Решение по дело №37/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 278
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20225300500037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500037 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба на „Фератум България“ ЕООД,
гр.София срещу решение № 1371/29.07.2021г. по гр.д. № 2381/2021г. на РС
Пловдив, ХІХ гр.с., с което е обявена за нищожна клаузата на чл.5 от
сключения между Н. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*** и
"Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. Младост 3, бул. „ ****, ап. /оф. 20, договор за кредит
от 07.07.2018г., предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство
поради противоречие на добрите нрави.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че неправилно е прието, че
клаузата на чл.5 от договора противоречи на добрите нрави, защото същата
има императивен характер и не поражда задължения за ищеца и не предвижда
плащането на нищо за него, като обезпечението е предоставено чрез
сключване на отделен договор за гаранция между ищеца и трето лице за
настоящото дело. Сочи се, че чл.11 ал.1, т.18 от ЗПК изрично допуска
посочване в договора на обезпеченията, които потребителят е длъжен да
предостави, ако има такива. Сочи се, че договорът за гаранция, който не е
1
предмет на настоящото дело, е съобразен с изискванията за взаимно
признаване или паспортизация на банковите дейности, които подлежат на
регулиране по Директива 2013/36/ЕС, като посочената дейност е
транспонирана в чл.2, т.7 от Закона за кредитните институции и третото лице
има банков лиценз за това в Малта, като е вписано в нарочния регистър към
БНБ за тези дейности. Сочи се, че законодателят изрично е посочил таван за
ГПР - чл.19 ал.4 от ЗПК. Това изискване е спазено, като видно от заключение
на вещото лице в ГПР по договора за кредит не се включва възнаграждението
на Фератум Банк, тъй като тази услуга не е задължителна при сключване на
договора за кредит. Позовава се на § 1, т.1 от ЗПК, поради което решението се
намира за неправилно. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на иска.
Претендират се разноските по делото.
В срок е получен отговор на въззивната жалба от Н. П. ХР., с който
решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че между страните е сключен
Договор за предоставяне на финасови услуги /заем/ от разстояние, който
правно представлява договор за потребителски кредит по ЗПК, с дата на
сключване - 07.07.2018 г. На същата дата на ищеца Н.Х. е предоставена от
ответника в заем сума от 400 лева, дължима на 30 дни, при 13,52 % лихва;
49,85% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение чрез поръчителство.
От изготвеното заключение от 16.06.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че в
размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В него не е
включена таксата „Гарант“ по договор с „Фератум банк”. При включване
размера на ГПР ще бъде 111,85 %. Безспорно е прието по делото, че между
2
„Фератум банк“ и ищеца има сключен договор за гаранция или
поръчителство по този отпуснат кредит.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че неправилно е
прието, че клаузата на чл.5 от договора противоречи на добрите нрави,
защото същата има императивен характер и не поражда задължения за ищеца
и не предвижда плащането на нищо за него, като обезпечението е
предоставено чрез сключване на отделен договор за гаранция между ищеца и
трето лице за настоящото дело. Видно от нормата на чл.5 от договора
предоставянето на обезпечението е условие за отпускане на заема на
потребителя. Поради което щом това се поставя като условие за сключване на
договора за потребителски кредит, то същото е задължително за
кредитополучателя, който има интерес от сключване на договора и
получаване на заемната сума.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че чл.11 ал.1, т.18 от
ЗПК изрично допуска посочване в договора на обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. Това е така, но в казуса
това поръчителство е свързано с изплащане на възнаграждение на
поръчителя, което допълнително натоварва разходите по потребителския
кредит. В тази насока възражението, че договорът за гаранция, който не е
предмет на настоящото дело, е съобразен с изискванията за взаимно
признаване или паспортизация на банковите дейности, които подлежат на
регулиране по Директива 2013/36/ЕС, като посочената дейност е
транспонирана в чл. 2, т. 7 от Закона за кредитните институции и третото
лице има банков лиценз за това в Малта, като е вписано в нарочния регистър
към БНБ за тези дейности е неоснователно. Безспорно е прието по делото че
такъв договор за поръчителство /гаранция/ е сключен между ищеца и
Фератум Банк. Последното дружество обаче е част от Фератум груп, от което
е и част ответника „Фератум България“ ЕООД. Тоест възнаграждението за
поръчителството е в полза на свързано с кредитодателя дружество. При това
положение е основателен извода на РС Пловдив, че чл.5 от договора, наред с
горепосочените ГЛП и ГПР /определен в максимума на предвиденото по
закон/, води до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такса
в такъв висок размер. Правилно РС Пловдив приема налично накърняване на
3
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, пр.3 ЗЗД защото се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Ето защо решението е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната
взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената
част от предявената претенция.
С оглед на изхода на делото на адвокат Е.Г. И. от АК Пловдив
пълномощник на въззиваемата страна следва да се платят 300 лева адвокатски
хонорар за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
който е определен по реда на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1371/29.07.2021г. по гр.д. № 2381/2021г.
на РС Пловдив, ХІХ гр.с.
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. Младост 3, бул. „ *** * да заплати на адвокат
Е.Г. И. от АК Пловдив с личен №********** с адрес гр.П., ул.**** сумата от
300 лева за разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4