Решение по дело №37/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20203520200037
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               гр.Попово, 01.06.2020 г.

 

                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а  АНД № 37  по описа на ПпРС за  2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от  ЗАНН е образувано по жалба Х.П.Х. ***, чрез пълномощник адв. В.Н. от ТАК, против НП № 19-0321-000886/12.12.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Попово, с което и на осн.чл.183,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. /двадесет лева/ и на осн.чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. /двадесет лева/ за това, че „на 02.11.2019 г., в 08.39 ч., в Община П., движещ се по източния обходен път на гр.П. в посока към гр.Р., на кръстовището с път III-204 км33+664 регулирано с пътен знак „Б-2“ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, като водач на МПС т.а. „Скания П380 ЦБ“ с рег.№ **, преминава без да спре, като създава реална предпоставка за ПТП с движещ се по пътя л.а. Управлява МПС с изтекъл срок на валидност на АУАН серия А-2018, № 267628 от 19.08.2019 г. на ОО“АА“-Търговище“ - нарушения по чл.6, т.1 и по чл.157,ал.6 от ЗДвП.

В жалбата бланкетно се оспорват извършените нарушения като се твърди, че при ангажиране на отговорността на нарушителя са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до отмяна на издаденото НП. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв.В.Н., който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено, претендира за направените разноски.         

Ответникът по жалбата – РУ Попово към ОДМВР Търговище, редовно уведомен, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.

Районна прокуратура Търговище, ТО Попово, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:   

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят бил правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за почти всички категории по ЗДвП, придобита преди повече от 30 г., като до извършване на настоящите нарушения не е бил санкциониран /справка л.12/, поради което получил и контролен талон за водач без наказания /т.нар. „златен талон“/.      

На 02.11.2019 г. жалбоподателят управлявал т.а. „Скания П380 ЦБ“ с рег.№ **, като около 08.39 ч. се движел по източния обходен път на гр.П. в посока към гр.Р. Наближил кръстовището с път III-204 км33+664, което било регулирано с ясно обозначен и видим пътен знак „Б-2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Жалбоподателят не спрял на знака, а завил надясно и продължил в посока към гр.Р.  Рязкото навлизане в кръстовището изненадало водача на  движещ се по пътя с предимство л.а. и създало реална предпоставка  за настъпване на ПТП. Цялото движение на водача на т.а., неспирането му на пътния знак и вероятността от настъпване на ПТП било наблюдавано и възприето от полицейските служители С.Я. и Х.П., които този ден били дежурни по КАТ и извършвали контрол на движещите се в района МПС. Служебният им автомобил бил разположен в непосредствена близост до кръстовището, на територията на бившата бензиностанция-комплекс „**“. След като ясно възприели поведението на водача на т.а., което не било съобразено със забраната на пътния знак, св.Я. подал сигнал за спиране. След като се легитимирали и установили самоличността на водача полицейските служители установили, че същият управлява т.а. с АУАН серия А-2018, № 267628 от 19.08.2019 г. съставен от ОО“АА“-Търговище, който бил с изтекъл срок на валидност. При тези обстоятелства, бил съставен серия GA № 120704 /приложен л.8/, с който отговорността на нарушителя била ангажирана за нарушения по чл.6,т.1 и чл.157, ал.6 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен лично на нарушителя, който се запознал с него и отказал да го подпише, като производството по връчването му било завършено в хипотезата на чл.43,ал.2 от ЗАНН чрез подписването му от св.Д.Неделчев. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не било депозирано възражение по акта, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000886/12.12.2019 г. на Началника на РУП Попово, връчено лично на 05.02.2020 г.         

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Я. и св.Хр. П. (присъствали при констатиране на нарушенията и съставяне на акта), както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от нарушителя. Тук е мястото още веднъж да бъде подчертана доказателствената сила, с която и по аргумент от чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва всеки редовно съставен акт по реда на ЗДвП. Това означава, че доказателствената тежест за оборване на констатациите по акта е възложена върху жалбоподателя. В конкретният случай жалбоподателят действително представя към жалбата си и извлечение от тахографа на т.а., от което е видно, че  същият не е бил в движение на 02.11.2019 г. за времето от 08.37 ч. до 09.04 ч.  От друга страна, действително в АУАН е посочен като час на нарушението 08.39 ч., но следва да се има предвид, че този час е генериран автоматично от софтуера в полицейския автомобил при попълване реквизитите по чл.42 от ЗАНН, т.е. това несъмнено е няколко минути по-късно от установяване на нарушението Това обаче не е и толкова важно, тъй като часът на нарушението НЕ Е абсолютно необходим реквизит за съдържанието на АУАН, а е достатъчно само посочване на мястото и датата на нарушението, които са надлежно посочени. В този контекст е напълно неотносимо представянето в с.з. и позоваването на НП № 44-0000 416/09.09.2019 г. издадено във връзка с АУАН № 26728 на ОО“АА“ Търговище, респ. твърденията на защитата за неговата отмяна, тъй като на 02.11.2019 г. водачът Х. е управлявал т.а. именно с този акт и неговата последваща отмяна само по себе си не може да доведе до отпадане на отговорността за нарушението по чл. 157,ал.6 от ЗДвП.         

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: 

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началникът на РУ”Полиция” гр.Попово, на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 812з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла  на чл.47,ал.2  ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и издаденото въз основа на него  НП. Наред с това съдът приема, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно двете вменени като извършени нарушения от страна на жалбоподателя Х.Х..      

От показанията на полицейските служители Я. и П. се установи, че на процесната дата и място, изпълнявайки дежурство по КАТ, същите ясно са възприели т.а, управляван от жалбоподателя, който е приближил към кръстовището, не е спрял на пътен знак Б2. Ето защо съдът приема, че с поведението си жалбоподателят Х. е нарушил разпоредбата на чл.6,т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението следва да съобразяват поведението си „….пътните знаци и пътната маркировка”. В конкретният случай нарушителят не се е съобразил с пътен знак относно предимството, който определя реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. От свидетелските показания на полицейските служители се установи, че кръстовището, образувано от източния околовръстен път на гр.Попово и път III-204 км33+664, на което не е спрял жалбоподателя, е било регулирано с пъти знаци и конкретно Х. не е спазил знак  Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, а е завил надясно в посока към гр.Р. От същите свидетелски показания се установи и това, че водачът е управлявал автомобила с акт с изтекъл срок на валидност. Посочените обстоятелства са били ясно възприети от контролните органи, предвид на мястото, на което са се намирали полицейските служители.  От субективна страна всяко от нарушенията е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран в действията на правоспособния водач.     Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано. Правилно наказващият орган е приел, че нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.183,ал.2,т.3 от ЗДвП, а нарушението по чл.157,ал.6 от ЗДвП обосновава ангажиране на отговорност по чл. 185 от ЗДвП. Предвидените в санкционните разпоредби наказания глоба са фиксирани именно в размер на 20 лв., поради което съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието за  всяко от извършените нарушения  точно във фиксирания му размер от 20 лв. доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер. Само за процесуална пълнота и прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че за нарушението по чл.6,т.1 от ЗДвП на нарушителя принципно е следвало да бъдат отнети и 8 к.т., на осн. чл.6,ал.1,т.8 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. Макар че не е изрично посочено в НП, съдът приема, че на водача Х. като притежател на контролен талон „Водач на МПС без наказания“, не следва да се отнемат контролни точки съгласно чл.25,ал.7 от Наредба I-157/ 01.10.2002 г. на условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Предвид изхода на делото изцяло неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

               

                                                    Р    Е    Ш    И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0321-000886/12.12.2019 г. на Началника на РУ „Полиция” Попово, с което на Х.П.Х. ***, ЕГН- **********, чрез адв.В.Н. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 209, за нарушения по чл.6,т.1 от ЗДвП и по чл.157,ал.6 от ЗДвП са наложени две отделни наказания глоба, всяко от които в размер на 20 лв. /двадесет лева/, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: