В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 327 и 318 ТЗ и иск по чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че на 25.04.2008 г. между тях и ответника по делото е сключен договор № *, с предмет на договора – продажба и доставка на двубандажен вибрационен валяк, марка *, модел *. Цената на посочената машина е в размер на 48200 /четиридесет и осем хиляди и двеста/ лева без ДДС или 57 840 /петдесет и седем хиляди осемстотин и четиридесет/ лева с включен ДДС. При подписването на договора, съгласно т. 3.2 от същия издали цялостна фактура под № * год. за закупуване на посочената машина, и която следвало да бъде заплатена, съгласно утвърдена в договора схема, а именно на 12 месечни вноски, дължими до5-то число на съответния месец, като сумите следвало да бъдат превеждани по посочената в договора банкова сметка. На 30.04.2008 год. ответното търговско дружество внесло сумата 13 657 /тринадесет хиляди шестстотин петдесет и седем/ лева, включваща първата вноска по договора в размер на 4017 лв. и дължимия ДДС в размер на 9 640 лв. В изпълнение на т. 4 от договора на 03.05.2008 год. доставили със собствен транспорт в складовата база на ответника гр.З. машината, предмет на договора, за коÕто бил съставен и подписан приемо-предавателен протокол между представители на двете дружества. С това си действие изпълнили задълженията си по договора. Твърдят още, че освен посочената по-горе сума в размер на 13 657 лв., до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, ответното дружество им превело по банков път сумите : на 09.06.2008 год. - 4017 лв.; на 19.06.2008 год. - 4017 лв.; на 22.08.2008 год. - 401 7 лв.; на 02.09.2008 год. - 4017 лв.; на 25.09.2008 год. - 4017 лв.; на 29.12.2008 год. - 4017 лв.; на 08.01.2009 год. - 4017 лв., или общо сума в размер на 41 776 лв. Остатъка от дължимата по договора и издадената фактура сума, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлизала на 16 064 /шестнадесет хиляди и шестдесет и четири/ лева главница. Твърдят, че провели многократни разговори с представители на ответното дружество, с молба да преведат остатъка от дължимата сума, но въпреки многократните обещания, плащания не постъпили. Тъй като ответното дружество не изпълнило произтичащите от договора задължения за плащане в срок на месечните вноски, дължи обезщетение за забавено плащане, считано от датата на забавата за всяка месечна вноска, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.05.2011 год. в размер на 5 943, 91 лв. В деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.05.2011 год., ответникът е превел по сметка на "М.И."ЕООД сумата от 4064 лв. На 22.06.2011год. ответникът им превел по сметка сумата от 4000 лв. или общо по двата превода са постъпили суми в размер на 8064 лв. След приспадане на преведените последни две суми като задължение по фактура № * г. остава главница в размер на 8000 лв.,законната лихва върху главницата към момента на подаване на заявлението по чл. 410 и сл. от ГПК - 5943,91 лв. или общата сума на задължението е в размер на 13 943, 91 лв., без ДДС. Молят да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на "М.И"ЕООД- гр. С., че "Е."ООД - гр. З., дължи сумата 13 943, 91 лв., включваща: -главница в размер на 8000 /осем хиляди/ лева без ДДС; - мораторна лихва за забава в размер на 5 543 , 91 /пет хиляди деветстотин четиридесет и три лева и деветдесет и една ст/лв, от датата на падежа на всяка една вноска до 03.05.2011 ; - законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.05.2011 год. до окончателното й изплащане. Претендират за разноски. В съдебно заседание на 13.10.2011 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 4 ГПК изменение, чрез намаляване размера на предявените искови претенции: главница – 8000.00 лв. и лихва за забава в размер на 4257.00 лв., както и разноски в размер на 2000.00 лв. Ответникът, чрез процесуалния си представител *. К, прави признание на исковата претенция като ищецът съгласно чл. 237 ГПК прави искане за прекратяване на съдебното дирене. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Обстоятелствата изложени в исковата молба се доказват по безспорен начин от приетите писмени доказателства и направеното признание от процесуалния представил на ответника в съдебно заседание. Видно от ч.гр.д. № 188/2011 г., срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 16 064.00 лева, ведно със законната лихва от 04.05.2011 год. до изплащане на вземането; лихва от 26.04.2008 год. до 03.05.2011 год. в размер на 5943,91 лева, както и разноски по делото в размер на 440.16 лева представляващи държавна такса. В частта относно присъдените разноски заповедта не е обжалвана и в тази част е в сила. В законно установения срок, длъжникът по това дело (ответникът) е депозирал Възражение вх. № 1297/21.06.2011 г., поради което в срок е предявен установителен иск от ищеца. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Не се спори по делото, а това се основава и на направеното признание, че между ищеца и ответника по делото е сключен договор № * г. за продажба и доставка на двубандажен вибрационен валяк. За закупуване на машината е издадена фактура № * г., която следвало да бъде заплатена съгласно утвърдена в договора схема на 12 месечни вноски, дължими до 25-то число на съответния месец. На 30.04.2008 г. била внесена първата вноска в размер на 13 657 лева, включваща вноска 4017 лв. и ДДС – 9640 лева, на 09.06.2008 г. – 4017 лева; на 19.06.2008 г. – 4017 лева; на 22.08.2008 г. – 4017 лева; на 02.09.2008 г. – 4017 лв. на 25.09.2008 г. – 4017 лева на 29.12.2008 г. – 4017 лева и на 08.01.2009 г. – 4017 лева или общо сума в размер на 41 776 лева. Поради невнасяне на останалите вноски ищеца подал Заявление по чл. 410 ГПК за изпълнение за парично задължение. На 04.05.2011 г. ответникът превел сумата 4064 лева, а на 22.06.2011 г. сумата 4000 лева или общо 8064 лв. С оглед направеното намаление и признанието на иска от ответника, исковата претенция ще следва да бъде уважена съобразно направеното изменение, като бъде признато за установено, че вземането на ищеца срещу ответника съществува до размер на 8 000.00лева –главница и мораторна лихва в размер на 4 257.00 лева. След влизане в сила на решението, в останалата част над уважената претенция, издадената Заповед по чл.410 ГПК ще следва да бъде обезсилена. В частта относно присъдените разноски в заповедното производство в размер на 440лв., заповедта не е била обжалвана и е влезнала в сила. Тези разноски не са предмет на предявения установителен иск. Тъй като ищеца претендира общо (за исковото и заповедно производство) разноски в размер на 2 000.00 лева, с оглед гореизложеното , в настоящето производство следва да му се присъдят 1560.00 лева, а останалите 440.00 лева са дължими в заповедното производство. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на "М."ЕООД, гр. С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. К. № *, със законен представител К.И.А., ЕГН * срещу "Е."ООД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. З., ул. С. С. № *, представлявано от Е.С.Л. и С.И.Г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 513 от 31.05.2011 г. по ч.гр.д. № 188/2011 г. на ЗлРС, съществува в размер на 8000.00 лева – главница и лихва за забава в размер на 4257.00 лева. ОСЪЖДА "Е"ООД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. З., ул. С. С. № *, представлявано от Е.С.Л. и С.И.Г. да заплати на „М.И"ЕООД гр. С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. К. № *, със законен представител К.И.А., ЕГН * разноски по настоящето производство в размер на 1560.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. С. в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |