№ 2770
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110110471 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „АСВ” ЕАД, ЕИК *** срещу Н. Г. Р., ЕГН
**********, с която се моли да се приеме за установено, че Н. Г. Р., ЕГН ********** дължи
на АСВ” ЕАД, ЕИК *** следните суми :
9766.39 лв., представляващи главница по договор за потребителски кредит с № PLUS-
17009282. , който е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 19.05.2021 г.
9722.61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 19.05.2021 г. - датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.
1576.25 лв., представляваща обезщетение за забава считано от 21.01.2020 г. до 25.08.2021 г.
Ответникът не е депозирал отговор само във възражението срещу издадена заповед е
възразил, че възнаградителната лихва е нищожна.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
На 11.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като
Кредитор и Н. Г. Р. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с №
PLUS-17009282. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 10000 лв. Договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 12068.00 лв. Договорът е за 5 години.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил
да върне сумата по кредита в срок до 20.05.2024 г., на 60 броя равни месечни погасителни
1
вноски, всяка от които по 367.80 лв., при първа погасителна вноска 20.06.2019 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.05.2024 /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/.
На 10.08.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* и „АСВ” ЕАД, ЕИК ***,
по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-
17009282 от дата 11.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България
и Н. Г. Р. е прехвърлено в полза на „АСВ” ООД, ЕИК ********* изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила
предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. От страна на „АСВ“
ЕАД до кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-
БНП/PLUS-I7009282, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен
размер, считано от 19.05.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Йордан
Иванов Ценов, per № 784, на когото „АСВ“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5
от Закона за частните съдебни изпълнители. С това писмо длъжника е уведомен и за
цесията.
Цесионера е упълномощен изрично да съобщи за цесията от цедента, като в обема на
прехвърлените права се включва и правото да са обяви кредита за предсрочно изискуем. В
този смисъл и практиката на ВКС.
Съдът намира при извършена служебна проверка, че при сключване на договора са
спазени всички формални изисквания на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Посочен е ГПР в който е включен правилно таксата за разглеждане и
възнаградителната лихва, която е в размер на 36 %. Спазено е изискването и за ГПР да не
надхъврля 50 %
Разрешенията на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването на
нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно § 2 от
ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква „з“ от Директивата се предвижда, че
в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на
дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при
2
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. В т.3 на решението на Съда на Европейския
съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено
тълкуване на чл.10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да
се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Според чл.633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително
за настоящия състав. Ето защо отговорите на поставените въпроси са, че само при наличие
на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под
формата на погасителен план. Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е
необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите,
които се погасяват с погасителната вноска.
В този смисъл константата практика Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. №
3253 / 2021 г. III ВКС.
В договора се съдържа погасителен план и раздел „Параметри и условия“, в който е
посочен размер на кредита 10 000 лв., такса ангажимент 350 лв., брой погасителни вноски-
60, размер на погасителната вноска 367,80 лв., обща стойност на плащанията 22068 лв.,
годишен процент на разходите 46, 06% и лихвен процент 36,49%. От т.2 на договора става
ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора. В т.3 от договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на
кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния
процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има
365 дни. В чл.11 е предвидено право на потребителя от отказ от договора при конкретно
посочени условия. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен при
фиксиран, а не при променлив лихвен процент. В този случай не е необходимо да се
разграничава каква част от месечна погасителната вноска е предназначена да погаси
главницата и каква част-лихвата. Потребителят е получил още при сключване на договора
погасителен план, който не се променя. Ето защо разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т. 12 от
ЗПК не са нарушени. Спазени са и нормите на чл.11, ал.1, т.10 и 20 от закона, тъй като са
посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и е предвидено
право на отказ на потребителя от договора, като са посочени условията, при които се
упражнява това право. Ето защо договорът за потребителски кредит не е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
Поставя се въпроса действителна ли е уговорката за възнаградителна лихва в размер
на 36, 49 %.
Определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. дело № 151/2022 г. на ВКС, ГК, в което
ВКС посочва, че: „приемането на норми като визираните в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, не
представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в
каква степен договерни възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на
определеният от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не
изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг
на годишния процент на разходите. Когато законодателят, ръководейски се на свой ред от
изтъкнатите по-горе принципи, които прилага и съда, въведе норма като коментираната във
въпроса, нейното нарушаване влече нищожност поради противоречие със закона, което
именно прaвно положение съдът императивно е длъжен да съобразява в обсега на
3
дължимата защита и санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за
съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на
имеративна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои
уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски
кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК“.
Утвърдената трайна практика на ВКС за двата и трите пъти над законната лихва не
следва да се прилага стриктно формалистично, а по-скоро трябва да служи за ориентир на
съда при определяне дали е налице противоречие с добрите нрави. Съдът следва за всеки
конкретен казус да съобрази дали кредитът е обезпечен и какъв е видът на обезпечението,
икономическата динамика, променливият характер на пазарните цени, растящата инфлация
и тогава да заключи дали е налице противоречие с добрите нрави. В случая съгласно срока
на договора и икономическата обстановка съдът приема, че размер на лихвата от 36, 49 % не
противоречи на добрите нрави.
По отношение на главницата няма спор, че е отпусната и няма доказателства да
е платена следователно се дължи цялата, тъй като още на 19.05.2021 г. е настъпила
предсрочната изискуемост.
Следователно искът за главницата следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска за възнаградителна лихва съдът съобрази следното:
Възнаградителната лихва е възнаграждение за ползване на паричния ресурс за срока
на ползването му. При положение, че договора е обявен за предсрочно изискуем на
19.05.2021 г. то възнаградителана лихва се дължи само до тогова.
Съгласно ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС след обявяване на предсрочната
изискуемост не се дължат възнаградителните лихви, включени във вноските с ненастъпил
към тази дата падеж. Съобразно диспозитивното начало ищецът е претендирал
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 19.05.2021 г., за който период
безспорно възнаградителна лихва се дължи.
Следователно дължи се и е поискано възнаградитиелна лихва само за 17 месеца от
20.01.2020 г. до 19.05.2021 г., което изчислено съобразно предвидения в договора лихвен
процент 36, 49 % е в размер на 2998,71 лв., до който размер искът за възнаградителната
лихва е основателен, а за горницата следва да се отхвърли.
Искът за моратораната лихва.
Забавата настъпва с падежа на всяка вноска, като се начислява лихва върху вноската
до предсрочната изискуемост. След настъпване на предсрочната изискуемост до 25.08.2021
г. лихва за забава се начислява върху главницата и възнаградителната лихва . В този смисъл
размера на дължимата лихва е 664 лв., за периода от 21.01.2020 г. до 25.08.2021 г., като
за горницата искът следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца разноски по производството
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед уважената част от
иска, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноските, в размер на 750,61 лв.
С оглед на горното Софийски районен съд:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. с чл. 71 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. 99 ЗЗД , ЧЕ Н. Г. Р., ЕГН
********** ДЪЛЖИ на АСВ” ЕАД, ЕИК *** следните суми :
- сумата от 9766.39 лв., представляващи главница по договор за
потребителски кредит с № PLUS-17009282, който е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 19.05.2021 г., ведно със законата лихва от 25.08.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата.
- сумата от 2998,71 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20.01.2020 г. до 19.05.2021 г.
- сумата от 664 лв., - представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2020
г. до 25.08.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
49269/2021 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на
АСВ” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 750, 61 лв. – разноски по исковото и заповедното.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5