РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501506 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261228/16.04.2021г. по бр.д.№7206/2020г. по описа на РС-
Пловдив,II бр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.59,ал.9 от СК
и е изменен режима на лични отношения на бащата с детето като съдът е постановил да го
взема при себе си всяка последна неделя на месеца от 10 до 18 часа,за именния и рожденния
ден на детето-за по 3 часа,ако денят е почивен и за по 2 часа,ако денят е учебен,всяка
нечетна година за деня на празника Великден и Коледа от 10 до 18 часа,както и два дни през
лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката или за времето,определено
за почивка от нея с детето.Недоволен от така постановеното решение е останал бащата Д. И.
П. и моли същото да се отмени и исковата претенция да се отхвърли,като се запази режима
на лични отношения,постановен с бракоразводното решение.Претендира за разноски.
Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното съдебно решение №3058/26.10.2010г. по бр.д.№11358/2010г.
по описа на РС-Пловдив,I бр.с-в,страните по делото са бивши съпрузи,чийто брак е бил
прекратен,като с решението родителските права върху детето са били предоставени на
1
майката,а е бил определен режим на лични отношения на бащата с детето.По делото в
първоинстанционното производство са били разпитани свидетелите С. В.,майка на
ищцата,като от нейните показания се установява,че тя живее в момента с детето и майка му
на ул."***" и когато майката е на работа,тя се грижи за детето,а бащата е вземал детето по
всяко време,без да се съобразява с определения режим на лични отношения,но се
установява,че детето било оставяно само в стая,без да се грижи някой за него,друг път било
заключвано в колата,докато бащата бил на работа по строителни обекти.Освен това бащата
изтърпял наказание лишаване от свобода,като през времето,докато бил в затвора,не
заплащал издръжка.Случвало се,когато бащата вземе детето и същото било болно,да не се
грижи за него чрез полагане на медицински грижи.Освен това бащата се карал на детето и
същото се стресирало.Когато детето е при майката се справя много добре с учебния
материал,а когато е при бащата не се отделя време за учене.От показанията на св.П.,която е
сестра на ответника се установява,че бащата много обича детето и се грижи непрекъснато за
него,като полаганите грижи са от вида да го води на басейн,по паркове,зоологически
градини,боулинг и т.н.Същата не знае бащата да е вземал детето болно и да го е връщал
болно.Смята,че същия е изключително грижовен и всеотдаен към детето.Докато е
изтърпявал наказанието лишаване от свобода издръжката е била заплащана от неговата
майка.
В първоинстанционното производство е бил назначен социален доклад,от който
става ясно,че условията в дома на майката за отглеждане на детето са много добри,като в
моментите,когато майката е извън страната да работи,за детето грижи полага неговата баба
по майчина линия.Назначен е и допълнителен социален доклад,от който става ясно,че
бащата ползва жилище на своя партньорка и при него условията за живеене на детето също
са много добри.Връзката между бащата и детето не е прекъсната и същата трябва да се
поддържа.
По делото е било изслушано и детето,като същото заявява,че когато баща му се
скара,то се стресира,а на няколко пъти не му е давана храна и се е прибирала вкъщи
гладна.Заявява,че не желае да ходи при баща си,тъй като той не се грижи за нея като майка
й.
При определяне на мерките за лични отношения между родители и деца следва да се
изхожда единствено от интереса на детето.В настоящия случай,с оглед полаганите грижи от
двамата родители и от искането на детето,което не желае да се вижда с баща си,то следва
режимът да се редуцира до такъв,който няма да представлява тежест и за двете страни-
родител и дете.това е така,защото личните отношения между родители и деца са двустранен
акт,при който родителят взема при себе си детето,за да се грижи за него с родителската си
обич и любов,а детето да се чувства свободно в присъствието на родителя си,а не да чувства
събирането с родителя си като бреме.Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд
е изменил режима на лични отношения между бащата и детето чрез налагане на един по-
кратък такъв,който е съобразен и с искането на детето и с възможностите на бащата за
отглеждането му.Ето защо решението следва да се потвърди.
2
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна,поради което такива не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261228/16.04.2021г. по бр.д.№7206/2020г. по описа
на РС-Пловдив,II бр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3