършвана търговска дейност, съдът намира същото за
неоснователно. Видно от свидетелските показания, по време на проверката, управителя
на жалбоподателя не е възразил, че обектът не е в работен режим, или че не
продава стоките. Такива данни не се откриват и при съставянето на констативния
протокол, нито при съставянето на АУАН. Едва след съставянето на процесното
наказателно постановление, в жалбата срещу същото се описват тези
обстоятелства. Освен това, дори и в момента на проверката да не е била извършена никаква
продажба, това не означава, че храните, изложени в обекта не се извършва
продажба на хранителни стоки. Проверката е била по повод постъпила жалба за
продажба на стоки с изтекъл срок на годност, което води до безспорния извод, че
се продават стоките, наредени в магазина. И двете свидетелки дадоха показания,
че на работния плот е имало касови бончета, за извършени продажби, от които са
установили наименованието на търговеца.
Неоснователно
е и твърдението, изложено в жалбата за съществено нарушение на процесуалните
правила, т. к. НП е издадено без да е предоставена възможност за излагане на
писмени възражения срещу АУАН. Изложени са доводи, че законоустановеният
тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е бил изтекъл към датата на издаване
на атакуваното НП, предвид разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено от Народното събрание от
13.03.2020г.
Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено от Народното събрание от
13.03.2020г. в редакцията преди 09.04.2020г. „За срока от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: 2. Давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания.“ Предвид горецитираната разпоредба съдът намира, че
тридневният срок за писмено възражение срещу АУАН № № ********** от
16.03.2020г. не е бил спрян със Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено от Народното
събрание от 13.03.2020г. и е изтекъл на 19.03.2020г.
Основанието за налагане на
административното нарушение - чл.42, ал.2
от ЗХ/отм./ предвижда наказание „имуществена санкция“ от 2 000 лева до
4 500 лева за юридическо лице или едноличен търговец, който произвежда или търгува
храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание,
а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 4 500 лева до
6 000 лева. Правилно АНО е отнесъл установеното
административно нарушение към
съответната санкционна норма и правилно е определил размера на наказанието в
минималния предвиден такъв, доколкото се касае за единичен случай предвид
липсата на данни за други такива и не са налице установени съществени
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.57 от ЗАНН.
Със Закона за храните,
обн. в Д. В. бр. 52 от 09.06.2020 г., в сила от 09.06.2020 г., е отменен Закона за храните,
действал към момента на осъществяване на процесното деяние, съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление. Несъмнено е, че съгласно чл.3,
ал.1 от ЗАНН в случая следва да се приложат разпоредбите на ЗХ (отм.),
който е бил в сила към момента на извършване на деянието. В разпоредбите на
сега действащия Закон
за храните отново е въведен регистрационен режим за "дистрибуция на
храни" съгл. чл.23, ал.1 от ЗХ и съотв. имуществена
санкция от 2 000 до 4 000 лева за извършване на дейност, без да е вписана в регистъра, съгл. чл.128,
ал.1 от ЗХ. Термина "Дистрибуция на храни" е формулиран в пар. 1,
т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗХ - всеки етап на разпространението на храни,
като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Следователно
не е налице нов по-благоприятен закон, който би следвало да намери приложение в
процесния случай, съгл. чл.3,
ал.2 от ЗАНН.
Освен
това, съдът намира, че реализираното от дружеството-жалбоподател нарушението не
следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за храните охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел да гарантира висока степен на защита на здравето и
интересите на потребителите по отношение на храните. Нарушението е на просто
извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни
вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция
намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената
от законодателя безусловна защита здравето и интересите на потребителите, то в
настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е неприложим. Случаят не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Наказващият орган е
действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира
като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя
изцяло и от настоящия състав.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
В писменото си становище процесуалният представител на
въззиваемата страна е направил искане за присъждане на разноски, в размер на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на
основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН следва на Областна Дирекция по безопасност на храните Шумен да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № КХ-11/13.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните Шумен, с което на „ЕКО ТАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. **** **** № 174,
представлявано от В.Т.К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2 000 лева /две хиляди/ лева на основание
чл.42, ал.2 от Закона за храните /отм./ за извършено нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ /отм./, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ЕКО
ТАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, бул. **** **** № 174, представлявано от В.Т.К. да заплати на Областна Дирекция по безопасност на
храните Шумен сумата от 80.00
/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство и защита по АНД № 752/2020г. по описа на Шуменски районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: