Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 288/04.07.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, с участието на Галя
Александрова - прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 199
по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба и уточненията към нея от Г.Р.Р. и К.П.Р. ***, чрез процесуалния им представител
адвокат В.П. ***, с която са предявени осъдителни искове против Регионална
дирекция по горите /РДГ/- Берковица с административен адрес:гр.Б***, обл.М***, ул.“М*** К*** “ №* ,
представлявана от директора инж.С*** М*** К*** и „Северозападно държавно
предприятие“ ДП ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, за обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение
наказателно постановление, издадено от директора на РДГ-Берковица, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по АНД№78/2018г. по описа на РС-Лом,
решението по което е потвърдено с Решение по КАНД№528/18г. по описа на
АС-Монтана в размер на 350лв., съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие; за обезщетение за имуществени вреди за периода от 16.02.2016г. до
07.11.2019г. в размер на 4674лв., представляващи стойността на липсващи или
повредени части и принадлежности от отнетия с НП в полза на държавата товарен
автомобил “Г*** “, за труд за ремонт - 500лв., оставен на съхранение в „Горски
разсадник“, с.В*** - база на управление ***, и подразделението му ТП на ДГС-Лом
в следствие незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от предприятието – работещи в „Горски разсадник“ в с.В*** ,
обл.Монтана, респ. техния работодател ДП СЗДП – Враца изразяващи се в
неупражняване на контрол, което е довело до нанасяне на щети и липси по
автомобила или общо вреди за сумата от 5524лв. ведно с лихва за забава, считано
от датата на увреждането до датата на предявяване на иска в размер на 300лв. и
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се солидарното осъждане за имуществените вреди
и на РДГ – Берковица вследствие на незаконосъобразно издаденото НП по което
автомобилът е бил задържан и е престоял в с.В*** .
С Решение
№4557 от 12.05.2022г. по Адм. дело №10864/2020г. на ВАС е обезсилено
постановено решение по Адм. дело №99/2020г. по описа на АС – Монтана в частта в която ДП СЗДП-Враца е осъдено
да заплати на ищците Г.Р.Р. и К.П.Р. *** сумата от 4704,00лева /четири хиляди
седемстотин и четири/, представляващи имуществени вреди от претърпени липси и
повреди по части от товарен автомобил „***“, оставен в периода 16.02.2016г. -
07.11.2019г. в базата за съхранение в „Горски разсадник“ с.В*** , ведно с лихва
за забава, считано от 07.11.2019г. до 11.02.2020г. ведно със законната лихва,
считано от 11.02.2020г. В частта в
която Регионална дирекция по горите гр. Берковица е осъдена, да заплати на
ищците Г.Р.Р. и К.П.Р. *** обезщетение в размер от 350/триста и петдесет/ лева,
представляващи претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 78/2018 г. по описа на РС-Лом,ведно
със законната лихва считано от 19.11.2018г. и в частта в която РДГ-Берковица и ДП СЗДП-Враца са осъдени да заплатят
на ищците Г.Р.Р. и К.П.Р. разноски по делото в размер общо на 960,44лева
/деветстотин и шестдесет лв и 0,44ст/, като делото е ВЪРНАТО в тази част за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В проведеното открито съдебно
заседание от 28.06.2022год. на основание чл.214, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК е прието изменение на основанието и
размера по предявените искове, като са приети за разглеждане предявения
иск от ищците Г.Р.Р. и К.П.Р.
*** срещу РДГ-Берковица за обезщетение за имуществени вреди в следствие
отменено наказателно постановление № 60 от 24.01.2018г. издадено от директора
на РДГ – Берковица по АНД №78/2018г. по описа на РС – Лом потвърдено по КАНД
№528/2018г. на АС – Монтана за сумата от 350,00 лева /триста и петдесет/,
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно с лихва за забава от датата на
влизане в сила решението на Административен съд – Монтана по КАНД 528/2018г.,
приложено по делото за отмяна на НП до предявяване на исковата молба или за
периода от 20.11.2018г. (от отмяна на НП) до предявяване на иска – 11.02.2020г.,
като не се претендира законна лихва от предявяване на иска. Предявен иск от ищците Г.Р.Р. и К.П.Р. *** като
съсобственици на автомобила СИО срещу СЗДП – гр.Враца за причинени им имуществени
вреди претендирани за
периода от 16.02.2016г. до 07.11.2019г. в размер на 4797,00 лева /съгласно заключението на
вещото лице по делото/ представляваща стойността на липсващите и повредените
части и принадлежности на товарен автомобил „Г*** “ с рег. №М*** , ведно с
вложения труд за ремонт на товарния автомобил, в следствие на действие и бездействие
на длъжностни лица, изразяващи се в липса на организация и контрол върху
дейността на служителите, конкретно: незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица на предприятието, работещи в „Горски разсадник“ -с.В*** ,
изразяващи се в неупражняване на контрол на ръководството на СЗДП – гр.Враца за
допускане на такива случаи, свързани с липса на заявените в исковата молба
части и принадлежности на товарен автомобил „Г*** “ с ДК №М*** , както и
неизпълнение на задължението за съставяне на приемо-предавателен протокол или други
равнозначни документи при изземване на автомобила по съставен АУАН и разписка
за отговорно пазене, от които да може обективно и безпротиворечиво да се
установи действителното състояние на автомобилите, които се приемат за
съхранение, както и неполагането на достатъчно грижи от служителите на СЗДП –
гр.Враца за правилното им съхранение и опазване от посегателства, ведно с
лихвата за забава върху сумата от 4797,00лева, считано от 07.11.2019г. до
предявяване на иска - 11.02.2020г. претендирана в размер на 300,00 лева,
заявена в първоначалната искова молба, както и ведно със законната лихва върху
сумата 4797,00лева от предявяване на иска - 11.02.2020г.
По приетото изменение на иска съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните.
В исковата молба се твърди, че с
влязло в сила Решение №141 от 31.08.2019г. постановено по АНД №78/2018г. по
описа на Районен съд – Лом е отменено НП №60/24.01.2018г. издадено от Директора
на РДГ – Берковица, въз основа на издаден АУАН серия №063408/16.12.2016г. и
констативен протокол №078378/16.02.2016г. от горски надзирател при СЗДП ТП ДГС
– Лом Б*** С*** . Сочи се, че с това НП на ищеца Г.Р.Р. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100,00лева и са отнети 5пр. куб.
м. дърва за огрев, дървесен вид цер и дъб, както и товарен автомобил марка „***“ с рег. №***собственост на ищцата К.П.Р. и ползван
от Г.Р. чрез представляваното от него търговско дружество „И*** Т*** С*** “ ООД
по договор за наем от 01.03.2011г. за срок от една година. С Решение №591 от
19.11.2018г. по КАНД №528/2018г. по описа на АС – Монтана е оставено в сила
решението на РС – Лом по което е отменено издаденото НП. По тези дела е
заплатено адвокатско възнаграждение от Г. Р*** в размер на 350,00лева в брой,
което се претендира. Претенция към заплатеното адвокатско възнаграждение след
уточнението на иска се претендира и от ищцата К.Р. за която се твърди, че е
заинтересована от правния резултат по проведеното административно наказателно
производство. След уточнение на исковата молба с вх.№566/04.03.2020г. по описа
на АС – Монтана пред съдебния състав чието решение е частично отменено ищците
са посочили като ответник „Северозападно държавно предприятие“ гр.Враца, вместо
заявения в исковата молба ТП „ДГС“ – Лом, при което с Определение от
10.03.2020г. е заличен ответника ТП „ДГС“ – Лом и е конституирано
„Северозападно държавно предприятие“ гр.Враца. От „Северозападно държавно
предприятие“ гр.Враца се претендират имуществени вреди, като се сочи, че от
приложените разписки за отговорно пазене с №039462 и №039461 и двете от
16.02.2016г., товарния автомобил и дървата отнети по силата на отмененото НП са
били оставени на отговорно пазене в „Горски разсадник“ с.В*** , обл.Монтана.
Дървата и товарния автомобил са престояли от 16.02.2016г. до 08.11.2019г. в
Горски разсадник“ с.В*** , обл.Монтана, което се установява от приложения
констативен протокол от същата дата серия СЗДП №130132, когато товарния
автомобил „Г***“ с рег. № ***
е бил върнат на ищеца Р. и поради невъзможност да се движи на самоход е
изтеглен от друг автомобил. Твърди се, че в периода 16.02.2016г. до
08.11.2019г. когато товарния автомобил е престоял в „Горски разсадник“ с.В*** ,
обл.Монтана са настъпили множество липси и повреди, заявени в исковата молба
като метални телени въжета 4броя по 20метра с куки, закупени впоследствие със
стокова разписка от 23.01.2020г. от „М*** 2000“ООД; контактен ключ за
запалване, огледало за обратно виждане, 2бр. брави и 2 бр. дръжки за брави,
2бр. стойки за огледало, закупени впоследствие с фактура от 23.01.2020г.;
заключващ механизъм за дръжките; радиокасетофон с два броя тонколони;
компресор, ведно с разходи за доставка с приложени писмени доказателства за
закупуването му от 06.11.2019г., акумулатор за товарен автомобил „Г***“ с
доказателства за закупуването му от 26.08.2014г.; лебедка; реле за
презареждане; инструменти за ремонт и обслужване на камиона – гаечни ключове,
лули и др.; разрушена чрез разрязване и изскубване електроинсталация; 4бр.
външни гуми – външно нацепени и негодни за употреба, поради продължителния
престой на слънце и открито и метално въже за теглене на друго МПС с кука.
Претендира се и сумата от 500,00лева за извършения ремонт на товарния
автомобил. Претендира се лихва за забава и законна лихва от датата на исковата
молба. Твърди се, че неполагането на дължимата грижа и контрол от страна на служителите
на СЗДП – гр.Враца за правилното съхранение и опазване от посегателства на товарния
автомобил са му причинили претендираните имуществени вреди.
В съдебно заседание ищците
не се явяват, като се представляват от надлежно упълномощения адв.П. ***, който
в съдебно заседание измени исковата си претенция досежно размера на предявения
иск и основанието по отношение твърдяното действие/бездействие от страна на служители
на СЗДП – гр.Враца, станало причина за липсващите и повредени вещи. В
настоящето производство не се ангажираха новооткрити или новонастъпили
доказателствени средства от страна на ищците. Моли се за уважаване на
предявените искове, като се претендира сторените разноски в настоящето
производство и при предходното разглеждане на делото от всеки от ищците.
Ответникът РДГ – Берковица
представлявана от Директора в писмено становище по делото и представена писмена
защита моли за отхвърляне на предявените искове, като излага доводи за тяхната
недоказаност.
Ответникът „Северозападно държавно предприятие“
ДП ЕИК * със седалище и адрес на управление ***/, чрез пълномощника си
юрисконсулт А*** К*** оспорва предявените искове в отговора на исковата молба,
като твърди липса на ангажирани писмени доказателства, че липсващите части и
принадлежности са съществували по време на предаване на автомобила за отговорно
пазене, оспорва иска и по съществото на делото, като моли за неговото
отхвърляне като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско
възнаграждание.
Представителя на Окръжна прокуратура –
Монтана по съществото на делото и в представено писмено заключение сочи, че
предявеният иск по отношение на причинените имуществени вреди претендирани в
размер на 350.00лева изразяващи се в направените разноски – платено в брой
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД
№78/2018г. по описа на Районен съд – Лом с което е отменено НП №60/24.01.2018г.
издадено от Директора на РДГ – Берковица се явява основателен и доказан по
размер по отношение ищеца Г.Р.Р. и неоснователен по отношение на ищцата К.П.Р.,
която не е адресат на отмененото НП. По отношение на претендираните имуществени
вреди като липси и повреди на части и принадлежности по отнетия с АУАН товарен
автомобил в размер на 4797,00 лева, в резултат на действия
и бездействие на длъжностни лица от СЗДП гр.Враца, твърди неоснователност и
недоказаност, поради липса на предпоставките по чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключението
по приетата съдебно – оценителна експертиза неоспорена от страните по делото и
становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по настоящото дело като
доказателство, което не е оспорено от страните АНД № 78/2018год. по описа на
Районен съд – Лом се установява, че с наказателно постановление №60 от 24.01.2018год.
издадено от Директора на РДГ – Берковица на ищеца Г.Р.Р. *** за извършено
административно нарушение по чл.213, ал.1,т.2 от ЗГ, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ. Със
същото НП на осн. чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети и вещите предмет на нарушението
– 5 пр. куб.м дърва за огрев, както и веща послужила за извършване на
нарушението – товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***. По жалба на ищеца Г.Р. против
издаденото НП е образувано АНД №78/2018год. по описа на РС - Лом. Жалбата срещу
НП е подадена от ищеца лично. Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд - Лом ищецът е надлежно представляван от упълномощеният
адвокат Т. П*** от АК - Монтана. Съобразно сключения между ищеца – Г.Р.Р. *** и
адвокат Т. П*** от АК - Монтана, договор за правна защита и съдействие от
31.01.2018, в който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – Г.Р.,
упълномощава адвокат Т*** П*** от М*** , да му окаже правна защита и
съдействие, изразяваща се в изготвяне на жалбата против НП и процесуално
представителство пред РС - Лом. В платена сума от договора изрично е отразено
договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на общо 350.00
лева, описано цифров и словом. С решение №141 от 31.08.2018год. постановено по АНД
№78/2018год. на Районният съд - Лом е отменено изцяло, като незаконосъобразно
издаденото срещу ищеца Г.Р. в качеството му на административно наказано лице
наказателно постановление №60 от 24.01.2018год. издадено от Директора на РДГ –
Берковица. Постановеното Решение е обжалвано по реда на гл.ХІІ от АПК, пред
касационната инстанция, като е образувано КАНД №528/2018г. по описа на АС –
Монтана по което с Решение №591/19.11.2018г. е оставено в сила решението на РС
– Лом за отмяна на НП. Решението е влязло в законна сила от 19.11.2018год.
От приложеното свидетелство за
регистрация част I
на л.14 от делото разгледано от предходен съдебен състав се установява, че
товарен автомобил марка „***“
с рег. № ***
е собственост на ищцата К.П.Р.. Товарния автомобил е бил отдаден под наем с
договор от 01.03.2011г на „И*** Т*** С*** “ ООД представлявано от управителя Г.Р.,
видно от л.13 от делото разгледано от предходен съдебен състав за срок от 12
месеца, който по данни на ищците в настоящето производство не е продължаван
впоследствие. От приложената справка за МПС от сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Монтана на л.135 от настоящето дело се установява факта, че на 07.04.2017г. е
била прекратена регистрацията на товарния автомобил на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от ГФ и служебно е възстановена на 29.07.2021г. поради
наличието на валидна застраховка гражданска отговорност. Видно от
удостоверението за сключен граждански брак двамата ищци са съпрузи и са
сключили граждански брак на 14.02.2004г.
От приложената по делото пр. преписка
№234/2016г. по описа на ЛРП л.18-136 от настоящето дело, се установява, че по
повод сигнал в ДГС-ТП гр.Лом за наличие на дърва в частен имот който не са
маркирани на 16.02.2016г. при съвместна проверка от служители на ДГС и РУ – Лом
в частен имот е установено, че ищеца Г.Р. транспортира с товарен автомобил „***“ с рег. № *** 5 пр. куб. м. немаркирани дърва и без превозен
билет. За констатираното е съставен КП серия СЗДП №078387 от 16.02.2016г от
горски надзиратели при СЗДП ТП ДГС Лом в които са отразени констатациите и с
него са задържани товарния автомобил и дървата. В КП е отразено, че нарушителя
описан като Г.Р. е отказал да подпише и получи препис от КП. С разписка за
отговорно пазене на вещи серия СЗДП №039462 съставена на 16.02.2016г. в с.В*** ,
обл.Монтана посоченото лице А*** Х*** А*** , като охрана на СЗДП ТП ДГС – Лом
удостоверява получаването от горски надзирател на товарен автомобил „ГАЗ 66“ с
рег. № М 8821ВА и 4,5 пр. куб. м. дърва за огрев дъб и цер. По съставения КП и
констатираното нарушение от описаната проверка е съставен АУАН серия СЗДП 2014г
№063408 на 16.02.2016г. по отношение на нарушителя Г.Р.Р. *** т.8 от АУАН са
отразени задържаните вещи послужили за извършване на нарушението 5 пр. куб. м.
дърва за огрев и товарен автомобил „ГАЗ 66“ с рег. № М 8821ВА. Въз основа на
този АУАН е издадено и НП предмет на АНД № 78/2018год. по описа на Районен съд
– Лом. Видно от приложената на л.26 от пр. преписка рапорт от А*** А*** охрана
в Разсадник с.В*** до Директора на РДГ Лом е докладвано, че на 17.02.2016г.
около два часа три непознати лица са влезли в Разсадника и са маркирали дървата
в камиона. По този рапорт е изготвен и приложен Констативен протокол от
горските надзиратели №078390 от 17.02.2016г.
От приложените по делото доказателства
се установява, че ищеца Г.Р.Р. на 16.05.2016г. и 02.06.2016г. е депозирал молби
до РДГ- Берковица за разтоварване на дървата от камиона, депозирал е молба до
Районна прокуратура Лом от 10.03.2016г. в която в т.3 е отразил, че „при
придвижването на автомобила от с.Д*** до с.К*** бара е възможно да са причинени
повреди в запалителната система на колата, тъй като има някой особености в
запалването, които само аз познавах“. С молба от 29.09.2016г. до РДГ Берковица
ищеца Р. е поискал да му се върне товарния автомобил, като е посочил че има
„..опасност от увреждане на автомобила от престоя му в базата, но и от разкомплектоване/отнемане
на части от него каквито сигнали е имал…“
По искане на ищеца Г. Р*** срещу СЗДП
– Враца е провеждано производство по чл.250 и сл. от АПК по отношение на
задържания товарен автомобил „ГАЗ 66“ с рег. № М 8821ВА, като по Адм. дело №505/2016г.
по описа на АС – Монтана искането му е отхвърлено като неоснователно, като е
прието че действията на служителите на ТП ДГС – Лом и СЗДП –Враца се основават
на закона и са законосъобразни досежно задържането на иззетите вещи по КП и
АУАН.
Приложен е на л.17 и на л.73 от делото
разгледано от предходен съдебен състав приемо – предавателен протокол от
07.11.2019г. между ТП ДГС Лом и ищеца Г.Р. за връщането му на товарен автомобил
„***“ с рег. №***
и дървата за огрев. В
забележки в протокола са отразени части и принадлежности към товарния
автомобил, без да е посочено дали липсват. Като липса е изписано документите на
автомобила, малък талон и паспорт на газова уредба и срязана и открадната
инсталация. В проведеното съдебно заседание не се отрича факта, че ищеца Г.Р. е
дописвал вещите след съставяне на протокола, тъй като е установил липсата им.
С исковата молба по делото са
представени разходно – оправдателни документи за закупени части и
принадлежности, предмет на иска претендирани като липсващи и повредени части на
товарния автомобил „ГАЗ 66“ с рег. № М 8821ВА, както следва: стокова разписка
от 23.01.2020г. за получено от ищеца Г.Р. 101,00кг. отпадъчно желязо от „М*** 2000“
ООД с дописване 20м. стоманени въжета, без отразена цена; фактура
№1887/23.01.2020г., ведно с фискален бон издадена от „Д*** – И*** М*** “ с
получател ищеца Г.Р. с отразени в нея закупени контактен ключ, 2бр. огледала, 2
бр. брава, 2 бр. дръжка за брава, ел. инсталация и 2бр. стойка за огледало на
общо стойност от 174,00лева; товарителница с обратна разписка за заплатена
куриерска услуга от 90,00лева и гаранционна карта на компресор с получател
ищеца Г.Р. с посочена дата на продажбата 06.11.2019г.;техническа карта и касов
бон за закупен акумулатор на 26.08.2014г. с посочено МПС – „***“ бензин с изтичащ гаранционен срок на
26.08.2016г. за сумата от 300,00лева.
За доказване
на твърденията си ищците са ангажирали събирането на гласни доказателства чрез
разпит на допуснатите свидетели в о.с.з от 26.05.2020г. от показанията на които
се установява следното: св.З***
К*** З*** закупил дървата
от ищеца Р., сочи, че товарния автомобил се е движил на собствен ход когато е
докарал дървата. Свидетеля С*** С*** С*** сочи, че е помагал на ищеца Р. да
източат водата от товарния автомобил оставен в „Разсадника“, като тогава видял,
че гумите на товарния автомобил са спаднали, липсвали въжетата за дърпане на
трупи и куките, касетофон с колонки, лебедка и компресора, тъй като преди е
управлявал този товарен автомобил, като е помагал на ищеца Р.. Свидетеля Т***
А*** Г*** сочи, че през м. 12.2019г. е посетил „Разсадника“ за да вземат с
ищеца товарния автомобил тип „виетнамка“, като видял, че същата е със свалени
ремъци, счупени дръжки, без ключ за запалване. Пазача на Разсадника помогнал да
изкарат товарния автомобил и същият бил затеглен от горския с бус. По искане на
ответника СЗДП – Враца е разпитан свидетеля А*** Х*** А*** охрана в базата,
който в показанията си сочи, че товарния автомобил е бил задържан заедно с
немаркирани дърва и без превозен билет и е оставен при него в „Разсадника“ с
разписка за отговорно пазене. Товарния автомобил е бил докаран от трети лица,
като няма спомен дали същият е имал лебедка, тъй като не оглеждат автомобила.
Показанията на свидетелите съдът кредитира, след съобразяване с разпоредбата на
чл.172 от ГПК преценявайки връзката им с останалите
събрани по делото доказателства, като ги приема за последователни, житейски
обясними и непротиворечиви.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно – оценителна експертиза, се установява, че оценката на вещите
е изготвена на база пазарните цени в магазина, като освен заявените в исковата
молба са посочени и такива при огледа на място – водна помпа комплект, 2бр.
спирачни маркучи на предни спирачки и ремонтен комплект гумички за спирачна
помпа оценени на сумата от 93,00лева, заявените с иковата молба вещи са оценени
на сумата от общо 4204,00лева, като е посочен труд от 500,00лева или общо
оценените вещи претендирани като липсващи и повредени са на стойност от
4797,00лева /четири хиляди седемстотин деветдесет и седем/.
По
делото на л.46 разглеждано от предходен съдебен състав е приложена Заповед №РД
13-106/07.12.2016г. издадена от Директора на СЗДП – Враца и съгласувана с
Директор на РДГ – Берковица по която на основание чл.172 от Закона за горите и
чл.10, ал.3 и ал.4 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрол и опазване на горските
територии е определен Горски разсадник на ДГС Лом с.В*** за административна
област Монтана за база за съхранение на всички задържани с АУАН предмети и/или
средства на нарушения на територията на РДГ Берковица, като е посочено
материално отговорно лице К*** Г*** К*** .
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна
до следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация по отношение на ищеца Г.Р., отговарящ на
формалните изисквания за редовност от външна страна и насочен против ответник,
притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред.
По отношение
на претендираните имуществени вреди в размер на 350.00лева /триста и петдесет/,
изразяващи се в направените от ищеца Г.Р. разноски – платено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД № 78/2018год. по
описа на Районен съд – Монтана с постановеното по което дело и влязло в законна
сила от 19.11.2018год., след касационно обжалване Решение №141 от 31.08.2018год.
било отменено издадено против ищеца Г.Р. Наказателно постановление №60/24.01.2018год.
С оглед на
характера на дейността по административното наказване, приключваща с издаване
на наказателно постановление, е прието Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което,
независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна,
тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод. В тази връзка и
въпреки че наказателното постановление не е индивидуален административен акт,
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо в случая е
обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган
по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че наказателното
постановление, издадено от Директора на РДГ гр.Берковица упълномощен тогава със
Заповед №РД-49199/16.05.2011г. на МЗХ, е отменено от компетентния Районен съд с
влязло в законна сила съдебно решение по АНД № 78/2018год. по описа на Районен
съд – Лом потвърдено след касационно обжалване по КАНД №528/2018г. по описа на
АС - Монтана, предявеният иск от ищеца Г.Р. по първата претенция се явява допустим за разглеждане от
настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред Административен съд – Монтана, по реда на
глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда
по мястото на увреждането.
От правна страна исковият процес
започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право
съществува и е породено от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление за налагане на административно наказание. Процесуалната
легитимация на страните в исковото производство следва единствено от тези
твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на претендираното право
и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за
които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на
незаконосъобразното НП за налагане на административно наказание - глоба за
нарушение, установено с издаденото НП, то пасивната процесуална легитимация е
правилно определена, като искът е насочен срещу РДГ - Берковица, която е
юридическо лице по смисъла на чл.2 от Устройствен правилник на регионалните
дирекции по горите издаден от Изп. директор на ИАГ Дв. бр.104/2011г. изменен
бр.93/21.11.2017г. и която, освен това, се явява и издател на отмененото НП за
налагане на съответните административни наказания по Закона горите.
С оглед наведените фактически
твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице изискуемата се
абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана страна – РДГ
- Берковица. Ето защо, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество, като се произнесе дали са налице комулативните елементи от сложния
фактически състав за ангажиране отговорността на РДГ - Берковица, за
имуществени вреди, причинени на ищеца Г.Р., като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко
отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди
- щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на
нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при
или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали
длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в
изпълнение на административна дейност.
В случая не е спорно, че е налице
конкретно Наказателно постановление за налагане на административно наказание, издадено
от Директора на РДГ - Берковица, което е отменено по съдебен ред от въззивната
инстанция /районен съд/ и е потвърдено от касационната /административен съд/, влязло
в законна сила на 19.11.2018г., т.е. доказана е първата предпоставка от
визираните по-горе - отменен като незаконосъобразен административен акт – Наказателно
постановление, което не се оспорва по делото. Няма спор, че възнаграждението,
уговорено между страните, се дължи на основание свободно договаряне между тях,
но това не води до липса на пряка причинна връзка между заплащането на сумата
за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление. Напротив,
съгласно цитираното по-горе, ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на
ВАС, безспорно се приема, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски
хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление. С ТР се приема като пряка и непосредствена последица от
увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите
хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и
адвокатската защита да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на
адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото
НП, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен
на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от административно наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В настоящия случай се
установява, че в следствие на осъществената от процесуалния представител
защита, съдът е отменил оспореното НП, поради което настоящият състав намира,
че процесуалния представител на ищеца Г.Р. е изпълнил предмета на сключения
между тях договор за правна защита и съдействие. Адвокатската защита се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Не се спори по основателността и
размера на иска от ответника РДГ Берковица, като от приложения Договор за
правна защита и съдействие от 31.01.2018 година е видно, че обемът на
представителната власт на адвоката е да изготви и подаде жалба против
Наказателно постановление издадено срещу ищеца Г.Р. и да осъществи процесуално
представителство по повод обжалването му пред РС - Лом. Установено е, че в
съдебното производство пред РС – Лом е проведено едно съдебно заседание, на което
се е явила адвокат Т. П*** от АК - Монтана. Поради което и предявения иск от
ищеца Г.Р. за имуществени вреди претендирани в размер на 350,00лева
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение се явява основателен
и доказазан.
По иска за заплащане законна лихва за забава върху размера на обезщетението
съдът намира, че е дължима по силата на чл.84 от Закон за задълженията и
договорите от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт и се
дължи до завеждането на иска за обезщетение, както е претендиран. Искът е
предявен за периода от 20.11.2018год. година /следващ датата на
Решението за отмяна на НП/ до 11.02.2020г. – деня на предявяване на иска, поради което следва да бъде
уважен за периода от 20.11.2018год до 11.02.2020г. – а размерът на
лихвата следва да бъде съобразен с присъдения размер на обезщетението. Размерът на претендираната лихва за забава съдът изчисли с общо достъпна
програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, като установи, че за периода от 20.11.2018год до 11.02.2020г. лихвата
за забава върху обезщетението в размер на 350,00 лева възлиза на сума в размер
на 43,65 лева. до които размер искът за лихва за забава следва да бъде уважен.
По този иск предявен и от ищцата К.П.Р.
*** изразяващ се в заплащане и на нея на причинените имуществени вреди
претендирани в размер на 350,00лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
исковата претенция следва да се остави без разглеждане, тъй като същата не е
адресат на издаденото НП от отмяната на което се претендира адвокатското
възнаграждение, за което се установи, че е заплатено от ищеца Г.Р. и не е
налице основание да търси тези вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ произтичащи
от режим на СИО. По отношение на ищцата не е налице основанието на чл.204, ал.1
от АПК за допустимост на исковата претенция, тъй като по отношение на нея не е
налице отменен административен акт в случай НП, т.е.
не е изпълнена предпоставката по чл.
204, ал. 1 АПК за отмяната
на административния акт като незаконосъобразен, поради което в тази част следва
да остави исковата молба от ищцата К.Р. без разглеждане и да прекрати
производството.
По отношение на предявения иск приет с
изменението му в проведено открито съдебно заседание от Г.Р.Р. и К.П.Р. ***
срещу „Северозападно държавно предприятие“ ДП ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 16.02.2016 год. до 07.11.2019год., в размер на 4797,00
лева /четири хиляди седемстотин деветдесет и седем/ представляващи стойността
на липсващите и повредените части и принадлежности на товарен автомобил „Г*** “
с рег. №*** , ведно с вложения труд за ремонт на товарния автомобил, в следствие
на действие и бездействие на длъжностни лица, изразяващи се в липса на
организация и контрол върху дейността на служителите, конкретно:
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на предприятието,
работещи в „Горски разсадник“ - с.В*** , изразяващи се в неупражняване на
контрол на ръководството на СЗДП – гр.Враца за допускане на такива случаи,
свързани с липса на части и принадлежности на товарен автомобил „Г*** “ с ДК №М***
, както и неизпълнение на задължението за съставяне на приемо-предавателен
протокол или други равнозначни документи при изземване на автомобила по
съставен АУАН и разписка за отговорно пазене, от които да може обективно и
безпротиворечиво да се установи действителното състояние на автомобилите, които
се приемат за съхранение, както и неполагането на достатъчно грижи от
служителите на СЗДП – гр.Враца за правилното им съхранение и опазване от
посегателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на
Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Според чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1
и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
При проверка на допустимостта на иска
съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищците да искат от съда да се произнесе по предявената претенция, с
която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищците
обстоятелства, че са неблагоприятно засегнати, съответно че претендираните
имуществени вреди в размер на 4797,00 лева /четири хиляди
седемстотин деветдесет и седем/ представляващи стойността на липсващите и
повредените части и принадлежности на товарен автомобил „Г*** -66“ с рег. №М***
, ведно с вложения труд за ремонт на товарния автомобил, произтичат от действия
и бездействия на служители от СЗДП - Враца, изпълнявали нормативно
регламентирана дейност по опазването на горските територии, включваща
предотвратяване и установяване на нарушения по Закона за горите.
Тези техни твърдения обуславят
разглеждането на иска по същество, за да може се прецени дали са налице такива
незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от съответните служители,
каквото е изискването на чл. 204, ал. 4 от АПК. В тази връзка съдът приема, че исковата молба е подадена от
лица с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК,
вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Въпросът дали е налице елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя от кумулативно
предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска, а не
неговата допустимост.
Съгласно чл. 205 от АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В чл. 163, ал. 1
и ал. 2 от Закона за
горите регламентирал, че за управление на горските територии -
държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или ЮЛ, се създават
държавни предприятия съгласно Приложение № 1, където под т. 1 фигурира
ответника по иска Северозападно държавно предприятие и тези предприятия са ЮЛ
със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Те не са търговски дружества, а според чл. 164, ал. 1, имат
двустепенна структура - централно управление и т. 2 териториални поделения -
държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Следователно Северозападно
държавно предприятие гр. Враца, е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ, има определени със закон административни правомощия и доколкото
действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за горите, като
последица от което се твърди че е настъпило увреждането, се явява част от
нормативно регламентираната дейност на предприятието по опазване на горските
територии, при извършването на тази административна по своя характер дейност
ответното предприятие има статут на административен орган по смисъла на § 1, т. 1, предл.
второ от ДР на АПК като носител на административни правомощия,
овластено въз основа на закон и се явява юридическото лице, което може да бъде
субект на отговорност по ЗОДОВ и съответно пасивно легитимирания по см. на чл. 205 от АПК
ответник по предявеният от ищците К. и Г.Р. иск.
Разгледана по същество исковата претенция
е неоснователна по следните съображения:
Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване
на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищците,
търсещи присъждане на обезщетение за причинени им имуществени вреди. Вредите не
се предполагат, а следва да се докажат от ищците. По силата на общата
препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК,
за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/.
Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и
представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на
ищците и ответниците относно разпределянето на доказателствената тежест както с
определение при насрочвне на делото, така и в о.с.з.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като
правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на
техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Незаконосъобразността на действието и бездействието е първият елемент от
състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който
са предявени исковете за обезщетение.
Според разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на
орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или
процесуалноправна норма. Съгласно чл. 256, ал. 2 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният
орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен
срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове, от което право ищеца Р. се е възползвал при задържане на товарния
автомобил, видно от приложеното Адм. дело №505/2016г. по описа на АС – Монтана.
По смисъла на АПК
действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за
вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са
неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на
административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва
по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези
фактически действия. От ищците се твърди, че в следствие на действие и
бездействие на длъжностни лица, изразяващи се в липса на организация и контрол
върху дейността на служителите, конкретно: незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица на предприятието, работещи в „Горски разсадник“ - с.В*** ,
изразяващи се в неупражняване на контрол на ръководството на СЗДП – гр.Враца за
допускане на такива случаи, свързани с липса на части и принадлежности на
товарен автомобил „Г“ с ДК №М*** , както и неизпълнение на задължението за
съставяне на приемо-предавателен протокол или други равнозначни документи при
изземване на автомобила по съставен АУАН и разписка за отговорно пазене, от
които да може обективно и безпротиворечиво да се установи действителното
състояние на автомобилите, които се приемат за съхранение, както и неполагането
на достатъчно грижи от служителите на СЗДП – гр.Враца за правилното им
съхранение и опазване от посегателства.
Безспорно по воденото Адм. дело
№505/2016г. по описа на АС – Монтана ползващо се със сила на присъдено нещо е
установено, по
искане на ищеца Г. Р*** срещу СЗДП – Враца в производство по чл.250 и сл. от АПК по отношение на задържания товарен автомобил „***“
с рег. № *** е установено, че действията на служителите на ТП ДГС –
Лом и СЗДП – Враца се основават на закона и са законосъобразни досежно
задържането на иззетите вещи по КП и АУАН.
Съгласно чл. 158, ал. 4 ЗГ регионалните дирекции
по горите осъществяват функциите на изпълнителната агенция по горите в
определения им район на дейност, включително и по контрола за изпълнение на
закона и упражняването на общ надзор и методическо ръководство върху дейността
на всички органи и лица, на които са възложени задължения по закона. В чл.197, т.4 на служителите на
структурите на Изпълнителната агенция по горите се дава право да задържат
вещите - предмет на нарушението, както и на вещите, които са послужили за
неговото извършване. Не е уреден начин на процедиране от страна на дирекцията
със задържаните вещи, поради което следва да се приеме, че законът й възлага тя
да организира опазването на задържаните вещи, като неин е и контролът по
съхраняването на вещите. Аргумент в полза на този извод се черпи и от
разпоредбата на чл. 273, ал.6 ЗГ, в която се предвижда
отнетите в полза на държавата вещи, които са негодни за употреба, да се
унищожават от регионалните дирекции по горите, а за иззетите и задържани
оръжия, боеприпаси и взривни вещества според ал. 10 на същия текст се предвижда
изрично специален ред за предаването им в срок от 24 часа на поделенията на
МВР. Следователно не съществува съмнението, че регионалните дирекции не само
имат задължение да придвижат и предадат вещите за пазене (доколкото нямат свои
бази за такава дейност), но и отговарят за съхраняването на предметите, иззети
от тях при констатирани нарушения. Друг извод не може да бъде направен и от
правилата, дадени в Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, според които задържаните вещи, предмет и/или средство на нарушение, се
предават за съхранение с разписка за отговорно пазене, директорът на
регионалната дирекция съгласува заповедта на директора на държавното
предприятие за определяне на база за съхранение на задържани с акт предмети
и/или средства на нарушения, а разходите по задържането и съхраняването на
задържаните вещи, предмет и/или средство на нарушения, се приспадат от сумите,
получени от продажбата им (чл. 10, ал. 1, 3 и 7 от
наредбата). По установените в наредбата правила са и документите, представени по
делото а именно разписка за отговорно пазене на задържания автомобил от горския
инспектор на охраната на „Разсадника“ със задължението предоставените вещи да се
съхраняват с грижата на добър стопанин и да се пазят от повреди, както и
заповед № РД 13-106 от 07.12.2016г. на директора на Северозападно държавно
предприятие, с която се определят базите за съхранение на всички задържани с
акт за установяване на административно нарушение предмети, измежду които е и Горския
разсадник на ДГС Лом в с.В*** .
По делото
не се установява неупражняване на контрол на ръководството на СЗДП – гр.Враца
за допускане на такива случаи, свързани с липса на части и принадлежности на
товарен автомобил „Г***“ с ДК №М*** , тъй като по делото са налице докладна
записка от охраната на базата „Разсадник“ и изготвен Констативен протокол, че
още вечерта при приемане на товарния автомобил три непознати лица са влезли в
базата и са маркирали именно дървата намиращи се на този товарен автомобил, от
което би могъл да се направи извода и за последващи влизания в разсадника от
трети лица. Още повече, че по делото е приложена именно молба от ищеца Р. от 29.09.2016г. до РДГ Берковица с
която е поискал да му се върне товарния автомобил, като е посочил че има
„..опасност от увреждане на автомобила от престоя му в базата, но и от
разкомплектоване/отнемане на части от него каквито сигнали е имал…“
Съгласно
Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на
горските територии
длъжностните лица от Горски разсадник нямат задължението да съставят приемо -
предавателен протокол или други равнозначни документи при изземване на
автомобила по съставен АУАН, освен разписка за отговорно пазене каквато в
случая е била съставена. Още повече, че в случая се касае до консумативи, които
подлежат на периодична смяна, независимо от това дали товарния автомобил е в
движение, поради което няма основание да се приеме, че подобни разходи са
извършени в причинна връзка с действия и бездействия на длъжностни лица от СЗДП
гр.Враца.
Наред с
това по делото не се доказа и наличието на причинна връзка между действията и
бездействията на длъжностните лица и СЗДП – Враца като пряк и непосредствен
резултат, тъй като липсват представени каквито и да са доказателства от които
да може да се направи обоснован извод за състоянието на задържания товарен
автомобил към датата на предаването му за отговорно пазене -16.02.2016г.,
единствено от молбата на ищеца Р. от 10.03.2016г. до РДГ – Берковица е
отразено, че в „..товарния автомобил има особености в запалването..“, който
само ищеца познавал. От друга страна сочените за липсващи въжета, куки и
лебедка не представляват част от техническите данни на товарния автомобил, като
дори приетите и кредитирани с доверие показания на разпитания свидетел С***
С*** да установяват, че към някакъв момент товарния автомобил е бил оборудван
със същите, то отново остава недоказан факта, че именно към датата на задържане
на товарния автомобила те са били налични към него. Представените от ищеца с
исковата молба разходно –
оправдателни документи за закупени части и принадлежности, предмет на иска
претендирани като липсващи и повредени части на товарния автомобил „***“ с рег. № ***, също не доказват принадлежността на
тези части към иззетия товарен автомобил, тъй като в представената стокова
разписка от 23.01.2020г. за получено от ищеца Г.Р. 101,00кг. отпадъчно желязо
от „М*** 2000“ ООД са дописани 20м. стоманени въжета, без отразена цена и без
да става ясно за какво ще бъдат ползвани, в представената фактура
№1887/23.01.2020г., ведно с фискален бон издадена от „Д*** – И*** М*** “ с
получател ищеца Г.Р. с отразени в нея закупени контактен ключ, 2бр. огледала, 2
бр. брава, 2 бр. дръжка за брава, ел. инсталация и 2бр. стойка за огледало на
общо стойност от 174,00лева също не установяват принадлежността на тези
консумативи именно към товарен автомобил „ГАЗ 66“, приложената гаранционна
карта за закупен компресор с получател ищеца Г.Р. е с посочена дата на
продажбата 06.11.2019г., която предхожда датата на получаване на товарния
автомобил по приложения приемо – предавателен протокол – 07.11.2019г., доказателствата
за закупен акумулатор на 26.08.2014г. с посочено МПС – „ГАЗ 66“ бензин с
изтичащ гаранционен срок на 26.08.2016г. не е посочен номера на товарния
автомобил, за да се приеме, че касае именно иззетото МПС, още повече че неговия
гаранционен срок е изтекъл шест месеца след задържане на товарния автомобил. По
делото липсват ангажирани други доказателства за закупени части и принадлежности
за конкретния товарен автомобил, както и разходно - оправдателни документи за
извършения ремонт.
В случая не без значение е и факта, че
отмененото НП по което е иззет товарния автомобил е влязло в законна сила на
19.11.2018г., за което на ищеца Р. лично е съобщено на 21.11.2018г. /видно от
приложената разписка по КАНД №528/2018г./, докато товарния автомобил е получен
с приемо – предавателния протокол на 07.11.2019г. т.е. около една година след
отмяна на НП, за които период също се претендират действия и бездействия на
длъжностни лица от СЗДП гр.Враца, въпреки, че според настоящия съдебен състав е
налице съпричастност от страна на ищците в хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ
чрез липсата на активни действия за получаване на товарния автомобил.
Изложеното на плоскостта на установеното по делото, че към момента на завеждане
на исковата молба – 11.02.2020г., товарния автомобил не е бил в движение поради
неплатена гражданска отговорност, видно от справката от сектор ПП при ОД на МВР
гр.Монтана, а това е сторено едва след възстановяване на гражданската
отговорност на 29.07.2021г. отново води на логическия и житейски извод, че
ремонта на товарния автомобил не е бил приключен. В
тази връзка не се ангажираха убедителни и безспорни доказателства за да се
прецени в резултат на увреждане за ищците да са настъпили отрицателни
последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото техни имуществени
интереси претендирани в режим на СИО, а още по-малко за това последиците да следват
закономерно от действията и бездействията на длъжностни лица при СЗДП по силата
на безусловно необходимата връзка между тях.
При липса
на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ исковата претенция на ищците следва да бъде отхвърлена
изцяло. Доколкото
настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл. 1 от ЗОДОВ
във вр. с чл. 203
и чл. 204 от АПК.
След като не са осъществили главно и пълно доказване на тези предпоставки, то
последица от това е отхвърляне на иска.
Съдът намира за основателно своевременно
направеното искане от ответника СЗДП – Враца за присъждане на направените по
делото разноски, предвид изхода на спора по аргумент от чл.10, ал.4 от ЗОДОВ. С
оглед на това ще следва ищците да бъдат осъдени да му заплатят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение определени предвид
фактическата и правна сложност по делото в размер на 150.00 /сто и петдесет/
лева.
Предвид изхода на делото и съобразно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ с оглед частична основателност на
предявения иск от ищеца Г.Р.Р. срещу РДГ – Берковица и предвид представените
договори за правна защита и съдействие между ищеца Р. и процесуалния му представител
пред настоящия съдебен състав е договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 250,00лева и по двата иска, а по договор за правна защита и
съдействие по делото разгледано пред предходния съдебен състав /л.17 от делото
пред ВАС/ е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от
200,00лева и по двата иска и тъй като не е посочен размера на адвокатското
възнаграждение по всеки от предявените искове, то същото се приема, че е по
½ от договореното или общо дължимите разноски пред настоящата инстанция
и при предходното разглеждане на делото за адвокатско възнаграждение е
225,00лева /двеста двадесет и пет/ и 10,00лева внесена държавна такса. Или ответника
РДГ – Берковица следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.Р.Р. сторените по
делото разноски по уважения иск в размер на общо 235,00лева – адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса за образуване на
делото.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл. 203 и
следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2,
чл. 4
и чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -
Берковица, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Р. с ЕГН * ***, сумата в размер на 350.00лева /триста
и петдесет/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди - заплатено
в брой адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита, съдействие и
процесуално представителство, по АНД № 78/2018год. по описа на Районен съд – Лом
оставено в сила по КАНД№ №528/2018г. по описа на АС - Монтана, с влязлото в законна
сила от 19.11.2018г. Решение №141/31.08.2018г. по което дело, е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление №60/24.01.2018год. издадено от
Директора на РДГ гр.Берковица, ведно с лихва за
забава от 43,65 лева /четиридесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки/, за периода от 20.11.2018год до 11.02.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на К.П.Р. *** срещу Регионална дирекция
по горите - Берковица, за присъждане на обезщетения за имуществени вреди претендирани в
размер на 350,00лева за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена
правна защита, съдействие и процесуално представителство по АНД № 78/2018год.
по описа на Районен съд – Лом оставено в сила по КАНД№ №528/2018г. по описа на
АС – Монтана и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Р.Р. и К.П.Р. ***
срещу „Северозападно държавно предприятие“ ДП ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 16.02.2016 год. до 07.11.2019год., в размер на 4797,00
лева /четири хиляди седемстотин деветдесет и седем/ представляващи стойността
на липсващите и повредените части и принадлежности на товарен автомобил „Г*** -66“
с рег. №М*** , ведно с вложения труд за ремонт на товарния автомобил, в
следствие на действие и бездействие на длъжностни лица, изразяващи се в липса
на организация и контрол върху дейността на служителите, конкретно:
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на предприятието,
работещи в „Горски разсадник“ - с.В*** , изразяващи се в неупражняване на
контрол на ръководството на СЗДП – гр.Враца за допускане на такива случаи,
свързани с липса на части и принадлежности на товарен автомобил „Г*** -66“ с ДК
№М*** , както и неизпълнение на задължението за съставяне на
приемо-предавателен протокол или други равнозначни документи при изземване на
автомобила по съставен АУАН и разписка за отговорно пазене, от които да може
обективно и безпротиворечиво да се установи действителното състояние на
автомобилите, които се приемат за съхранение, както и неполагането на
достатъчно грижи от служителите на СЗДП – гр.Враца за правилното им съхранение
и опазване от посегателства, ведно с претендираната лихва за забава в размер на
300,00 лева от 07.11.2019г. до предявяване на иска - 11.02.2020г. и законната
лихва от предявяване на иска - 11.02.2020г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -
Берковица, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Р. с ЕГН * ***, сумата от общо 235,00лева /двеста
тридесет и пет/, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса съобразно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Г.Р.Р. и К.П.Р. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Северозападно държавно предприятие“ ДП ЕИК * със седалище и адрес на управление
*** сумата от 150,00лева /сто и петдесет/ разноски представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В
прекратителната част в която исковата молба е оставена без разглеждане
постановения съдебен акт има характера на Определение и подлежи на обжалване и
протест с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: