№ 2705
гр. С, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.С.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110170407
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искове на „Е“ АД (предишно фирмено
наименование „ЧЕЗ“ АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц“ №
159, блок БМБЦ, против Ц. Ставенова Г..
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 625,80 лева – главница за доставена и потребена ел.
енергия за период от 03.03.2022 г. до 03.05.2022 г. за имот на адрес в гр. С, ул. „Б“ № 4 (за
която са издадени фактура № ******* от 11.04.2022 г. на стойност 590,40 лева и №
********** от 11.05.2022 г. на стойност 35,40 лева) , ведно със законната лихва от
15.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 15,89 лева – мораторна лихва за
периода от 27.04.2022 г. до 29.07.2022 г. ( сбор от лихва в размер на 15,25 лв., изчислена
върху главницата от 590,40 лева за периода от 27.04.2022 г. до 29.07.2022 г. и лихва в размер
на 0,64 лева, изчислена върху главницата от 35,40 лева за периода от 26.05.2022 г. до
29.07.2022 г. ), за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 44015/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия при общи условия, които съгласно чл. 98а ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.
Ищецът излага, че за периода от 03.03.2022 г. до 03.05.2022 г. е доставил електрическа
енергия до процесния недвижим имот, за стойността на която, са издадени 2 броя
индивидуални фактури. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
1
така фактурираната цена, поради което е изпаднал в забава за плащането й считано от
падежа на всяка от фактурите. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
хода на заповедното производство е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, в което е
изложено, че за процесния имот е сключен договор за наем.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В случая ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното
заседание, за което е бил редовно призован по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а подаденото в срока по чл. 414 ГПК
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е бланково, в
него не са развити подлежащи на разглеждане възражения.
В исковата молба процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което и съдът приема, че
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
С връчването на Разпореждане № 40146 от 29.03.2023 г. на ответника са указани
последиците, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца съдът
може да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От друга страна, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, представените
писмени доказателства и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза съдът
приема, че предявените искове са вероятно основателни. Ответницата с възражението е
представила препис от договор за наем на описания в исковата молба електрифициран имот,
в който договор тя е посочила имота като свой, от ищеца са представени фактури и справки
за консумирана електрическа енергия за описания в исковата молба имот за процесния
период, от заключението по приетата ССчЕ се установява, че задълженията за електрическа
енергия за процесния период са в посочените в исковата молба, като същите не са погасени.
С оглед на гореизложеното налице е предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
По разноските: В заповедното производство ищецът (заявител) е сторил разноски в общ
размер на 121 лв. (25 лв. държавна такса и 96 лв. адвокатско възнаграждение), поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 121 лв. разноски в
заповедното производство. Ищецът не претендира разноски в исковото производство,
поради което такива не следва да се присъждат.
2
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество.
Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените
установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е“ АД (предишно фирмено
наименование „ЧЕЗ“ АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц“ №
159, блок БМБЦ, положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. С. Г., ЕГН
**********,че дължи на Е“ АД (предишно фирмено наименование „ЧЕЗ“ АД), ЕИК ****
сумата 625,80 лева (шестстотин двадесет и пет лева и 80 стотинки), представляваща
главница за доставена и потребена електрическа енергия за период от 03.03.2022 г. до
03.05.2022 г. за имот на адрес в гр. С, ул. "Б" № 4, ведно със законна лихва за период от
15.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 15,89 лева (петнадесет лева и 89 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 27.04.2022 г. до 29.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.08.2022 г. по ч. гр. д. №
44015/2022 г., по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Ц. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Е“ АД (предишно фирмено
наименование „ЧЕЗ“ АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц“ №
159, блок БМБЦ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 121 лв., разноски по ч. гр. д. №
44015/2022 г. по описа на СРС, 178 с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3