О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Плевен,23.04
.2020 г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в закрито заседание на посочената дата 2020
г, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. №327/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК
вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане № 616 от 11.02.2020г по г дело
№ 8223/2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ на
основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.*** №146 сграда А, ет.4, Бизнес
център „***“, представлявано от С.Я., против Х.М.Х., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, за заплащане на сумата от 67,23 лева административни разноски и
550,72 лева договорна лихва за периода 14,12,2017 г. – 31,05,2019 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415,
ал.1, т.3 от ГПК РС е УКАЗАЛ на заявителя „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.*** №146
сграда А, ет.4, Бизнес център „***“, представлявано от С.Я., ЧЕ МОЖЕ в
ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си за
сумата от 67,23 лева административни разноски и 550,72 лева договорна лихва за
периода 14,12,2017 г. – 31,05,2019 г.против длъжника Х.М.Х., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на ПлРС.
Частна жалба срещу
разпореждането е постъпила от заявителя *** ЕАД като се възразява ,че е незаконосъобразно. Възразява се, че РС е
излязъл извън правомощията си по закон и се е произнесъл по въпроси, които
следва да се обсъждат и решават едва след евентуално подадено заявление по чл.
414 от ГПК. Между страните има договор
за кредит, сключен съобразно изискванията на действащото законодателство. Всяка
една от вноските за връщане се формира от главница и договорна възнаградителна
лихва. Претендираните за плащане административни разноски са свързани с
извършени от кредитодателя действия по изпращане на напомнителни писма, покани
за плащане с актуален размер на задължението, проведени разговори с длъжника.
Тези разходи са за сметка на кредитополучателя с оглед разпоредбата на чл. 8 раздел
шести от общите условия. Задължението за поемане на административните разноски
се дължи само при неизпълнение от страна на кредитодателя и като е приел, че се
касае за нарушение на добрите нрави РС е нарушил свободата на договаряне между
страните. Възразява се, че между страните е договорен фиксиран лихвен
процент, ГПР е 50% и не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПК, а с оглед фиксирания
лихвен процент разпоредбата на чл. 11 т.9а от ЗПК е неотносима. В случая се
касае за рисково небанково кредитиране и определяне на по – висок лихвен
процент е направено за покриване на по – големи загуби от тази дейност. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт
и уважаване на заявлението.
Като обсъди събраните доказателства, Плевенски
окръжен съд намира следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА като подадена в срок и
следва да се разгледа по същество
ПО СЪЩЕСТВО ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС – Плевен е приел, че в случая се касае за вземане, което произтича от
договор, сключен с потребител, представен от заявителя, заедно с приложенията
към него, както изисква чл.410, ал.3 от ГПК.
По отношение претендираната такса за
административни разноски в размер на 67,23 лева РС е приел, че същата се обосновава с разпоредби от ОУ, по
силата на които заемодателят има право на обезщетение за всички извършени
разноски във връзка с извънсъдебното събиране на вземането. Съдът е счел тези клаузи от ОУ за нищожни поради противоречие с добрите нрави,
а търсената сума в размер на 67,23 лева представлява по своя характер
неустойки. Отговорността за разноски за действия по извънсъдебното събиране на
вземането /които, следва да бъде отбелязано, не са посочени нито какви са, нито от
къде произтича размера им/ съобразно вида на договора,
представляват по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане на разходи по
събиране на вземането. С определяне на тези плащания, според РС, по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК и възможност за въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със случаите на забава на длъжника.
Тези уговорки нямат за цел да покриват разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията;
По отношение договорната лихва съдът е приел, че клаузата противоречи на добрите
нрави, по следните съображения - към датата на сключване на договора – 2017 г.,
е било налице законово ограничение на максималния размер на ГПР по реда на
чл.19, ал.4 от ЗПК. Към датата на сключване на договора-м.декември 2017 г.,
законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта/.
Уговорения в договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер на 50,00 %,
което е точно законово определения максимален размер на ГПР. Съдът е приел, че в случая е налице прекомерност
при определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите нрави и води до
нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести и от такава за
лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова
правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за
кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Съдът е счел, че в случая намира приложение нормата
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и заявлението в тази му част следва да бъде
отхвърлено, поради констатирани от съда неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител.Доколкото обаче ГПК в цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3,
изрично предвижда, при служебно констатиране от съда, на неравноправна клауза в
договор да откаже издаване на заповед за изпълнение, според РС , заявлението
следва да бъде отхвърлено в тази му част.
Разпореждането
е правилно и законосъобразно като краен
резултат.
РС
е изложил мотиви, които се споделят почти изцяло от въззивния съд и не следва да се преповтарят
във вида, в който са изложени. Следва обаче да се отбележи, че
първоинстанционният съд е смесил при обсъждането на фактите по делото ГПР и
договорената лихва. ГПР включва разходите и за лихвата, но не само тях. В
размера по договора ГПР съответства на допустимия законов такъв от 50%, както е
посочено и от РС. Лихвата обаче, в размер на 41,3% надвишава четирикратно
законовата лихва , а съдебната практика последователно приема, че договорна клауза, уреждаща
лихва,надвишаваща законовата лихва в
този порядък , е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е
приетото в реш. № 61/2015 г по т.д. № 894/2014 г, първо т.о на ВКС на РБ, реш.
№ 906/30.12.2004 г по гр. дело № 1106/2003 г на първо г.о на ВКС на РБ. Формално
в диспозитива на акта си съдът е посочил
разпоредбата на чл. 411 ал.2 т.3 от ГПК, а са налице условията както на т. 3 , така и на т. 2 от посочения текст, но не
следва да се изменя съдебния акт в този смисъл.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакувания съдебен акт.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 616 от 11.02.2020г по г дело №
8223/2019 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :