№ 1458
гр. ***, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105666 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от ***, представлявано
от пълномощника ю**** против Б. АС. Д. с ЕГН ********** от гр.*** и Д. В.
Г. с ЕГН ********** от гр.***. В исковата си молба ищецът твърди, че на
02.04.2019г. сключил с първия ответник договор за кредит по силата на който
му предоставил кредит за текущо потребление в размер на 12000 лева при
условия, подробно уговорени с Договор за кредит и приложими към него
Общи условия и Погасителен план. Твърди, че изпълнил задълженията си по
договора като предоставил на ответника посочената сума. Твърди, че
договорът бил сключен за срок от 84 месеца. Твърди, че при погасяване на
кредита били допуснати нередовности в плащанията на вноските по кредита,
което довело до настъпване на предсрочна изискуемост на основание т.18.2 от
Общите условия – допусната забава в плащанията на главница и / или лихва
над 90 дни. Твърди, че тази забава е налице по отношение на дължимите
вноски от месец юли 2020 и съгласно т.18.2 от Общите условия, целият
1
остатък по кредита е станал предсрочно изискуем. Върху неплатените вноски
била начислена лихвена надбавка за забава съгласно т.18.1 от ОУ. Твърди, че
са налице непогасени 10 броя вноски за периода 28.07.2020 до 28.04.2021г.
След датата на настъпване на предсрочна изискуемост до датата на подаване
на заявлението н РС *** по реда на чл.417 ГПК е начислено единствено
обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно ТР №3/2017г.
Ищецът твърди, че уведомил длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита., като до длъжника е изпратена покана от 10.03.2021г.
на посочения в договора адрес за кореспонденция. Отделно от това, покана
уведомление за предсрочната изискуемост е изпратена и от ***. Твърди, че
покана уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост до поръчителя
не е изпращана с оглед практиката на ВКС. След настъпване на предсрочната
изискуемост са начислени 120 лева разходи при изискуем кредит, дължими на
основание т.5 от Приложение №3 към договора за кредит. Ищецът
претендира сума в общ размер на 10990,30 лева, от които 10187,03 лева
главница, 559,57 лева договорна лихва за периода 28.06.2020 до 11.05.2021г. ;
81,25 лева обезщетение за забава от 04.08.2020г. до 11.05.2021г.; 42,45
обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост – от
12.05.20201г. до 26.05.2021г. и 120 лева разходи при изискуем кредит.
Заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 27.05.2021г. и е уважено
изцяло. След издаване на заповедта за изпълнение и изп.лист, е образувано
изп.дело, като заповедта е връчена на двамата длъжника чрез залепване. С
определение на РС *** е указано на заявителя, че може в едномесечен срок да
предяви установителен иск и производството по изпълнителното дело е
спряно. В срок ищецът е подал искова молба, по която е образувано
настоящето дело.
При условия на евентуалност моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците солидарно да му заплатят главница, договорна лихва до
датата на подаване на исковата молба, обезщетение за забава, разходи при
изискуем кредит.
В едномесечния срок ответникът Д. В. Г. не е подал писмен отговор.
На ответницата Б. АС. Д. е назначен особен представител, който
представя писмен отговор. Оспорва претенциите на ищеца. Навежда доводи,
че ищецът не е доказал, че кредитополучателят е запознат предварително с
2
преддоговорна информация. Не му е предоставил стандартен европейски
формуляр и Общи условия, приложими към договора. Твърди, че не са
спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 – 12 и т.20 ЗПК. Твърди, че
представения с исковата молба договор за кредит е бланкетен. Не е ясно
какво е включено като задължение на клиента, какво представлява това
договорно задължение и дали включва такси и комисионни, които са
недопустими по ЗПК. Не са посочени компонентите на дължимите суми. Не е
формирана цена за всяка услуга поотделно, каквито са изискванията на чл.10а
ал.4 ЗПК. Не е ясно дали в месечната вноска са включени такси и
комисионни. Цитирани са решения с неточно изписани номера.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си
представител. Ответницата Б.Д., представлявана от назначения особен
представител поддържа представения отговор. Ответникът Д.Г. не се явява и
не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Исковете по реда на чл.422 ГПК са процесуално допустими, предявени
в преклузивния срок след издаване на заповед № 1933/28.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2
ГПК в производството по ч.гр.д. № 3305/2021г. по описа на РС *** в
хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
По делото е представен Договор от 02.04.2019г. за кредит за текущо
потребление, който е подписан от двете страни. Изискванията на Закона за
потребителския кредит са спазени. Договорът за потребителски кредит е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора, което е отразено в същия. Всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, форма и размер на шрифт – не по-
малък от 12. Посочен е размера на ГПР, а именно 8 %, което е повече от пет
пъти под максимално определения размер. Посочено е, че Общите условия са
неразделна част от договора и кредитополучателя е запознат с тях, получил
ги е и ги е приел при подписване на договора. В договора изрично е посочен
срока на кредита, а именно 84 месеца. Към Договора и Общите условия е
приложен и погасителен план, както и Тарифа на таксите по кредит за текущо
потребление. В погасителния план е посочен размера на всяка вноска, както и
3
каква част от вноската погасява главницата и каква част погасява лихвата,
каквото е изискването на ЗПК.
Видно от договора, съгласно чл.19, ал.1 от ОУ, кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихви и/или главница. От представеното писмо,
приложено в копие на лист 18 от делото се установява, че ищцовото
дружество е уведомило ответницата, че поради забава в погасяване на
задълженията по договора, сключен на 02.04.2019г, отпуснат в размер на
12000 лева, банката обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на
получаване на писмото, цялата непогасена главница по договора става
дължима и върху нея се начислява законна лихва. Писмото е изпратено на
адреса, посочен в договора за кредит, адресатът не е открит на адреса, а по-
късно писмото е върнато като непотърсено. В чл.16 от Договора изрично е
посочено, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора
за кредит ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени
от кредитора на посочения от кредитополучателят адрес, ако
кредитополучателя не е уведомил кредитора за промяна на адреса за
кореспонденция и опитът за доставяне на съобщението е удостоверен от
пощенската служба. При неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да посочи променения си адрес за връчване на съобщения,
всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения
от Кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена, с което става ясно,
че между страните е уговорена т. нар. клауза за фингирано връчване. В този
смисъл страните са договорили със силата на закон помежду си ясно и
недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в
договора адреси, следва да се счита за узнато от насрещната страна,
независимо дали го е получила или не. Като не е уведомил за промяна на
адреса си, адресата на уведомлението за настъпилата предсрочна
изискуемост, сам се е поставил в невъзможност да узнае адресираните до
него волеизявления на насрещната страна по облигационното
правоотношение. До настоящия момент няма данни да е налице уведомление
от длъжника, с което да информира за промяна на адреса си. Съобразно
горното, съдът счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника е
положена дължимата грижа и добросъвестност от кредиторът за
осъществяване на дължимото кредиторово поведение, поради което намира за
4
резонно да се приеме, че макар и фактически да не е достигнало до знанието
на длъжника съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то е
налице валидно уведомяване на длъжника относно обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Установява се от заключението на вещото лице, че последното плащане
по кредита ответницата е направила на 02.04.2021г., към която дата е била
заплатена общо сумата от 2894,94 лева, от която 1812,97 лева главница и
1036,97 лева лихва, но е имало 302 дни забава в плащанията на някои
дължими вноски. Към датата на настъпване на предсрочна изискуемост –
12.05.2021г. - ответницата е имала непогасено задължение в размер на
1667,53 лева като са били налице изцяло непогасени или частично непогасени
вноски за периода 28.07.2020 – 28.04.2021г. и ответницата е била в просрочие
с 302 дни забава. В заключението си вещото лице е установило, че вноската
по кредита е в размер на 185,32 лева, но ответницата е внасяла суми в по-
нисък размер, което е станало причина кредиторът да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
С настъпване на предсрочната изискуемост, цялото вземане става
изискуемо, поради което след тази дата не се дължи договорна лихва, а
обезщетение за забава, което ищецът претендира в размер на 42,45 лева за
периода от 12.05.2021г до 26.05.2021г, когато е подадена заявлението в съда.
Съгласно заключението по делото, задълженията на кредитополучателя
са в размер на 10187,03 лева дължима главница, 559,57 лева договорна лихва
за периода 28.06.2020г. до 11.05.2021г., обезщетение за забава в размер 81,25
лева от датата на дължимостта на неплатените частично или изцяло вноски
04.08.2020г. до 11.05.2021г, когато е настъпила предсрочната изискуемост,
42,45 лева обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта –
12.05.2021г. до датата на подаване на заявлението – 26.05.2021г., както и
разходи при изскуем кредит съобразно Тарифа на банката в размер на 120
лева.
При така изложеното, съдът приема, че ответницата кредитополучател
дължи изцяло претендираните от ищцовото дружество суми, поради което
претенциите се явяват основателни изцяло до предявения размер.
По отношение на втория ответник, съдът приема, че искът е
основателен по следните съображения: От приложения препис на Договор за
5
поръчителство от 02.04.2019г. се установява, че ответникът Д. В. Г. се е
задължил спрямо *** отговаря за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя Б.Д., произтичащи от договора за кредит за текущо
потребление от 02.04.2019г. В подписания договор за поръчителство са
обективирани и съществените елементи на договора, от който произтичат
обезпечените задължения – размер на кредита, брой месечни вноски за
погасяване. Материално-правната легитимация на ответника Д. В. Г.
възниква от подписания от него договор за поръчителство от 02.04.2019г.
Условие за действителността на този договор е писмената му форма. В
случая е спазена писмената форма на договора за поръчителство и в него са
отразени съществените елементи на договора, за задълженията по който е
поръчителствал, в това число размер на кредита, срок и начин на погасяване.
С оглед горното, съдът приема, че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по процесния договор за
кредит са били изискуеми в претендираните в заповедното производство
размери, установени в настоящото от заключението по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза. Ето защо, счита, че предявената установителна
претенция се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1
ГПК, основателно е искането на ищеца за присъждане на направените
деловодни разноски в заповедното производство в размер на 219,81 лева за
държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо
269,81лв. и направените в исковото производство разноски за държана такса в
размер на 219,81лв., за вещо лице в размер на 200лв., депозит за особен
представител в размер на 860 лева и 100 лева за юрк.възнаграждение или
общо 1379,81 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че Б. АС. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.*** ***
и Д. В. Г. с ЕГН ********** от гр.*** ул.И***9, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА
“*** със седалище и адрес на управление: гр.*** следните суми: сумата от
6
10187,03 лева главница, 559,57 лева договорна лихва за забава за периода
28.06.2020г. – 11.05.2021г., 81,25 лева обезщетение за забава до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост от 04.08.2020 до 11.05.2021г., 42,45
лева обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната
изискуемост за периода 12.05.2021г. – 26.05.2021г. и 120лв. заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, №1933/28.05.2021г. по
ч.гр.д.№ 3305/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. АС. Д. с ЕГН
********** с адрес гр.*** *** и Д. В. Г. с ЕГН ********** от гр.***
ул.И***9, ДА ЗАПЛАТЯТ НА “Б***с седалище и адрес на управление: гр.
*** сумата от 269,81 лева, представляваща деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№3305/2021г. на ПлРС и сумата от 1379,81 лева,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7