РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр.Пловдив,23.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на петнадесети
януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 1973 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Л.Н.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б., против отказ на Главния архитект на Община „Родопи“
да презавери строително разрешение № 111 от 05.04.2007г. издадено от Главния
архитект на Община „Родопи“, обективиран в писмо с изх. № 9412-360#19 от 13.06.2018г.
В жалбата се инвокират оплаквания за
незаконосъобразност на атакувания отказ на Главния архитект на Община „Родопи“,
обективиран в писмо с изх. № 9412-360#19 от 13.06.2018г.
Твърди се, че административният акт е издаден
без да е спазено правилото на чл. 35 от АПК и без да се изяснят всички факти и
обстоятелства по случая. Не е съобразено обстоятелството, че А. е подал няколко
молби за презаверяване на Разрешението за строеж /РС/: вх. №
94-11-07/02.05.2011г; с вх. № 94-11-07/30.12.2011г; с вх.
№94-10-01/20.03.2012г, с вх. № 94-12-360/20.03.2012г.
Твърди се, че с подаване на молбите за
презаверяване на разрешенията за строеж срокът на тяхното действие, се счита за
прекъснат и не е изтекъл към момента, тъй като към 2016г се предприети действия
от страна на А. във връзка с молбите за презаверка на издадените разрешения.
Според жалбоподателя издаденият акт е
нищожен, тъй като е издаден от Директор на дирекция при Община „Родопи“, а не
от главния архитект.
Към жалбата е приложена молба от Л. А. с
вх. № 94-10-01/20.03.2012г /два броя/; с вх. № 9412-360#8/30.12.2016г. също
писмо до заместник-кмета на Община „Родопи“ с вх. № 94-11-07/02.05.2011г; писмо
от Л. А. до Заместник-кмета на общината с вх. № 94-11-07/30.12.2011г.
Иска
се обявяване на нищожността на оспорения административен акт, респективно
отмяната му като незаконосъобразен. Представят се подробни писмени съображения.
Претендират се разноските по
делото.
Ответникът – Главен архитект на Община „Родопи“,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и претендира
отхвърлянето й както и разноските по делото. В съдебно заседание излага подробни
съображения относно зоконосъобразността на оспорения акт.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице, притежаващо правен интерес от
оспорването.
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя,
чрез пълномощника му, на 14.06.2018г, което се установи от известие за
доставяне /л.13 по делото/, а жалбата е входирана в деловодството на Административен
съд-Пловдив на 28.06.2018г. /л. 3 по делото/.
Като съобрази доказателствата, становищата и
доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание
чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата
законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК Съдът намира следното от
фактическа страна:
Съдът установи, че административното
производство е образувано във връзка със заявление с вх. №
9412-360/05.02.2018г., депозирано до кмета на община „Родопи“ от Л. А., чрез
пълномощник, с което се иска да бъде презаверено строително разрешение №
519/28.12.2006г. за жилищна сграда и магазин за фуражни смески в УПИ III-282,
кв. 9 по плана на с. Цалапица, община „Родопи“ и строително разрешение №111 от
05.04.2007г. за строеж на ограда в УПИ III-282, кв. 9 по плана на с. Цалапица.
Съдът установи, че Разрешение за строеж /РС/ №
11 от 05.04.2007г е издадено от Главния архитект на Община „Родопи4 за строеж за ограда в УПИ III-282, кв. 9 по
плана на с. Цалапица, съгласно одобрен проект както следва7 плътна ограда с височина
до 2.20м към: а/ УПИ № II-282; б/УПИ № IV-282; УПИ № ХVI-276 кв.9, с. Цалапица-дължина
119.50м.; ажурна ограда към уличната регулационна линия-плътна част-0.60м,
ажурна част -1.60м-дължина- 4л.м.
Строителното разрешение е издадено на основание
чл. 48, ал.1, ал.4, ал.5, ал.6 и ал.7; чл. 147, ал.1, т.7, ал.2; чл. 148,
ал.1,2 и 4 от ЗУТ.
Издадено е на името на Г.С.К.. На гърба на
РС /л. 15-гръб/ на основание чл. 62 ал.2 от АПК вр. с чл. 148, ал.4 от ЗУТ е
поправена допусната фактическа грешка като Разрешение за строеж №
111/05.04.2007г. следва да се чете като издадено на Л.Н.А..
Съдът установи също, че РС № 111 от
05.04.2007г е презаверено от Главния архитект на Община „Родопи - арх. Н.на
12.01.2011г. /л. 15-гръб/.
Съгласно
чл. 153 ал.2 от ЗУТ / в редакцията - ДВ, бр. 87 от 2010г.) Разрешението за
строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в
сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от
влизането му
в сила не е завършен грубият строеж, включително
покривът на сградите. Това се установява
писмено от органа, който го е издал. Съгласно
чл.153 ,ал.3 от ЗУТ / в цитираната редакция/ строежите, за които разрешението
за строеж е загубило действието си по смисъла на ал.2, могат да бъдат
осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде
презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие.
Явно,
че срокът е бил спазен и РС № 111 от 05.04.2007г е било презаверено като по
тези обстоятелства не се навеждат оплаквания от жалбоподателя и не се
коментират.
Твърди се, че с молби от с вх. № 94-10-01/20.03.2012г; с вх. № 9412-360#8/30.12.2016г.
е поискана презаверка на РС, но няма данни по делото, че жалбоподателят е
обжалвал мълчалив отказ/и/ на Главния архитект на Община „Родопи“, а и
жалбоподателят не твърди да е оспорил мълчалив отказ.
При това положение следва да се проследи
дали към датата, когато е изтекъл петгодишният срок / изтекъл на 13.01.2016г/ е
депозирано искане за презаверяване на РС
в едногодишния срок, съгласно чл. 153, ал.3 от ЗУТ / в редакцията-ДВ,
бр. 101 от 2015 г./, съгласно която строежите, за които разрешението за строеж
е загубило действието си по смисъла на ал. 2, могат да бъдат осъществени след
презаверяване на разрешението за строеж.
Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок,
одобреният проект губи правно действие.
Няма данни, че в едногодишния срок жалбоподателят е поискал презаверка
на РС. Молбата с вх. № 9412-360#30.12.2016г.
/л.6 по делото/ не може да се приеме като искане за презаверяване на РС, тъй
като с нея се търси отговор на молби съответно от 2011г, 2012г, а както вече се
коментира по-горе, няма данни за оспорен мълчалив отказ на компетентния
административен орган.
Молбата с искане за презаверка на строителните
разрешения е с вх. №9412-360#9/05.02.2018г
/л. 52 по делото/. А съгласно действащата правна норма на чл. 153 ал.2, т.2 от ЗУТ /изм., ДВ - бр. 13 от 2017 г/ Разрешението за строеж губи правно действие,
когато: в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен
грубият строеж, включително покривът на сградите.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, а и
не твърди, че в продължение на 5 години от започване на строителството е
завършен грубият строеж, включително покривът.
Съгласно чл. 153, ал.4 от ЗУТ ( в редакцията- ДВ, бр. 13 от 2017 г.) презаверяване
на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в
тримесечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Презаверяването на
разрешението за строеж се извършва от органа, който го е издал, в 14-дневен
срок от подаване на заявлението.
Целта на устройствения закон е строителството
да бъде извършвано в разумни срокове, предвид което в чл. 153, ал. 2, т.1 и т.2 ЗУТ са предвидени 3-годишен срок за започване на строежа и 5-годишен за
извършване на строежа до етап "груб строеж", вкл. покрива на
сградата. Правната последица от изтичане на тези срокове е, че разрешението за
строеж губи правното си действие. С разпоредбата на ал. 4 е предвидена правна
възможност строежът да бъде осъществен след презаверяване на разрешението в тримесечен
срок. Така предвидената възможност за
продължаване на строежа, налага извода, че принципно този строеж не може да се
счита законосъобразно извършван след изтичане на 3- или 5-годишния срок. Тази
възможност е обвързана с презаверяване разрешението за строеж по заявление на
възложителя в определен срок.
Правната последица от пропускане на
този срок е, че одобреният проект губи правното си действие. Пропускането на
сроковете по чл. 153, ал. 2 ЗУТ води до
отричане правното действие, както на разрешението за строеж, така и на
одобрения инвестиционен проект.
Загубата на правно действие на строителните
книжа следва да се счита приравнена на изначална липса на такива книжа.
От молба с вх. № 24167/27.12.2018г, депозирана
от процесуалния представител на ответника, /л. 74/ се установи, че други молби,
освен с № 94-10-01/20.03.2012г с искане на презаверка на СР № 111/05.04.2007г.
и с вх. № 9412-360/05.02.2018г., няма открити в деловодната система на Община
„Родопи“. Жалбоподателят не представя доказателства за срочност на искането за
презаверка, в изпълнение на чл. 153 ал.4 от ЗУТ. Каквито и доказателства да са
представени по други дела, водени от жалбоподателя пред Пловдивския
административен съд са ирелевантни за правния спор, тъй като не са представени
в настоящото съдебно производство.
Съгласно чл. 153, ал.5 от ЗУТ /в редакцията -
ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Разрешението за строеж може да се презаверява само
веднъж – за подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на
срока за завършване на строежа. Презаверяването на разрешението е административна
услуга, която се извършва еднократно чрез вписване върху всички екземпляри на
издаденото разрешение за строеж.
При това положение законосъобразно административният орган е приел, че
РС № 111/05.04.2007г не може да бъде презаверено, тъй като е изгубило правно
действие. Следва да се посочи, че по аргумент от чл. 153, ал. 2 ЗУТ и чл. 148,
ал. 2 ЗУТ, строеж, който в продължение на 5 години от влизането в сила на
разрешението за строеж не е завършен на фаза "груб строеж", е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Относно компетентността на административния орган, издал оспорения акт:
в хода на съдебното производство се представиха следните писмени доказателства
от процесуалния представител на ответника: Заповед № 926 от 31.10.2000г., от
която се установи, че А.Н.е назначен на длъжността директор и главен архитект
на Община „Родопи“, считано от 01.11.2000г. От Служебна бележка с изх.
№1017/25.10.2018г. /л. 46/ се установи, че А.Д.Н.работи в общината от
01.05.2001г на длъжност директор на
дирекция „Специализирана администрация“ и Главен архитект и към настоящия
момент. Посочва се, че на 13.06.2018г. арх. Н.не е бил в платен годишен отпуск,
болничен или в командировка. Изпълнявал е функциите на Главен архитект на
Община „Родопи“.
Оспореният административен акт, обективиран в писмо с изх. № 9412-360#19
от 13.06.2018г, е издаден от А.Н.в качеството му на Главен архитект на община
„Родопи“, а това, че заема длъжността Директор на Дирекция “Специализирана
администрация“ с нищо не променя и не ограничава материалната му и териториална
компетентност.
Нищожни са актовете, постановени при
неспазване на изискуемата от закона съществена форма, издадените без каквото и
да е нормативно основание, т. е. при пълна липса на условията и
материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма, или при
грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.
В
случая актът е издаден в необходимата писмена форма и е мотивиран, съдържа
фактически и правни основания. Налага се изводът, че оспореният акт е издаден
от компетентен административен орган, съгласно чл. 148, ал.2 от ЗУТ, в
необходимата писмена форма и не нарушава основни правни принципи.
Съдът
намира, че атакуваният административен акт е законосъобразен и постановен в
съответствие с целта на закона. Проведеното оспорване и
депозираната жалба, която го материализира, следователно са неоснователни.
Процесуалният представител на ответника своевременно е претендирал
разноски по делото, които се установиха в размер на 600 лв./шестстотин
лева/, изплатено адвокатско възнаграждение, видно от Служебна бележка № 1121/04.12.2018г
на Вр. ИД Кмет на Община «Родопи» и преводно нареждане /л. 64/ и договор за
правна защита и съдействие от 24.08.2018г /л. 36-гръб/, която сума се дължи от жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 вр. с чл. 143 ал.3 от АПК,
Административен съд - Пловдив, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Н.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б., против отказ на Главния архитект на Община „Родопи“
да презавери строително разрешение № 111 от 05.04.2007г. издадено от Главния
архитект на Община „Родопи“, обективиран в писмо с изх. № 9412-360#19 от
13.06.2018г.
ОСЪЖДА Л.Н.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Община «Родопи» сумата в
размер на 600лв. /шестстотин лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Административен съдия: /п/