№ 807
гр. Варна, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500173 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. АТ., чрез процесуалния представител адв. Д.А.-ВАК
срещу решение №262431/05.08.2021г., постановено по гр.д. № 19759/2019г. по описа на
Варненския районен съд, в частта, имаща характер на определение и с което е прекратено
производството по същото дело поради недопустимост на предявеният иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК относно 23/24 ид. части от новообразуван имот №49.140 по ПНИ на
СО“Ментеше“, гр.Аксаково.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
определение. Твърди се, че изводът на съда за недопустимост на исковата претенция поради липса
на правен интерес на ищцата по отношение на ид.части от имуществото на Костадин Янев
Горанов, включващо и възстановеното собственост върху процесния имот, придобити от
останалите наследници на Костадин Янев Горанов е неправилен и в противоречие с трайната
съдебно практика. Правният си интерес от предявяването на иска, жалбоподателката обосновава с
обстоятелството, че възстановяването на собствеността върху имотите не е приключило с
постановяването на решение №8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково, което липсата на достатъчна
индивидуализация на посочените в него имот, няма конститутивен ефект. Поради неприключила
процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и влязъл в сила ПНИ, в който
имотът е записан на ответника, претендиращ права по §4, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за ищцата, като лице,
на което са признати права за възстановяване на собствеността е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск. Посочва също, че предявяването на иск от един от
съсобствениците за защита на целия имот срещу трето лице, което противопоставя свои права или
го владее без основание представлява действие по защита и запазване на собствеността, поради
което и е допустимо да бъде извършено от всеки един от тях.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК насрещната страна е депозирала отговор, в който е изложила мотиви за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
1
съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск от М. В. АТ. срещу КР. Р. КР. и Д. Ж. КР. за
приемане за установено, че последните не са собственици на новообразуван имот №49.140 по ПНИ
на местност „Ментеше“, землище гр.Аксаково, одобрен със заповед № РД-10-7706-
269/20.09.2010г. на Областен управител на Област Варна, с площ от 575 кв.м., вид
територия:населени места, начин на трайно ползване:индивидуално застрояване, на основание
чл.124 ал.1 ГПК.
Изложените в исковата молба фактически твърдения за така предявения иск, вкл. и
досежно избраната форма на защита са, че с решение №8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково е
възстановено правото на собственост върху нива с площ от 6 дка в местност „Ментеше“, Аксаково,
попадаща в терен по §4 ЗСПЗЗ, на наследниците на Костадин Янев Горанов, сред които е и
ищцата. За тези наследници по ПКП към ПНИ е отреден и записан стар имот №67, който попада в
процесния НИ№49.140 с площ от 575 кв.м. по ПНИ, одобрен със заповед № РД-10-7706-
269/20.09.2010г. Новообразувания имот не може да се възстанови на правоимащите, тъй като е
записан на бивш ползвател- ответника К.К., трансформирал правото си на ползване в право на
собственост на основание §4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищцата оспорва правото на собственост на
ответниците, като твърди, че не им е било предоставено валидно право на ползване; ползвателят не
е имал право да изкупи имота, тъй като не е отговарял на условията по §4а или §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдения, че в землището на
гр.Аксаково няма предходни планове за земи, включени в ТКЗС, нито ПКП, по които да се
индентифицират имотите на старите собственици към момента на постановяване на решенията на
ПК, поради което и с конкретното решение на ПК реституционната процедура не е приключила и
наследниците на Костадин Янев Горанов не могат да се легитимират като собственици на имота ,
преди издаването на заповед от кмета на Община Аксаково по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на тези
обстоятелства е възпрепятствана да удостовери правата си върху процесния имот, поради което и е
предявил настоящия иск.
Ответниците са осторили иска като недопустим поради липса на правен интерес, тъй като
процедурата по възстановяване на имота е приключила с постановеното решение на ПК Аксаково,
което има коститутивно действие, както и, че ищцата би могла да защити правата си в пълен обем
чрез предявяване на осъдителен иск, доколкото имотът се владее от ответниците. Оспорват иска и
като неоснователен, с твърдения, че са придобили собствеността върху имота в режим на СИО въз
основа на упражнено право на изкупуване по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Позовават се и на придобиване
правото на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза 10 годишна
придобивна давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на
ОСГТК правен интерес от отричане правото на собственост на ответната страна е налице когато
ищецът твърди наличието на самостоятелно право, различно от оспорваното, чието съществуване
би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Претендираното от ищеца право може
да е идентично по съдържание с оспорваното право на ответника (и двете страни твърдят, че са
собственици на вещта) или да е различно по съдържание, но признаването и упражняването му да е
възпрепятствано от претенцията на ответника. Коментираното тълкувателно решение приема, че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице и в
защита на фактическо състояние (напр. при смутено владение), както и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат. Когато ищецът твърди, че определено право не
съществува, предмет на иска е отричаното право.
В настоящия случай е безспорно, че жалбоподателката е лице, на което като един от
наследниците на Костадин Янев Горанов с решение на ПК е признато правото на възстановяване
на собственост в съществуващи, възстановими стаи реални граници на имоти, сред които и
процесния, идентичен с имота, по отношение на който като собственици се лигитимират
ответниците въз основа на трансформиране на право на ползване в право на собственост по реда на
§4 ПЗР на ЗСПЗЗ и давност. Предвид липсата на приключила процедурата по възстановяване на
собствеността и издадена заповед по §4к ЗСПЗЗ е налице интерес от предявяването на настоящият
2
иск за отричане на предявените права от страна на ответниците по отношение на целия имот. Това
е така и съгласно даденото с Тълкувателно решение №8/2013г. н ВКС по тълк.д.№8/2012г. ОСГТК
разрешение на въпроса относно наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост. С решението е прието, че такъв интерес е налице, когато
ищецът притежава самостоятелно право на собственост, което се оспорва, позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Правният интерес се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху
същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането му /упражняването му/ би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. В тежест на ищеца по
предявен отрицателен установителен иск е да докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, като установи наличието на защитимо свое право, засегнато от правния спор, като докаже
и фактите, от които то произтича. В случая ищцата е навела твърдения, че очаква да придобие
бъдещи права от отричането на права на ответниците, като в този смисъл за нея е налице правен
интерес да предяви отрицателен иск за собственост по отношение на целия имот, а не само да
размера на полагащата й се част от наследството на бившия собственик на имота. Безспорно е, че
ищцата е сред наследниците на Костадин Янев Горанов, на които с решение на ПК е възстановено
право на собственост в съществуващи, възстановими стаи реални граници на имоти, сред които и
процесния, по отношение на който ответниците заявяват права. Отчитайки твърденията на
страните и установената по делото конкуренция на права по отношение на процесния имот, съдът
намира, че е налице хипотезата на визираната в ТР 8/2012г. възможност за придобиване на
процесния имот на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ при условие, че бъдат отречени
правата на ответника, което обуславя и правния интерес от предявения иск. Ето защо фактите,
които ищцата следва да докаже, за да обоснове правния си интерес от избраната форма на защита
са единствено възможността да придобие права при отричането на правата на ответника, но не и
дали действително е собственик на целия спорен имот или на съответна идеална част от имота. От
данните по делото се установява, че такова доказване ищцата е провела. Ирелеванти за наличието
на правен интерес са обстоятелствата дали имотът е подлежал на възстановяване, на кои лица и
съответните им идеални части, надлежното индивидуализиране с влязъл в сила ПНИ. Тези
обстоятелства биха имали значение за формирането на изводи относно основателността на искова
претенция с предмет установяване право на собственост в патримониума на ищцата, какъвто
предмет няма предявеният от нея иск.
С предявяването на иска за отричане на правата на ответника върху имота от един от наследниците
на бившия собственик на възстановения имот не се предявяват чужди права по смисъла на чл.26,
ал.2 ГПК, тъй като предмет на разглеждане в производството по този иск са правата на ответника,
а не тези на ищеца. В тази връзка в практиката безспорно е прието, че е допустимо предявяването
на иск от един от съсобствениците за защита на целия имот срещу лице, което противопоставя
свои права или го владее без основание.
С оглед горното настоящият състав намира, че са доказани фактите, обосноваващи правния
интерес от водене на отрицателния установителен иск.
С оглед на горното, съдът намира, че като е прекратил производството по делото, приемайки, че
за ищца липсва правен интерес от воденето на предявени от нея иск по отношение на 23/24 ид.
части от процесния имот, ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 262431/05.08.2021г., на Варненския районен съд, постановено по
гр.д. № 19759/2019г., имащо характер на определение, с което е прекратено производството по
делото в частта по предявените от М. В. АТ. срещу КР. Р. КР. и Д. Ж. КР. пасивно субективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 23/24 ид.ч. от
новообразуван имот №49.140 по ПНИ на СО“Ментеше“, гр.Аксаково И ВРЪЩА делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.274 ал.1
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4