РЕШЕНИЕ
Номер 170 15.01.2020 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На петнадесети
януари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
7479 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът З.Е.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, твърди, че
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е образувала през 2011г. ЧГД № 9677/ 2011г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив и той е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от общо 11082,19 лева, от които: сумата от 10365,48 лева,
представляваща главница, дължима по договор за банков кредит, сключен на ***** г.,
договорна лихва в размер на 648,06 лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до
25.05.2011г., наказателна лихва - 68,65 лева, дължима за периода от
20.11.2010г. до 25.05.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 26.05.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 787,61 лева -
разноски по делото.
Въз основа на издадените по ЧГД № 9677/ 2011г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист ответното дружество е образувало изп.дело №*****г.
по описа на ЧСИ **********, с peг. №********** за сумата от общо 11082,19 лева,
от които: сумата от 10365,48 лева, представляваща главница, дължима по договор
за банков кредит, сключен на ********г., договорна лихва в размер на 648,06
лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25.05.2011г., наказателна лихва -
68,65 лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25,05.2011г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 787,61 лева - разноски по делото.
Счита, че не дължи на ответното дружество сумата от общо 11082,19 лева, от
които: сумата от 10365,48 лева, представляваща главница, дължима по договор за
банков кредит, сключен на ********г., договорна лихва в размер на 648,06 лева,
дължима за периода от 20.11.2010г. до 25.05.2011г., наказателна лихва - 68,65
лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25,05.2011г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 787,61 лева - разноски по делото, поради това, че въпросното
вземане е погасено по давност.
Налице е новонастъпило обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в
чл.110 от ЗЗД пет годишна давност по отношение на вземането на ответното
дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. От значение в
случая е, че фактите са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в
сила от 01.03.2008 г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй
като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не
се провежда.
Прилагането на исковия ред по чл.439 ГПК за защита на длъжника, срещу
когото е издадена заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по
чл.424 ГПК. Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на
вземането са различни. В първия случай, длъжникът може да се позовава на факти,
които са новонастьпили, докато във втория - фактите или доказателствата следва
да новооткрити.
Предвид гореизложеното, моли съда да признае за установено по отношение на
него като длъжник, че не дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД сумата от
общо 11082,19 лева, от които: сумата от 10365,48 лева, представляваща главница,
дължима по договор за банков кредит, сключен на ********г., договорна лихва в
размер на 648,06 лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25.05.2011г., наказателна
лихва - 68,65 лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25.05.2011г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 787,61 лева - разноски по делото, като погасени по
давност.
Направени са доказателствени искания.
В предоставения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, тъй като изложените
в него твърдения са неправилни и необосновани.
Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е предявен срещу
надлежна страна. Надлежна страна е носителят на правото на иск за разрешаване
на правния спор, предмет на исков процес. Процесуално легитимиран е носителят
на правото на иск, който претендира, че е притежател на материалното право,
засегнато от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на право на иск. Тъй като
заявеното от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация на ищеца и на
ответника и предопределя надлежните страни по делото, моли съда да приеме, че
ищецът не е предявил иска срещу надлежна страна.
На ***** г. се сключил Договор за продажба и прехвърляне на вземания между
"Обединена Българска Банка" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата
на който "Обединена Българска Банка" АД,в качеството си на цедент,
прехвърлил на „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания,
изрично посочени и индивидуализирани в Приложение към потвърждение за
извършената цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към
договора. Прехвърлени са и вземанията на банката по процесното вземане,
произтичащо от Договор за кредит от ********г., сключен между ищеца и
"Обединена Българска Банка" АД. Следователно, считано от ******** г.,
„ЕОС Матрикс" ЕООД се явява частен правоприемник на "Обединена
Българска Банка" АД и нов кредитор по вземанията, за който са издадени
посочените изпълнителни титули.
С оглед на настъпилото частно правоприемство на ***** г. между
"Обединена Българска Банка" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, кредитор по
процесното вземане се явява „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Към настоящия отговор прилага и уведомление за цесия, което да послужи за
надлежно уведомяване на ищеца за извършената цесия в настоящего исково
производство. С оглед на това моли уведомлението за цесия да бъде връчено на
ищеца, ведно с настоящия отговор, с което същият следва да се счита за уведомен
за сключения на ****** г. договор за прехвърляне на вземания "Обединена
Българска Банка" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД. В този смисъл е и Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т.о.,ТК, в което съдът, в
изпълнение на правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна съдебната
практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване
на цесията все пак е извършено. В тази насока е и Решение № 3/16.04.2014 г. на
ВКС, I т.о, ТК, в което е указано, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразно като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК.
По отношение на основателността на иска:
Не се оспорва от ищеца и в тази връзка следва да се приеме за безспорен
фактът, че на ******** г. е сключен Договор за банков кредит между З.Е.В. /в
качеството му на кредитополучател/, и "Обединена Българска Банка" АД
/в качеството му на кредитодател/.
Не се оспорва от страна на ищеца и е безспорно обстоятелството, че са
получени съответните парични суми по гореописания договор. Въз основа на
гореизложеното между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
по което кредитополучателят е следвало да изпълнява основното си задължение,
изразяващо се в погасяване на кредита.
Впоследствие след неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът е
предприел действия за принудително удовлетворяване на притезанията си, въз
основа на които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№9677/2011 г. по описа на PC Пловдив.
Въз основа на издадените документи е образувано изпълнително производство
по изп.д.№******** г. по описа на ЧСИ ********,*** действие ОС Пловдив. По
същото дело са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали
многократно давността по отношение на процесното вземане. Нещо повече, налице
са плащания по делото, от което следва да се направи извод, че е налице признаване
на вземането.
Двегодишното бездействие на взискателя е приравнено по последици на
десезирането на ******** поради житейски обосновано предположение, че е загубил
интерес от продължаването на процеса. Началото на срока се поставя от последното
изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на
волята му да упражнява правото си. Съответно всяко искане за извършване на
действие, което съставлява елемент от динамичния фактически състав на предвиден
в закона способ, опровергава презумираното бездействие на взискателя. Затова
преклузията се прекъсва с поискване на действието. С оглед на гореизложеното,
излълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително
изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение
да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени. Ищецьт дължи процесното вземане.
Във връзка с горното не е без значение и разбирането на ВКС, обективирано в
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. Nfi 2382/2017 г., според което при
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма, в
случая т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана
нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт - ППВС №
3/118.11.1980г. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма
са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен
в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не
може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. От това следва, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на пьрвоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. В тези случаи, ако преди постановяване на новото TP са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде
същинско обратно действие на новото TP, което е недопустимо и съгласно чл. 14
ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за
това. /Решение №316/01.11.2018г. по въззивно гр.д. №407/2018г. на ОС Враца;
Решение №363/12.11.2018г. по въззивно гр.д. №489/2018г. на ОС Перник; Решение №
434 от 7.12.2018 г. на ОС - Бургас по т. д. № 191/2018 г.; Решение № 50 от
11.01.2019 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3746/2018 г.; Решение № 609 от
18.12.2018 г. на PC -Дупница по гр. д. № 1943/2018 г./
В случай, че се установи, че изпълнителното дело се е перемирало преди
постановяване на TP №2/2013г., то следва, че с образуването на изпълнително
дело № ******** година давността за вземането се счита за прекъсната по силата
на чл. 116. б. в ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал 1.6. "ж" ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, счита така предявения иск за недопустим, поради
липсата на положителна процесуална предпоставка в настоящето производство и
моли производството да бъде прекратено.
В случай, че съдът приеме за разглеждане предявената претенция, с оглед на
гореизложеното, моли да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
/триста лева/, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл78, ал.4 ГПК, във
вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на
правната помощ.
Моли, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви
представител, представляваното от него дружество, делото да се разгледа в
негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа
заедно с приложените към него доказателства и направените с него
доказателствени искания.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и
предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските
за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за
прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С
настоящия отговор сезира и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкуватално дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на
основание чл.236, ал.1. т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в
съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се
преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
Ответникът е направил и искане за привличане на трето лице – помагач „ЕОС
Матрикс" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Р. И. М.-Т., в качеството
й на *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766. Район
Витоша, кв. .Малинова Долина", ул. „Рачо Петков-Казанджията" №6,
сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, което съдът е уважил.
В предоставения му срок третото лице – помагач е депозирало отговор на
исковата молба, като заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен,
тъй като изложените в него твърдения са неправилни и необосновани.
Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е предявен срещу
надлежна страна.
Надлежна страна е носителят на правота на иск за разрешаване на правния
спор, предмет на исков процес. Процесуално легитимиран е носителят на правото
на иск, който претендира, че е притежател на материалното право, засегнато от
правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на право на иск. Тъй като заявеното
от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация на ищеца и на
ответника и предопределя надлежните страни по делото, моли съда да приеме, че
ищецът не е предявил иска срещу надлежна страна.
На ****** г. се сключил Договор за продажба и прехвърляне на вземания между
"Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на
който "Обединена Българека Банка" АД, в качеството си на цедент,
прехвърлило на „ЕОС Матрикс" ЕООД, в, качеството му на цесионер, вземания,
изрично посочени и индивидуалиэирани в Приложение към потвърждение за
извършената цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към
договора. Прехвърлени са и вземанията на банката по процесното вземане,
произтичащо от Договор за кредит от ********г., сключен между ищеца и
"Обединена Българска Банка" АД. Следователно, считано от **** г.,
„ЕОС Матрикс" ЕООД се явява частен правоприемник на "Обединена
Българска Банка" АД и нов кредитор по вземанията, за които са издадени
посочените изпълнителни титули.
С оглед на настъпилото частно правоприемство на **** г. между
"Обединена Българска Банка" АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, кредитор по
процесното вземане се явява „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Ищецът извежда правния си интерес от образуваното изпълнително дело.
Предназначението на иска по чл.439 ГПК е да даде защита на длъжника срещу
такива изменения в изпълняемото право, които са настъпили след създаване на
изпълнителното основание, било то след приключил исков процес, било след
стабилизиране на заповед за изпълнение, които не са били предмет на обсъждане
при формиране на извода за дължимост, по причина, че не са съществували.
Защитата, дадена на длъжника с иска в чл.439 от ГПК, предполага искът да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предвид това, че
по образуваното изпълнително дело взискател е „ЕОС Матрикс" ЕООД, счита,
че иск срещу банката е недопустим.
По съществото на спора:
Впоследствие след неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът е
предприел действия за принудително удовлетворяване на притезанията си, въз
основа на които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№9677/2011 г. по описа на PC Пловдив.
Въз основа на издадените документи е образувано изпълнително производство
по изп.д.№******** г. по описа на ЧСИ ********,*** действие ОС П. По същото дело
са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно
давността по отношение на процесното вземане. Нещо повече, налице са плащания
по делото, вследствие на депозирана нарочна молба от ищеца, от което следва да
се направи извод, че е налице признаване на вземането.
След образуване на изпълнителното дело, по молба на взискателя на *****г. е
наложен запор върху трудово възнаграждение, на *****г. е насрочен опис на
движими вещи, на *****г. по молба на взискателя е наложен запор върху трудово
възнаграждение, насрочвани са описи на движими вещи на *****г. и *****г.,
отново е наложен запор върху трудово възнаграждение на *****г., на *****.
отново е насрочен опис на движими вещи и регулярно са депозирани молби от
страна на взискателя с искане за прилагане на изпълнителни способи до *****г.
На следващо място, ищецът е направил изявление да заплаща по 50 лева
месечно и искане да се отложат изпълнителните действия срещу него, вследствие
на което изпълнителното производство е било спряно за период, в който са били
налице доброволни плащания. Ищецът е внасял при ******** суми за изплащане на
задължението. Сумите са внасяни след получаване на поканата за доброволно
изпълнение и призовката за насрочен опис на движими вещи. Плащане, направено
след започване на изпълнителното производство и резултат на действията на ********,
насочени към осъществяване притезанието по изпълнителния лист, съставлява
погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния процес. Длъжникът се е
съобразил с указанията от получената покана за единствено допустимия вече начин
на плащане -чрез ********, поради което сумата на направените преводи по
сметката на ЧСИ, е събрана от органа на принудително изпълнение и в резултат на
приложен от съдебен изпълнител способ.
Извършените от длъжника плащания могат да се изтълкуват като признаване на
вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б."а" ЗЗД, които
плащания прекъсват давността и по отношение на неизплатената част от вземането
на взискателя по изпълнителния лист.
Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали
предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в
този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав
на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. №
647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/.
В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на ********
или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
На следващо място, следва да се вземе предвид, че преклузивният срок,
установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече за солидарните длъжници общо, а не
самостоятелно. Имайки предвид общото действие на изпълнението, за разлика от
давността, по смисъла на чп. 125 ЗЗД, преклузията по чл.433 ГПК няма
относително действие. He e налице бездействие на взискателя по смисъла на чл.
433, ал.1, т.8 ГПК, след като изпълняемото право е едно и целта на образуваното
изпълнителното производство е да събере вземането, посочено в изпълнителния
лист, по който длъжниците са осъдени солидарно да заплатят на взискателя
посочената сума. Изпълняемото право настъпва с плащане на събраните по
изпълнителното дело парични суми, което е удовлетворителното действие и
погасява дълга, независимо от кой от длъжниците е изпълнено. Удовлетворяването
на взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество
на един от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на
изпълнението на останалите съдлъжници, поради което е и релевантно
обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано и пряко
срещу имущество на ищеца. Когато изпълнителните действия са извършвани срещу
другите солидарни длъжници, но доколкото дългът е един, то е достатъчно да
бъдат извършвани изпълнителни действия по отношение на някои от длъжниците, за
да се осуети настъпването на перемпция. Не е необходимо взискателят да иска
изпълнителни действия срещу всеки един от длъжниците, за да поддържа
съществуването на изпълнителното производство, още повече, че същият е
провеждал изпълнителни действия срещу част от длъжниците.
В случай, че съдът приеме, че при наличието на множество длъжници в едно
изпълнително дело, извършваните изпълнителни действия прекъсват давността само
по отношение на длъжника, срещу когото те са насочени, следва да се вземе
предвид постановката на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
Въпреки обстоятелството, че с TP 2/2013 от 26.06.2015г. беше отменено
действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се
има предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на
TP, съгласно Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
Даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му
и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства,
но не и към тези, които са приключили преди това. В тази връзка, давността по
отношение на процесното вземане не е текла по време на висящото изпълнително
производство за никоя от страните, до момента на обявяване на TP №
2/26.06.2015г.
Алтернативно, следва да се държи сметка и за това, че съобразно
господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика,
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка
може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникьт
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо
плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото
задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума означава иск за признаване за установено, че не съществува
вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, е
неоснователен - вземането продължава да съществува, но е придобило ново
качество - станало е естествено вземане. В исковата молба ищецът не оспорва
неизпълнението си по сключен договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а
единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.
С оглед на гореизложеното счита така предявения иск за недопустим, поради
липсата на положителна процесуална предпоставка в настоящото производство и
моли производството да бъде прекратено,
В случай, че съдът приеме за разглеждане предявената претенция, с оглед на
гореизложеното, моли да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
Моли, в случай че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви
представител на дружеството, делото да се разгледа в негово отсъствие, като
съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа заедно с приложените
към него доказателства и направените с него доказателствени искания.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и
предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските
за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за
прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
В предоставения му срок ищецът е взел становище във връзка с наведените възражения
за недопустимост на иска. Заявява, че не е уведомен за извършената цесия от
цедента или цесионера. В отговора на исковата молба е налице и признание за
липса на уведомление, тъй като със същия се прави искане за връчване на
уведомление за извършената цесия. Твърди, че уведомяването не е извършено преди
подаване на исковата молба, поради което и искът е допустим. Той би се явил
недопустим само в случай, че кредиторът е бил удовлетворен напълно преди
подаване на исковата молба, което в настоящия случай не е налице.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените
писмени доказателства- изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 9677/ 2011 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с. се установява, че било разпоредено
длъжниците З.Е.В. и И.К.А. да заплатят солидарно на ответника „Обединена
българска банка“ АД сумата от общо 11082,19 лева, от които: сумата от 10365,48 лева,
представляваща главница, дължима по договор за банков кредит, сключен на ********г.,
договорна лихва в размер на 648,06 лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до
25.05.2011г., наказателна лихва - 68,65 лева, дължима за периода от
20.11.2010г. до 25.05.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 26.05.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 787,61 лева -
разноски по делото.
Въз основа на издадените по ЧГД № 9677/ 2011г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист ответното дружество е образувало изп.дело №*****г.
по описа на ЧСИ **********, с peг. №********** за сумата от общо 11082,19 лева,
от които: сумата от 10365,48 лева, представляваща главница, дължима по договор
за банков кредит, сключен на ********г., договорна лихва в размер на 648,06
лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25.05.2011г., наказателна лихва -
68,65 лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25,05.2011г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 787,61 лева - разноски по делото.
От представените писмени доказателства се установява,
че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 31.01.2018
г. между "Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД,
"Обединена Българека Банка" АД, в качеството си на цедент,
прехвърлило на „ЕОС Матрикс" ЕООД, в, качеството му на цесионер, вземания,
изрично посочени и индивидуалиэирани в Приложение към потвърждение за
извършената цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към
договора. Прехвърлени са и вземанията на банката по процесното вземане, произтичащо
от Договор за кредит от ********г., сключен между ищеца и "Обединена
Българска Банка" АД.
С молба от **** г., депозирана по изпълнителното дело / л.456 от настоящото
дело/, цесионерът направил искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното
производство поради настъпилото частно правоприемство в хода на изпълнителното
производство. Видно от постъпилото изпълнително дело, същият бил конституиран в
това качество с постановление на ******** от ******* г., т.е. преди предявяване
на настоящите искове.
Ищецът оспорва уведомяването му за настъпилата цесия. Предвид връчване на
същия на уведомление за настъпилото прехвърляне на вземанията, приложено към
отговора на исковата молба, то същият се явява надлежно уведомен за цесията,
поради което и след връчване на уведомлението, цесията е произвела действието
си спрямо длъжника.
Съдът намира, че няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3 по т. д. 1711/13 г.
на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, съответно като
приложение към отговора на исковата молба, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно, ответникът не е материално – правно
легитимиран по настоящите искове, тъй като към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция той не е носител на вземанията, които
се отричат от ищеца като погасени по давност. Техен носител се явява третото
лице – помагач, като длъжникът- ищец е надлежно уведомен за цесията и същата е
произвела действие по отношение на него. Отричането на процесните вземания по
отношение на цедента би се явило незаконосъобразно, тъй като същият не е
носител на вземанията. В същото време срещу третото лице – помагач не е
предявен иск, поради което и отричане на вземания по отношение на него би се
явило произнасяне по непредявен иск.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените
искове са неоснователни, тъй като ответникът не е материално – правно
легитимиран по тези искове към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, поради което и същите следва да се отхвърлят. Следва да
се посочи, че макар по своя характер предявеният иск да е отрицателен
установителен такъв, то за уважаването му съдът следва да е установил, че
ответникът е носител на отричаните вземания, т.е. да е страна по
правоотношението, а след това да изследва въпроса дали тези вземания, чийто
носител е ответникът, са погасени по давност. Предвид неустановяване в
настоящото производство, че ответникът е носител на тези вземания / по който
въпрос страните в производството спорят/, то и исковете следва да се отхвърлят.
В този смисъл исковете се явяват допустими, тъй като съдът следва да установи в
хода на съдебното дирене дали вземането съществува и съответно дали негов
носител е ответникът. При наличието на спор относно принадлежността на спорното
право, то съдът следва да разгледа този спор и със съдебно решение да установи
посочените по – горе предпоставки. Както при положителен установителен иск,
съответно при осъдителен иск, от страна на кредитора следва да се установят
същите предпоставки, то и в настоящия случай следва да се установи наличието на
правоотношение, възникнало от договор за кредит, както и страните по това
правоотношение, които се явяват материално – правно легитимирани по спора.
Макар в случая активната роля на ищеца да е заета от длъжника, а не от
кредитора, то това обстоятелство не променя установяването на посочените факти.
Ето защо исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид изхода на делото, макар ищецът да
претендира разноски, такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът претендира разноски, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи в размер на
150лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Е.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, против „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89б, искове с правно основание чл. 439, ал.
1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че З.Е.В. не
дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД сумата от общо 11082,19 лева, от
които: сумата от 10365,48 лева, представляваща главница, дължима по договор за
банков кредит, сключен на ********г., договорна лихва в размер на 648,06 лева,
дължима за периода от 20.11.2010г. до 25.05.2011г., наказателна лихва - 68,65
лева, дължима за периода от 20.11.2010г. до 25.05.2011г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 787,61 лева - разноски по делото, за принудителното събиране
на които е образувано изп. д. № ***** г. по описа на ЧСИ ********, рег. № ****,
с район на действие Окръжен съд – П., като погасени по давност, като
неоснователни.
ОСЪЖДА З.Е.В., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89б,
сумата от 150лв./сто и петдесет
лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице
– помагач на страната на ответника, а именно „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Рачо Петков Казанджията” № 6,
сграда „Матрикс тауър“.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ