ОПРЕДЕЛЕНИЕ №24
гр. Бургас, 28.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Румяна Казларова,
Членове: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева ч.т.д. № 2 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 3 ТЗ срещу определение № 297/05.12.2018г. по т.д.н. № 90/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател – „С“ ЕО. да бъде разрешено продължаване на изпълнителните действия по и.д. № 2* и и.д. № 2* по описа на ЧСИ П. Г.
Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност.
С обжалваното определение съдът оставил без уважение молбата за отмяна на наложени предварителни обезпечителни мерки по чл. 629, ал. 1 т. 3 ТЗ и съответно – продължаване на изпълнителните действия по двете изпълнителни дела, като при разглеждането изходил от неправилно определената от съда квалификация по чл. 638, ал. 3 ТЗ. Поддържа се, че съдът е следвало сам да определи правната квалификация, изхождайки от искането и обстоятелствата, на които то е основано, а не от посочената от страните.
Съдът е следвало да се съобрази с интереса на обезпечения кредитор, и това, че своевременните изпълнителни действия щели да доведат до събирането на парични средства в интерес на всички кредитори, респективно – погасяване на задълженията. Продължаването на изпълнителните дела охранява интересите на самия длъжник, тъй като неблагоприятните условия, при които се съхраняват машините, ще доведе до тяхното обезценяване и удовлетворяване на по-малко кредитори.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде молбата на частния жалбоподател.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, длъжникът – „Ф“ О. чрез управителя Св. Н. оспорва частната жалба като недопустима, тъй като съгласно указанията по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2017 от 03.12.2018г. по т.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС определенията по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежат на обжалване. Извън това – в посочените изпълнителни дела няма предприети действия на по реализация на обезпечението. Продажбата на имуществото ще обезсмисли една от основните цели на производството по несъстоятелност – постигането на оздравителен план на длъжника за удовлетворяване на всички кредитори. Разпореждането с основните дълготрайни активи ще лиши дружеството от възможност за упражняване на основната търговска дейност, с което съдът правилно се съобразил в обжалваното определение.
Бургаски апелативен съд, като се запозна с материалите по делото, намери, че частната жалба е допустима.
Основателни са доводите, че съдът неправилно е квалифицирал молбата като такава по чл. 638, ал. 3 ТЗ, а не по чл. 629а, ал. 5 ТЗ.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по молба вх. № 6889/28.11.2018г., подадена от по т.д.н. № 90/2018г. по описа на СлОС във връзка с определение № 187/21.08.2018г. по същото дело, с което на основание ч. 629,а, ал. 1, т. 3 ТЗ е спряно изпълнението по няколко изпълнителни дела срещу длъжника „Ф“ О. , измежду които и.д. № 2* и и.д. № 2* по описа на ЧСИ П. Г. В молбата е посочено, че принудителното изпълнение по тези дела с – с взискател „С“ ЕО. , е насочено към няколко сгради – цехове и намиращи се в тях кръгоплетачни машини и са предприети действия по реализиране на обезпечението. Назначеният пазач охранява сградите, но намиращи се в тях машини не са надлежно запазени и не се поддържат. Поради неблагоприятните атмосферни условията активите се увреждат, а взискателят понася разходи, въпреки което съществува опасност от увреждането им и с оглед интересите на останалите кредитори. С оглед посоченото спиране на изпълнителните действия като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1 ТЗ и по посочените причини, е поискано съдът да разреши продължаване на изпълнителните действия по и.д. № 2* и и.д. № 2* по описа на ЧСИ П. Г. , поради съществуване на реална опасност от увреждане интересите на обезпечения кредитор.
По така подадената молба, длъжникът е подал отговор, в която я е оспорил като недопустима, поради липса на предпоставките по чл. 638, ал. 3 ТЗ. Изложени са съображения, че молителят „С“ ЕО. е придобил обезпечените вземания по договор за цесия с „У“ АД, в който момент „Ф“ О. е било в състояние на неплатежоспособност – с последно извършено плащане на 18.07.2018г. Целта на договора за цесия била да се придобият на ниска цена активите на „Ф“ ООД. Развити са доводи, че продължаването на изпълнителните действия ще доведе до невъзможност за провеждане на оздравителен план и намаляване масата на несъстоятелността, докато в производството по несъстоятелност правата на обезпечения кредитор са гарантирани.
Възприемайки доводите на длъжника съдът е разрешил искането, квалифицирайки молбата именно като искане по чл. 638, ал. 3 ТЗ и е постановил своя отказ с мотив, че разрешението за продължаване на изпълнителните действия съгласно тази норма, преди откриването на производство по несъстоятелност за длъжника, е недопустимо.
Правната квалификация на искането, дадена от първоинстанционния съд, е неправилна. Продължаването на индивидуалното принудително изпълнение не е поискано с оглед обезпечителното действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност – такова и до момента не е постановено, а с оглед допуснатите предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ. Като взискател по спрените и.д. № 2* и и.д. № 2* по описа на ЧСИ П. Г. за частния жалбоподател „С“ ЕО. , безспорно е налице активна легитимация да иска отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки, които имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. След тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но до постановяването му, основанието на молбата и съответно – уважаването й, е по и е обусловено от установяване предпоставките на чл. 629а, ал. 5 ТЗ - ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.
С оглед гореизложеното, частната жалба е извън приложното поле на чл. 638, ал. 3 ТЗ и се явява допустима, но е неоснователна.
Неправилно определената от съда приложима правна норма – тази по чл. 638, ал. 3 ТЗ, е довела до преценка по основателността на молбата, въз основа на факт, който е ирелевантен за наложените предварителни обезпечителни мерки, чието действие се заменя именно от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Отмяната на това основание на определението, обаче, съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК налага съдът сам да реши въпросът по частната жалба с оглед посочената квалификацията на искането по чл. 629а, ал. 5 ТЗ и наличието на предпоставките по тази норма.
Във връзка с предпоставките по чл. 629а, ал. 5 ТЗ Бургаски апелативен съдът прецени следното:
Целите на обезпечаването с мерките по чл. 629,а, ал. 1 ТЗ са запазване на имуществото на длъжника, както технически – от разпиляване, унищожаване увреждане и пр., така и с оглед финансовото състояние на длъжника, в което той се намира към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и осуетяване на бъдещото му влошаване.
Конкретната цел, с която е наложена обезпечителната мярка от съда по чл. 629, ал. 1, т. 3 ТЗ – спиране на изпълнителни дела, при това с оглед молбата на длъжника по чл. 626, ал. 1 във вр. с ч. 625 ТЗ , което определение не е обжалвано, са за запазване масата на несъстоятелността с оглед интереса на всички кредитори, а не само на кредитора – предприел действия по принудително изпълнение.
В молбата на „С“ ЕО. , искането за продължаване на принудителното изпълнение е обосновано с цел запазване на имуществото от увреждане, респективно – неговата пазарна стойност, което се поддържа, че е в интерес освен на този кредитор, но и на останалите кредитори.
От приложените към молбата и по делото доказателства се установява, че „С“ ЕО. е кредитор на „Ф“ О. за вземания, по договор за цесия от 12.04.2018г., цедирани от „У“ АД и възникнали по договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24 от 06.12.2012 г., които са обезпечени с договорна ипотека по н. а. № 49, том VІІІ, рег. № 1* д. № 1* от 6 декември 2015 г. на Нотариус Е. Ш. , за поземлен имот с идентификатор № 67338.98.31 по КК на гр. С. одобрена със Заповед № Р* от 19-ти април 2006 г. на Агенция по Кадастър, изменена със Заповед № Р* от 15-ти януари 2009 г. на СВ – гр. С., подробно описан в договора за цесия и договор за особен залог върху движими вещи от 6 декември 2012 г., вписан ЦРОЗ с № 2* подновен с вписване № 2* върху дълготрайни материални активи, представляващи 11 броя кръглоплетачни машини, описани подробно в договора за залог и протокол за отговорно пазене от 6-ти декември 2012 г., с пазарна стойност в размер на 165 800 лв., както и ипотека по н. а. № 1* том І, рег. № 1* д. № 135 от 24-ти февруари 2014 г. на Нотариус Е. Ш. за поземлен имот с идентификатор № 6* подробно описан, както и договор за особен залог върху движими вещи № 2 от 21-ви февруари 2014 г., вписан в ЦРОЗ, с вписване № 2* а именно залог по реда на ЗОЗ върху движими вещи представляващи дълготрайни материални активи 17 броя машини, с пазарна стойност към датата на договора за залог в размер на 207 100 лв. съгласно договор за залог и протокол за отговорно пазене от 24 февруари 2014 г. към договора за залог описани подробно.
За събиране на така цедираните вземания кредиторът „С“ ЕО. се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издаден на 25 юни 2018 г. по ч.гр.д. № 3* по описа за 2018 година на РС – гр. С., с който длъжникът „Ф“ О. е осъден да заплати на „С“ ЕО. сумата 399 967.23 лв., представляваща главница по договора за кредит прехвърлен с цесия от 12 април 2018 г., част от дължима сума по спогодба с нотариална заверка на подписите от 31 май 2018 г. както и за сумата 6 888.32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 1 април 2018 г. до 1 юни 2018 г., както и сумата 24 768.17 лв., представляваща редовни и наказателни лихви, както и сумата 24 582.73 лв., представляваща разноски, от които 8 633.73 лв. – държавна такса и 15 950 лв. – адвокатско възнаграждение. Освен за тези суми кредиторът „С“ ЕО. , се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, издаден на 8-ми юни 2018 г. по ч.гр.д. № 2* от 2018 г. на РС – Сливен за сумата от 63 401 лв., представляваща просрочена главница по спогодба с нотариална заверка на подписите от 31 май 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 6 юни 2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 1 091.91 лв. мораторна лихва за периода от 1-ви април 2018 г., до 1-ви юни 2018 г., както и сумата от 1 940. 98 лв. редовни и наказателни лихви и сумата от 1 333.12 лв. - държавна такса и 4050 лв. - адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадените изпълнителни листи кредиторът е предприел принудително изпълнение.
За вземанията по изпълнителен лист от 25 юни 2018 година и заповед за изпълнение издадени по ч.гр.д. № 3050/ 2018 г. по описа на РС - Сливен е извършен опис по и.д. номер 20188370401053 на поземлен имот с идентификатор № 6* и поземлен имот с идентификатор 67338.98.49. За вземанията по изпълнителен лист от 8 юни 2018 година и заповед за изпълнение издадени по ч.гр.д. № 2693/2018 г. описа на РС - Сливен на 16-ти август 2018 г. е бил извършен опис на движими вещи по договор за особен залог от 6-ти декември 2012 г. и договор за особен залог от 21-ви февруари 2014 г., като са описани 28 броя машини и е наложен запор върху същите.
При тези данни, съдът намира, че като краен извод, следва да се потвърди обжалваното определение, с което молбата за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, спряно с определение за допускане на предварителни обезпечителни мерки, п о т.д.н. № 90/2018г. по описа на СлОС, е оставена без уважение.
Принудителното изпълнение по и.д. № 2* съгласно представените доказателства, е насочено спрямо имоти, върху които няма доказателства да е учредена ипотека в обезпечаване на вземанията, по издадения в полза на „С“ ЕО. изпълнителен лист в заповедното производство. Продължаването на принудителното изпълнение по отношение на тези имоти би довело до удовлетворяване само на взискателя по изпълнителното дело, за вземания, за които същият не е привилегирован спрямо останалите кредитори. Поради това, предварителната обезпечителна мярка основателно е допусната както за запазване на имущественото състояние на длъжника към момента на образуване на производството по несъстоятелност, така и с оглед интересите на всички потенциални кредитори в несъстоятелността, а не само в интерес на взискателя по индивидуалното изпълнително дело. С оглед на тези цели запазването на обезпечителните мерки е наложително и не са налице предпоставките на чл. 629а, ал. 5 ТЗ.
За вземанията по и.д. № 2* по описа на ЧСИ П. Г. принудителното изпълнение е насочено спрямо движими вещи – дълготрайни материални активи на „Ф“ О. , върху които в обезпечаване на вземанията на „С“ ЕО. като цесионер е сключен договор за особен залог. С оглед на така сключеният договор, интересите на „С“ ЕО. за запазване на имуществото като заложен кредитор за вземанията – прехвърлени с договора за цесия, са гарантирани от разпоредбата на чл. 9 ЗОЗ доколкото вещите продължават да се намира у залогодателя - „Ф“ ООД. Като заложен кредитор интересите на частният жалбоподател са с приоритет съгласно чл. 32а ЗОЗ, при пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОД, спирането на което е изключено с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗОЗ. Изборът да пристъпи към изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс, в което могат да се присъединят и останалите кредитори и, което няма приоритет пред универсалното изпълнение в производството по несъстоятелност, и спрямо което намират приложение както мерките по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, така и суспензивното действие на чл. 638, ал. 1 ТЗ, запазването на обезпечителните мерки е наложително за постигане на целите на обезпечаването в производството по несъстоятелност.
С оглед извода за необходимост от допуснатите с определението от 21.08.2018г. по т.д.н. № 90/2018г. на СлОС предварителни обезпечителни мерки по ч. 629а, ал. 1 ТЗ, молбата по чл. 629а, ал. 5 ТЗ - за продължаване на спряното изпълнително производство, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 297/05.12.2018г. по т.д.н. № 90/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: