Р E Ш Е Н И Е
№ 23.12.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и втори ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3432
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците твърдят, че по силата на констативен нотариален
акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 198,
том XVII, дело № 3535/2015 г. от 19.06.2015 г. по описа на СВ - Стара Загора
първият ищец А.М. е станал собственик на следния имот: ФУРНА със застроена площ от 213,15 кв.м., с БЕТОНОВА ПЛОЩАДКА към
нея с площ от 118,62 кв.м., находящи се в землището на село Богомилово, община
Стара Загора, построени върху държавна земя, в УПИ III39 /трети с планоснимачен номер тридесет и
девет/ в квартал 73
/седемдесет и трети/ - „Стопански двор", по плана за регулация на селото,
одобрен с Решение № 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет - Стара Загора, с
площ на имота 804 кв.м. /осемстотин и четири квадратни метра/, при граници на
УПИ: УПИ 139, УПИ II39 и от две страни улица. В тази връзка И твърди, че дов ми
е владял проц сграда от 2002 година насам. със сиг до 2015 г. от нот.акт за
собственост придобит по давност. с фактически действия първоначално чрез трето
лице това е бащата на съпругата му, бащата на ищцата това е до почти до смъртта
на бащата на ищцата, след смъртта му имало е периоди които лично е владял и
чрез трети лица. да имали са достъп до имот през различни периоди. третите лица
за които говоря и те са се намирали в него. това е до 2015 г. тези трети лица
просто са владели горе долу по същото основание - наем на имота.
Вторият ищец Ш.К. - М. е придобила правото на
собственост върху описания по-горе имот поради факта, че тя е съпруга на първия
ищец и придобивната давност за възникване на правото на собственост е изтекла
по време на сключения между тях граждански брак.
След снабдяване с нотариален акт двамата ищци
установяват, че имотът им се ползва от Красимир Стефанов Трендафилов, когото
познават от село Богомилово. След устни разговори с него същият отказва да
напусне процесното помещение. И твърди че след снабд с нот акт са узнали че има
лице което има претенции към сградата,.
На 31.08.2016 г. ищецът А.М. отправил нотариална
покана (нот.покана рег. № 13200, том III, № 29 от
31.08.2016 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег. № 181 по описа на Нотариалната
камара) до Красимир
Трендафилов, с която го е поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата да
освободи имота. Поканата била получена от ответника.
След получаване на нотариалната покана последвал
отговор от Трендафилов (отговор на
нотариална покана рег. № 13382, том III, № 35 от 02.09.2016 г. на нотариус
Денчо Недялков, с рег. № 181 по описа на Нотариалната камара), в който
посочил, че дружеството "Скат" ЕООД ползва имота на основание договор
за наем сключен с наемодател „Земеделско сдружение“ с. Богомилово.
Ищците сочат, че била налице проверка на правото им на
собственост през съдебно дело тъй като констативният нотариален акт за
собственост на бил оспорван от група лица, също претендиращи право на
собственост по отношение на посочените в акта сгради (част от които и
процесната) с искане той да бъде отменен и те да бъдат признати за собственици.
Съдебното производство приключило с влязъл в сила съдебен акт (Решение №
329/04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 5842/2016 г. на СтРС, потвърдено с
Решение № 250/24.07.2018 г., постановено по в.гр.д. №1215/2018 г. на СтОС.)
Поради това настоящият съдебен състав следвало да приеме за установено, че
ищците са собственици на процесния имот.
Изяснява, че ответникът владеел имота без да било
налице правно основание за това, като договорът за наем бил непротивопоставим
на ищците.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ищците са собственици на следния
недвижим имот: ФУРНА със застроена площ от 213,15 кв.м. /двеста и тринадесет
цяло и петнадесет стотни квадратни метра/, с БЕТОНОВА ПЛОЩАДКА към нея с площ
от 118,62 кв.м. /сто и осемнадесет цяло и шестдесет и два квадратни метра/,
находящи се в землището на село Богомилово, община Стара Загора, построени
върху държавна земя, в УПИ III39 /трети с планоснимачен номер тридесет и девет/
в квартал 73 /седемдесет и трети/ - „ Стопански двор ", по плана за
регулация на селото, одобрен с Решение № 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет
- Стара Загора, с площ на имота 804 кв.м. /осемстотин и четири квадратни
метра/, при граници на УПИ: УПИ I 39, УПИ II 39 и от две страни улица и
да осъди ответника да предаде владението на посочения недвижим имот на ищците.
В законоустановения срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото,
като е заета позиция за неоснователност на иска.
Сочи, че съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобивали чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.
Ответникът твърди, че ищецът А.М. е ползвал свидетели,
които са дали неверни показания пред нотариуса при издаване на констативния
нотариален акт. В периода от сключване на договора за наем ищците, не били
упражнявали фактическа власт върху имота. Поради това счита, че не е налице
основанието по чл.79 от ЗС - непрекъснато владение повече от 10 г., за да
издаде нотариус Б. констативния нотариален акт относно процесния имот.
Намира, че представеното по делото решение по гр.д.№
5842/2016 г. на Старозагорски районен съд, потвърдено с решение по в.гр.д.№
1215/2018 г. на Старозагорски окръжен съд не пораждали претендираните от ищците
правни последици. В тези решения съдът не е обсъждал дали ответниците /ищци в
настоящото производство/ са собственици на имотите, предмет на делото.
Ответникът изяснява, че е
бил наемател съгласно Договор за наем на
недвижим имот от 20.06.2006 г. на следния недвижим имот: Фурна с площ 200 кв.м.
в стопанския двор на с.Богомилово, общ.Стара Загора, в кв.73 УПИ III-39 в кв.73 – „Стопански двор“ по плана за регулация на
селото, с площ на парцела от 800 кв.м. сключен с наемодател „Земеделско
сдружение“ село Богомилово. С Анекс към Договор за наем на недвижим имот от
24.09.2009 г., сключен между същите лица страните се споразумели срокът на
договора за наем да бъде удължен с още 10 години, считано от 20.06.2011 г.,
т.е. до 20.06.2021 г. Въз основа на сключения договор за наем през лятото на
2006 г. ответникът започнал да стопанисва имота.
Фурната била предадена в лошо състояние и ответникът
извършил разходи за нейното укрепване и облагородяване подробно описани в
отговора на исковата молба. В периода от 2008 г. до 2012 г. ответникът изработвал
в получената под наем сграда алуминиева дограма. Разкрил партиди на имота в
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и във „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - Стара Загора и заплащал консумативите директно на
доставчиците на комунални услуги. За охрана на имота сключил договор с фирма
„Телепол“, който е бил в сила от май 2008 г. до февруари 2013 г. След
преустановяване на дейността за производство на алуминиева дограма в края на
2012 г. и понастоящем сградата се ползвала от ответното дружество като склад за
съхранение на движими вещи.
В периода от сключването на договора за наем до
м.август 2016 г. никой не бил смущавал наемателя при ползването на имота и
дружеството-наемател е заплащало на наемодателя уговорената наемна цена, за
което били издавани приходни касови ордери, подписвани от името на наемодателя
от С.Р.А.
Признава връчването на нотариалната покана от
31.08.2016 г. с рег.№ 13200, том III, № 29 от 31.08.2016 г. по описа на
Нотариус Денчо Недялков рег.№ 181 на Нотариалната камара, с район на действие PC Стара Загора, от първия ищец, като след получаване на
тази покана било установено, че ищецът имал с Нотариален акт за право на
собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192, том I, рег.№
4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г. на нотариус Р.Б.,*** в регистъра на
Нотариалната камара. В отговор на нотариалната покана ищецът бил уведомен, че
имотът се ползва от ответника като наемател въз основа на Договор за наем от
20.06.2006 г., сключен с наемодател „Земеделско сдружение“ с.Богомилово, и
Анекс към него от 24.09.2009 г. Оспорено било правото му на собственост върху
процесния имот, тъй като за снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена
проверка ищецът е ползвал свидетели, дали неверни показания.
Ответникът признава, че в периода от 20.06.2006 г. до
настоящия момент упражнява фактическа власт върху имота, като до 20.04.2018 г.
държал имота за наемодателя „Земеделско сдружение“ село Богомилово, а след
узнаване за постановеното решение по гр.д.№ 5842/2016 г. на Районен съд Стара
Загора в края на м.април 2018 г., дружеството е преустановило плащането на
наем, уведомило е за това представляващите сдружението и оттогава държало
имота като свой.
Моли за отхвърляне на иска и да се отмени нотариален
акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192,
том I рег.№ 4693 нот.дело № 132/19.06.2015 г. на нотариус Р.Б.,*** в регистъра
на Нотариалната камара, в частта, в която А.Т.М. е признат за собственик на процесния недвижим имот,
представляващ Фурна със застроена площ 213.15 кв.м. с Бетонова площадка към нея
с площ 118.62 кв.м., находяща се в имот, съставляващ УПИ III-39 в кв.73 - "Стопански двор" по плана за
регулация на с.Богомилово, одобрен с решение № 70 от 26.02.2004 г. на Общински
съвет - гр.Стара Загора.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, уточняват, че се легитимират като собственици на процесната
сграда- фурна, въз основа на констативен нотариален акт за право на собственост
върху недвижими имоти, придобити по давност № 198, том XVII, дело № 3535/2015
г. от 19.06.2015 г. по описа на СВ - Стара Загора, като твърдят, че А.Т.М. е
владял процесната сграда, считано от 2002 г., като първоначално е владял
сградата, чрез бащата на съпругата си Ш.Ю., а след смъртта му лично и чрез
трети лица.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска, като твърди, че като наемател е във
фактическа власт на сградата, считано от 2006г. въз основа на договор за наем и
анекс към него, със срок на действие 20.06.2021г., със наемодател „Земеделско
сдружение“ и няма как ищците да са владели същата сграда за твърдения от тях
период.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното по настоящото дело нотариално
дело 132/2015г. по описа на Нотариус Р.Б. (л.141-171), на база молба –
декларация от от А.Т.М. е извършена обстоятелствена проверка от Нотариуса, като
видно от Протокол от 19.06.2015г. са разпитани трима свидетели М.И.Г., П.Г.П., И.И.И.
и база тези свидетелски показания и представени писмени доказателства, че
сградите не са държавна и общинска собственост, удостоверения за търпимост,
скици и данъчни оценки, нотариусът е приел, че след ликвидиране на Учебно –
опитно стопанство към Висшия институт за ветеринарна медицина А.Т.М. е получил
5 сгради, (в т.ч. и процесната фурна), находящи се в „Стопански двор“ на с.
Богомилово, които владял, считано от 2002г., повече от 10 години и е издал нотариален
акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192,
том I, рег.№ 4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г.. Видно от съдържанието на този
нотариален акт А.Т.М. е признат за собственик по давност на стопански сгради,
находящи се в село Богомилово, община Стара Загора, построени върху държавна
земя – краварник, телчарник, овчарник, склад за зърно и фурна (процесната). По
делото не е спорно, а и видно от декларация по чл.25, ал.8 ЗННД по нотариалното
дело, че А.Т.М. е в граждански брак с Ш.Ю.,
считано от 25.03.2000 г.
Видно от представеното по делото влязло в законна сила
съдебно решение
№ 329/04.04.2018 г. по гр.д. № 5842/2016 г. на РС – Стара Загора, 68 на брой
физически лица, позовавайки се на протокол от 31.01.2002 г. (също приет като
доказателство по делото, л. 65) за разпределение на дълготрайни материални
активи на Учебно – опитно стопанство към ВИЗВМ и твърдейки, че са правоимащи
лица по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му са поискали признаването на
правото им на собственост върху горепосочените 5 сгради в стопанския двор на с.
Богомилово, като са предявили против А.Т.М. искове по чл. 108 ЗС за краварника,
телчарника, овчарника и положителни установителни искове за право на
собственост по чл. 124 ГПК за склада за зърно и фурната (процесната), като
съдът е приел, че тези лица не се легитимират като собственици на твърдяното от
тях основание, макар видно от диспозитива на съдебното решение да не е посочено
основанието, въз основа на което е претендирано право на собственост и исковете
са отхвърлени. Това решение е потвърдено с решение № 250/24.07.2018 г.,
постановено по в.гр.д. №1215/2018 г. на ОС – Стара Загора (също представено и
прието по делото).
От
представените по делото договор за наем от 20.06.2006 г., с нотариална заверка
на подписите, рег. 3313/28.07.2006г. на нотариус Стефка Чавдарова и анекс към
него от 24.09.2009 г., също с нотариална заверка на подписите, рег.
6741/24.09.2009 г. на нотариус Бойко Георгиев (л. 59-64 от делото), се
установява, че „Земеделско сдружение“ с.Богомилово, представлявано от С.Р.А,
Вътьо Петров И. и Миньо Петров Делев, като наемодател е предоставило за временно
и възмездно ползване на „СКАТ“ ЕООД,
като наемател, фурна в кв. 73-III-39
в стопанския двор на кооперацията, с площ 200 кв.м., ведно с парцел от 800
кв.м., находящи се в с. Богомилово (т.е. процесната фурна). Посочено е, че
отдаденият имот ще се ползва от наемателя за производствена дейност, че
месечната наемна е 60 лева, че договорът влиза в сила, считано от подписването
му за срок от 5 години, който срок е продължен с анекса към него за десет
години, считано от 20.06.2011 г., т.е. до 20.06.2021 г. По делото са
представени 28 броя квитанции (л. 67-71) за заплатени наемни цени за фурната от
управителя на „СКАТ“ ЕООД Красимир Трендафилов за 2006г., 2007г., 2008г.,
2009г., 2010г., 2011г., 2012, 2013г., 2014, 2015, 2016г., 2017г., 2018г..
По
делото е представен договор от 22.04.2008г. за охрана на цех за алуминиева
дограма в с. Богомилово (л.72) с възложител – ответното дружество, изпълнител –
„Телепол“ ЕООД и данъчни фактури за заплащане на цени за извършваната охрана
(76-82). По делото е представено и удостоверение от 05.11.2019г., издадено от „Телепол“
ЕООД (л.172), в което охранителното дружество е удостоверило, че в оперативната
информация за обекта, за който е бил сключен договорът за охрана от
22.04.2008г. било описано, че същият се намира: “Ориентир – бивша фурна за хляб
в стоп.двор, срещу фирма Чахов и сие“.
Представено
е удостоверение от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД от 22.11.2019г. (л.173),
в което е посочено, че „СКАТ“ ЕООД е титуляр по партида с клиентски номер **********,
ИТН 2335022, УПИ III – 39
в кв. 73 – Стопански двор в с. Богомилово за периода от 01.2007г. до 11.2016г.
Представени
са 23 броя данъчни фактури за закупени строителни материали и извършени СМР
през периода 2006 - 2008г. (л. 83 – 107 от дело) с получател „СКАТ“ ЕООД.
Видно
от данъчна фактура от 21.05.2008г., издадена от „ВиК“ ЕООД, Стара Загора (л.
108) с получател – ответното дружество, по партидата на ответното дружество за
обект – цех за алуминиева дограма в Стопански двор в с. Богомилово, е начислена
вода на стойност 12 лева.
От
представената по делото нотариална покана, рег. № 13200, том III, № 29 от
31.08.2016 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег. № 181 по описа на Нотариалната
камара, се установява, че на 31.08.2016
г. ищецът А.М. е отправил нотариална покана до Красимир Трендафилов, с която го
е поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата да освободи процесния
имот (фурна).
Видно от отговор на нотариална покана, рег. № 13382, том III, № 35 от
02.09.2016 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег. № 181 по описа на Нотариалната
камара, Красимир Трендафилов е посочил, че не той, а управляваното от
него дружество „Скат“ ЕООД ползва имота на основание договор за наем, сключен
със „Земеделско сдружение“, с. Богомилово.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка
с упражняваната фактическа власт върху процесния обект и извършените ремонти на
същия са разпитани седем свидетеля Станислав
Тодоров Стойнов, С.Р.А, М.Д.Д, М.Д., М.И.Г., П.Г.П., И.И.И., чиито показния
съдът ще изложи подробно по – долу, с оглед извършване на преценка на достоверността
им и кредитирането им.
Свидетелят Станислав Тодоров Стойнов, разказва, че от
2001 г. познавал А., след като се оженил за Ш.. Свидетелят казва, че А. ползвал
почти всички постройки в стопанския двор на с. Богомилово, че първоначално дядо
му (бащата на жена му) ги ползвал и след като дядо му се разболял и по-късно
починал, А. поел нещата - някъде около 2006 – 2007 г. започнал да ползва
сградите. Свидетелят описва какви сгради има в стопанския двор и тяхното местоположение
по следния начин: „първата сграда, отдолу като се започне от главната улица, е фурната,
после е склада за зърно, краварника, телчарника и най-накрая овчарника“. За
фурната свидетелят казва, че от много години не работи, в смисъл, че не се пече
хляб в нея. Разказва, че през 2007 – 2008 г. е разтоварвал материали във
фурната, които били предназначени за извършваше ремонт на краварника. В самата
сграда на фурната не бил влизал.
Материалите ги разтоварили до вратата на фурната. П., който бил един от
свидетелите и бил пред залата и други работници, ги вкарвали тези материали във
фурната. А. във фурната държал цимента, удължители, дрелки, ракети, хилтита.
Вратата била отворена и се виждали тези неща. Свидетелят казва още, че познавал
Красимир, бил управител на фирма „Скат”, от едно село били, но не го е виждал
него във фурната.
Свидетелят П.Г.П., който е бил свидетел по
нотариалното дело при извършване на обстоятелствената проверка от нотариуса,
посочено по – горе, разказва, че знае постройките в стопанския двор на с.
Богомилово - овчарник, телчарник, краварник, склад за зърно и фурна. Фурната се
намирала откъм пътя за с. Кирилово. Не бил влизал във фурната. Пред нотариуса
свидетелствал, че А. ползвал постройките, но точно кои постройки не го бил разпитвал
и не го и интересувало какво държал А.. Не бил виждал лично А. да ползва
фурната, просто знаел че А. я ползва. На въпроса, като не го е виждал, откъде
знае, свидетелят обясни, че още преди години дядото на А. (бащата на жената му)
под някаква форма бил взел тези всичките постройки в Стопанския двор. А през
2002-2003г. знаел, че А. си държал гумите във фурната, не го е виждал да ги
държи и не е виждал самите гуми – това го знаел от А.. Свидетелят казва още:“Не
съм казал такова изречение пред нотариус Р.Б., че А. ползва сградите като свои,
с намерение да ги държи, без някой да му пречи“. След което казва, че е бил
свидетел за това, че А. ползва сградите и че до момента, в който станал
свидетел пред нотариус не бил чувал, че някой има претенции към тези сгради.
Свидетелят казва, че не е участвал в ремонт, че не е виждал Станислав Тодоров
да разтоварва материали във фурната и че не е внасял той материали във фурната.
Последно миналата неделя ходил в стопанския двор, не във фурната, в другите
сгради ходил. Лично във фурната не бил ходил, а само преминавал покрай нея. Никога
не бил виждал някой да я ползва, в т.ч. и Красимир, който му бил приятел. Знаел,
че Красимир прави дограма, но тази дейност си я извършвал в къщата на първия
етаж.
Свидетелят М.И.Г.,
също свидетел по нотариалното дело при извършване на обстоятелствената проверка
от нотариуса, посочено по – горе, разказва, че бившите сгради в ТКЗС - то в с.
Богомилово са 5 бр. сгради, - овчарник, телчарник, краварник, склад за зърно и
най-отдолу е фурната, която е до пътя за с. Кирилово, първата постройка.
Познавал А. от 2000 г., приятел му бил, а с Красимир учили в едно училище.
Свидетелят казва, че е влизал много пъти във фурната, която се ползвала от А.
за склад от 2002 г. През 2000 г. дядо му Юсеин и Иван Гергинов били приятели и
Иван Гергинов бил „някакъв на ТКЗС – то“ и по тази линия Гергинов дал на Юсеин фурната, но по какъв начин, нямал представа. Свидетелят
разказва, че през 2002 – 2003 г. във фурната бил карал материали – дъски, електрожени,
оставял си камиона там, зад фурната. Освен А. никой друг не бил виждал във
фурната. Не знаел във фурната да е било правено алуминиева дограма. Свидетелят
казва, че допреди година – две, редовно е ходил във стопанския двор, но не е
влизал вътре във фурната, защото е нямал никаква работа вътре. Фурната била
затворена. Вътре в сградата влизал последно 2003 или 2004 г., А. я ползвал за
склад. Сега не знаел за какво се ползва. Разбрал, че Красимир имал претенции
към фурната, тъй като предния път се явявал пак на дело. Тогава Красимир отишъл
до тях и го накарал да си оттегли показанията, но той му казал, че не може,
защото никога не го е виждал него – Красимир там.
Свидетелят И.И.И.,
също свидетел по нотариалното дело при извършване на обстоятелствената проверка
от нотариуса, посочено по – горе, също посочва кои са сградите в Стопанския
двор и че първо е фурната, откъм пътя. Разказва, че Кенанов (тъстът на А.)
гледал крави, това било може би преди 2000 г. После 2005 – 2006 г. се разболял
и поел А.. Свидетелят разказва, че знаел, че в края на 90-те години, Кенанов покрай
Иван Гергинов, който бил Председател на Учебно - опитното стопанство към ВУЗ-а
(имало и още една кооперация, която фалирала) взел всички сгради в стопанския
двор. Свидетелят разказва, че през 2004 – 2005 г. строил магазин. Покрай
строежа на магазина, ходил в стопанския
двор и лично Кенанов му вадил и давал лопати от фурната. Кенанов ползвал
фурната за склад през 2004 – 2005 г. Лично свидетелят бил влизал във фурната и
вземал нещата. След строежа, който извършвал, не бил ходил във фурната. Не бил виждал А.
вътре във фурната след 2004 - 2005 г.Казва, че не бил виждал никой друг освен А.
да ползва фурната. Познавал Красимир и никога не го бил виждал там. Алуминиевата
дограма Красимир правил в къщата си, съседи били.
Свидетелят М.Д.Д, пък разказва, че лично той бил нает
от Красимир да кара материалите за фурната и лично той правил ремонта – сменил
целия покрив. През 2006 г. Красимир отишъл при него и го помолил, тъй като имал
камионче „Газка” да му изхвърли отпадъците от фурната, дори с камиона влизал
вътре във фурната и изхвърлил мазилки и други отпадъци. Красимир искал да
възстанови фурната като работилничка, направил нов покрив, други стаи, стаичка
за отдих. Свидетелят казва, че после е ходил, когато вече там е заработил цеха
за алуминиева дограма – около 2010 г. - 2015
г. Тази фурна се ползвала от фирмата на Красимир за направа на алуминиева дограма,
дори племенникът му Красимир Х. работил вътре в тази работилница и свидетелят
влизал вътре при племенника си. За А.Т.М. казва, че не го познава лично, но
знае, че има камиони в горния краварник в същия стопански двор. В момента
фурната продължавала да се ползва от Красимир, но не знаел за какво я ползва в
момента.
Свидетелят М.Д.Дразказва, че се запознал с Красимир,
когато постъпил в неговата фирма „СКАТ“ ЕООД на работа на 05.07.2008 г. Работното
му място било в с. Богомилово, бившата фурна, по пътя за с. Кирилово – цех за
алуминиева дограма. Сградата представлявала монолитна, тухлена сграда, вътре
имало голямо помещение, в което били разположени машините - циркуляр за рязане
на профилите, след него машината на лепене на ПВЦ профилите, след него машината
за почистване. В дъното бил стелажът. Когато постъпил на работа, били 4 човека
и Красимир. Свидетелят живеел в гр. Стара Загора и пътувал до с. Богомилово
всеки ден. Това било до 31.08.2009 г., когато напуснал работа. В цеха ходил и
след това да си върши негова работа. До пролетта на 2012 г. в сградата се правила
дограма. Красимир бил взел тази сграда под наем от Кооперацията. Сградата се
охранявала от СОТ - „Телепол“. Не бил чувал някой да има претенции към сградата,
докато е бил на работа, едва преди месец
– два разбрал от Красимир. Свидетелят разказва, че знаел, че цехът първоначално
е бил в гаража на Красимир, в къщата, а след ремонта на бившата фурна - се е прехвърлил
във фурната. Той, когато отишъл да работи при Красимир, цехът бил прехвърлен в
сградата на фурната. На камиончето имали рекламен надпис, на самата фурна – не
си спомнял. Идвали са клиенти във фурната.
Свидетелката С.Р.А, казва, че тя е бившия председател
на Земеделското сдружение, с. Богомилово. Водили дела с А. за претенциите му,
че той притежава сградите, които били на Сдружението, изгубили делото заради
проблем с документите, но сградите в стопанския двор си били на сдружението и
до 2015г. никой не бил изразявал претенции към тях. Разказва, че Управителният
съвет на Земеделското сдружение, от който била част и тя, сключили договор с
фирма „Скат”, с управител Красимир, за отдаване под наем на фурната, която се намирала
в началото на Стопанския двор на с. Богомилово, откъм пътя за с. Кирилово. Лично
тя предала през 2006 г. помещението на Красимир и му дала ключа. До този момент
фурната се ползвала като фурна, имало човек, който произвеждал хляб - Кольо И.
Колев. До 2003 г. - 2004 г. се ползвала фурната като фурна за печене на хляб.
Човекът напуснал, защото сградата започнала да се разрушава. Известно време
никой не я ползвал и след това през 2006
г. била отдадена под наем на фирмата на
Красимир. През 2006 - 2007 г. Красимир направил основен ремонт на цялата сграда
- сменил водната канализация, направил сервизни помещения, бани и тоалетни,
направил стая за почивка, алуминиева дограма сложил, нов покрив. Тя живеела на
50 – 60 м. от фурната и минавала редовно оттам и наблюдавала какъв ремонт прави
Красимир. Направил от фурната цех за алуминиева дограма, лично свидетелката си
поръчала алуминиева врата оттам през 2007 – 2008 г., цехът работил до 2011 –
2012 г. След това Красимир продължил да ползва помещението, но не знаела дали
редовно произвеждали продукция. В момента пак Красимир ползвал помещението.
През 2015 г. разбрала, че А. има претенции към сградите в Стопанския двор, след
като им изпратил полиция. И тогава казали на Красимир и хората от сдружението
завели дело срещу А.. А. ползвал само една сграда в стопанския двор и това била
кравефермата, и то по силата на договор за наем със Земеделско сдружение за пет
години за кравефермата от 2007 г. до 2012 г. А. им плащал наем до 2013 г. за
кравефермата. А. никога не бил имал претенция, че е собственик на сградите.
Свидетелката казва още, че лично тя подписвала ПКО за наемите и другите членове
на сдружението били уведомявани. Никога А. не бил притежавал нито ключ, нито бил
влизал във фурната. Свидетелката казва още, че А. бил наясно, че Земеделското
сдружение претендира, че е собственик на сградите, щом сключва договор за наем
със сдружението. А. дошъл при нея през 2014 г. с предложение, ако Управителният
съвет на сдружението реши по някакъв начин тези сгради да ги продава или
предлага на някого, да бъде включен като купувач. Тогава я питал каква
документация притежават и лично я завел при госпожа К. (посочва процесуалния
представител на ищците в залата), за да й покаже документите, с които
разполагали – показала й разделителния протокол, с цел да им съдейства за
узаконяване на сдружението и сградите. След това А. отказал да плаща наем и
през 2015 г. се снабдил с нотариален акт за сградите.
Условно свидетелските показания могат да бъдат
разделени на две групи – тези на свидетелите М.И.Г., П.Г.П., И.И.И. (свидетели
и нотариалното дело) и св. С.Т.Си втората група свидетели, ангажирани от
ответното дружество –С.Р.А, М.Д.Д, М.Д..
По отношение на първата група свидетелски показания,
съдът намира следното: Видно от подробно пресъздадените по – горе свидетелски
показания на С.Т.Си П.Г.П., същите си противоречат, като съдът не дава вяра на
показанията на Станислав Тодоров Стойнов, че през 2007 – 2008 г. е разтоварвал
материали във фурната, които били предназначени за извършваше ремонт на
краварника и че тогава фурната е била ползвана от А. за склад и че св. П.П.,
заедно с други работници, е внасял материалите във фурната, тъй като от една
страна, те противоречат на показанията на св. П.Г.П., който каза, че не е
присъствал на такова разтоварване на материали и не е внасял лично той такива
във фурната, а от друга страна, противоречат на всички събрани писмени
доказателства (изключая констативния нотариален акт), които са в насока, че от
2006г. фурната е ползвана от ответното дружество „СКАТ“ЕООД. Допълнителен мотив за некредитирането на показанията на
Стойнов в тази им част е, че противоречат на изнесеното от втората група
свидетели. В останалата част относно разположението на сградите, съдът
кредитира показанията на Стойнов. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П.Г.П.,
който на практика в съдебно заседание изясни въпроса какво точно е казал пред
нотариуса, че не е използвал изреченията, вписани като негови в протокола за
извършената обстоятелствена проверка и в крайна сметка каза, че не е влизал във
фурната, че не е виждал А. да ползва фурната, знаел само че А. ползва постройки
в стопанския двор, но точно кои постройки не го бил разпитвал и не го и
интересувало, А. му бил казвал, че си е държал гуми във фурната. Що се касае до
свидетелските показания на М.И.Г. и на И.И.И., то същите се отнасят за период
преди 2006г., а именно за период през 2002 – 2004г., като свидетелят Г. каза,
че е виждал А. да си държи инструментите във фурната, а свидетелят И. разказва,
че Кенанов ( тъстът на А.) я е ползвал за склад през този период и му е давал лопати от там, като
видно от показанията на тези свидетели след 2004-2005г. нямат непосредствени
впечатления кой е ползвал фурната и не са влизали в нея. Така че съдът намира,
че следва да ги кредитира.
По отношение на втората група свидетели – съдът изцяло
кредитира показанията на С.Р.А, М.Д.Д, М.Д.Дкато пълни, непротиворечиви,
еднопосочни, пресъздаващи лично техни непосредствени впечатления (а не чуто
отнякъде или априорно знание за разлика от първата група свидетели), че
ответното дружество от 2006г. насам ползва фурната под наем и най – вече като кореспондиращи
с представените писмени доказателства по делото – за заплащани от ответното
дружество наемни цени за фурната, цени за ВиК услуги за същия обект, за сключен
договор за храна на обекта, за открита партида на името на ответното дружество
за обекта и т.н. Нещо повече, за достоверността на свидетелските показания на С.Р.А,
която в най – пълен обем пресъздава данни за отношенията между страните, могат
да се черпят аргументи от мотивите на съдебното решение на ОС – Стара Загора
(цитирано по - горе), според които А.Т.М. е заплащал наемна цена на земеделското
сдружение за кравефермата до 2014г. (виж
л.30 от делото, предпоследен абзац). Действително съдът не може да ползва подписаните
от А.М. ПКО за заплатен от него на сдружението наем, цитирани от окръжния съд,
защото не са събрани по надлежен ред като писмени доказателства по настоящото
дело, но може да се позове на съдебното решение, прието като писмено
доказателство, като индиция за достоверността на свидетелските показания на
Алексиева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Искът за собственост по
чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост
на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението
върху имота. За уважаването на иска по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е
собственик на имота на посоченото в исковата молба основание и че ответникът
упражнява фактическа власт върху него.
Ако ответникът твърди, че упражнява тази власт на правно основание, негова е
доказателствената тежест да установи това.
В случая ищците твърдят, че
се легитимират като собственици, придобили в режим на СИО, процесната фурна, на
основание - нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти,
придобити по давност № 192, том I, рег.№ 4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г. на
нотариус Р.Б.,*** в регистъра на Нотариалната камара.
В случая се касае за
констативен нотариален акт, издаден в резултат на извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка чрез разпит на трима свидетели – чл. 587, ал. 2 ГПК. Съгласно
тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС,
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността
на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява, както в доказване на свои права, противопоставими на тези
на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или
е било прехвърлено другиму след издаване на акта. От така дадените разяснения в
Тълкувателното решение следва неоснователността на възраженията на процесуалния
представител на ищците, направени в писмената защита за противното – за липса
на интерес от оспорване, предвид това че ответното дружество е само наемател на
обекта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил собственик. Така разполагащият с
констативен нотариален акт се освобождава от необходимостта да доказва
основанието, на което е придобил удостовереното в акта право на собственост. В
този случай насрещната страна следва да ангажира доказателства за факти, чието
установяване оборва легитимацията на ползващото се от акта лице (например да се
докаже, че свидетелите, разпитани по обстоятелствената проверка не са дали
правдиви показания или че не е бил изтекъл предвидения в закона давностен срок
и т.н.).
Ответното дружество се брани
с възражението, че упражнява фактическа власт върху процесния обект, като
наемател, по силата на договор за наем със наемодател „Земеделско сдружение“,
считано от 2006г. насам и оспорва твърдението на ищците и констацията в
констативния нотариален акт, че сградата е владяна от А.Т.М. по време на брака
му с Ш.Ю., считано от 2002 г., както и намерението му да я свои.
На база писмените
доказателства – договор за наем и анекс към него (с нотариална заверка на
подписите), квитанции за заплатени наемни цени за периода от 2006 до 2018г. от
ответното дружество на Земеделско сдружение, с. Богомилово, договорът за охрана
на обекта, фактури за заплатени ВиК услуги за обекта, удостоверение за открита
партида за ел.енергия на името на ответното дружество за същия обект и
свидетелските показания на С.Р.А, М.Д.Д, М.Д., подробно обсъдени по – горе,
съдът приема за доказано, че считано от 2006г. насам ползвател на сградата е „Скат“
ЕООД, като наемател по договор за наем с наемодател Земеделско сдружение, с.
Богомилово. Това оборва констацията на нотариуса, че А.Т.М., считано от 2002 г.
до 2015г. е владял спокойно, необезпокоявано с намерение да свои фурната в
стопанския двор на село Богомилово и правния му извод за изтекла 10 – годишна придобивна
давност в полза на М..
Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването
по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има
два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и
субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. В случая такова
осъществено от ищците владение не само не се установи, но както и бе посочено
по – горе, се опроверга събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Свидетелят П.Г.П. отрече да е използвал изразите, вписани като негови в протокола на
нотариуса и от разпита му в настоящото производство стана ясно, че същият не
знае кои сгради са ползвани от А.М., че не го е виждал във фурната, а изразява
априорно знание, че Гергинов бил дал навремето „някакви“ сгради в стопанския
двор на тъста на А.М.. Останалите двама свидетели по нотариалното дело М.И.Г. и И.И.И., чиито показания също са
подробно обсъдени по – горе, свидетелстват за период от две години 2002-2004г.,
като за след този период същите също нямат непосредствени впечатления за
ползването на тази сграда. А свидетелката Алексиева с показанията по
категоричен начин опровергава и да е съществувало намерение у А.М. да свои
сградите в стопанския двор, предвид това че е плащал до 2014 г. наем за част от
сградите в Стопанския двор в с. Богомилово, за които се е снабдил с въпросния
констативен нотариален акт, още по – малко за фурната, която е била във
фактическа власт на ответника, считано от 2006г. насам по силата на договор за
наем със Земеделско сдружение, с . Богомилово. Това че свидетелите от първата
група, чиито показания са в насока, че не са виждали Красимир (управителят на
ответното дружество) във фурната не променя този извод на съда, предвид
установеното, че след 2006г. те не са ходили вътре във фурната и са нямали никакви непосредствени впечатления кой я
ползва.
Всъщност прави впечатление,
че ищците напрактика не оспорват упражнявана от ответника фактическа власт
върху имота, така в писмената си защита, чрез процесуалния си представител
заявяват, „че доказателствата за партида за ток, вода, СОТ и др.“ само
доказвали качеството на ответника на държател на имота и били
непротивопоставими на ищците. Т.е. те признават държането на имота от ответното
дружество и подкрепящите го събрани писмени доказателства в тази насока.
Доказвайки обаче това, ответното дружество обори доказателствената сила на нотариалния
акт, с който се легитимират ищците като собственици, установявайки, че ищците
не са упражнявали фактическа власт върху фурната, считано от 2002 до 2015г.,
както е приел нотариуса, още по – малко пък е било налице присвоително намерение у тях по
отношение на фурната. Безспорни и еднопосочни са свидетелските показания на С.Р.А,
М.Д.Д, М.Д.Дв тази насока, подробно пресъздадени и обсъдени при изложението на
фактическата обстановка. А дали наемодателят по договора за наем с ответното
дружество Земеделско сдружение, с. Богомилово е собственик или не на фурната е
ирелевантно за изхода на делото, противно на довода в писмената защита на
ответниците.
Неоснователни са и
възраженията на процесуалния представител на ищците, че това че същите били
собственици на фурната - този въпрос бил решен със сила на пресъдено нещо –
със съдебно решение № 329/04.04.2018 г. по гр.д. № 5842/2016 г. на РС – Стара
Загора, потвърдено със съдебно решение № 250/24.07.2018 г. по в.гр.д.
№1215/2018 г. на ОС – Стара Загора. С тези решения е бил отхвърлен
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от трети
за настоящото производство физически лица срещу ищеца А.Т.М. за установяване на
правото им на собственост върху фурната. В тези решения изобщо не е изследван
въпроса за правото на собственост на А.Т.М. върху фурната и няма как и да бъде
друго яче, предвид това, че никога, нито в правната теория, нито в съдебната практика,
е съществувало спор за обективните и субективните предели на решението по иск
по чл. 108 ЗС и на решението по положителен установителен иск за право на
собственост по чл. 124 ГПК. Съгласно тълкувателно решение 4 / 14.03.2016 год.
по тълк. дело № 4 / 2014 г. на ОСГК на ВКС независимо от диспозитива на съдебното решение, силата на пресъдено нещо
на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска
по чл.108 ЗС и по чл. 124 ГПК, е твърдяното от ищеца право на собственост и то
единствено и само на заявеното от него основание. Основанието на иска по чл.108 ЗС е твърдяният от ищеца конкретен юридически факт, от който
според него е възникнало правото му
на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на собственост и да се осъди
ответникът да възстанови неправомерно
отнетото от собственика право на владение, като елемент от неговото право на собственост. Основанието на положителния установителен иск за собственост е
същото, а искането е да се признае по
отношение на ответника съществуването на това право насобственост на ищеца.
Предмет на делото по иска с правна квалификация чл.108 ЗС и на положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на
собственост. Решението по осъдителния и положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото на
собственост на ищеца само и единствено на посоченото от него основание. А основанията могат да бъдат много
и различни, а силата на пресъдено нещо обхваща само посоченото такова от ищеца.
Предвид горното, съдът намира, че доказателствената
сила на титула за собственост на ищците - нотариален акт за право на
собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192, том I, рег.№ 4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г. на нотариус
Р.Б.,*** действие - РС-Стара Загора, с рег.№ 435 в регистъра на Нотариалната
камара, е оборена в настоящото производство, предвид това, че се опроверга
твърдението, че ищците са владели процесния имот в продължение на 10 години,
считано от 2002 г.. Предвид това, че не се установи по делото ищците да са
собственици на процесния имот по силата на придобивна давност, то предявеният
от тях иск по чл. 108 ЗС следва бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество
направените от последното разноски за възнаграждение за един адвокат и 10 лева – държавни такси за издаване на два броя съдебни
удостоверения. Направено е възражение по чл. 78, ал.5 ГПК по отношение на
уговореното и платено на адв. Р. възнаграждение, което съдът е длъжен да
разгледа. Като изходи от цената на иска и приложимото в случая правило на чл.
7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 600
лева, а уговореното и изплатеното възнаграждение на процесуалния представител
на ответника е 1500 лева. Изхождайки от фактическата и правна сложност на
делото - броя на ищците, броя на съдебните заседания, извършените процесуални
действия от адвоката, съдът намира, че
същото следва да бъде намалено на 1000 лева и в този размер да бъде присъдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т.М.,
ЕГН: **********,*** и от Ш.Ю.К. - М.,
ЕГН: **********,***, против „СКАТ“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Богомилово, община Стара
Загора, ул. „Първи май“ № 5, вх. А, представлявано от управителя Красимир Стефанов
Трендафилов, иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено, че А.Т.М., с п.а. и Ш.Ю.К. - М., с п.а., са
собственици, в режим на СИО, по силата на нотариален акт за право на
собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192, том I, рег.№
4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г. на нотариус Р.Б.,*** действие - РС-Стара
Загора, с рег.№ 435 в регистъра на Нотариалната камара, на следния недвижим имот, а именно: ФУРНА със
застроена площ от 213,15 кв.м. /двеста и тринадесет цяло и петнадесет стотни
квадратни метра/, с БЕТОНОВА ПЛОЩАДКА към нея с площ от 118,62 кв.м. /сто и
осемнадесет цяло и шестдесет и два квадратни метра/, находящи се в землището на
село Богомилово, община Стара Загора, построени върху държавна земя, в УПИ III 39
/трети с планоснимачен номер тридесет и девет/ в квартал 73 /седемдесет и
трети/ - „ Стопански двор „, по плана за регулация на селото, одобрен с Решение
№ 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет - Стара Загора, с площ на имота 804
кв.м. /осемстотин и четири квадратни метра/, при граници на УПИ: УПИ I - 39,
УПИ II -39 и от две страни - улица и за осъждане на „СКАТ“ЕООД, с п.а., да им предаде имота – гореописаната фурна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Т.М.,
ЕГН: **********,*** и Ш.Ю.К. - М., ЕГН: **********,***, да заплатят на „СКАТ“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Богомилово, община Стара Загора, ул. „Първи май“ № 5, вх. А, представлявано от управителя Красимир Стефанов
Трендафилов, сумата в размер на 1010 лева, представляваща
направените от дружеството разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: