ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32184
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Частно
гражданско дело № 20231110144250 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, въз основа на което
съдът е издал Заповед №25248 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.08.2023г. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника А. К. И. и от същия в
срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение. Предвид това на заявителя са дадени
указания в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да представи по делото
доказателства за това, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Заявителят е получил съобщението с посочените указания на 27.11.2023г., като до този
момент доказателства за предявен иск в съда не са представени.
При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение, тъй като установителен иск по отношение
на длъжника не е предявен в срока по ал. 4 от същата разпоредба.
В подаденото възражение длъжникът е направил искане за присъждане на разноски по
делото в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от
ЗА, като е представен договор за правна защита и съдействие с направено отбелязване, че
защитата се предоставя безплатно. Съдът намира, че е компетентен да определи размера на
дължимото възнаграждение на процесуалния представител без да е обвързан с посочения от
страна размер по аргумент от чл. 38, ал. 2, изр. 3 ЗА. Предвид това следва да се посочи, че
настоящият състав изцяло споделя застъпената от Върховния касационен съд практика,
обективирана в определение № 140/19.03.2020г. по ч.т.д.№ 236/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и
определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д.№ 3074/2018г. на І т.о, съгласно която заповедното
производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено
наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
1
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл дори в цитираната от съда практика на ВКС се приеме, че не се
дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Въпреки това Софийски районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие осъществено
от процесуален представител, счита, че размерът на възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване на общите критерии на чл. 36, ал.2 ЗА – справедливо и
обосновано. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл.4, § 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Такъв справедлив и обоснован размер при съобразяване на характера на действията
по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което не се отличава като процесуално действие
с фактическа и правна сложност, а за настъпването на правни последици от възражението не
се налага излагането на каквито и да е съображения или правна обосновка, то най-
справедливо би било присъждането на възнаграждение, което се равнява на размера на
възнаграждението за осъществяване на най-близката по своя характер процесуална дейност
до тази на подаване на възражение, а именно дейността по подаване на молба от
процесуален представител. Ето защо съдът приема, че следва да бъде определено
възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 50 лева за длъжника.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 25248 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 24.08.2023г по ч.гр.д. № 44250/2023г., по описа на СРС, 49 състав.
2
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Х да заплати на адв. И Н със служебен адрес в гр. на основание
чл. 38 от ЗА сумата от 50 лева – адвокатски възнаграждение за заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3