№ 164
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20241800500464 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 97/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 944/2022 г.
Районен съд Костинброд (КРС) е признал за установено, че ответника И. А. З.,
ЕГН ********** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, по заповед за изпълнение № 89/08.03.2022 г. по ч.гр.д. № 203/2022
г., по описа на РС Костинброд, следните суми: сумата от 1 931.19 лева,
представляваща главница - стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г.; сумата от 521.62 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2018 г. до 30.07.2021 г., както и законната лихва върху тази главница за
периода от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
8.78 /осем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща главница
- суми за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,
сумата от 02.16 /два лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.08.2018 г. до 30.07.2021
г., както и законната лихва за забава върху тази главница за периода от
20.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ останалите претенции на ищеца, че ответника му
1
дължи и следните суми, както следва: за разликата над 1 931.19 лева -
главница за ТЕ, до пълния претендиран размер от 2 751.70 лева /две хиляди
седемстотин петдесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева; за разликата
над сумата от 521.62 лева - лихва за ТЕ, до пълния претендиран размер от
743.30 /седемстотин четиридесети три лева и тридесет стотинки/ лева; за
разликата над 8.78 лева - за дялово разпределение, до пълния претендиран
размер от 11.71 /единадесет лева и седемдесет и една стотинки; за разликата
над 2.16 лева - лихва върху дялово разпределение, до пълния претендиран
размер от 2.88 /два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева;
ОСЪДИЛ Е И. А. З., ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* общата сума от 744.19
/седемстотин четиридесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ лева, за
направени разноски по делото и по ч .гр.д. № 203/2022 г. по описа на РС
Костинброд, съразмерно с уважената част от исковете;
ОСЪДИЛ Е „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК ********* да
заплати на И. А. З., ЕГН ********** общата сума от 247.32 /двеста
четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ лева, за направени
разноски по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението на КРС е постановено при участието на трето лице „Нелбо
инженеринг“ ООД /в момента „Нелбо“ АД/ и Н. С..
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от И. А. З., чрез адвокат А., с която изразява несъгласие обжалваното
първоинстанционно решение в частта, с която са уважени предявените от
“Топлофикация София” ЕАД искове, като вместо това бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни. Иска присъждане на сторените разноски в
настоящото производство и в заповедното производство по гр. д. № 944/ 2022,
по описа на Районен съд - Костинброд. Излага съображения в тази насока.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация
София“ ЕАД е депозирала отговор по въззивната жалба, с която я оспорва,
като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно
рашение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Такъв е постъпил от третото лице – помагач „Нелбо инженеринг“ ООД
/понастоящем „Нелбо“ АД/ - топлинен счетоводител, с който оспорва
въззивната жалба, като неоснователна, моли съда да потвърди решението на
КРС в атакуваната част, като правилно и законосъобразно. Излага доводи и
мотиви.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по
реда на чл. 269 ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт,
2
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от КРС, тъй като фактическите и правни
констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния
съд в атакувания съдебен акт.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от
ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение № 89/08.03.2022 г. по ч.гр.д.
№ 203/2022 г., по описа на РС Костинброд в полза на заявителя, връчена на
длъжника, а в срока по чл. 414 ГПК същият е оспорили вземанията, като на
заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителен иск
за съществуване на вземанията, като в срок е била подадена исковата молба и
са били представени доказателства за това пред заповедния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна.
Районен съд - Костинброд е бил сезиран с обективно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
В случая възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
3
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право
на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната
хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.
149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия,
като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/
в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия, е без значение дали освен страната
по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и
друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2
от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1
ЗЕ, като е публикувало Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребителите в гр. София.
Не се спори и че процесният имот е самостоятелен обект в топлоснабдена
сграда в етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение.
В настоящия казус собственици на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“ бл.115, вх.Д, ет.3,
ап.98 се явяват ответника с дял от ¾ ид. части и лицето Н. С. с ¼ ид.части.
4
Безспорно е установено от заключенията по ССчЕ и от представените
от ищеца писмени доказателства - протокол за проведено общо събрание на
ЕС от 2002 г., договор от 2002 г. с фирмата, вписана по реда на ЗЕ за
извършване на дяловото разпределение - третото лице „Нелбо инженеринг“
ООД /със сегашно наименувание „Нелбо“ АД/, че процесният имот се намира
в сграда с режим на Етажна собственост, поради което ответникът е отговорен
за ¾ ид.части от задълженията към ищеца, а третото лице Н. С. - за ¼ ид.части
от тях.
От заключението на ССчЕ и СТЕ се установяват по несъмнен начин
размерите, периодите и основанията за дължимите суми за ТЕ, ДР и лихви
върху главниците по тях за дължимата от ответника ид.част от тях в размер на
¾ ид.части, в съответствие с квотата му на съсобственост за топлоснабдения
имот.
Същите са вярно и правилно определени от районния съд, поради което
настоящият въззивен състав не следва да ги преповтаря, вкл. тези, касателно
неоснователността на възражението на ответника, интерпретирано и във
въззивната жалба за настъпила частична погасителна давност на установените
от съда за дължими вземания.
Действително дължимите суми се заплащат в срок от 45 дни от
начисляването им, като за начален момент на давността се счита
изискуемостта на вземането, в случая след изтичането на 45 дни от изготвяне
на окончателното дялово разпределение, през месец август 2018 г.
Ето защо изискуемостта на вземанията за този отоплителен сезон
възниква на 15.09.2018 г. от когато ищецът е начислил обезщетението за
забава. При заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено на
20.08.2018 г. погасителната давност за вземанията за сезон 2017 - 2018 г., е
започнала да тече на 15.09.2018 г., тоест след депозиране на заявлението пред
съда и преди изтичане на кратката тригодишна давност.
Горното обуславя оставяне на въззивната жалба срещу
първоинстанционното съдебно решение без уважение, като настоящият
съдебен състав изцяло споделя съображенията и доводите, подробно и
последователно изложени от районния съд, достигайки до един и същ правен
извод за крайния изход на спора.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд, разноски в полза на
въззивника не следва да се дължат, а в негова тежест следва да бъдат
присъдени такива на въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
в минимален размер от 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение,
съгл.чл.78, ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/11.03.2024 г., постановено по гр.д. №
944/2022 г. Районен съд Костинброд.
ОСЪЖДА И. А. З., ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 (сто)
лева – разноски пред Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6