Присъда по дело №332/2016 на Окръжен съд - Силистра

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

№ 7

гр. Силистра, 27.01.2017 год.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Силистренски окръжен съд  - наказателен състав - в открито съдебно заседание на    двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година

         като разгледа докладваното от председателя

         НОХ дело № 332 по описа на СОС за 2016 г.

         с оглед на закона и данните по делото:

П    Р    И    С    Ъ    Д    И  :

 

         ОСЪЖДА  Т.Н.М ,    да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 4348.68 лв, представляваща обезщетение за претърпени  имуществени вреди вследствие от престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 НК, ведно със законната лихва,  от датата на увреждането-30.04.2012г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над тази сума до предявеният с него размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА  Т.Н.М. да заплати в полза на Съда сумата от 174лв, представляваща ДТ върху уваженият размер на иска.

Присъдата може да се обжалва или протестира в петнадесет дневен  срок от днес пред Варненски апелативен съд.

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА №7/27.01.2017г.

постановена от СсОС

по НОХД №332/2016г.

 

 

         По НОХД №198/2014г. Силистренски окръжен съд е постановил Присъда №10/24.03.2016г., с която е признал  Т.Н.М. за виновен в това, че през периода 01.01.2008 г. – 30.04.2012  в гр. Силистра , обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 348,68 лв. като не е подал годишни данъчни  декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица както следва:

-        През периода 01.01.2008 г.- 30.04.2008 г.  не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2007 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ  за 2007 г.  данък в размер  на 885.17 лв.

-        През периода 01.01.2009 гг – 30.04.2009 г. .  не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2008 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ  за 2008 г.  данък в размер  на 92.95  лв.

-        През периода 01.01.2010 г – 30.04.2010 г. .  не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2009 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ  за 2009 г.  данък в размер  на 352,50 лв.

-        През периода 01.01.2011 – 30.04.2011 г. .  не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2010 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ  за 2010 г.  данък в размер  на 88.57 лв.

-        През периода 01.01.2012г. – 30.04.2012 г. .  не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2011г. като е избегнал установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ  за 2011 г.  данък в размер  на 2 929.49 лв. поради което и на осн. чл. 255, ал.1, т.1 във вр. с чл. 26 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1000 лв., като го оправдава по повдигнатото обвинение за разликата до 6 252.98 лв.

         На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

         Признал е подсъдимите Николай Тодоров М. и Димитринка Т. Минкова за невинни в извършване на престъпления по чл.255 ал.1 т.2 /за М./ и т.1/за Минкова/ във вр. с чл.26 НК.

         Съдът е оставил без разглеждане като недопустим предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подс.Т.М. за сумата от 6252.98лв и срещу Николай и Димитринка Минкови, като е прекратил производството по предявения граждански иск.

         С решение №223/20.10.2016г. постановено по ВНОХД №378/2016г. Варненски апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда, в частта, с която е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от Министъра на финансите граждански иск срещу подс.Т.Н.М. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С това решение е потвърдена присъдата в останалите й части.

         Въззивният съд е дал указание при новото разглеждане на делото, съдът да се занимае с основателността на предявеният граждански иск.

 

Œ   Œ   Œ

         Именно основателността на предявения граждански иск е предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.

         В съдебното заседание по НОХД №198/2014г., проведено на 21.11.2014г. СсОС е приел за съвместно разглеждане предявеният от Министъра на финансите граждански иск срещу подс. Т.Н.М. за сумата от 6252.98лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 НК, ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането-30.04.2012г., до окончателното изплащане на сумата. Като страна – граждански ищец, е конституиран Министъра на финансите.

         В пледоарията си, прокурорът  обосновава становище, че гражданският иск е допустим, както и частично основателен до сумата от 4438 лв, до който размер следва да бъде уважен. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

         Гражданският ищец не се явява, не се явява упълномощеният представител. Последният е депозирал е писмена молба, с която се моли гражданският иск да се уважи така, както е предявен, за сумата от 6252.98лв.

         Защитникът на подсъдимото лице излага съображения, че ако съдът се позове на ТР №4/2016г. ще се наруши чл.60 ал.1 от Конституцията на РБългария, тъй като ще се вмени нов данъчен дълг. Не е съгласен с това, че правилата на чл.4 ЗЗД следва да се прилагат към продължаваното престъпление. Не е ясно кога е възникнал отделния елемент от увреждането с оглед възражение за погасителна давност. Счита, че отделните юридически факти довеждат до отделни увреждания, които би следвало да се разглеждат като обективно кумулативно съединени претенции. Позовавайки се на ЗНА моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенцията на Министъра на финансите.

         В последната си дума подс.М. моли за обективност.

 

      

 

         СЪДЪТ, след като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:

         Спрямо подс.Т.М. е налице влязла в сила присъда, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 НК, за това, че в периода 01.01.2008-30.04.2012г., в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-4348.68лв, като не е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007г., 2008г., 2009г., 2010 и 2011г.

         Налице е деяние, то представлява престъпление и същото винаги представлява деликт. В правната теория и съдебна практика- ПП №9-61, изм.ПП7-87г. на ВС е прието, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието предмет на обвинението. В настоящата хипотеза, деликтът, представляващ обезвреда посредством гражданският иск, е избягването на установяването и плащането на данъчни задължения. Основанието не е данъчният дълг в неговият публичноправен аспект като задължение за плащане на данъци, а осъщественото престъпно деяние, свързано с избягване на тяхното установяване и плащане.

         Въз основа на горното възраженията на защитата относно нарушаване разпоредбите на Конституцията съдът намира за неоснователни.  Като неоснователно се намира и възражението, че уврежданията са отделни и следва да се предявят като кумулативно обективно съединени искове. Гражданският иск в наказателното производство има акцесорен характер и следва обвинението, а щом то е повдигнато като извършено в условията на продължавано престъпление, следва да се разглежда като едно деяние. Освен това е недопустимо обективно съединяване на искове в наказателното производство, защото според нормата на чл.88 ал.1 НПК гражданският иск се разглежда по правилата на НПК.

         Гореизложеното обосновава становище, че е налице противоправно деяние, от което са причинени вреди в размер на 4348.68лв, налице е и причинна връзка между тях, при която вредите са пряка и непосредствена последица от престъплението. Налице е и вина.

         Този фактически състав ангажира имуществената отговорност на подсъдимия по чл.45 ал.1 ЗЗД. Поради това, с присъдата си съдът го осъди да заплати на Държавата представлявана от Министъра на финансите, сумата от 4348.68 лв, представляваща обезщетение за претърпени  имуществени вреди вследствие от престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 НК, ведно със законната лихва,  от датата на увреждането-30.04.2012г. до окончателното й изплащане. Искът над този размер до сумата 6252.98лв се явява неоснователен и недоказан, и като такъв е отхвърлен.

         От писмо вх.№181/19.01.2017г.  на НАП е видно, че с разпореждане за присъединяване задълженията по РА №*********/20.11.2013г. срещу Т.Н.М. са присъединени към изпълнително дело №19070000580/2007г., образувано за други публични държавни вземания. Към 30.12.2016г. няма внасяни погасителни вноски.

         Съгласно ТР№4/2016г. „евентуалната конкуренция между публичното/за данък/ и частното/от деликт/ вземане на държавата при един и същ длъжник при две различни изпълнителни основания е регламентирана в ДОПК, който отдава подчертан приоритет на процеса за събиране на публичното вземане. Гаранция за предотвратяване на възможността държавата да събере два пъти една и съща сума от длъжника в изпълнителното производство се съдържа в чл.45 ГПК.“

         При  тези съображения съдът постанови своята присъда, приемайки, че предявеният граждански иск е частично основателен, до сумата от 4348.68 лв.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: