Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание , проведено на дванадесети февруари , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Е.Пенова и в присъствието на прокурора………………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 2682 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД .
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Н. В." № 55, Експо 2000, район Лозенец; чрез пълномощник юрисконсулт Р.А.К. със съдебен адрес *** против К.Д.Г. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в която се твърди, че след успешно проведено заповедно производство, в полза на ищеца в качеството на кредитор, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът К.Д.Г. била осъдена да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 r., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ и кредитополучателя К.Д.Г. суми.
Посочва се, че правният им интерес за предявяване на иска се обуславял от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било уважено от заповедния съд, но поради факта, че заповедтта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният състав им указал, че в качеството им на заявител, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, могли да предявят иск срещу длъжника К.Д.Г. за установяването на вземането в едномесечен срок.
Твърди се в исковата молба, че с рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 г. , сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и К. П. Г., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпуснало на кредитополучателя К.Д.Г., кредитен лимит в размер на 2000.00 лв . Кредитът бил усвоен на 17.03.2017 г. Кредитният лимит се предоставял от Банката и можел да бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период можело да се ползват само средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. От посочената формулировка става ясно, че кредитът бил револвиращ т. е. това бил кредит, позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските включвали плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановявал размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин, погасената част от главницата отново можело да бъде използвана.
Съгласно чл. 43 и чл. 44 от Рамковия договор, кредитът следвало да бъде погасен на месечни погасителни вноски, като размерът на минимална погасителна вноска (МПВ) бил 5 % от общата дължима сума, плюс непогасени вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от 10 лева/5 евро.
Срокът за заплащане на дължимите МПВ бил 20 (двадесет) дни след края на отчетния период или в следващия работен ден, в случай, че денят е неработен. Съгласно чл. 50, във вр. с чл. 168 от Договора, срокът на ползване на кредитния лимит съвпадал със срока на действие на договора, но не по-късно от срока на валидност на Картата, а именно - 17.03.2020 г. /чл. 14 от Рамковия договор/.Твърди се , че съгласно чл. 52, буква д) от Договора, непогасяването в срок на задължение, произтичащо от процесния договор, предоставя на Банката правото да обяви предсрочна изискуемост на кредитния лимит съгласно раздел III.5. от договора и заплащане на обезщетение за забава в размера по чл. 47 от последния. Съгласно чл. 59, буква а) от Договора, при неизпълнение (неспазване на което и да е условие от Договора от страна на кредитополучателя), Банката имала право едностранно да обяви всички суми по кредитния лимит за предсрочно изискуеми и незабавно платими.Кредитополучателят не бил заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати: 16.03.2018; 16.04.2018; 16.05.2018; 16.06.2018; 16.07.2018; 16.08.2018; 16.09.2018; 16.10.2018; 16.11.2018 г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба - чл. 59, буква а) от Рамков договор № ********* 8954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 г., във връзка c чл. 432 от ТЗ, Банката обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя било изпратено писмо с изх. № ИЗХ-001-90928, с което била обявена изискуемостта на вземането на кредитополучателя. Изискуемостта на всички вземания на Банката по Договора била осчетоводена на 16.11.2018 г.Видно от приложената обратна разписка, писмото било достигнало до адреса на кредитополучателя, посочен в титулната част на Договора, съответстващ на постоянния адрес на длъжника по лична карта, като на основание чл. 203 от същия, се считало за надлежно получено. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата на закон за страните. Посочва съдебна практика в тази посока. Твърди се , че след настъпването на изискуемостта на вземанията по Рамков договор № ********* 8954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 г., до датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, не били постъпили от страна на кредитополучателя, плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката предприела действия за принудителното им събиране.Поради липса на изпълнение, ищецът счита, че в негова полза били възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. Предсрочната изискуемост била санкция за неизправност на длъжника, последиците й следвало да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществувало и в какъвто вид се дължало при настъпване на срока /уговорения падеж/- главница, редовна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава .Посочва съдебна практика.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника К.Д.Г. съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от Рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 r., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ и кредитополучателя К.Д.Г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 789/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик а именно: изискуема главница в размер на 1,796.23 лева /хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/; ведно със законната лихва върху главницата за периода от изпращане на заявлението до окончателно изплащане на вземането; направените по частното гражданско дело съдебно - деловодни разноски . При условията на евентуалност, в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита се моли съда да осъди ответника К.Д.Г. да заплати на „Райфайзенбанк (България)" изискуема главница в размер на 1,796.23 лева (хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки); ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането. Твърди ищецът, че настоящата искова молба служила като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпадал в забава. Съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г.(т. 11 6.), въвеждането на друго основание, от което произтичало вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения установителен иск на основание чл.422 от ГПК . Оспорва се по основание и по размер.Твърди се, че евентуално предявеният осъдителен иск бил недопустим съгласно трайната съдебна практика, тъй като не бил предявен на друго основание, например, неоснователно обогатяване" и пр. и същият не следвало да се разглежда, тъй като постановеното по него съдебно решение щяло да бъде недопустимо. Посочва се, че в процесния Рамков договор № 0803170218954530 от 17.03.2017 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, Master Card Gold ИЛИ BILlA Visa Classic със срок до 17.03.2020 г. липсвала индивидуализация на договорения вид безконтактна кредитна карта. Липсата на съществен елемент от съдържанието на договора, а именно- предмета му, сочи на нищожност съгласно чл.26,зл.2 от ЗЗД. Освен това договорът бил от т.н. „типови договори", за които съдебната практика отдавна била приела, че били неравноправни и нищожни,тъй като не били индивидуално уговорени. Към предпоставките за нищожност следвало да се добави и правото на банката да променя едностранно условията /чл.179 от Договора/,свързани с Картата по същия договор и в тази връзка оспорва действителността на процесния договор. Възразява срещу твърдението на ищеца, че надлежно бил обявил предсрочната изискуемост на вземането.Обстоятелството, че бил изпратил уведомление до длъжника не било достатъчно условие за този извод.Позоваването на съдебната практика на ВКС относно връчване на уведомление от кредитор до длъжник по реда на чл.47 от ГПК в конкретния случай не било подплатено с относими и необходими доказателства,от които да било видно, че били спазени изискванията на ал.1-ва на чл.47 от ГПК, а именно: дали ответникът бил търсен в продължение на един месец и не могъл да бъде намерен на посочения в делото адрес.Невъзможността ответникът да бъде намерен се констатирала най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малка едно от посещенията е в неприсъствен ден. При положение, че не били спазени условията на връчване на уведомлението, ирелевантно било отбелязването, че същото не било потърсено в срок. Оспорва поради прекомерност претенцията за присъждане на разноски в размер от 450,00 лева за юристконсулско възнаграждение.С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан иска, предявен на основание чл.422,ал.1 от ГПК, а осъдителният, предявен при условията на евентуалност, да отхвърлите като недопустим.Не сочи доказателства.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 789/2019 г. по описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът К.Д.Г. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на заявителя „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н. В." № 55, Експо 2000, район Лозенец; чрез пълномощник юрисконсулт Р.А.К. парично вземане: 1796,23 лв. главница; законна лихва от подаване на заявлението – 21.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски – държавна такса в размер на 35.92 лв. и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 26 от Наредбата за определяне на минималното адвокатско възнаграждение от ЗПрП в общ размер на 100.00 лева. В заповедта е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: Връщане на парична сума по предоставен банков кредит по Рамков договор № 0803317021895430 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/ MasterCard, Gold/ BILLA Visa Classic от 17.03.2017 г.сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и кредитополучателя К.Д.Г..
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК , поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иска си в едномесечен срок.
Настоящата искова претенция е предявена в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустима.
По същество. Предмет на главния установителен иск е парично вземане по представен в предходно проведеното заповедно производство документ по чл. 417 т. 2 от ГПК- извлечение от счетоводни книги на банка, което удостоверява дължими суми за главница и лихви по договор за кредит, сключен между страните. Доколкото обаче и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение изрично е записано, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на определени погасителни вноски на падежа, а и извлечението от счетоводните книги се базира именно на твърдяната предсрочна изискуемост на целия кредит, основният по делото въпрос, който следва да се обсъди и е поставен от ответника, е свързан с изследването на обстоятелството за настъпване и обявяването на тази предсрочна изискуемост.
Според на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай, както в заявлението, така и в исковата молба, се твърди, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било направено от страна на банката чрез изпращане на писмо до адреса на длъжника, съвпадащ с този по постоянния му адрес. Доколкото обратната разписка е била върната в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена, е необходимо да се изследва именно редовността на това връчване, с оглед преценка за валидното уведомяване.
Кредиторът е избрал този начин за връчване на уведомления- чрез пощенска пратка, поради което следва да се прецени редовността на връчването според избрания за това способ. В тази връзка тук е приложима нормата на чл. 36 ал. 2 от Закон за пощенските услуги , съгласно която условията за доставянето на пощенски пратки се определят според Общи правила по решение на КРС. В чл. 5 от тези общи правила е предвидена възможност за лично връчване и за връчване на пълнолетен член от домакинството, живущ на адреса, като са разписани конкретни действия, които пощенските служители следва да извършват, ако пратката не е била предадена на лице от адреса. В тази последна хипотеза обаче, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор, не може да се приеме, че пратката се счита за доставена, защото отсъствието на лицето от адреса и неявяването му в пощенската служба не може да се приеме за недобросъвестно поведение, нито пък може да се вмени във вина на адресата. Действително по делото се установява, че до адреса на длъжника /записан в договора и постоянен негов такъв по лична карта/ е било изпратено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. Същото обаче не е получено от лицето, тъй като пратката е върната с отбелязване, че тя не е потърсена в срок. В случая липсват данни кога и колко пъти /като дни и часове/ е бил търсен адресатът, къде /като място/ и дали е било поставено съобщението за наличие на пратка, предназначена за него, имало ли е служебно известие до лицето да се яви в пощенската служба, за да си получи писмото. Нормата на чл. 5 ал. 3 от правилата изисква да се остави служебно известие с покана до получателя за явяване, след това второ такова съобщение, определен времеви интервал между тях, за които обстоятелства по делото няма данни дали тези изисквания са спазени, а всичко това е в тежест на банката, която следва да докаже редовността на връчването. Следва да се отбележи още, че доколкото в договора между страните не е предвидено изрично, че при връщане пощенска пратка, изпратена на адреса, но оформена като непотърсена, уведомлението ще се счита за получено, тогава изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не може да се приеме за редовно връчено. Кредиторът е можел да избере и друг способ за връчване, извън този по ЗПУ, а именно- по общите правила на ГПК, включително и чрез залепване на уведомление на адреса, като правата му в тази връзка не са били препятствани, но след като не е използвал всички законови възможности, рискът от нередовното връчване си остава за негова сметка. Така от събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на специалната процедура за връчване на писмо чрез пощенски оператор, поради което и липсва известяване до длъжника от банката.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предвид обусловеността на установителния иск от издадената заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ /както е в случая- извлечение от счетоводните книги на банката, издадено на база договор за кредит/ предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Липсата на редовно уведомяване на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем променя основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение, защото фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това от своя страна налага безспорния извод, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Оттук- предявеният установителен иск се явява неоснователен, без въобще да се излагат повече съображения по съществото на спора, като спрямо ответника искът по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, но доколкото е предявен и евентуален иск, той подлежи на самостоятелно разглеждане.
В исковата молба е посочено, че в случай на отхвърляне на установителния иск поради липса на предсрочна изискуемост, се предявява и евентуален осъдителен иск. В тази хипотези именно исковата молба служи като покана за изпълнение до длъжника и получаването й е моментът на изпадането на лицето в забава. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на защитата на ответника, за процесуална недопустимост на съединяването , тъй като няма процесуална пречка да се въведе друго различно основание, от което произтича вземането на банката, като точно в този смисъл съдът дължи съображения по същество на евентуалната претенция.
При съобразяване на изявлението на Банката в предявената искова молба по чл.422 от ГПК, съдът приема,че с връчването й на ответника е извършено вече надлежно уведомяване за упражняваното от банката право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изявлението в исковата молба е ясно и конкретно,посочени са съществуващите към този момент неплатени и падежирани вноски за изискуем остатък от главница. В тази насока е налице богата и утвърдена съдебна практика, която се споделя от състава- Реш.№139/05.11.2014г.,пост.по т.д. №57/2012г., І ТО на ВКС, Реш.№ 6/04.04.2019г.,пост.по т.д.№917/2018г., І ТО на ВКС и др./. Препис от исковата молба е връчен на особен представител при спазване предпоставките на чл.47,ал.6 от ГПК. С неговото участие се гарантира защитата на интересите и упражняването на правата на представлявания. Действително-обявяването на предсрочната изискуемост по съществото си е упражняване на материално право,като особеният представител не участва в това правоотношение. В случая, обаче трябва да се отчита функцията му в процеса,а именно да упражнява процесуалните права и задължения на страната, при което и с оглед допускането на възможността материални права да се упражняват и в хода на заведения спор, следва да се приеме,че връчване на това специфично изявление може да се извърши валидно и на назначения на длъжника особен представител в процеса / в този смисъл и Реш.№198/18.01.2019г.,пост.по т.д.№193/2018г.,І ТО на ВКС/ .
При проверка за валидността на облигационната връзка между страните не се установи видимо наличие на основания за недействителност на представения двустранно подписан договор за безконтактна кредитна карта от 17.03.2017 г. В тази връзка следва да се посочи, че същият е сключен при наличието на изискуемата писмена форма, при наличието на необходимите реквизити на договора, а именно – главница, срок за връщане, договорни и наказателни лихви е възпроизведени в писмен вид. В същия отразено и съгласието на страните за сключването му , като тези страни разполагат с необходимата право и дееспособност. Поради това съдът приема, че безспорно е установено по делото възникнало действително правоотношение по сключен между тях договор за кредит, отпуснат под формата на кредитен лимит по карта, по силата на който ответникът е получил от банката съответна парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и разноски по кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв и така се явява обвързан от съглашението и всички негови клаузи, включително и санкционните последици от своето неизпълнение.
Във връзка с извършената служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в процесните договори , съдът приема следното. За да е нищожна като неравноправна клауза в договор сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия случай съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи. Между страните е подписан договор за ползване на кредитен лимит по безконтактна кредитна карта , а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи в потребителските договори, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай. Освен това в настоящото производство се претендира само дължима главница , като предсторчно изискуемо вземане по издадената кредитна карта. С оглед гореизложените доводи, съдът намира, че неравноправност по смисъла на ЗЗП не е налице.
Основното задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове по договора. В случая срокът на договора е / чл. 50 във връзка с чл. 168 от рамковия договор/ – срокът на ползване на кредитния лимит, който съвпада със срока на действие на договора , но не по-късно от срока на валидност на картата / или до 17.03.2020 г. включително, като в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си. Доказателства за плащане обаче не само, че не се представят от потребителя, но точно обратното- от ангажираните от ищеца такива / приети ССчЕ и извлечение по сметка на клиент/, безспорно се установява, че липсва погасяване по кредита в размера на претендираната главница . С други думи, след като е изтеглила изцяло отпусната й от банката сума по своята сметка, ответницата не е извършила дължимо плащане, като според заключението на експерта , което съдът цени като компетентно изготвено , непогасената главница, както към датата на подаване на заявлението в съда, така и към датата на подаване на исковата молба и към датата на изготвянето на заключението възлиза на сумата в размер на 1796, 23 лв.
При това положение съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца дължима главница в размер на 1796,23 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските . С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат от ответницата направените по делото разноски в пълния им размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени: държавна такса в размер на 35,93, депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 200,00 лева , възнаграждение за особен представител в размер на 200,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, определено от съда в размер на 150,00 лева, дължимо на основание чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Не се дължат на ищеца сторените в заповедното производство разноски , тъй като предявеният установителен иск е отхвърлен.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н. В." № 55, Експо 2000, район Лозенец; чрез пълномощник юрисконсулт Р.А.К. със съдебен адрес *** против К.Д.Г. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***,иск за признаване на установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 516/25.02.2019 г., издадена по частно гр. дело № 789/2019 г. на ПРС, ответницата дължи на банката сумата в размер на 1796,23 лв. главница, дължима по Рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 r., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019 г. / датата на подаване на заявлението в съда / до изплащане на вземането – като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.Г. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н. В." № 55, Експо 2000, район Лозенец; чрез пълномощник юрисконсулт Р.А.К. със съдебен адрес *** сумата в размер на 1796,23 лв. главница, дължима по Рамков договор № 0803170218954530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 17.03.2017 r., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 г. / датата на подаване на исковата молба / до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.Д.Г. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000, район Лозенец; чрез пълномощник юрисконсулт Р.А.К. със съдебен адрес *** сторените по делото разноски в общ размер от 585,93 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: