Протоколно определение по дело №4845/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13365
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20241110204845
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 13365
гр. ххххххххххх, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Т. С. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20241110204845 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Р. П., редовно призован, явява се.
Съгласно приложените по делото съобщения, книжата са връчени от
служители при РД „Охрана” – ххххххххххх, на Р. П. – баща на подс. М. П., със
задължение да предаде. Съгласно отразяването в призовката книжата са
връчени на 24.06.2024 г.
Не се явяа адв. П. В., упълномощен защитник на подсъдимия, редовно
призован.
В залата се явява адв. Д. П. от САК, упълномощен защитник на
подсъдимия, редовно призован.
Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт И. Д. М., редовно
уведомен, не се явява.
В залата се явява упълномощеният му повереник адв. Я. С., с пълномощно
по делото.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „Р.Ш.Б.“ ЕАД, редовно уведомени,
представляват се от адв. Д. Ц..
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от съдебните книжа.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА представени в предходно съдебно заседание искане
от пострадалия свидетел И. Д. М. чрез повереника му адв. Я. С. за
1
конституирането му като частен обвинител в производството, както и искане от
пострадалия свидетел И. Д. М. чрез повереника му адв. Я. С. за конституиране
като граждански ищец в производството и приемане за съвместно разглеждане
на граждански иск за сумата от 3145,00 лева, представляваща имуществени
вреди от деянието, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от
01.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище от пострадалия свидетел И. Д. М. чрез
упълномощения му повереник адв. Я. С. по въпросите на откритото
разпоредително заседание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от „Р.Ш.Б.“ ЕАД, чрез адв. Д. Ц. за
конституиране на дружеството като граждански ищец в наказателното
производство. Прави се искане за приемане за съвместно разглеждане в
наказателното производство на граждански иск в размер на 43597,12 лева,
ведно със законната лихва от 01.03.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
АДВ. С.: Г-жо Председател, поддържам така предявените молби и
становище.
АДВ. Ц.: Г-жо Председател, аз също поддържам молбата за приемане за
съвместно разглеждане на гражданския иск. Нямам допълнителни искания.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че направеното
искане от И. Д. М. за конституиране като граждански ищец в наказателното
производство, така, както е формулирано, е процесуално недопустимо.
Основанието, на което се иска конституиране, касае разпоредбите за частен
обвинител, а не за граждански ищец. На следващо място, ако все пак решите да
го допуснете, същото би затруднило наказателното производство, което се явява
пречка да бъде приет за съвместно разглеждане. Моля да се произнесете с
определение, с което откажете да конституирате пострадалия М. като
граждански ищец.
Относно гражданския иск на ощетеното юридическо лице „Р.Ш.Б.“ ЕАД,
считам, че посочената от тях претенция надхвърля стойността на повреденото
имущество, описано в обвинителния акт, както в неговата обстоятелствена част,
така и в неговия диспозитив. По тази причина искането се явява неоснователно,
поради което моля да оставите молбата за конституиране като граждански ищец
без уважение.
2
АДВ. С.: Г-жо Председател, считам, че така направеното искане за
конституиране на ощетеното юридическо лице „Р.Ш.Б.“ ЕАД е допустимо и
навременно и моля да го уважите.
С оглед предявеното искане от моя доверител И. М., същото е подсъдно
на СРС, няма да затрудни настоящето производство и следва да бъде
разгледано.
АДВ. Ц.: Нямам възражение да приемете за съвместно разглеждане
предявения граждански иск от пострадалото лице.
По отношение на иска на доверителя ми, към молбата съм представила
доказателства за размера на вредите. В тази връзка, моля да бъде приет за
съвместно разглеждане гражданския иск.
АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, аз се присъединявам към казаното
от представителя на държавното обвинение. Към добавка на нейните думи бих
искал да подчертая следното: В случай, че допуснете граждански иск на
юридическото лице, ще направим във връзка с това доказателствени искания.
Доколкото в обвинителния акт се сочи, че автомобилът „Хюндай“, модел „Кона“
с регистрационен № хххххххххх е собственост на „Б.Ф.“ ЕАД, а „Р.Ш.Б.“ ЕАД
е само лизингополучател, то само от така посоченото се установява, че
причинената имуществена вреда, ако се приеме да е налице такава, е на първото
посочено от мен юридическо лице „Б.Ф.“ ЕАД. Ноторно е известно, че
договорът за лизинг е разновидност на договора за наем. Отделно, липсват
доказателства ощетеното юридическо лице „Р.Ш.Б.“ ЕАД да е изплатило
автомобила на лизингови вноски и да е придобил същия.
С оглед на посоченото, моля да не уважавате исканията както на
физическото лице, така и на юридическото лице, за конституирането им като
граждански ищци.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми. Нямам какво да
добавя.
РЕПЛИКА АДВ. Ц.: Считам, че дружеството има правен интерес да
предяви граждански иск. Действително сме лизингополучател, но доколкото
съгласно разпоредбата на чл.343 от ТЗ лизингополучателят по договор за
финансов лизинг носи риска от погИ.е на вещта, считам, че искът ни е
надлежно предявен и следва да бъде приет за съвместно разглеждане.
3
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание като взе предвид доводите на страните,
направените искания и материалите по делото, намери следното:
На първо място по отношение на искането на ОЮЛ „Р.Ш.Б.“ ЕАД за
конституиране като граждански ищец в производството, съдът намери
следното: искането е направено в предвидения от закона срок - преди даване ход
на разпоредителното заседание. Направено е от юридическо лице, което
разполага с процесуална легитимация, доколкото съгласно обвинителния акт
именно то е претърпяло вреди от твърдяното деяние. Това е така по следните
съображения: Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочено, че към 01.03.2020 г. лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“ с
регистрационен № хххххххххх, е бил собственост на „БАБК Файненс“ ЕАД, но
също така се сочи, че автомобилът е бил предоставен с договор за лизинг на
„Р.Ш.Б.“ ЕАД. Както посочи и повереникът на ощетеното юридическо лице,
съгласно разпоредбата на чл.343 от ТЗ при финансовия лизинг риска от
погИ.ето и повреждането на вещта се носи от лизингополучателя. Именно от
качеството на лизингополучател по договора за лизинг произтича и
процесуалната легитимация на „Р.Ш.Б.“ ЕАД като ощетено юридическо лице от
деянието, твърдяно в обвинителния акт. Ето защо и съдът е призовал за участие
в разпоредителното заседание като ощетено юридическо лице именно
лизингополучателят. При тези мотиви съдът намери, че искането е направено от
легитимирана страна, но въпреки това намира, че следва да бъде оставено без
уважение и предявения граждански иск не следва да бъде приеман за съвместно
разглеждане в наказателното производство по доводите, изтъкнати от
прокурора. В молбата се прави искане за съвместно разглеждане в
наказателното производство да бъде приет граждански иск в размер на 43597,12
лева, имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние. Съгласно
обвинителния акт, който определя предмета на доказване в настоящето
производство, при описаното деяние на 01.03.2020 г. се твърди, че са били
причинени имуществени вреди на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел
„Кона“ с регистрационен № хххххххххх“ на стойност 37240,00 лева. Т.е.,
размерът на гражданския иск, който се прави искане да бъде приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, надвишава размера на вредите,
които съгласно обвинението са били причинени на ощетеното юридическо лице
4
от деянието, предмет на обвинението. Известно е, че в наказателното
производство основанието за гражданския иск е деянието, предмет на
обвинението, поради което е и недопустимо размерът на гражданския иск да
надвишава размера на настъпилите вреди съобразно обвинителната теза. Ето
защо съдът намери, че искането на „Р.Ш.Б.“ ЕАД за конституиране като
граждански ищец и за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск
следва да се остави без уважение.
Съгласно обвинителния акт като лице, пострадало от деянието по
обвинителния акт, е посочен И. Д. М.. Същият чрез упълномощения си
повереник прави искане да бъде конституиран като частен обвинител в
наказателното производство и като граждански ищец. Съдът намери, че и двете
искания са направени в предвидения от закона срок - преди да бъде даден ход на
разпоредително заседание, и са направени от лице, което разполага с
процесуална легитимация, доколкото съобразно твърденията по обвинителния
акт И. М. се явява пострадало лице от деянието, предмет на обвинението. Съдът
намери, че следва да уважи искането за конституиране на И. М. като частен
обвинител и това е така по следните съображения: с обвинителния акт М. П. е
предаден на съд по обвинение за престъпление, което се твърди да е извършил
като непълнолетен, на 01.03.2020 г. От материалите от досъдебното
производство се установява, че П. е привлечен в качеството на обвиняем, след
като е навършил пълнолетие - с постановление от 16.02.2023 г., приложено в
материалите по досъдебното производство на лист 24, том II. В този случай и
съгласно разпоредбата на чл.394, ал.1 от НПК, делото се разглежда по общия
ред, поради което и не важи забраната за участие на частен обвинител,
предвидена в чл.392, ал.4 от НПК. Ето защо съдът намери, че това искане
следва да бъде уважено и И. Д. М. следва да бъде конституиран в качеството на
частен обвинител в наказателното производство. По отношение на искането на
пострадалия И. Д. М. за конституиране като граждански ищец в наказателното
производство и за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск в
размер на 3145,00 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието по
обвинителния акт до окончателното изплащане на сумата, съдът намери, че
независимо че в титулната част на искането, действително са посочени
разпоредбите, касаещи участието на частен обвинител в производството, от
съдържанието на искането става ясно каква е волята на пострадалия и какво
конкретно искане се прави, но съдът намира, че приемането за съвместно
5
разглеждане на гражданския иск ще затрудни наказателното производство и ще
доведе до неговото забавяне. С оглед на това съдът намери, че това искане не
следва да бъде уважавано. Както за посочения като пострадал физическо лице
И. М., така и за ощетеното юридическо лице остава възможността да предявят
претенциите си пред гражданския съд.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА в качеството на частен обвинител в наказателното
производство И. Д. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Р.Ш.Б.“ ЕАД за конституиране
като граждански ищец в наказателното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Р.Ш.Б.“ ЕАД за приемане за
съвместно разглеждане в наказателното производство на граждански иск за
сума в размер на 43 597,12 (четиридесет и три хиляди петстотин деветдесет и
седем лева и дванадесет стотинки) лева - имуществени вреди в резултат на
деянието по обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на деянието
01.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Д. М. за конституиране като
граждански ищец в наказателното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Д. М. за приемане за
съвместно разглеждане в наказателното производство на граждански иск за
сумата в размер на 3145,00 (три хиляди сто четиридесет и пет) лева, нанесени
имуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, ведно със законната
лихва от 01.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Определенията са окончателни и не подлежат на обжалване и протест
отделно от крайния съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Считам, че не са налице пречки, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
6
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ въз основа на представен
документ за самоличност – лична карта:
М. Р. П., роден на ххххххххх г. в гр. ххххххххххх, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, студент, безработен,
живущ в гр. ххххххххххх, бул. „хххххххххх“ № 52, вх.Б, ет.7, ап.52, ЕГН
**********
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия правата, които има в настоящото
производство в това число и правото на отвод спрямо състава на съда,
прокурора, съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах си правата. Нямам искания за отводи.
Желая за съдебните заседания да бъда призоваван чрез защитника ми адв.
П. на неговия адрес.
Адв. В. няма да ме представлява в съдебното производство, отказвам се от
неговата защита, само адв. П. ще ме представлява.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. С.: Нямам искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ
СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЧЛ.248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че делото е родово и
местно подсъдно на СРС като първа инстанция. Не са налице основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство. Не са допуснати
нарушения на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия и пострадалите. Доколкото липсва
волеизявление от страна на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на
особените правила, считам, че не са налице такива основания. Считам, че не е
налице нито едно от основанията, посочени в т.5. На подсъдимия не е взета
мярка за неотклонение и не е необходимо да бъде определяна такава. Нямам
искания за сбиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за
7
разглеждане по реда на Глава ХХ от НПК.
АДВ. С.: Поддържам становището, което съм представил и се
присъединявам към изложеното от представителя на СРП.
АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, считам, че делото е подсъдно на
СРС. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила. Не са налице предпоставки делото да се гледа при
закрити врати, да се назначава резервен съдия и съдебни заседатели. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. П.: Присъединявам се към казаното от колегите.
Моля да насрочите дата за разглеждане на делото по общия ред. Към
момента нямам доказателствени искания, по-късно ще направя такива. Не
твърдим съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в
досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми.
Желая делото да се разгледа по общия ред. В досъдебното производство
не са ми били ограничени правата.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание като взе предвид доводите на страните и
материалите по делото, по въпросите на откритото разпоредително заседание
намери следното:
Делото е подсъдно на СРС по правилата на родовата и местна подсъдност.
Няма основания наказателното производство да бъде прекратено или да бъде
спряно. За разлика от страните обаче, съдът намира, че в досъдебното
производство е било допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и по-конкретно на правото му да разбере повдигнатото му
обвинение и това е така по следните съображения:
В постановлението за привличане на обвиняем от 16.02.2023 г. е посочено,
че според обвинението на 01.03.2020 г. подсъдимият П., като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
8
Хюндай“, модел „Кона“ с регистрационен № хххххххххх, по ул. „Боряна” с
посока на движение към бул. „Монтевидео” и в района на кръстовището с
последния нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл.25, ал.1
ЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост реализирал ПТП с
автомобила, управляван от частния обвинител И. Д. М. и в резултат на деянието
настъпили значителни имуществени вреди, описани в постановлението за
привличане на обвиняем. При посочване на нарушените разпоредби
прокурорът е посочил, че веднъж подс. П. е нарушил разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП, която изисква водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да се отклони наляво по платното за движение, да завие
наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават
покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движението. Обвинението твърди и че подс. П. е нарушил и
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно която на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС
от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с
предимство. При посочване на конкретните действия, с които обаче според
обвинението П. е нарушил двете разпоредби, е посочено единствено „като не
пропуснал движещия се по път с предимство бул. „Монтевидео” с посока на
движение от бул. „Н. П.” към ул. „Боряна” лек автомобил марка „Мазда”, модел
„5”, с регистрационен № хххххххххх управляван от собственика му И. Д. М.“.
Т.е. в постановлението за привличане на обвиняем са посочени единствено
действия на обвиняемия, подсъдим в настоящата фаза на производството, с
които според обвинението той е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП,
уреждаща правилата за осигуряване на предимство. Не е посочено обаче с какви
конкретни действия според обвинението П. е нарушил разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП, която изисква от водачите при предприемане на маневра да се
съобразяват с местоположението, посоката на движение и скоростта на
останалите ППС. По идентичен начин в обвинителния акт, въз основа на който е
образувано съдебното производство в неговия диспозитив е посочено, че М. П.
е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП и разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като
конкретните описани действия на П., с които според обвинението той е нарушил
двете разпоредби, са се изразили в това, че не е пропуснал движещия се по пътя
с предимство - бул. „Монтевидео” лек автомобил, управляван от частния
9
обвинител И. Д. М.. Т.е. макар обвинението да твърди, че подсъдимият е
извършил нарушения на правилата по чл.25, ал.1 от ЗДвП, предписващи
дължимото поведение на водач, който ще предприема маневра отклонение
наляво или завой наляво, при формулиране на обвинението не е посочено
подсъдимият да е предприемал такава маневра - отклонение наляво по платното
за движение или завой в лява посока. По идентичен начин обвинението е
формулирано и в обстоятелствената част на обвинителния акт на страница трета
и четвърта, като единствено на страница втора от обвинителния акт е посочено,
че подсъдимият е предприел маневра завИ.е наляво от ул. „Боряна” по бул.
„Монтевидео”. Тези негови действия впоследствие не се били посочени в
диспозитива на обвинителния акт, липсват в постановлението за привличане в
качеството на обвиняем и не са били инкриминирани от държавното обвинение.
Съдът намира, че горепосоченото представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като веднъж ограничава правото на защита на
подсъдимия и възможността му да разбере конкретно какво е повдигнатото му
обвинение, и втори пъти препятства определяне на предмета на съдебното
производство, тъй като не става ясно с какви конкретни действия държавното
обвинение твърди, че М. П. е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и
дали тези действия са също в причинна връзка с инкриминирания
общественоопасен резултат.
Ето защо съдът намери, че съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото да бъде върнато на СРП за отстраняване на нарушенията,
посочени в мотивната част на определението.
Доколкото съдът намира, че внесеният обвинителен акт не е годен да
постави началото на съдебната фаза на производството, съдът счита, че в
днешното съдебно заседание не следва да се произнася по въпросите,
предвидени в чл.248 от точка 4 до точка 8.
При тези мотиви и на основание чл.248, ал.5, т.1 от НПК във вр. чл.249,
ал.1 във вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4845/2024 г., по
описа на СРС, НО, 94 състав.
10
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на посочените в мотивната част
на определението съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес
пред СГС по реда на Глава ХХII от НПК.
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:40 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11