№ 3542
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100509253 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
С Решение № 20089801/05.05.2023г. поправено по реда на чл. 247 от
ГПК С Решение № 20092815/02.06.2023г. и Решение №
20111870/02.01.2024г. по гр.д. № 24188 по описа за 2012г. на Софийски
районен съд, 50-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 200 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ че ЕТ”С. А енд
Е – Е.Ш.”, ЕИК **** дължи на „А.Е.”ООД, ЕИК ****, дружество
регистрирано в Сърбия, Вишняр заплащане на сумата от 6889,84 евро ведно
със законната лихва от 26.01.2012г. до изплащането й, за които е издадена
заповед за изпълнение от 17.02.2012г. по заповедно дело № 3937/2012г. по
описа на СРС, като ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** е осъдено да заплати
на „А.Е.”ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски по заповедно дело от 911,43лв. и съдебни разноски по исково дело в
размер от 407,12лв., ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** е осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС на основание на
чл. 77 от ГПК сумата от 9,97лв. представляваща платена от бюджета на
съдебната власт сума за възнаграждение за вещо лице; като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 6889,84 евро до предявен размер от
7514,84 евро, като А.Е.”ООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на ЕТ”С. А енд
Е – Е.Ш.”, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
по исковото дело в размер на 90,59лв., а по сметка на СРС на основание на чл.
77 от ГПК сумата от 110,03лв., представляваща платена от бюджета на
1
съдебната власт сума за възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.
№25021691/25.05.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете ЕТ”С.
А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** в частта, в която исковете са уважени. Навело е
твърдения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че доколкото решението било постановено след
близо 10 години , то се налагало да се провери правосубектността на ищеца,
като той следва да бъде задължен да представи доказателства за същото.
Решението не било правилно защото осчетоводяването на митническата
декларация във връзка с правоотношения с чуждестранно лице не води до
начисляване на ДДС от доставчика и такъв не му се дължи, така цитираната
от СРС съдебна практика не била относима, не било доказано признание на
вземането на ищеца Показанията на свидетеля технолог доказвали че
упражнил правата си по чл. 324 от ТЗ, правото за рекламация съществувало
по аналогия на чл. 195 и чл. 197 от ТЗ 6 месеца от доставката. Недостатък на
стоките бил установен през април 2011г. Упражнил правото си да иска
намаляване на цената, за него не можело да се съди от осъщественото на
27.05.2011г. плащане. Посочил е, че неизпълнението на указанията на съда за
установяване правосубектност и представителна власт обосновават извод, че
исковете са недопустими и постановеното по тях решение в обжалваната част
е недопустимо. Претендирал е разноски за държавна такса.
Въззиваемият – ищец „А.Е.”ООД, ЕИК ****, дружество регистрирано в
Сърбия, Вишняр със съдебен адрес адв. Я. С.-А., с адрес гр. София, бул. ****,
офис 107 не е изразил становище.
С Разпореждане № 26280/04.12.2023г. по въззивното дело въззивният съд
при съобразяване на възраженията по въззивната жалба и обстоятелство, че
ищец е чуждестранно дружество и няма достъп до регистри на държавата, в
която е регистриран, е указал на ищеца в двуседмичен срок от съобщението
да представи по делото доказателства за правосубектността си към подаване
на исковата молба и към момента; за представителя си към тези два момента
и в случай че това е било различно от В.П., то в същия срок за потвърди
изявленията по делото на адв. А., указано е че при неизпълнени ев срок
исковата молба ще бъде върната, а решението на СРС в обжалваната част ще
бъде обезсилено.
За така постановеното разпореждане ищецът е уведомен на 08.12.2023г.
чрез адв. А..
С молба от 11.12.2023г. адв. А. е посочила, че няма пълномощия за
въззивното производство, след връчването на решението на СРС и на
въззивната жалба направила многократни опити да се свърже по телефон и по
и-мейл с В.П., но връзка не била осъществена, телефонен номер бил
несъществуващ към момента, нямала отговор по електронната поща.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
8822/16.05.2022г. на А.Е.”ООД, ЕИК ****, дружество регистрирано в
Сърбия, Вишняр представлявано от В.П. с пълномощник и със съдебен адрес
адв. Я. С.-А., с адрес гр. София, бул. ****, офис 107 срещу ЕТ”С. А енд Е –
Е.Ш.”, ЕИК **** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с 200 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ да признае за
установено, че ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** дължи на „А.Е.”ООД, ЕИК
****, дружество регистрирано в Сърбия, Вишняр заплащане на сумата от
7514,84 евро ведно със законната лихва от 26.01.2012г. до изплащането й,
представляващи неплатена стойност в размер на 6889,84 евро на продадени
гъби по договор от 24.01.2011г., за което е издадена фактура № 1/24.01.2011г.
цялата за сумата от 11474,40 евро; неплатена стойност на продадени по
договор от 29.09.2011г. бъчви за което са издадени фактура № 2/2011г. за 425
евро и фактура № 3/2011г. за 200 евро, за които е издадена заповед за
изпълнение от 17.02.2012г. по заповедно дело № 3937/2012г. по описа на
СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения че сключило с
ответника договорите, изпълнило задълженията си, ответникът платил
4584,46 евро на 30.06.2011г по договора за продажба на гъби, останалата
неплатена процесната сума.
Ответникът ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** в предоставения срок е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че Посочил е, че страните не били
постигнали съглашения за цени на стоките, те били едностранно определени
от ищеца. При доставката било констатирано още при външен оглед че
стоките вероятно не отговарят на описаното във фактурите качество, поканил
ищеца да се яви за съвместен оглед, но това не било направено и стоките били
оставени на склад, при извършения в последствие преглед и сортировка било
установено че стоките не отговарят на действителната им стойност , дължало
се с 6889,84 евро по-малко, за което уведомил ищеца и рекламация не била
оспорена. Не бил получил бъчви, за които са предявени искове,
представените документи не установявали същото. Претендирал е разноски.
По делото е представено пълномощно от 10.01.2012г. от ищеца чрез В.П.
за адв. Я. А..
С молби от 08.04.2013г. и от 11.03.2013г. ищецът е посочил съдебен адрес
– адв. А. , гр. София, бул. ****, офис 107
Представени са фактури, сочещи като издател на същите през 2011г.
А.Е.”ООД, ЕИК ****, дружество регистрирано в Сърбия, Вишняр.
По делото е приложено заповедно дело № 3937/2012г. съгласно което по
заявление вх. № 3103530/26.01.2012г. е издадена на 17.02.2012г., с която
заповед за изпълнение, с която е разпоредено че ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК
**** да заплати на „А.Е.”ООД, ЕИК ****, дружество регистрирано в Сърбия,
Вишняр заплащане на сумата от 7514,84 евро ведно със законната лихва от
26.01.2012г. до изплащането й, представляващи неплатена стойност
3
доставени гъби и бъчви по фактури № 1/24.01.2011г., фактура
№2/29.09.2011г. и фактура № 3/29.09.2011г., както и съдебни разноски от
994лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 19.03.2012г., на
27.03.2012г. е подал възражение, на 18.04.2012г. заявителят е уведомен за
необходимостта да предяви иск за вземанията по заповедта в едномесечен
срок от съобщението и такива е представил на 16.05.2012г. По заповедно дело
е посочен пълномощник и съдебен адрес на заявителя адв. А. с адрес в гр.
София.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно , но в
обжалваната част е недопустимо. Това е така, защото по делото не е
установена правосубектността на ищеца, нито представителната власт по
отношение на него на посочените от него лица. За същото съдът следи
служебно през време на цялото на съдебно производство. В случая в
производството по заповедното дело и в хода на исковото производство пред
СРС не са представени доказателства за правосубектността на ищеца нито за
представителната власт по отношение на него на посочените от него лица.
Спор в хода на тези производства за същото до приключване на съдебното
дирене на 25.09.2013г. пред СРС не е бил повдигнат . Решението на СРС е
постановено на 05.05.2023г., решенията по чл. 247 от ГПК са постановени
през 2023г. и през 2024г., като спор за горепосочените обстоятелства е
повдигнат във въззивното производство. Преклузия за въвеждане на спор за
тези обстоятелства не е въведена от законодателя, съдът следи служебно за
същите през цялото производство. Въззивният съд е дал указания на ищеца за
докаже правосубектността си и представителната власт на сочените
пълномощници, съобщение за същото му е връчено валидно на посочения от
него съдебен адрес- аргумент от чл. 39 и чл. 40, чл. 47 от ГПК. Ищецът е
дружество посочено като регистрирано в Сърбия и съдът е в невъзможност да
установи съществуването на сочените от ищеца обстоятелства чрез проверка
в общодоспъпни и публични регистри. В предоставения срок от въззивния
съд ищецът не е представил доказателства за правосубектността си и за
представителната власт по отношение на него на посочените от него лице.
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и
упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална
легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, защото
едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от
или срещу процесуално неправоспособен. Процесуалната правосубектност за
юридическото лице представлява признатата от закона абстрактна
възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения.
Исково производство, при което посоченият в исковата молба ищец не
4
съществува в някой момент от развитие на производството е недопустимо и
подлежи на прекратяване. При така възприетото и като съобрази, че ищецът е
валидно уведомен за последиците от неизпълнение на задълженията си да
докаже процесуалната си правосубектност и представителната власт на
посочените от него лица, то съдът приема, постановеното решение на СРС в
обжалваната част следва да бъде обезсилено по аргумент от чл. 270, ал. 3,
изр.1 от ГПК, производството по исковете за сумите, за които те са уважени
следва да бъде прекратено като недопустимо, като следва да бъде обезсилена
и заповедта за изпълнение за сумите, за които иск е уважен.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20089801/05.05.2023г. поправено по реда на
чл. 247 от ГПК С Решение № 20092815/02.06.2023г. и Решение №
20111870/02.01.2024г. по гр.д. № 24188 по описа за 2012г. на Софийски
районен съд, 50-ти състав в частта, с които е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 200 от ЗЗД и чл. 327
от ТЗ че ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** дължи на „А.Е.”ООД, ЕИК ****,
дружество регистрирано в Сърбия, Вишняр заплащане на сумата от 6889,84
евро ведно със законната лихва от 26.01.2012г. до изплащането й, за които е
издадена заповед за изпълнение от 17.02.2012г. по заповедно дело №
3937/2012г. по описа на СРС, като ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** е
осъдено да заплати на „А.Е.”ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК съдебни разноски по заповедно дело от 911,43лв. и съдебни разноски по
исково дело в размер от 407,12лв., ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС
на основание на чл. 77 от ГПК сумата от 9,97лв. представляваща платена
от бюджета на съдебната власт сума за за възнаграждение за вещо лице и
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете в тази им
част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение от 17.02.2012г. издадена по
заповедно дело № 3937/2012г. по описа на СРС, 50-ти състав в частта, с която
е разпоредено ЕТ”С. А енд Е – Е.Ш.”, ЕИК **** да заплати на „А.Е.”ООД,
ЕИК ****, дружество регистрирано в Сърбия, Вишняр заплащане на сумата
от 6889,84 евро ведно със законната лихва от 26.01.2012г. до изплащането й .
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6