Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 02.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На десети
февруари,
През две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело
№ 282 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №НП-ОР-46/09.09.2020г
на Кмета на Община-Тетевен.
Жалбодателят
излага,че обжалваното постановление е
неправилно,незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални нарушения и
моли същото да бъде изцяло отменено.Твърди,че на 20.07.2020г подал сигнал на
тел.112 зао неправомерни действия от страна на М С.И.,който си бил позволил да
изкара от двора на къщата,собственост на сестра му мотопед.След това е
последвало обаждане от страна на В.С.И.,че жалбодателя и дядо му са разбили
гаража.Вместо да признаят стореното и да се извинят,В.И. предизвикал полицейска
проверка,но дошлите на сигнала полицейски служители съставили протокол,че
гаражът не бил разбиван.
На същата
дата вечерта бил паркирал автомобила пред дома си,в който живеят в село ***,ул.“хххххххххххПо
едно време на пътя спрял джипа на В.И. и започнал да свири с
клаксона.Първоначално не разбрал какъв е проблема,но по-късно,след като дошли
полицейските служители се установило,че е извикан от тях,тъй като според него
не можел да мине по пътя,поради това,че неговият автомобил му
пречил.Независимо,че по улицата минал автомобил на негов съсед,единият
полицейски служител,за да угоди на В. му
съставил фиш,а по настояване на В.И. другият му съставил АУАН,като за да бъде
подписан този акт В. се обадил по телефона на своя приятелка.С нищо не е
нарушил обществения ред,а очевидно това е опит на В.И. да му навреди,тъй като
по случая има заведено дело в РС-Тетевен,НЧХД,в което се твърдят небивалици.При
връчване на обжалваното постановление установил,че при издаването му са
допуснати процесуални нарушения,водещи до отмяната му.Не е извършвал твърдяното
нарушение,акта е подписан от заинтересовани лица,а не от очевидци,направил е
възражения,между описателната част на нарушението в постановлението и акта има
различие,което е недопустимо и се нарушава правото му на
защита.Актосъставителят е преписал част от чл.5,ал.1 от наредбата ,без да
конкретизира какви неприлични изрази е употребил,с кого е влязъл в
пререкания,по какъв начин грубо е нарушил обществения ред,по какъв начин е
изразил явно неуважение към обществото.Не е бил на въпросната вечер,по
времето,посочено в НП и УАУН в село ***,часа на нарушението е посочен произволно,наказващият
орган не се е произнесъл дали е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.Твърди,че
наказващият орган и близко лице с В.И.,поради което е следвало да се отведе от
преписката.
Моли да
бъде отменено наказателното постановление.
Жалбодателят, се явява в съдебно заседание и поддържа жалбата си.
Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява от юристконсулт Н.,която
моли да бъде отхвърлена жалбата и се потвърди наказателното постановление,като
правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен по степен, място и материя орган.,в предвид основанието за
санкциониране на жалбодателя и разпоредбата на чл.55 от Наредба за опазване на
обществения ред и сигурността на гражданите на територията на Община-Тетевен.Актът
за установяване на административното нарушение е съставен от определено
съгласно чл.52,ал.2 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурността
на гражданите на територията на Община-Тетевен,в предвид служебно известния на
съда факт за наличие на Заповед №415/29.06.2020г на Кмета на Община-Тетевен,с
която е допълнена Заповед №851/31.12.2019г на Кмета на Общината,като в т.17
са посочени актосъставители при
констатиране на нарушения на Наредбата,както следва: „Служители на РУ на МВР
гр.Тетевен“.
От писмените и гласни доказателства- показанията на
свидетелите А.С.Б.,В.С.И.,Д Н М.,П.В.П.,С.И.С.,Г.М.Б.,М.М.Б.,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбодателят С.Н.М. и свидетелят В.С.И.М. ***,познават се,като според показанията на св.И. същият е бил работодател на жалбодателя.
На 20.07.2020 година между брата на тъжителя и жалбодателя и негови близки/зет на жалбодателя,живущ със свидетелката Д М./възникнал конфликт,по повод на който били подадени сигнали до „Национална система 112“.
На същата дата - 20.07.2020 година, вечерта, свидетелят И. отишъл до животновъдния си обект, регистриран на улица „хххххххх, за да види животните си, като пристигнал с автомобил на мястото.Спрял автомобила, посетил обекта и когато си тръгвал и бил в автомобила установил, че не може да премине, тъй като автомобила на жалбодателя М. бил спрян на средата на пътното плато и му пречел. Свидетелят И. подал звуков сигнал с клаксона на автомобила и изчакал, но тъй като никой не реагирал на сигнала И. отново подал сигнал с клаксона. Тогава се появил жалбодателя М., който бил ядосан и излизайки на улицата започнал да псува тъжителя на майка, да го приканва да излезе от колата и му казал, че няма да премине,като според свидетелите И.,Б. и М.Б. жалбодателят поискал на свидетеля И. сумата от 200.00 лева,за да го пусне да премине по улицата. И. заключил вратите на автомобила и останал в него, а жалбодателят продължил да го псува,заканвал се, че ще го пребие,хванал шофьорската врата и се опитал да я отвори и след като не успял започнал с юмруци да удря по стъклото на автомобила. Свидетелят И. се изплашил от случващото се и подал сигнал на „Национална система 112“. На место пристигнали органите на полицията-свидетелите С. и П. и установили, че автомобила на подсъдимия е паркиран в средата на улицата и по този начин пречел на движението и на свидетеля И. да премине със своя автомобил,като едва след пристигането на органите на полицията и разпореждане от тяхна страна,жалбодателят изместил автомобила си и освободил движението. Според показанията на свидетелите Г.Б. и М.Б.,жалбодателят М. обиждал и псувал и техния баща,дори блъснал същия.
На жалбодателя били съставени два акта за нарушение от органите на полицията,съответно този,въз основа на който е издадено наказателното постановление с номер 51/20г.,в който са нарушена разпоредба била посочена нормата на чл.5,т.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите на територията на Община-Тетевен,а текстово извършеното административно нарушение от жалбодателя е описано както следва: „извършва непристойни действия,изразяващи се в употреба на неприлични изрази на публично място,влиза в пререкание ,като с действията си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото и личността“.
Въз основа на акта е издадено атакуваното постановление,с което за описаното в акта нарушение на жалбодателя,на основание чл.53,ал.1 ЗАНН,в-ка с чл.57,ал.1,т.8 и чл.58 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община-Тетевен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 23.09.2020г,а жалбата срещу същото е депозирана пред наказващия орган на дата 28.09.2020г/съобразно отбелязването в съпроводителното писмо/,т.е. в срока по действащия към момента чл.59,ал.1 от ЗАНН.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Наказателно постановление е издадено от компетентен
по степен, място и материя орган,съобразно и цитираната норма на чл.55 от
Наредба за опазване на обществения ред и сигурността на гражданите на
територията на Община-Тетевен.
От приетата за установена фактическа обстановка
съдът счита, че може да се направи категоричният извод, че нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
е доказано със събраните по делото доказателства.
Излаганите доводи от жалбодателя,обуславящи според
него незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,не се
споделят от съда.
На първо място,по отношение обективната
съставомерност на деянието:
От гласните
доказателства се установява,че жалбодателят е извършил описаните в АУАН и НП
действия,в село ***,Лов.обл.,на улица и същите са възприети от други жители на
селото. Мястото на извършване на деянието се характеризира като
публично/обществено място,по дефиницията на параграф 78 от Наредбата за
опазване на обществения ред и сигурността на гражданите на територията на
Община-Тетевен,съгласно която „ публични/обществени места са улици,площади,паркове,градини,стадиони и
други,където имат неограничен достъп неограничен брой хора“. Безспорно уличното
платно/улицата/осигурява възможност за неограничен достъп на неограничен брой
хора,а в момента на извършване на действията от жалбодателя М. такива са се
намирали на това място,възприели са действията и са се възмутили,сигнализирана
е и „Национална система 112“.
Извършените от М.
действия-отправени обиди към свидетеля И.,псуване на същия и отправените закани
за саморазправа с него,представляват
„непристойни действия“ по дефиницията на параграф 2 от Наредбата за опазване на
обществения ред и сигурността на гражданите на територията на
Община-Тетевен,имащи оскърбително отношение към гражданите,които нарушават
обществения ред/понятието е дефинирано в параграф 1 от цитираната Наредба/и
спокойствието на гражданите.
Описаното по-горе деяние жалбодателят
М. е извършил виновно,при форма на вината пряк умисъл.Същото осъществява от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.5,т.1
от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурността на гражданите на
територията на Община-Тетевен,поради което следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването му.
Съдът не споделя доводите на
жалбодателя за допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до отмяната на
атакуваното постановление.Не е налице разминаване в описателната част на акта и
наказателното постановление,досежно извършеното нарушеуние.Както в акта,така и
в наказателното постановление са сочи нарушението-„употреба на неприлични
изрази на публично място и влизане в пререкание“,добавянето в наказателното
постановление на „други подобни действия“ не се възприема и кредитира от
съда,тъй като освен,че не са посочени тези действия,то същите не са
констатирани и от актосъставителя.Това допуснато от наказващия орган нарушение
обаче не обуславя цялостната отмяна на наказателното постановление.
Извършените непристойни
действия от жалбодателя М. са конкретизирани и индивидуализирани в достатъчна
степен-употреба на неприлични изрази на публично място и влизане в
пререкание,същите са посочени и в нормата,сочена в акта и постановлението за
нарушена,а именно чл.5,т.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и
сигурността на гражданите на територията на Община-Тетевен.Единствено не е
посочено лицето,спрямо което са били извършени непристойните
действия-свидетелят В.И.,но с оглед установената по безспорен начин и описана по-горе в мотивите фактическа
обстановка,съдът не намира този пропуск за толкова съществено,водещ до отмяна
на наказателното постановление,като същият по никакъв начин не е осуетил
възможността на жалбодателя да защити правата си.
Не е произволно определен и
часа на извършване на нарушението,като
индикации в тази насока дават и данните от „Национална система 112“,представени
от самия жалбодателя и събрани по НЧХД №207/2020г по описа на РС-Тетевен.От
същите е видно,че в 20:44:12 свидетелят И. е съобщил на телефон 112,че
жалбодателят Николай М. му чупи колата,т.е. само 4 минути след сочения час в
наказателното постановление около 20:40 часа.
На съдебния състав е служебно известно и обстоятелството,че с присъда/невлязла в сила/ постановена по НЧХД №207/2020г по описа на РС-Тетевен, жалбодателят е признат за виновен в това „че на дата 20.07.2020 година в с.***, Ловешка област, на улица „хххххххе обидил на публично място В.С.И. *** негово присъствие, като го напсувал с думите „ще ти еба майката“, с което унижил честта и достойнството му, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 във връзка с чл.54 от НК му е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева в полза на държавата,както и е признат за виновен в това, „ че на дата 20.07.2020 година в с.***, Ловешка област, на улица „хххххххххххх е отправил закана на В.С.И. *** престъпление против неговата личност, че ще го пребие, ще го смачка, ще му счупи и двата крака, че ще му вземе живота и това заканване е възбудило у тъжителя основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.1 във връзка с чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода“.Присъдата е обжалвана от М. и делото е изпратено на ОС-Ловеч с писмо от 01.03.2021 година.
С нормата на чл.17от ЗАНН е въведена забрана и гаранция срещу възможността едно лице да бъде повторно наказано за същото административно нарушение,след като е вече бил наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Гаранции в тази въвежда и нормата на чл.70 от ЗАНН.
По отношение на проведеното наказателно
производство/паралелно заедно с настоящето/за извършено престъпление по чл.148,ал.1,т.1 от НК и по чл.144,ал.1 от НК,извършени от жалбодателя ,при идентична фактическа обстановка,като
установената в настоящето производство:
Решаващият състав приема,че в
настоящия случай не би намерил проявление ne bis in idem,чиято цел е да не се допусне повторение на наказателни
процедури,които са приключили с влязъл в сила акт,съобразно и установеното в
чл.4,параграф 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ,като съществен елемент на правото на
справедлив процес по чл.6,параграф 1 от ЕКПЧ.Както е разяснено в ТР №3 от 22.12.2015г
на ВКС по т.д. №3/2015г ,ОСНК, действието на цитирания принцип се проявява само
в наказателно производство,поради което за приложимостта му е от решаващо
значение класификацията на дублиращите се производства като
наказателни.Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по
смисъла на чл.6,параграф 1 от Конвенцията са известни като тест „Енгел“ или
критерии „Енгел“ и са: 1/квалификация на деянието по националното право,
2/характер и естество на нарушението, 3/вид и тежест на предвиденото наказание.
По националното право квалификацията
на деянието е административно нарушение,поради което следва да бъдат изследвани
и другите два посочени критерии,за да се
даде отговор на въпроса дали административното производство е с наказателен
характер.
Решаващият състав приема,че в случая
не са налице останалите два критерия,обуславящи наказателен характер на
настоящето административно производство. Изследвайки вида на защитените
обществени отношения,обект на нарушението и кръгът на адресати на съответната
разпоредба от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурността на
гражданите на територията на Община-Тетевен,не би могло да се приеме,че има
припокриване с вида на защитените обществени отношения/дефинирани в чл.1 от
Наредбата/ и кръга на адресатите на нормите на чл.144 от НК и на чл.148 от НК,дефинирани в Глава втора-„Престъпления против личността“ от НК.Както е
посочено и в чл.2 от Наредбата,същата поражда действие и се прилага само на
територията на Община-Тетевен и само спрямо физически лица,които живеят или
временно пребивават на територията на Община-Тетевен.
Не може да се приеме наличието и на
сходство между наказанията по чл.57,ал.1,т.8 от Наредбата и по чл.144 и чл.148
от НК.За нарушение на чл.5,ал.1 от Наредбата наказанието е само глоба в
определени в адм.-наказателните разпоредби размери,без възможност същото да
бъде заменявано с наказание лишаване от свобода поради неплащане на
глобата.Административното наказание „Глоба“ по Наредбата не е значителна по
размер,същата е в границите 50-200 лева,както и наказанието не подлежи на
вписване в регистрите за съдимост.
Освен че не е налице влязъл в сила
акт по НЧХД №207/2020г по описа на РС-Тетевен,то дори при формиране на противен
извод от обективирания по-горе,са налице гаранции за преодоляване на последици
от евентуално повторно преследване на жалбодателя,с оглед проведеното,но неприключило НЧХД №207/2020г по
описа на РС-Тетевен и съотношението между наказателната и
административнонаказателната отговорност,посочени и разяснени в т.1.2.2 и 1.2.3
от ТР №3/2015г на ОСНК на ВКС.
Наложеното на
жалбоподателя наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършеното нарушение е
съобразено с предвиденото в административнонаказателната норма на чл.57,ал.1,т.8
от Наредбата,която разпоредба е приета с решение от заседание на Общински
съвет-Тетевен,проведено на 29.04.2020г,т.е. действаща към момента на извършване
на деянието и издаване на наказателното постановление.Правна възможност за
неговото намаляване не съществува,предвид налагане на санкцията в предвидения в
наредбата минимален размер.В контекста на изложените съображения обжалваното НП
е законосъобразно,правилно и обосновано ,поради което не се намериха
материалноправни основания за неговата отмяна или изменение и същото следва да
се потвърди.
Досежно приложението на чл.28
от ЗАНН,настоящия съдебен състав намира,че в конкретния случай липсва основание
за преквалификация на процесната деятелност като маловажна.За да е налице
основание конкретно административно нарушение да не бъде административно наказано,то
следва да са налице определени предпоставки,които законодателят сочи в
чл.93,т.9 от НК,приложим в случая на основание разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.Цитирания текст сочи,че „маловажен случай“ е този,при който извършеното
административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид.Процесното нарушение не се
установява по делото да е извършено при смекчаващи отговорността
обстоятелства,които да го отличат от обикновените случаи на нарушения от
съответния вид,да го направят „изолиран“ случай на този вид административни
нарушения.
По изложените съображения атакуваното постановление
следва да бъде изцяло потвърдено.
В хода на съдебните прения страните процесуалният
представител на наказващия орган е поискал присъждане на разноски,като е
представен списък на разноски.С оглед изхода на делото и съобразно отправеното
искане, на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН
и чл. 143, ал. 3 АПК,
в полза на учреждението,издало
акта-Община-Тетевен, следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП
и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на
правната помощ, чиято норма чл. 27е предвижда възнаграждение за
защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени
несъществената фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че следва да присъди
съответното възнаграждение в минималния установен размер от 80. 00
лв.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № НП-ОР-46/09.09.2020г,издадено от Кмета на
Община-Тетевен,въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение№51/2020г,с което за нарушение на чл.5,т.1 от Наредба за опазване на обществения
ред и сигурността на гражданите на територията на Община-Тетевен и на основание
чл.55,ол.1 от ЗАНН,във връзка с чл.57,ал.1,т.8 и чл.58 от Наредбата за опазване
на обществения ред и сигурността на гражданите на територията на
Община-Тетевен,на С.Н.М. *** административно наказание „глоба“ в размер на
50.00/петдесет/лева.
ОСЪЖДА С.Н.М. *** заплати в полза на Община Тетевен
сумата от 80.00/осемдесет/лева, представляваща стойност на
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :