Решение по дело №1849/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1920
Дата: 26 септември 2018 г. (в сила от 26 септември 2018 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20181100901849
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.09.2018 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1849 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20180903214245, депозирана от В.Л.М.-К., в качеството ѝ на управител на „А.М“ ООД, против отказ № 20180731102933/28.08.2018 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър, с който е отказано вписване по партидата на „А.М“ ООД на промяна в наименованието (фирмата) на дружеството, в предмета на дейност и свързаната с това промяна в дружествения договор. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ, приемайки, че заявеният за вписване нов предмет на дейност, а именно „организира и провежда консултации и услуги за доброволно разрешаване на спорове…“ и т.н. противоречи на Търговския закон и Закона за медиацията, тъй като представлява дейност по медиация. Сочи, че задължителните нормативни изкисквания на Закона за медиацията обуславят дейността на физическите лица - медиатори и не са приложими към дружествата, в които тези медиатори участват. Неправилен бил и изводът на ДЛР, че изискването медиацията да се осъществява от физически лица създава пречка тези лица да бъдат съдружници в търговско дружество и да осъществяват дейност по медиация като физически лица. Жалбоподателят счита, че не нарушава Закона за медиацията, тъй като търговско дружество не може да проведе процедура по медиация, но може да спомогне, финансира и администрира работата на медиатора. Счита, че нито заявеният нов предмет на дейност, нито заявената нова фирма на търговеца, противоречат на Закона за медиацията и Търговския закон.

Поддържа, че в предходно инициирано регистърно производство за вписване на същата промяна във фирмата и предмета на дейност на дружеството, е постановен отказ, въз основа на който е подадено ново заявление, в което дейността по медиация не присъства в заявения предмет на дейност. Въпреки това отново последвал отказ.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за вписване на заявените обстоятелства.

Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление А4 вх. № 20180731102933, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заявление А4 вх. № 20180731102933, депозирано от адвокат В.Н.К., представляваща „А.М“ ООД по силата на изрично пълномощно, са заявени за вписване обстоятелства в полета 2 – „Фирма/ Наименование“, 4 – „Изписване на чужд език“ и 6 – „Предмет на дейност“. Видно от представените доказателства и при справка в търговския регистър по партидата на „А.М“ ООД, с процесното заявление е заявено вписване  на промяна в наименованието и предмета на дейност на дружеството, за която е взето решение от Общото събрание на съдружниците в „А.М“ ООД. Представен е протокол от Общо събрание, проведено на 26.07.2018 г., на което е взето решение за промяна наименованието (фирмата) на дружеството от „Авила М“ на „Център за търговска и трудова медиация“, промяна в предмета на дейност на дружеството, включващ „организиране и провеждане консултации и услуги за доброволно разрешаване на спорове, курсове, обучения и т.н.“, както и за приемане на нова редакция на Дружествения договор, който да отразява промените. В актуалния към датата на приемане на това решение учредителен акт (обявен и достъпен в електронната партида на „А.М“ ООД), е налице разпоредба (чл. 25), която предвижда обикновена писмена форма на протокола за всички решения на Общото събрание, каквато възможност е уредена в чл. 137, ал. 4 ТЗ, поради което и изискуемата съгласно тази правна норма форма за действителност е спазена.

Представени са още декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, актуален дружествен договор, удостоверение № 004/11.07.2018 г. на основание чл. 8 от Закона за медиацията, че В.Л.М.-К. е вписана в Единния регистър на медиаторите, изрично пълномощно и доказателства за платена държавна такса.

ДЛР е постановило отказ за вписване на заявените промени с посочените от жалбоподателя мотиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен на 28.08.2018 г., а жалбата е депозирана на 03.09.2018 г. Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:

            Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.

Първото от обстоятелствата, което е заявено за вписване представлява промяна в наименованието, под което търговецът ще упражнява занятието си и ще се подписва, като заявената фирма е „Център за търговска и трудова медиация“ ООД. Търговската фирма е комплексно образувание, съставено от определено наименование (факултативно съдържание, което зависи от желанието на търговеца), след което следва да е посочена правно-организационната форма на търговеца (задължително съдържание). Принципът на свобода на всеки търговец да избира наименованието на търговската си дейност е ограничен от изискванията, които са предвидени в разпоредбите на  чл. 7, ал. 2-5 ТЗ. Съгласно нормата на  чл. 7, ал. 2 ТЗ, търговската фирма трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение третите лица и обществеността и да не накърнява обществения ред и морала. Затова и при разглеждане на заявлението за вписване на промяна във фирмата на търговеца, ДЛР задължително трябва да провери дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2  ТЗ – арг. от чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ. Формираният от длъжностното лице при извършване на тази проверка извод, че наименованието „Център за търговска и трудова медиация“ създава асоциация за дейност по медиация, каквато не може да се  осъществява от търговци, съдът намира за неправилен.

Настоящият състав счита, че посоченото наименование на дружеството не би могло да въведе в заблуждение относно дейността, която то ще осъществява. В разглеждания случай се касае за дружество, учредено за упражняване на търговска дейност по реда на Търговския закон, а не с цел съвместно упражняване на дейност по медиация по смисъла на чл. 4 от Закона за медиацията. Използваната дума „медиация“ в наименованието на дружеството не води до неразбиране дейността на дружеството и до заблуждение за извършване на медиация по занятие, тъй като качеството „медиатор“ може да притежава единствено дееспособно физическо лице, отговарящо на изискванията на чл. 8 от Закона за медиацията, а думата „център“ сочи на организиране и подпомагане на процеса на медиация, а не непременно на прякото й извършване. Включително е възможно осъществяване на обучение на медиатори в качеството на организация по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за медиацията.

 Настоящият състав споделя доводите на жалбоподателя, че обединение под формата на търговско дружество би могло да предоставя услуга, изразяваща се в осигуряване на условия за провеждане на процедура по медиация от вписани медиатори - физически лица. От заявения нов предмет на дейност става ясно, че приетите промени касаят именно развиване на дейност в тази насока. Приемане на противното би означавало незаконосъобразно ограничаване на свободата на сдружаване, гарантирана от чл. 12 от Конституцията на Република България и чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че така избраната фирма отговаря на истината и не въвежда третите лица в заблуждение и като такава отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ.

От друга страна, видно от мотивите на обжалвания отказ, исканото вписване не е извършено, тъй като в предмета на дейност са включени дейностите „организира и провежда консултации и услуги за доброволно разрешаване на спорове“, които според ДЛР представляват осъществяване на дейност по медиация. Този извод съдът намира за неправилен, тъй като медиацията е само един от методите за доброволно разрешаване на спорове, който не фигурира изрично в заявения предмет на дейността, а както бе изложено по-горе включва предоставянето на услуги, свързани със самата процедура, осъществявана единствено от физически лица. Консултациите и услугите за доброволно разрешаване на спорове представляват дейности, които не се изчерпват само със законоустановената процедура по медиация. Нормата на  чл. 2 от Закона за медиацията не следва да се тълкува като ограничаваща предоставянето на консултации и услуги за доброволно разрешаване на спорове (различни от самата процедура по медиация) от други лица, различни от медиаторите, освен ако такава забрана не е наложена от друг закон, какъвто не е настоящият случай. Единственото ограничение, въведено в Закона за медиацията, касае лицата, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, за които изрично е предвидено, че не могат да извършват дейност по медиация (арг. чл. 4 ЗМ). Следователно, въвеждането на дейност по организиране и провеждане на консултации и услуги за доброволно разрешаване на спорове в предмета на дейност на юридическо лице – търговец, не противоречи на специалния Закон за медиацията.

С оглед на гореизложеното, валидното възникване на заявените за вписване обстоятелства се установяват несъмнено от предоставените доказателства, поради което обжалваният отказ е неправилен и следва да бъде отменен.

Воден от горното, Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20180903214245, депозирана от „А.М“ ООД, ЕИК ************, ОТКАЗ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър с № 20180731102933/28.08.2018 г.

УКАЗВА на Агенцията по вписвания, Търговски регистър да извърши вписване по Заявление А4 вх. № 20180731102933 на „А.М“ ООД, ЕИК ********.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: