№………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 909 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД чрез
процесуалния му представител адв. А.К. срещу решение № №1264/26.3.2019 г.
постановено по гр. дело № 10846/2018 год. по описа на Варненски районен съд, с
което са отхвърлени предявените от „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД срещу „ТОП СЕЙЛ“
ООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 22 732,72
лв., представляваща главница, дължима по договор за ремонт, доставка и монтаж
на оборудване на УВК „Роял Хелена“, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327,
ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението и 1518.55 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху горепосочената главница, за периода 16.11.2017 год. –
13.07.2018 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят оспорва извода на ВРС за недоказаност на облигационното
отношение между страните и осъществяването на ремонтните дейности. Излага, че
процесните документи /кореспонденция, фактури и приемо-предавателни протоколи/
отразяват възлагане на работи, които са естествено продължение на предшестващи
договорни отношения между страните, част от които били заплатени, а останалата
част – неплатена. Изтъква неформалния характер на договора за изработка и
договора за търговска продажба, съответно, че липсата на писмен договор не е
основание за отхвърляне на иска. Поддържа, че постигнатото между страните
съгласие се установява от останалите представени поделото доказателства, в т.ч.
ценовата оферта, приемо-предавателни протоколи и фактури. Сочи,че съдържанието
на тези документи не е оспорено от ответника, а фактурите са надлежно
осчетоводени от ищеца, същите представляват електронен счетоводен документ,
изпращани са по електронен път на ответника и са приети от него, като законът не
изисква да са подписани от получателя. Приемането на процесните фактури от
ответника се доказвало и от водената между страните кореспонденция и
представените приемо-предавателни протоколи, подписани лично от представляващия
„Топ Сейл" ООД, към всеки един от които е
съставена и съответната фактура. Излага подробна аргументация като посочва и
цялостното поведение на длъжника „Топ Сейл" ООД
в хода на производството, в т.ч. неподаването на отговор на ИМ в
законоустановения срок, бланкетно оспорване в писмена молба и неявяване в
съдебно заседание.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата
страна не е подала писмен отговор.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа изложените в жалбата доводи. Въззиваемата
страна не се представлява.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
По
предмета на спора:
Производството пред РС Варна е
образувано по искова молба, подадена от „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД срещу „ТОП
СЕЙЛ“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 22732.72 лева
– главница по договор за ремонт, доставка и монтаж на оборудване на УВК (учебен
ветроходен кораб) „Роял Хелена“, съгласно 19 бр.
фактури, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, и 1518.55
лв. – обезщетение за забава за периода 16.11.2017 год. – 13.07.2018 год. Ищецът
твърди, че в периода март – април 2017 г. по възлагане от ответника, с когото
се намирал в трайни търговски отношения, е извършил ремонтни дейности, доставка
и монтаж на оборудване на УВК „Роял Хелена, след
изрични заявки от ответника по цени съгласно предварително одобрена оферта. За
извършените работи били подписани приемо-предавателни протоколи и били издадени
фактури. Срокът за изпълнение на възложените работи бил до отплаване на кораба от
българското пристанище, случая 08.04.2017 год. В този срок е следвало да бъде
заплатена и цената по договора. Тъй като ответникът не платил цената, ищецът му
изпратил покана с краен срок за изпълнение 16.11.2017 г.
Ответникът не е подал писмен отговор,
в срока по чл. 131 ГПК. След изтичане на срока за отговор е подал молба, с
която бланкетно е оспорил исковете като сочи, че описаните в исковата молба
ремонтни дейности не били извършени от служители на ответното дружество и не
било доставено оборудване.
За да отхвърли иска ВРС е
приел, че представените по делото приемо-предавателни протоколи и фактури не са
достатъчно информативни относно основни параметри на договора, от което е направил
извод, че ищецът не е установил наличие на облигационни отношения, възникнали
по силата договор за ремонт, доставка и монтаж на оборудване на УВК „Роял Хелена“.
Варненският окръжен съд,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран.
По отношение правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1,
изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които
служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
Оплакването във въззивната
жалба се свежда до неправилна преценка на събраните по делото доказателства от
страна на първоинстанционния съд.
Видно от приетите по
делото писмени доказателства в периода март – април 2017 г. ищецът е издал 19
бр. фактури с получател „Топ сейл“ ООД, на обща
стойност 22 732,72 лв., в които са описани различни видове ремонтни
дейности и доставено оборудване на УВК „Роял Хелена“,
в т.ч. извършване на цветна
дефектоскопия на гребен винт; разглобяване, почистване и тест на задбордни кранове; замерване хлабини на лагерите на перото
на руля; извършване на годишен мегер
тест; смяна на масло и маслени филтри, горивни филтри, импелер,
въздушен филтър и цинкови протектори, доливане на антифриз, доставка на
резервен комплект филтри; доставка и монтаж на сателитен телефон и кредитна
линия разговори; ремонт на радар на щурманска рубка;
обслужване на генератори и доставка на масло; изработка и монтаж на нови
вентилационни решетки; изработка и монтаж на плъзгаща врата за кубрик; ремонт на входна врата и подвижен капак на преден
салон; ремонт на палуба на щурманска рубка; ремонт на
лебедки и такелаж; ремонт на кухненски абсорбатор и
шкафове; ремонт и оборудване на дежурна лодка; сертифициране Epirb + GMDSS; смяна на масло на валолиния;
доставка и смяна на масло ГД; ремонт на товарен люк
на тавана на кухнята; ремонт филистрини и мостни врати; ремонт на бани в кубрика;
доставка и монтаж на палубни прожектори – 6 броя.
Фактурите не са подписани за
получател. Към всяка фактура е приложен приемо-предавателен протокол, в който
подробно са описани извършените ремонтни дейности, времето, което е било
необходимо за извършването им, вида и количеството доставено оборудване.
В протоколите е посочено,
че представител на възложителя „Топ сейл“ ООД е П.С..
Всички протоколи са подписани за УВК „Роял Хелена“
със саморъчен подпис „С.“, изписано на латиница.
Видно от представената
справка от търговския регистър (л. 64 ВРС) управител на ответното дружество е П.С..
Представените по делото
фактури съдържат всички реквизити на първичен счетоводен документ, посочени в
чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Подписите на страните по стопанската операция не са
задължителен реквизит, поради което представените фактури са редовни от външна
страна.
Според трайната и
непротиворечива практика на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство
за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката – вид стока или услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните.
Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, както и
подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото.
В конкретния случай към
всяка една от фактурите е приложен двустранно подписан приемо-предавателен
протокол. Отразеното в протоколите съответства по съдържание на посочените във
фактурите видове извършени работи и доставено оборудване, като във фактурите са
посочени и съответните цени.
Ответникът не е оспорил в
срока за отговор представените фактури и протоколи, както и изложените в
исковата молба фактически твърдения.
В представена след срока
за отговор молба (л. 76 ВРС) са направени три конкретни оспорвания – на твърдението
за сключен между страните договор; че описаните ремонтни дейности не са
извършени от служители на ответното дружество (вероятно се има предвид ищцовото
дружество) и, че оборудване не е доставено.
Първото и третото
оспорвания се опровергават от подписаните двустранно приемо-предавателни
протоколи. Следва да се има предвид, че непосочването на цена в същите не е
основание да се отрече тяхната доказателствена стойност за установяването на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, които са търговци (арг. от чл. 326, ал. 2 от ТЗ). Протоколите пряко доказват
извършването от ищеца на доставките на оборудване и ремонтните дейности и
тяхното приемане от ответника, следователно между страните е налице договорна
връзка.
Второто оспорване имплицитно
съдържа извънсъдебно признание за извършване на описаните ремонтни дейности.
Обстоятелството дали работниците са служители на ищеца е ирелевантно при липса
на наведени положителни твърдения, че ремонтът е извършен от самия ответник,
респ. по договор с друго лице, различно от посочения в протоколите изпълнител.
При това положение въззивният
съд намира, че искът е установен в своето основание.
Последиците от
неподаването на отговор са ясно разписани в разпоредбата на чл. 133 от ГПК. В срока
за отговор ответникът без да изтъква уважителни причини не е взел становище по
основанието и размера на иска, с което губи възможността да направи това
по-късно.
Липсата на изрично
изразено от страна на възложителя, настоящ ответник, съгласие по отношение на
цената, се преодолява от задължението на съда служебно да се произнесе по
размера на иска (чл. 162 от ГПК). С оглед на поведението на ответника, а
именно: липса на отговор, липса на изрично оспорване на посочената във
фактурите цена и липса на наведени положителни твърдения за действително
уговорена между страните цена, съдът приема, че размерът на дължимата от
ответника цена съответства на посочената в издадените от ищеца фактури или общо
22 732,72 лв.
В тази част искът е
основателен и ще се уважи в пълен размер, а решението на ВРС, като неправилно,
следва да бъде отменено.
По отношение на
претенцията за обезщетение за забава, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора.
Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 1518.55
лв., изчислено върху главницата от 22 732,72 лв., за периода 16.11.2017
год. – 13.07.2018 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Началната дата на
претенцията е определена като е взет предвид предоставения с изпратената до
ответника покана за доброволно плащане седемдневен срок за изпълнение на
главното задължение.
По делото не е установено изпратената
на 08.11.2017 г. покана да е достигнала до получателя. Видно от приложеното
копие от товарителница (л. 9 ВРС) на
същата липсва име и подпис на получател. Куриерът не е извършил връчване на
пощенската пратка като е отбелязал код 5, т.е. отсъствие на получателя. Липсва
законова разпоредба или уговорка между страните, според която да се приеме
фингирано връчване в разглежданата хипотеза.
Следователно, ответникът е изпаднал в
забава от момента на подаване на исковата молба. Искът за заплащане на мораторно обезщетение е неоснователен. В тази част
решението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход от спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК право
на разноски има ищецът – настоящ въззивник съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването им, съразмерно на уважената част от исковете.
Претендират се разноски единствено за заплатени държавни такси в размер на
1455,12 лева, от които ще се присъди сумата 1364 лева.
Ответникът
не се представлява от адвокат и не претендира разноски по делото.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 1264/26.3.2019 г.
постановено по гр. дело № 10846/2018 г. по описа на PC – Варна, в частта, с която
са отхвърлени предявените от „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД срещу „ТОП СЕЙЛ“ ООД
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от: 22 732,72 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за ремонт, доставка и монтаж на
оборудване на УВК „Роял Хелена“, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТОП
СЕЙЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Първа“ № 22, ДА ЗАПЛАТИ на „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Нидерле“ № 3, ет. 7, ап. 7А, сумата от 22 732,72 лв. (двадесет и две хиляди седемстотин тридесет и
два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща главница, дължима по
договор за ремонт, доставка и монтаж на оборудване на УВК „Роял Хелена“, формирана както следва: 3430.00 лв. по фактура № **********/ 24.03.2017 г.;
3704.04 лв. по фактура № **********/ 31.03.2017 г.; 1274.00 лв. по фактура №
**********/ 03.04.2017 г.; 137.20 лв. – по фактура № **********/ 03.04.2017 г.;
1058.40 лв. – по фактура № **********/ 03.04.2017 г.; 2567.60 лв. – по фактура
№ **********/ 04.04.2017 г.; 450.80 лв. – по фактура
№ **********/ 04.04.2017 г. – 450.80 лв; 1293.60 лв. – по фактура № **********/ 04.04.2017 г.; 2273.60 лв. – по фактура № **********/ 04.04.2017 г.; 469.40 лв. – по фактура № **********/ 04.04.2017 г.; 254.80 лв. – по фактура № **********/
05.04.2017 г.; 1136.80 лв. – по фактура № **********/ 05.04.2017 г.; 648.80 лв.
- фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 294.00 лв. – по фактура № **********/
06.04.2017 г.; 1176.00 лв. – по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 294.00 лв.
– по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 901.60 лв. – по фактура
№ **********/ 06.04.2017 г.; 862.40 лв. –
по фактура № **********/ 06.04.2017 г.; 901,60 лв. – по фактура №
**********/ 06.04.2017 г.; 505.68 лв. –
по фактура № **********/ 07.04.2017 г., на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1264/26.3.2019 г.
постановено по гр. дело № 10846/2018 г. по описа на PC – Варна в останалата част.
ОСЪЖДА „ТОП
СЕЙЛ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Първа“ № 22, ДА ЗАПЛАТИ на „БЛЕК СИЙ ЯХТ СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Нидерле“ № 3, ет. 7, ап.
7А, сумата от 1364,00
лева,
представляваща сторени в производството пред първата и въззивната инстанции
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен
срок от връчването на препис на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.