№ 161
гр. гр.Велинград, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210101067 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба на ищеца АС. М. М., ЕГН:********** от
гр.Сърница ул. „М. Крушата“ №20, чрез адв. В.В. М., с личен адвокатски № ********** от
АК Пловдив, с адрес за кореспонденция гр. Велинград ул. Владая 29, тел.**********,
против ИСМ. Р. АЙР., ЕГН:********** от гр. Сърница, ул. „М.Крушата“ №5 и Р. М. АЙР.,
ЕГН:********** от гр. Сърница, ул. „М.Крушата“ №5.
Предявен е иск по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС– за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от Поземлен имот пл.№81, в кв.
12 по неодобрения кадастрален плана на кв.Крушата на гр. Сърница, заключена между
точки 5,21,20,19,18,17,24,23,5 от изготвената от инж. Я.Чв ръчна скица, с площ от 24 кв.м.
(съобразно допуснато изменение на иска), както и да бъдат осъдени ответниците да
премахнат поставената от тях дървена ограда по протежението на точки
5,21,20,19,18,17,24,23 от изготвената от инж. Я.Чв ръчна скица.
Ищецът твърди, че на 09.08.2021г. по силата на НА №62, том VII, дело 944/2021г. по
описа на Служба по вписванията е закупил и е станал собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.
№81, с площ от 517 кв.м., а съгласно предходния титул за собственост с площ от 640 кв.м., в
кв. 12 по неодобрения кадастрален план на квартал „Крушата“, гр.Сърница, улица махала
Крушата №5, в едно с построената в имота Двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 56 кв.м. и разгъната застроена площ от 112 кв.м., в едно със всички
подобрения и приращения в и към имота и към построената в него сграда, при съседи на
имота: североизток - ПИ №82, югоизток - улица с о.т.109-27а,югозапад - улица с о.т. 26-27,
северозапад - улица с о.т. 25-26.
1
След като ищеца бил влязъл във владение на имота установил, че собствениците на
съседния имот №82 от североизток са поставили дървена ограда с височина около 1.8 метра,
която не била поставена на границата между тези два имота, а навътре в имота на ищеца,
като по този начин ответниците били заградили площ от 23 кв. м. от имота на ищеца към
техния, до която площ ищецът нямал достъп и не можел да я обработва и използва. Тази
площ от 23 кв.м. от имот на ищеца била заключена между точки 5,21,20,19,18,17,24,23,5 от
изготвената от инж. Я.Чв ръчна скица.
Ищеца твърди и, че се е опитал да разговаря със съседите си и ги е помолил да
премахнат направената от тях ограда, но те отказали и заявили, че няма да е премахнат и
дори трябвало да я поставят на още един метър в имот на ищеца, защото там е била
границата между имотите им.
След като не могли да се разберат страните доброволно, ищеца повикал инженер
Я.Чв, който направил геодезическо заснемане на верните имотни граници на поземлен имот
№81, в кв. Крушата на гр. Сърница. Когато инж. Чолаков отишъл , за да заснеме имота
съседът на ищеца и родителите му станали агресивни и се опитали да му попречат да го
направи, поради което били извикали полицейски патрул, който оказал съдействие и
геодезическото заснемане било извършено.
Твърди също, че от направена справка в община Сърница се е установило уличната
регулация на кв. Крушата в гр. Сърница да е одобрена с решение №28 протокол 1 от
30.01.2014г. на Общински съвет Велинград, влязъл в сила на 21.03.2014г. и че Кадастралния
план с верни имотни граници на ПИ №82, кв.Крушата на гр. Сърница е приет и е одобрена
границата между ПИ №82 и ПИ №81 в кв.Крушата на гр. Сърница със Заповед
№1548/04.10.2007г., влязла в сила на 03.11.2007г. От това станало ясно, че въпреки, че
кадастралния план на кв. Крушата на гр. Сърница не е одобрен , имотната граница между
имот №81 на ищеца и на съседите му №82 е одобрена и е налице вярна имотна граница въз
основа на влязлата в сила Заповед №1548/04.10.2007г.
Ищеца счита, че е налице правен интерес от предявения иск срещу ИСМ. Р. АЙР. и Р.
М. АЙР., произтичащ от обстоятелството, че те са заградили и владеят част от собствения на
ищеца поземлен имот №81, в кв. Крушата на гр. Сърница заключена между точки
5,21,20,19,18,17,24,23,5 от изготвената от инж. Я.Чв ръчна скица, без правно основание.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се призна за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от Поземлен имот пл.№81, в кв.
12 по неодобрения кадастрален плана на кв.Крушата на гр. Сърница, заключена между
точки 5,21,20,19,18,17,24,23,5 от изготвената от инж. Я.Чв ръчна скица, с площ от 24 кв.м.
(съобразно допуснато изменение на иска), както и да бъдат осъдени ответниците осъдите да
премахнат поставената от тях дървена ограда по протежението на точки
5,21,20,19,18,17,24,23 от изготвената от инж. Я.Чв ръчна скица. Претендира и направените
съдебни разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците. В него на
2
първо място считат, че искът е НЕДОПУСТИМ, защото нямало одобрен и влязъл в законна
сила акт за одобрен кадастрален и регулационен план. Същото обстоятелство било вписано
и в издадената от община Сърница, отдел,, ТСУ" скица с №С-0194/26.08.2021, намираща се
по делото. Нещо повече за махала Крушата нямало и регулационен план. Такъв бил е в
процес на изготвяне и ако не бъдела оспорена картата и регистъра биха били изготвени след
около една година. Предвид това твърдят, че искът е преждевременно заявен. Освен това
липсвал правен интерес за ищеца от така предявения иск, тъй като нямало в законна сила
влязла заповед за одобрен кадастрален и регулационен план за махала Крушата, а
решението, което било цитирано се отнасяло само и единствено за уличната регулация,
която не била предмет на настоящото дело. При тези факти и обстоятелства считат, че искът
да е процесуално недопустим и поради това следвало производството по делото следва да
бъде ПРЕКРАТЕНО.
На второ място считат искът за неоснователен и като такъв следвало да бъде
отхвърлен, както и да бъде осъдена ищцата да ни заплати разноските по делото.
По основателността на иска излагат следните съображения: Под плевнята ответниците
нямали ограда, тъй като капчука, който бил на разстояние около 1 метър от съседния имот
81 си попада изцяло в техния имот, а именно в имот 82. Поради това правят възражение по
отношение на имотната граница, тъй като това не било отразено коректно, а било посочено,
че границата е стопанската сграда, което не отговаряло на обективната истина. Още повече,
че в скицата, която прилагат, а именно: скица 27/02.02.2009г. било отразено по-точно.
В тази връзка считат, че от житейска и правна логика нямало как да се приеме капчука
на стопанската им сграда-плевня да попада в имота още повече, че същата била построена
преди повече от 50-години. Нещо повече, че има стари и реални граници.
Твърдят и, че техния имот 82, спрямо съседния имот 81 е средно с около 50см. по-
високостоящ от съседния имот 81. Ответниците, като собственици на имот 82 имали
дървена ограда над 30 години на границата с имот 81, като и в тяхната част имало засадени
овощни насаждения ябълки, череши -някои от които са на над 20 години, имало и
извършено на някои от тях подкастряне и ясно си личало тяхното местонахождение. А и
никога не били имали спорове с предишните собственици, че някои от ответниците владее
или загражда част от съседния имот до настоящия момент. Така поставените и утвърдени
граници били на повече от 30-тридесет години и винаги са били граници със съседния имот.
Преди около 20 години бившия собственик на ПИ 81- Атанас Атанасов сам си поставил
метални колове, разделящи имотите им и винаги са били спазвали тази граница, от
новозаснетата част или претендираната от ищцата част от поземления имот, а именно от
имот 82 е била винаги и е попадала в имота на ответниците, а именно 82, повече от 30-40
години. Поради това и вече била настъпила в полза на ответниците абсолютна давност, т.е.
приложената от ищцата скица не била коректна. Нещо повече, според първичния документ
за собственост на имота на ищците, той бил с площ от 1030 кв.метра.
По тези съображения се иска отхвърляне на иска.
3
Съдът е намерил за неоснователно възраженията на ответниците по допустимостта на
иска, по съображения да бил преждевременно заведен и да липсвал правени интерес, тъй
като нямало одобрен и влязъл в законна сила акт за одобрен кадастрален и регулационен
план за кв.Крушата от гр.Сърница, поради следното: Наличието на влязъл в сила КРП, който
да установява имотни граници е въпрос по същество на спора, тъй като подлежи на
доказване, а не е по неговата допустмост. Ето защо и това възражение е оставено без
уважение, а и към момента съда не намира причини да промени това си становище.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.М. поддържа иска, с подробни съображения
в писмена защита.
В о.с.з. ответниците лично и чрез пълномощника си адв.Ариф, оспорват иска,
подържат възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.
Съдът като взе предвид твърденията и събраните доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от НА № 137/09.08.2021г. за покупко-продажба на недвижим имот, с него
ищеца АС. М. М. е станала собственик на следния имот - Поземлен имот с пл.№ 81 , с площ
от 517 кв.м., а съгласно предходния титул за собственост с площ от 640 кв.м., неурегулиран,
с неприложена регулация, в кв.12 по неодобрената кадастрална карта на кв.“Крушата“,
гр.Сърница с административен адрес гр.Сърница, ул.“Махала Крушата“ №5, Ведно с
построената в имота Двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 56 кв.м. и РЗП 112 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в и към имота и построената в него сграда.
От представения констативен НА № 6/13.01.2010г. се установява, че въз основа на
влязло в сила съдебно решение № 41/27.02.2008г. по гр.д.№ 1/2008г. на ВлРС, ответникът
ИСМ. Р. АЙР. е призната за собственик на следния имот: ½ ид.част от Поземлен имот с пл.
№ 82 в кв. 10 по плана на гр.Сърница, кв.Крушата, с площ от 979 кв.м., съгласно скица, а с
площ от 879кв.м., съгласно съдебно решение № 41/27.02.2008г. по гр.д.№ 1/2008г. на ВлРС ,
Ведно със самостоятелен етаж от жилищна сграда-къща, представляващ Първи редовен етаж
от двуетажна жилищна сграда построена в парцела със ЗП от 115 кв.м., ведно с масивен
Гараж на ЗП от 36 кв.м., съгласно същото съдебно решение.
Със същия НА № 6/13.01.2010г. е признат за собственик и ответника Р. М. АЙР. на
останалата ½ ид. част от Поземлен имот с пл.№ 82 в кв. 10 по плана на гр.Сърница, Ведно
със самостоятелен етаж, представляващ Приземен етаж на от двуетажна жилищна сграда
построена в парцела със ЗП от 115 кв.м., Ведно с построената в парцела Стопанска
постройка – плевня със ЗП от 99 кв.м.
Ответниците са представили и КНА № 77/12.06.1992г., с който по обстоятелствена
проверка е призната право на собственост на М.С.А на имотите: Дворно място с пл.№ 82 в
кв. 10 по плана на кв.Крушата, с.Сърница, цялото застроено и незастроено с площ от
1030кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда 9 къща на ЗП от 80 кв.м.,
състояща се от приземен и редовен етаж, ведно с плевня на ЗП от 63 кв.м.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена и Удостоверение №
4
3616/03.12.2015г. на общ.Сърница се установява, че М.С.А и Мустафа Салих А. са едно и
също лице, което е дядо на ответника ИСМ. Р. АЙР..
Така или иначе КНА № 77/12.06.1992г. е загубил своето значение, до колкото има
последващ титул за собственост, а именно НА № 6/13.01.2010г. 9 констативен, който вече и
издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение № 41/27.02.2008г. по гр.д.№ 1/2008г.
на ВлРС.
От представените Заповед № 1548/04.10.2007г. за попълване на кадастрална карта с
верни имотни граници, издадена по искане на Мустафа Салих А. – собственик на им.пл.№82
от кв.10, скица към него и Констативен акт от 03.11.2007г. на кметство Сърница, се
установява следното: извършено е и одобрено (влязло в сила) попълване на кадастралния
план с верни имотни граници на им.пл.№ 82 от св.10 и е променена границата на ПИ №81 от
кв.10, по плана на кв.Крушата, гр.Сърница. Според скицата към Заповедта имотната граница
между им.№82 и им.№81 е права линия тангираща с края на стопанската постройка –плевня
построена в им. №82.
От Акт за непълноти и грешки от 20.04.2007г. на кметство Сърница, съставен от
специалист КРВП -Мехмед Еминов в присъствието на собственика на им.№81, се
установява границите на им.№82 на място са материализирани с ограда, както и заснетия
имот да отговаря на място.
Според извършеното през м.02.2007г. Геодезично заснемана на им.№81 от инж.Я.Чв и
направените към него ръчни скици имотната граница мужду имот 81 и 82 е права линия
успоредна на южната страна на плевнята построена в им. №82 в югоизточния му ъгъл.
Площта на им.№ 81 е 999,61 кв.м., а на 2 мс –плевня е 99кв.м.
В съответствие с твърденията на ответниците от Удостоверение за факти и
обстоятелства № 0214/16.02.2022г. на общ.Сърница се установява, че за кв.Крушата по плана
на гр.Сърница има изработен Кадастрален и регулационен план от 15.09.1980г., който нее
одобрен до момента, но има одобрена и действаща улична регулация от 21.03.2014г.
По делото е представено възложено от ищеца и изготвено от инж.Я.Чв, Геодезично
заснемане на верни имотни граници на им.№81 от кв.10 по плана на кв.Крушата. Видно от
скица към него, вярната имотна граница е същата, както тази по Заповед №
1548/04.10.2007г. за попълване на кадастрална карта, но освен това е заснета полумасивна
ограда която е разположена в имот №81 и започва от края на плевнята в им.№81, чрез чупка
от правата линия, като завършва в западната граница на същия им.№81. Въпросната ограда е
означена с точки: 5,21,20,19,18,17,24,23,5.
По делото са разпитани две групи свидетели – на ищеца и на ответниците.
От показанията на св.К.А.А–със сина на който ищцата живее на семейни начала и е
съсед на страните, се установява следното: Свидетелят е съсед на процесните имоти, като е
собственик на имоти с №№ 122, 123 и 124, намиращи се от другата страна на улицата.
Ответниците били построили ограда разделяща имотите 81 и 82. Тази ограда била в права
линия, като започвала от плевня, която била на самата граница и стигала до улицата и била
5
наравно с плевнята. Самата плевня била строена много отдавна още от дядото на ищците, а
водата от покрива й падала в съседния имот. Преди 9-10 години ответниците изместили
съществуващата ограда, като я преместили в имот № 82 и то не със сантиметри, а с метри.
Преместването и станало през едно лято, когато собственик още бил Атанас. Свидетелят
твърди също, че въпросния Атанас се оплаквал дори лично него, че ответниците са
изместили оградата си. Свидетелят твърди и той да е видял как ответника Рамзи и сина му
са местили оградата, като преместили колчетата на съществуващата такава и сега била
изместена но повече от метър в имота на ищцата. Ищцата не можела да ползва частта от
имот си, която попадала между границата и изместената ограда, тъй като тя била оградена, я
се ползвала тази част от ответниците.
От показанията на св.Мустафа Аликан, сестра и леля на ответниците, се установява
следното: Свидетелката е живяла в имота на ищците, тъй като е родена там. Между имот
№82 и им.№81 имало ограда, която била построена още преди 30 години. Тази ограда била
на 1 метър от стената на плевнята им и капчука си капел в тяхното място. Свидетелката
твърди също, че под плевнята е нямало ограда, а оградата била след плевнята, като почвала
от нея и стегала до пътя. Въпросната ограда била по права линия, но сега била стара и било
възможно да се е навела. Свидетелката твърди още, че тази ограда никога не била местена и
от като била построена, от нейните родители преди 30 години, си била на същото място.
Дори до самата ограда и на около 50 см от нея имало посадени дръвчета. Оградата била
вървяла по синура, който се образувал от това, че тяхното място е с един метър по високо от
съседния имот. Твърди също, че предишния собственик –Атанас, като взел имота и си
построил в него вила. Преди това извикал техници и и казал на баща й, че слага циментови
колове, за да не мести границата. Тези колове били до самата им ограда, така като той си ги
бил сложил.
По делото е изслушана и приета СТЕ, изготвена от в.л. Жени Праскова, неоспорена от
страните, която и съдът кредитира, като компетентна и безпристрастна. От заключение по
СТЕ се установява следното: Границата между процесиите имоти е утвърдена със Заповед на
Кмета на община Велинград №1548/04.10.2007 г., означена в Приложение №1 с черна линия
по цифровия вид на общината и с жълта линия по измерените на място съществуващи нейни
крайни гранични точки 3-31. Разликите по положение в тези крайни точки между
измереното и плана е 20 см в точка 3 и 30 см в точка 31, които разлики са в рамките на
допустимото по чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Съществуващата на място междусъседска ограда, измерена и означена с кафявата линия
между точки 3-26-27-28-29-30-31, загражда част от имот пл.№81 и приобщава тази част към
имота на ответниците, като площта е около 24 кв.м.
Според границите и площите по неодобрения план от 1980 г., който е най-ранният за
кв. Крушата, имот пл.№82 е с площ около 979 кв.м в граници от запад подпорна стена, от юг
слог с паянтова ограда и постройка от допълващото застрояване в имота, от североизток
постройки от допълващото застрояване в имота и улица без ограда. А имот пл.№81 е с площ
6
около 592 кв.м в граници от запад и юг слогове, от изток улица без ограда и от север слог с
паянтова ограда и постройка на допълващото застрояване от съседния имот.
Границите и площите по цифровия вид на плана от общината (одобрения ПУП-ПР,
изработен върху оцифрен неодобрения кадастрален план от 1980 г. и с нанесени правените
изменения през годините). По този план, имот пл.№82 е с площ около 979 кв.м в границите
одобрени със Заповед №1548/2007 г., от запад и североизток нематериализирани граници с
улици, от юг граница без ограда и постройка от допълващото застрояване в имота. Въпреки
еднаквата площ западната и североизточната граници на имота не съвпадат напълно с плана
от 1980 г. Южната граница обаче съвпада напълно, като разлика (до 40 см) се явява
единствено в ъгъла на пристроената част от плевнята (при 31), което пристрояване не
съществува в плана 1980 г., и което и към днешна дата не представлява една сграда с
плевнята, както е попълнено през 2007 г. Имот пл.№81 е с площ около 517 кв.м в граници от
запад, юг и изток паянтови огради, от север граница, одобрена със Заповед №1548/2007 г.,
без ограда и постройка на допълващото застрояване от съседния имот. С изключение на
северната граница, няма данни как и кога са установени тези граници на имот пл.№81.
Може обосновано да се предположи, че това е станало при благоустрояването и
асфалтирането на граничещата с имотите от запад улица и при изграждането и
последващите ремонти на днешното шосе, с което граничи от юг имот пл.№81. В по-
голямата си част южната граница на този имот съвпада с границата, показана на
комбинираната скица със син цвят, на пътя според предвижданията на неодобрения
застроителен план. По същество това е граница между имот пл. №81 и сегашния
републиканския път III-843-Велинград-Сърница-Крушата-разклон Батак- Доспат. Към 1980
г. пътят не е съществувал в сегашния си вид, което се установява освен от неодобрения план
и от едромащабната топографска карта на България (ЕТК), която за този район е изработена
през същата 1980 г., като шосе е имало само до началото на кв. Крушата, а нататък до
днешния разклон Батак-Доспат е бил в строеж, съгласно условните знаци в ЕТК.
На скицата в кафяв цвят и с кафяв текст са показани границите и площите по
измерените на място огради. По тях имот пл.№82 е с площ 1030 кв.м в граници от запад
паянтова дървена ограда, която в южната си половина съвпада с подпорната стена от плана
от 1980 г., от юг паянтова дървена ограда и постройка от допълващото застрояване в имота,
от североизток постройки от допълващото застрояване в имота и улица без ограда. Имот пл.
№81 е с площ 500 кв.м в граници от запад масивна ограда/подпорна стена с височина над
50см до около 1 м, от юг и изток мрежа на колове, от север паянтова дървена ограда и
постройка от допълващото застрояване от съседния имот. Така се владеят имотите в
момента.
Видно от приложената към СТЕ Комбинирана скица е, че имотната граница между
имот № 82 и им.№ 81 е права линия, която в източната си част съвпада с ограждащата стена
на 2 мс и от там продължава до западната улична регулационна линия, която там съвпада с
имотната граница. Съществуващата на място паянтова ограда между тези два имота не
съвпада с имотната граница. От запад започва от имотната граница, но навлиза в им. № 81 и
7
за да завърши в края на постройката е направена чупка. Така навлизането в имота на ищеца
с № 81 има форма на триъгълник, чиято площ според заключение по СТЕ е около 24 кв.м.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си
изводи.
Безспорно се установява по делото, че по силата на НА № 137/09.08.2021г. за покупко-
продажба на недвижим имот, ищеца АС. М. М. е станала собственик на Поземлен имот с пл.
№ 81 от кв.10 по плана на кв.Крушата, гр.Сърница. Установява се също, че ответниците по
силата на констативен НА № 6/13.01.2010г. са собственици на Поземлен имот с пл.№ 81 от
кв.10 по плана на кв.Крушата, гр.Сърница, който имот е съседен на им. № 81, собственост на
ищеца, както имат обща имотна граница. Установява се също от заключение по СТЕ, както
и от геодезични заснемания и Заповед за попълване на кадастър с верни имотни граници, че
имотната граница между тези дава имота и права линия която в източната си част съвпада с
ограждащата стена на 2 мс и от там продължава до западната улична регулационна линия,
която там съвпада с имотната граница. Според Акт за непълноти и грешки от 20.04.2007г.
именно по съществуващата на място ограда на имота на ищците, отделящ го от съседния
им.№ 81 е отразена имотната граница между тези два имота.
От заключение по СТЕ, както и от представеното от ищеца Геодезично заснемана и от
показанията на св. св.К.А.А, се установява към момента оградата разделяща имот №82- на
ответниците с им. № 81- на ищеца да не съвпада с имотната граница между тях, а да
изместена, така че да е навлязла в имот №81. Това навлизане има форма на триъгълник с
площ от 24 кв.м. и заключен между точки 3, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 3 по комбинирана скица
към СТЕ. От показанията на свидетеля, които съдът кредитира тъй като кореспондират с
писмените доказателства, а страните и не спорят по това обстоятелства, че въпросната част
от имот № 81- на ищеца се владее и в момента от ответниците.
Напълно неоснователно съдът намира твърдението на ответниците, че претендирана от
ищеца част от имот, винаги е попадала в имота № 82, тъй като именно от наследодателя на
ответниците е поискано нанасяне на вярната имотна граница между имоти 81 и 82 и тогава
тя е била такава, каквато е отразена в плана от 1980г., като е без значение дали той е
одобрен, тъй като има издадена влязла в сила Заповед за попълване на кадастралната карта,
а именно права линия. Към момента оградата не е поставена по имотната граница, а навлиза
в имота на ищеца.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира с доверие показанията на
св.Мустафа Аликан на ответниците, в частта в която твърди оградата между двата имота
никога да не местена и да е на това си място от 30 години, поради следното: На първо място
показанията на тази свидетелка не кореспондират с писмените доказателства, а и самата
свидетелка твърди въпросната ограда винаги да е била права линия, докато се установява тя
м момента да е с чупка до плевнята.
Неоснователно съдът намира и възражението на ответниците, че са придобили по
давност заградената от тях част от имота на ищеца тъй като ся я владели повече от 30
8
години, поради следното: На първо място към 2007г., когато е правено попълване на КК,
оградата е се намирала на имотната граница. Според показанията на св.К.А.А,
съществуващата ограда е преместена преди 9-10 години, но още тогава предишния
собственик е протестирал за това преместване на оградата от ответниците. Тоест не може да
се приеме и да е налице явно и необезпокоявано владение в перод от 10 години. На трето
място от ответниците не са ангажирани каквито и да било доказателства, от които да може
да се направи извод за придобиване на собственост по давност на спорната част от поземлен
имот. И не на последно място не могат да се придобива по давност част от имот, която не е
реално обособена, а именно такава се явява спорната част от имота на ищеца, тъй като я е
идеална част от него.
Неоснователно е и възражението на ответниците за неоснователност иска, тъй като
нямало одобрена кадастрална карта, тъй като дори това да е така, като действително
изработената КК от 1980г. и до монета не е одобрена, то по отношение на имотната граница
между имоти №81 и № 82 има влязла в сила Заповед за попълване на вярната имотна
граница и въз основа на нея е отразена в плана границата между двата имота.
Ето защо и искът по чл.108 от ЗС е основателен и като такъв ще се уважи, като
съгласно т.2А от ТР №4/16.03.2016г. на ВКС се признае, че ищеца е собственик на част от
Поземлен имот с пл.№ 81 в кв.12 по неодобрената кадастрална карта на кв.“Крушата“,
гр.Сърница с административен адрес гр.Сърница, ул.“Махала Крушата“ №5, която част е с
триъгълна форма и е заключена между точки 3, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 3 и с площ от 24 кв.м
по комбинирана скица към СТЕ, и се осъдят ответниците да му отстъпят собствеността и
предадат владението на тази част от имота.
С оглед на това, че основателен искът по чл.108 от ЗС, а и се установи оградата на
ответниците да не се намира по имотната граница, а да е разположена в имота на ищеца,
тоест е незаконно построена на това място. Определено тази ограда не само е незаконна и
като такава подлежи на премахване, но и с наличието й се ограничава правото на ищеца да
ползва заградената по този начин част от собствения си имот. Ето основателен е и като
такъв ще се уважи и искът на ищеца по чл.109 от ЗС, както се осъдят ответниците да
премахнат поставената от тях дървена оградата, по протежение на точки 3, 26, 27, 28, 29, 30,
31 по комбинирана скица към СТЕ, разположена в с пл.№ 81 в кв.12 по неодобрената
кадастрална карта на кв.“Крушата“, гр.Сърница.
С оглед уважаване на исковете на ищеца, то и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да изплатят на ищеца направените от него разноски в размер на
общо 1190,0лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, при представени доказателства за
направени такива в този размер.
Предвид изхода на спора ответниците нямат право на разноски.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА, на осн. чл.108 от ЗС, за установено в отношенията между АС. М. М.,
ЕГН:********** от гр.Сърница, ул.„М. Крушата“ №20 и ИСМ. Р. АЙР., ЕГН:********** и
Р. М. АЙР., ЕГН:**********, и двамата от гр. Сърница, ул. „М.Крушата“ №5, че АС. М. М.,
ЕГН:********** е собственик на част от Поземлен имот с пл.№ 81 в кв.12 по неодобрената
кадастрална карта на кв.“Крушата“, гр.Сърница с административен адрес гр.Сърница,
ул.“Махала Крушата“ №5, която част е с триъгълна форма и е заключена между точки 3, 26,
27, 28, 29, 30, 31 и 3 и с площ от 24 кв.м по комбинирана скица към СТЕ към заключение вх.
№ 2768/31.05.2022г. на в.л.Праскова, и ОСЪЖДА ИСМ. Р. АЙР., ЕГН:********** и Р. М.
АЙР., ЕГН:**********, и двамата от гр. Сърница, ул. „М.Крушата“ №5, да отстъпят
собствеността и предадат владението на този имот на собственика.
ОСЪЖДА ИСМ. Р. АЙР., ЕГН:********** и Р. М. АЙР., ЕГН:**********, и двамата
от гр. Сърница, ул. „М.Крушата“ №5, да премахнат да премахнат поставената от тях дървена
оградата, по протежение на точки 3, 26, 27, 28, 29, 30, 31 по комбинирана скица към СТЕ
към заключение вх.№ 2768/31.05.2022г. на в.л.Праскова, разположена в с пл.№ 81 в кв.12 по
неодобрената кадастрална карта на кв.“Крушата“, гр.Сърница.
Неразделна част от решението е комбинирана скица към СТЕ към заключение вх.№
2768/31.05.2022г. на в.л.Праскова, преподписана от съда.
ОСЪЖДА ИСМ. Р. АЙР., ЕГН:********** и Р. М. АЙР., ЕГН:**********, и двамата
от гр. Сърница, ул. „М.Крушата“ №5, да заплатят на АС. М. М., ЕГН:********** от
гр.Сърница, ул.„М. Крушата“ №20, СУМАТА от 1190,0лв. /хиляда сто и деветдесет лева /-
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10