№ 835
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20231100500765 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на „Топлофикация София” ЕАД срещу отказ на ЧСИ А.Б., рег.
№ 850 от КЧСИ да намали сторените разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д. №
20228500400983, обективиран в съобщение с изх. № 27012/14.11.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че присъдените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на
делото и на предприетите действия по събиране на вземането. Моли да бъде отменен
отказът на ЧСИ А.Б. по изп. дело № 20228500400983, и да намали адвокатското
възнаграждение до размер от 200 лв. Жалбоподателят моли съда да отмени отказа на ЧСИ за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, а по отношение на размера на
таксите, дължими по ТТРЗЧСИ- да се произнесе по същество. Претендира разноски за
настоящото производство, представляващи държавна такса и възнаграждение за един
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Ответникът по жалбата и взискател по посоченото изпълнително дело – С.Т. е подал
възражение срещу жалбата, с което счита същата за неоснователна. Излага подробни
мотиви.
ЧСИ А.Б., рег. № 850 от КЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия, на
основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и възраженията на
взискателя и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа страна
следното:
Изпълнителното дело № 20228500400983 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 от КЧСИ,
с район на действие Софийски градски съд, е било образувано по молба от 01.11.2021 г. на
С.Т. - взискател, срещу “Топлофикация София“ ЕАД - длъжник, въз основа на изпълнителен
лист от 25.10.2022 г., издаден на основание решение № 10197/2022 г. по гр.д. №
20221110112386/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав. От представения по
1
делото изпълнителен лист се установи, че вземането на взискателя възлиза на сумата от 118,
45 лева и представлява адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, съгласно
договор за оказване на безплатна правна помощ.
С молбата е поискано от съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да се
предприемат изпълнителни действия. Взискателят е депозирал молба и на 02.11.2021 г., в
която е поискал от ЧСИ да извърши справка и да изиска ДДС дневниците на длъжника
относно предходната календарна година. Представен е и договор за правна защита и
съдействие, сключен между взискателя и адвоката за сумата от 400 лв., представляваща 200
лв., дължими за изготвяне и депозиране на молбата пред ЧСИ, както и 200 лв. - за
процесуално представителство по изп. дело.
На длъжника е бил наложен запор върху банковите му сметки.
Задължението е било погасено в цялост – 646, 66 лв., в срока за доброволно
изпълнение - на 07.11.2021 г. вследствие наложения запор върху банковите му сметки от
страна на ЧСИ.
С възражение, депозирано на 09.11.2021 г., длъжникът “Топлофикация София“ ЕАД
е възразил, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, срещу размера на адвокатското възнаграждение,
както и срещу таксите по ТТРЗЧСИ.
ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение и дължимите такси по
ТТРЗЧСИ в съобщение до длъжника от 12.12.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да
обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие, на
основание чл. 435, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда за това
са следните:
Безспорно е, че изпълнителният процес представлява позволена и уредена от закона
принуда, която обаче е допустима, само когато се упражнява законосъобразно, затова и
принципът за законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с
упражняването на правата от правните субекти основният закон установява определени
граници.
В процесния случай вземането, предмет на изпълнителния лист, е в размер на 118, 45
лева и самото то представлява адвокатско възнаграждение. Видно е, че вземането за
адвокатско възнаграждение е многократно надвишава размера на главното вземане, предмет
на принудителното изпълнение. Делото не е с фактическа и правна сложност, като
извършените от адвоката на взискателя действия се свеждат до подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело и подаване на последваща молба до ЧСИ и искания към
ЧСИ, които последния дължи да извърши и по закон. Други процесуални действия от
адвоката на взискателя не са били извършвани. Поради изложеното, заплатеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до законовия минимум, визиран в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По отношение на искането за намаляване на дължимите такси по ЗТТРЧСИ,
настоящата съдебна инстанция намира, че е частично основателно. Дължимата такса в общ
размер на сумата от 66 лв. включва образуване на изпълнително, за налагането на запор,
изготвяне на ПДИ и др. Предвид намаляването на адвокатския хонорар, начислената такса в
размер на сумата от 62, 21 лв., дължима на основание т. 26 ЗТТРЧСИ следва да бъде
намалена до сумата от 40 лв.
2
При тези съображения обжалваното разпореждане, с което възражението на
длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде отменено, като
неправилно, като определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва
бъдат намалени до размер на сумата от 200 лв., а таксата на основание т. 26 ЗТТРЧСИ да
бъде намалена до сумата от 40 лв.
По изложените аргументи съдът намира, че обжалваният отказ на отказ на ЧСИ А.Б.,
рег. № 850 от КЧСИ да намали сторените разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д.
№ 20228500400983, обективиран в съобщение с изх. № 27012/14.11.2022 г., е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде
уважена.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав
намира, че в настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а такива следва
да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Топлофикация София” ЕАД отказ на ЧСИ А.Б.,
рег. № 850 от КЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 27012/14.11.2022 г. по изп.д. №
20228500400983, в частта, с която е отказано намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение за адвокат на взискателите на 200 лв. / горницата над 200 лв. до 400 лв./, на
основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК сторените разноски за адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20228500400983, обективиран в съобщение с изх. №
27012/14.11.2022 г., разноските за адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително
дело от 400 лева, на 200 лева както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
събирана от длъжника от 62, 21 лв. на 40 лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, за
присъждане на разноски по настоящото производство, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3