РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1814
гр.
Пловдив, 10 август 2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV с., в открито заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 1678 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
във връзка с чл.225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „А.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя В.В.А., против заповед № 800/17.07.2017 г. на кмета на Община
Родопи, Област Пловдив.
Твърди се нищожност и незаконосъобразност на заповедта
с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, а именно неуведомяване на жалбоподателя за
съставения КА, с който се констатира процесния незаконен строеж. Сочи се също,
че имотът е придобит от жалбоподателя в настоящия му вид, което е видно и от
обстоятелството, че издаденото за него разрешение за строеж е на името на К.И.К..
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К. по изложените в нея и в
представена защита съображения. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – кмет на
Община Родопи, Област Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.К., взема становище за неоснователност на жалбата в
съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото решение е
във връзка с постановено Решение № 7127 от 30.05.2018 г. по адм.д.№ 2216/ 2018
г. по описа на Върховния административен съд.
Жалбата е подадена в
срок, съгласно изискването на чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Предмет на процесното
оспорване е заповед № 800 от 17.07.2017 г. на кмета на Община Родопи, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда към
уличната регулационна линия-север“ в частта от кота +0,60м. до кота +2,40 м.,
находящ се в УПИ 018010-I- жилищно застрояване, местност „*****, землището на
с.*****, Община Родопи, Област Пловдив.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 15.02.2017 г. работна група
от специалисти в отдел „Контрол по устройството на територията и
строителството” в община Родопи е извършила проверка на място на строеж:
„плътна ограда към уличната регулационна линия – север”, намиращ се в УПИ
018010-І-жилищно застрояване, масив 18, местност *****, землището на с. *****,
собственост на търговското дружество „А.Е.” ЕООД, за което е съставен
констативен акт № 8 от 15.02.2017 г. (л.17 и сл. от делото). Констатирано е, че
за строежа има одобрен проект от 28.10.2011 г. и разрешение за строеж № 371 от
31.10.2011 г., но няма издадени протокол за откриване на строителна площадка и
протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Издаденото
разрешение за строеж е за ажурна ограда към уличната регулационна линия – север,
с плътна част от 0,60 м и ажурна част от 1,60 м, с дължина 22,45 м, но на място
е изградена плътна ограда с тухлена зидария над разрешените 0,60 м, с обща
височина от 2,10м до 2,40 м и дължина 18,20 м, измазана, с цокъл около 0,40 м,
поставени керемиди с двустранен наклон, като не е спазен чертеж № 2 от
одобрения проект. Според комисията изградената плътна ограда е в отклонение от
издаденото разрешение за строеж и са нарушени чл.48, ал.7 и чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ и чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, както и заповед № 463 от 2004 г. на кмета на
община Родопи.
Съответно на
17.07.2017 г. кметът на общината е издал оспорената заповед № 800 – предмет на
настоящото съдебно производство.
За да нареди
процесното премахване, административният орган е констатирал, въз основа на
изготвения констативен акт № 8/15.02.2017 г. и на събраните доказателства по
административната преписка, че строежът, представляващ изградена плътна ограда
в северната част на имота, на уличната регулационна линия, в частта с височина
над 0,60 м. до 2,40 м. е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ.
Констатирано е
изрично, че строежът не е търпим по см. на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
предвид приетата година за изграждането му – 2011 г. Органът е приел, че
оградата е изградена през 2011 г., тъй
като същата година е издадено разрешение за строеж № 371/31.10.2011 г. на
гл.архитект на Община Родопи, с което е разрешено изграждането на ажурна ограда
към уличната регулационна линия север с плътна част 0,60 м, ажур 1,60 м. за УПИ
018010-I-жилищно застрояване, масив 18, местност „*****, с.*****, Община Родопи. От
издаденото разрешение за строеж № 371/31.10.2011 г. е видно, че е разрешено
изграждането на ограда в УПИ 018010-I-жилищно застрояване, към улица – север, с плътна част
0,60 м. и ажурна част 1,60м., но така издаденото разрешение не е изпълнено
коректно, в отклонение е от одобрения инвестиционен проект.
Прието е също, че
строежът е извършен в нарушение на действащия в момента ЗУТ и Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, тъй като съгласно чл.48, ал.7 от ЗУТ към улицата
височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,60 м., а съгласно
чл.94 от Наредбата имотите могат да се ограждат по реда и при спазване на
изискванията на чл.48 от ЗУТ. Посочено
е, че за строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство за
узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и не е депозирано
заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Въз основа на направените
установявания е направен извод, че е извършено строителство без одобрени
проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, което прави строежа незаконен, тъй като същият не е
търпим, са налице условията за премахването му, заради което е издадена и
процесната заповед.
В хода на съдебното
производство от ответника е представено копие от заповед № 463 от 19.07.2004 г.
на кмета на община Родопи, с която на основание чл.48, ал.2 ЗУТ са определени
общите изисквания към оградите на територията на община Родопи на урегулираните
поземлени имоти за жилищно застрояване, на урегулираните поземлени имоти за
производствени и складови дейности, за спортни дейности и имоти със сгради за
обществено обслужване, на поземлените имоти в неурегулирани територии и в
неурегулираните части на населените места.
В хода на съдебното
производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършване на
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна,
непротиворечаща на събраните в хода на делото доказателства.
От заключението на
вещото лице инж. Ранделова се установява, че тя е извършила оглед на място и е
констатирала, че процесната ограда е с дебелина 25 см, изградена от зидария от
бетонови тухли, а отгоре е изпълнена шапка от два реда керемиди върху бетонов
пояс; оградата е изпълнена при ниво на двора по-ниско от нивото на
съществуващия терен на полски път на юг и поради голямата разлика с терена
бетоновият цокъл играе ролята на подпорна стена; от страната на улицата
височината на оградата е от 2,20 м до 2,40 м също с шапка от 6-7 см от
керемиди; оградата е изпълнена на участъци по дължина, всеки от около 3 м, на
стъпала от по 30 см., следващи наклона на терена надолу от изток на запад; общата
височина на оградата от страна на имота е от 2,87м до 2,07 м; в оградата е монтирана
една автомобилна врата с шир.3,5м и височина 2,4м, а около нея са изпълнени две
стоманобетонови колони със сечение 25/25 см, с височина 2,80м. Вратата е
стоманена с плътна и ажурна част. Оградата е двустранно измазана и боядисана, в
долния край е облицована външно с цокъл от камък с височина 40 см до 60 см. Общата
дължина на оградата, измерена на място, е 22,45 м заедно с автомобилната врата
и ограждащите я колони, само тялото на плътната ограда има дължина 18,20 м, а
дължината на лицето на имота по северната улична регулационна линия съгласно
към действащия ПУП е 22,46 м.
Според вещото лице
община Родопи няма приет общ устройствен план, а за местност ***** няма подробен
устройствен план, след КВС за местност *****,
намираща се извън урбанизираната територия не е изготвян парцеларен план за
техническата инфраструктура. Застрояване на поземлени имоти е допускано по реда
на чл.59 ЗУТ, одобрявани са планове за регулация и застрояване за отделни
поземлени имоти или групи поземлени имоти след промяна на предназначението на
земята. За образуването на УПИ 018010-І-жилищно застрояване е одобрен ПУП – ПРЗ
със заповед № 523 от 29.05.2007 г. на кмета на община Родопи. С влизането в
сила на този ПУП – ПРЗ северната имотна граница се определя като улична
регулационна линия. Отчуждителни процедури за реализация на улица не са
провеждани и регулацията не е приложена.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице инж. Ранделова, но намира, че със него не се
установяват нови факти от значение за настоящия спор и най-вече относно
законността на извършеното строителство и неговата търпимост.
При тези
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са
налице основания за нейната отмяна.
Заповедта е издадена
от компетентен орган, в изискуемата от закона форма на мотивирано решение и при
спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, както
и в съответствие с целта на закона, изискващ да не се допуска съществуването и
да се отстранява незаконното строителство.
Съгласно чл.225а,
ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Процесният строеж е квалифициран
като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ – извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Наличието на тези
предпоставки е доказано по безспорен начин в административното производство по
издаване на оспорената заповед и е потвърдено от събраните по делото писмени
доказателства, както и от заключението
на изслушаното в хода на съдебното производство вещо лице по
съдебно-техническата експертиза.
Относно възражението за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
издаване на оспорената заповед, съдът намира проведената от администрацията на
общината процедура за спазена. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта за
премахване се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за
контрол на строителството, който се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Действително, на
дружеството не е връчен съставеният констативен акт, което обаче се дължи на
поведението на неговия законен представител. Налице са писмени доказателства, в
т.ч. обратна разписка и съобщение по реда на § 4 ДР ЗУТ, установяващи
изпълнението на служебните задължения на общинската администрация и опитите й
да се извърши връчването на акта.
Въпреки това, дои да
се приеме за основателно възражението на жалбоподателя невръчване на
констативния акт, това нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, защото участието на дружеството
в съдебното производство е гарантирано, то е реализирало процесуалните си права
в пълен обем, включително да ангажира исканите от него доказателства по
защитата си.
На второ място съдът
не споделя възраженията в жалбата относно липса на материалноправните предпоставки на
чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Съгласно цитираната разпоредба
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Вярно е, че в настоящия
случай е било издадено разрешение за строеж № 371 от 31.10.2011 г., но това
разрешение е за изграждане на „ажурна ограда към уличната регулационна линия – север,
съгласно т.1.3, б.б от заповед № 463 от 19.07.2004 г. на кмета на община Родопи
– плътна част 0,60 м, ажурна 1,60 м. Не се спори, че в случая е осъществен
строеж на плътна ограда, включително към уличната регулационна линия, каквото
разрешение дружеството няма. В този смисъл правилно административният орган е
определил правното основание на издаване на оспорената заповед, а именно
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Твърдението на
жалбоподателя, че предвид издаденото разрешение за строеж и одобрения
инвестиционен проект може да се говори за осъществено строителство в отклонение
на одобрените книжа, не кореспондира с текста на закона. Съгласно чл.225, ал.2,
т.3 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 –
нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; нарушават
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; са
несъвместими с предназначението на територията; нарушават строителните правила
и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и
противопожарните изисквания.
Процесният случай не
попада в нито една от тези хипотези.
Ето защо съдът
намира, че административният орган правилно е квалифицирал случая, като го е подвел
под нормата на чл.225, ал.2, т.2, доколкото е налице пълно несъответствие на
извършеното строителство с издаденото разрешение за строеж и одобрения
инвестиционен проект, което е безспорно установено от компетентните лица в
общинската администрация, въз основа на което и от административния орган, така
също и от назначеното вещо лице. Не се спори и от
жалбоподателя, че в случая е осъществен строеж на плътна ограда, включително
към уличната регулационна линия, каквото разрешение дружеството-жалбоподател
няма, което пълно несъответствие е равносилно на липса на разрешение за строеж
и одобрен инвестиционен проект.
Съдът не споделя и
изложените по писмената защита доводи, че след като уличната регулация не е
приложена, то не следва и оградата към нея
откъм север да е ажурна, защото на място няма улица. Без правно значение е обстоятелството дали е
приложена или не уличната регулация, след като по одобрения инвестиционен
проект и разрешението за строеж е разрешено в тази си част оградата да е ажурна
като е взето предвид, че ПИ03304.8.74 и ПИ 03304.18.178 /от север на процесния
имот/, пред лицето на процесния имот от север по неговата дължина, са отредени
за бъдещи улици по силата на влязъл в сила ПУП –ПРЗ именно за процесния УПИ
018010 – I за жилищно застрояване – т.2/. В заключението на вещото лице поземлени
имоти № 018074 и № 018178 са отразени като „полски път“ в КВС на землището на
с.*****, местност „*****. След КВС, за местност „*****, намираща се извън
границите на урбанизираните територии не е изготвян парцеларен план за
техническата инфраструктура. Границите между поземлените имоти, от които се
образуват УПИ и полските пътища, разширени до нормативните размери за улици, са
определени като „улични регулационни линии“. По лицето на всеки поземлен имот с
одобрен ПУП – ПРЗ, по всяка граница с полски път е отразена бъдеща улична
регулационна линия.
Относно възраженията,
че разпореденият за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна
степен, съдът намира същите за неоснователни. В процесната заповед е посочено
ясно и конкретно, че следва да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ
„плътна ограда към уличната регулационна линия – север“ в частта от кота + 0,60
м до кота +2,40 м. т.е. разпоредено е да бъде премахната плътната ограда в
частта, която според строителните книжа е следвало да бъде ажурна.
Съдът изцяло споделя
мотивите на административния орган за липсата на основания за определянето на
процесния строеж като търпим, тъй като е извършен в нарушение на действащия ЗУТ
и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствените зони – чл.48, ал.7 ЗУТ и чл.94 от
наредбата.
В случая следва да се
посочи, че е налице и нарушение на т.1.1 и т.1.3, б.б от заповед № 463 от
19.07.2004 г. на кмета на община Родопи, изискващи оградите по уличната
регулация да се изграждат ажурни и плътните елементи от ажурната ограда да не
надвишават 1/3 от площта на фасадната плоскост на оградата в рамките на всяка
конструктивна ос, за да се осигури равномерна ажурност по цялата дължина на
оградата.
Относно възраженията,
че незаконното строителство е извършено от предишния собственик, съдът го
намира за неоснователно. Няма спор, че
адресатът на процесната заповед е собственик на незаконния строеж,
явяващ се такъв и към момента на издаването на заповедта, както и понастоящем.
По смисъла на § 3, ал. 1 от ДР на
Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК - Д. в. бр. 69/2001
г., адресати на заповедта за премахване са физически или юридически лица, които
могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж
или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахването му. Право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочените
лица да бъде издадена заповедта.
Ето защо съдът намира
жалбата за неоснователна, поради което следва да я отхвърли.
Предвид изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ответната община 200 лева за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредба
за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.Е.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя В.В.А., против заповед № 800 от 17.07.2017 г. на кмета на
община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „плътна
ограда към уличната регулационна линия – север“, в частта от кота +0,60 м до
кота +2,40 м, находящ се в УПИ 018010-І-жилищно застрояване, местност *****,
землището на с. *****, община Родопи, област Пловдив.
ОСЪЖДА „А.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от управителя В.В.А.,
да заплати на Община Родопи сумата от 200/ двеста/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/