Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 31.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Радомир,
ІІІ-ти състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 204 по описа на РдРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.С.А. с ЕГН ********** *** против срещу наказателно постановление № .от 09.05.2019 г. на Началник РУкъм ОДМВР Перник, РУ-Радомир, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото, като твърди, че е платил застраховка „гражданска отговорност“ за 2019 г., но към датата на проверката била просрочена. Моли съда наложеното му наказание да бъде намалено.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Перник, РУ-Радомир в съдебно заседание представител не изпраща.
Районна
прокуратура Перник, ТО-Радомир в съдебно заседание, представител не изпращат.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2019 г., в 09:25 ч. жалбоподателя П.С.А., управлявайки собствения си л.а. „Ф.ф.“ с регистрационен номер № ., като се движил в Община Радомир на път ПП-1-6, кв.59+977 в посока на движение към гр. Кюстендил, като бил спрян за проверка от полицейски служители в сектор ПП при ОД на МВР-Перник, сред които бил и свидетеля Д.Л.В.. В хода на проверката било установено, че превозното средство не е спряно от движение и за същото няма сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. При така установените факти, св.В. на мястото на проверката съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал и не вписал възражения в него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 09.05.2019 г. Началник РУ към ОДМВР Перник, РУ-Радомир издал оспореното наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.1, т.1 вр.чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лева.
Видно от заповед № 313з-281 от 09.02.2016 г. на Директор на ОД на МВР – Перник началниците на Районни управлиня при ОД на МВР Перник е оправомощен по реда на чл.647, ал.2 от КЗ да издава наказателни постановления за нарушения по чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 от КЗ.
По делото са разпитани свидетелите Д.Л.В. и Е.К.И., които потвърждават констатациите по АУАН.
По делото е приобщена и справка от проверка за сключена застраховка „гражданска отговорност“ – Гаранционен фонд, от която е видно, че към дата 25.04.2019 г. МПС с ДКН . няма активна застраховка „гражданска отговорност“.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, показанията на свидетелите: Д.Л.В. и Е.К.И..
По
доказателствата:
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и не съдържат, каквито и да било противоречия.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него НП, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата, под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 313з-281/09.02.2016 г., видно от копие на същата, приложено към АНП, в шестмесечния преклузивен срок. Спазени са изискванията на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава- нарушението е описано достатъчно пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при които нарушението се приема, че е било извършено.Посочена е нарушената материално правна норма, същата кореспондира с приложената санкционна такава, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ (нормата на чл.461, т.1 от КЗ визира единствено задължителността на застраховката „гражданска отговорност“), поради което съдът изследва съставомерността на деянието, което му е вменено съгласно обективните признаци, визирани в нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, към която цитираната санкционна разпоредба препраща. Последната предвижда задължение за собственик на притежавано моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност“.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните доказателства се установи безспорно, че към момента, в което е установено въззивникът да управлява процесното превозно средство, а именно на 25.04.2019 г., в 09:25 часа за притежавания и управляван от него л.а. „Ф.ф.“ с рег. № . не е имало действащ договор за застраховка „гражданска отговорност“. Спор, че към момента на проверката валиден договор за сключена застраховка „гражданска отговорност“, посочен в НП, не е съществувал, по делото няма- напротив, този факт се потвърждава и с жалбата, няма и спор за собствеността на автомобила. С оглед на това жалбоподателя правилно е санкциониран на основание чл.638, ал.1 т.1 от КЗ за извършеното нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, доколкото посоченото нарушение е предвидено в диспозицията на цитираната санкционна норма. По делото не се събраха доказателства опровергаващи посоченото в АУАН и последвалото го НП.
Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, осъществяването на което винаги поставя в обществена опасност обществените отношения, които е призвана да гарантира разпоредбата на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ.
Като взе предвид, че санкционната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер, съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Предвид горното съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .от 09.05.2019 г. на Началник РУкъм ОДМВР Перник, РУ-Радомир, с което на П.С.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лева, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането,
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: