№ 508
гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900424 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р. Д. Р. от с.Мировци срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс
Баучер №87, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на Р. Д. Р. сумата от 25500лв., предявен като
частичен иск от иск в общ размер на 220000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата
на сина й С. С. С., починал на 30.10.2020г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата,
причинено от М. С. Д., при управление на МПС – л.а.„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег.
№******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.20г., евентуално от
01.03.21г., до окончателното изплащане на сумата. В с.з. в срока по чл.214 ГПК ищцата Р. Д.
Р. е направила изменение на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ като претендира
осъждане на ответника да й заплати сумата от 160000лв, предявен като частичен иск от иск в
общ размер на 220000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба твърди, че на 30.10.2020г., по път II-29, в посока гр.Добрич,
при управление на МПС – л.а.„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег.№******, водачът М.
С. Д., нарушил правилата за движение по пътищата, като поради несъобразена скорост и
пътна обстановка загубил контрол над автомобила, навлязъл в насрещното движение и се
блъснал в л.а. Рено Канго с рег.№******, управляван от Н. Й.С., при което била причинена
смъртта на пътника С. С. С.. Излага, че е образувано ДП №351/20г. по описа на РУ-
Аксаково, пр.пр.№8391/20г. на ОП-Варна, което било висящо. Счита, че е налице причинна
връзка между деянието на водача М.Д. и причинената смърт на С.С.. Сочи, че към момента
на ПТП „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег.№******, е имал действащ договор за
1
застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица № *** със срок на валидност от 14.01.20г.
до 13.01.21г. Сочи, че е предявила претенция пред застрахователя за изплащане на
застр.обезщетение, като последният бил уведомен за настъпилото събитие на 01.03.21г.
Излага, че е изживяла тежко загубата на сина си, с когото били силно привързани. Сочи, че
отношенията им били изпълнени с много обич и уважение и тя разчитала на него да й бъде
опора в живота. Твърди, че до момента мъката от загубата на сина й предизвиквала силни
емоционални изживявания, а търпените болки и страдания се отразявали негативно на
здравословното й състояние.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер
№87, редовно уведомен на осн. чл.50, ал.3 ГПК не е депозирал писмен отговор. В първото
по делото с.з., чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер, като
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от постраД. поради
неизползване на предпазен колан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД №746/2022г. на ОС-Варна, с присъда
№50/12.09.22г., потвърдена с решение №4/11.01.23г. по ВНОХД №318/22г. на АС-Варна,
изменено с решение №316/20.09.23г. по н.д.№203/23г. на ВКС, М. С. Д. е признат за
виновен в това, че на 30.10.20г., по път Варна-Добрич, при управление на МПС – л.а.
„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор” с рег.№*******, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47, ал.3 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил
смърт на К.Т.С.а и С. С. С., средни телесни повреди на С.Й.К. и Н.Й.С., поради което и на
осн. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.б вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от 3 години и 4 месеца.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници от 25.06.21г.
на община Нови пазар, се установява, че Р. Д. Р. е майка на С. С. С., поч. на 30.10.20г.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а. „Мерцедес
ЦЛК 200 Компресор” с рег.№*******, управляван от М. С. Д., е бил застрахован за риска
„Гражданска отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС" АД, за периода от 14.01.20г. до 13.01.21г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Д.П. и
св.В.К., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от съда, се
установява, че към настоящия момент при ищцата е налице актуална психологична травма
със симптоми на избягване на места и мисли, свързани с травмата, ограничени емоционални
преживявания, загуба на интерес към останалите, симптоми на възбуда, включващи
затруднения със съня и храненето, затруднено концентриране и повишена раздразнителност.
2
Вещото лице сочи, че ищцата е потърсила психиатрична помощ, като са предписани
медикаменти и след 7-я месец след катастрофата е започнала да се връща към обичайното си
ежедневие. Към настоящия момент при нея се наблюдават емоционални преживявания от
тревожно-депресивния регистър, лесна раздразнителност и промени в настроението, водещи
до нежелание за комуникация, нарушен сън и когнитивни нарушения.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че настъпването на смъртния изход за постраД. С.С. е в пряка причинна връзка с
причинените при ПТП травматични увреждания, които отговарят да са получени от удари в
детайли на МПС, реализирани със значителна сила в дясната гръдна половина, дясната
половина на корема, в горния и долен етажи, предната повърхност на крайниците. Вещото
лице дава заключение, че травматичните увреждания в областта на долния етаж на корема,
двете хълбични и слабинни области, дават основание да се предполага, че по време на ПТП
постраД.т е бил с поставен обезопасителен колан.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се
установява, че ПТП е настъпило след загуба на управление над л.а. Мерцедес от водача му,
несъобразил скоростта си на движение с указателните табели за скорост от 60 км/ч, мокрото
пътно платно и изпълнявания ляв завой. Сочи, че при движение с указаната за района
максимална скорост водачът на л.а. Мерцедес е имал техническа възможност да изпълни
безпрепятствено левия завой при тези пътни условия и да предотврати ПТП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата
на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица валидна за
периода от 14.01.20г. до 13.01.21г. за л.а.Мерцедес ЦЛК 200 Компресор с рег.№*******,
сключена между ЗД "БУЛ ИНС" АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната
3
материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда №50/12.09.22г.
по НОХД №746/2022г. на ОС-Варна, М. С. Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.б вр. чл.342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда
обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от
делинквента престъпление на 30.10.2020г., при което са причинени посочените в последната
увреждания, са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищцата вреди от деликта.
Ищцата Р. Д. Р. безспорно се явява родител на починалото при ПТП лице,
поради което и тя попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и
ТР №1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на ОСНГТК на ВКС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като
съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху
емоционалното състояние на ищцата, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че след
влошаване на отношенията между съпрузите ищцата е отишла да живее при своите
родители, а децата останали при баща си. Независимо от това свидетелите сочат, че между
починалия и неговата майка са съществували отношения на привързаност и взаимна
подкрепа. Видно от показанията на свидетелите пострадалият е бил в много добри
отношения със своята майка, посещавал я е през ваканциите и лятото, а когато е започнал
работа я подпомагал финансово. Свидетелите сочат, че след неговата смърт ищцата се
променила, била неадекватна, потисната, както и свидетелстват за непреодоляна от нея и
към момента тъга от загубата му. Видно и от заключението на вещото лице по СПЕ при
ищцата се наблюдават емоционални преживявания от тревожно-депресивния регистър,
лесна раздразнителност и промени в настроението, водещи до нежелание за комуникация,
нарушен сън и когнитивни нарушения, поради което било препоръчително да има
фармакологична и психотерапевтична подкрепа.
Отчитайки обстоятелството, че се касае за загуба на дете, с което ищцата е
поддържала трайни и близки отношения, факта, че същата е разчитала на финансовата му
4
помощ за издръжката си, както и негативното отражение на тази загуба върху
психологичното състояние на ищцата, в това число и определените максимални лимити на
застрахователно обезщетение по договора за застраховка гражданска отговорност,
действащи към датата на увреждането, съдът намира, че сумата от 140000лв. в случая е
справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
В първото по делото с.з. ответникът е навел възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от постраД. поради неизползване на предпазен колан. Тъй като това
възражение не е своевременно наведено в срока по чл.367, ал.1 ГПК, то същото се явява
преклудирано. Независимо от това, за пълнота следва да се отбележи, че това възражение се
явява и неоснователно, доколкото съгласно заключението на СМЕ нанесените при ПТП
травматични увреждания безспорно свидетелстват за ползването на обезопасителен колан от
постраД., а от друга страна, вещото лице по САТЕ в с.з. разяснява, че с оглед страничния
удар по автомобила коланът не би могъл да предпази тялото от контакт с вътрешните части
на МПС.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.432, ал.1
от КЗ се явява основателен до размера от 140000лв, до който размер следва да се уважи,
като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата от 140000 лв. до пълния
предявен размер от 160000 лв., като неоснователна.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, съгласно
която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая, видно от приложеното писмо от ответника и известие за
доставяне, ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото ПТП на 04.03.21г., поради
което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от
04.03.21г. до окончателното плащане. За периода от 03.11.20г. до 03.03.21г. вкл., искът
следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за
правна помощ, сключен с адв.П.К. изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ
от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера,
посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 вр. §2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на
упълномощаването/ и съобразно уважената част от иска, а именно 4967 лева с ДДС за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски,
5
съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част от иска. Като съобразява
приложения договор за правна помощ и минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, съдът намира, че така договореното
адв.възнаграждение се явява прекомерно завишено, поради което и следва да бъде намалено
на основание чл.78, ал.5 ГПК до размера от 5676лв с ДДС. Ето защо в тежест на ищцата
следва да се възложи сумата от 709,50лв с ДДС, включваща адв.възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 5600лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и
направените по делото разноски в размер на 973лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес *****, СУМАТА от 140000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/,
предявена като частичен иск от иск в общ размер на 220000лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
загубата на сина й С. С. С., починал на 30.10.2020г., в резултат на настъпило ПТП на същата
дата, причинено от М. С. Д., при управление на МПС – л. а. „Мерцедес ЦЛК 200
Компресор“ с рег.№******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.03.21г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 140000лв до пълния му размер от 160000лв. и на законна лихва за периода от
03.11.20г. до 03.03.21г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 5600лв /пет хиляди и шестстотин лева/,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска, както и
СУМАТА от 973лв /деветстотин седемдесет и три лева/, представляваща направените от
бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Д. К.,
с адрес гр.София, ул.Лом №1, ап.9, СУМАТА от 4967 лева с ДДС /четири хиляди
деветстотин шестдесет и седем лева/, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН **********, с адрес *****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, СУМАТА от 709,50лв с ДДС /седемстотин и девет лева
и 50ст/, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7