Решение по дело №195/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 146
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Соня Ангелова Стефанова
Дело: 20203600500195
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    № 146

гр. Шумен, 30.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски окръжен съд в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Йордан Димов                                                                                                               2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 195 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 35 от ЗОЗ, вр. чл. 521 от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 09378/ 22.05.2020 год., депозирана от „Обединена българска банка“ АД, представлявано от С.Г.и Т.М.– Изпълнителни директори против действие на ЧСИ Д.З.с рег. № 876, с район на действие ШОС, изразяващо се в отказ за предаване по реда на ЗОЗ на следните движими вещи, посочени в Договор за особен залог на движими вещи от 13.03.2014 год., вписан в ЦРОЗ под № 2014031801122 и вписан отново под № 2019051001896: 1. Технологично оборудване за почистване, калибриране, белене, цветосортиране и опаковане в чували на слънчогледови семена, съгласно спецификация към оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ № 0225 от 09.09.2013 год. на стойност 873780,74 лева; 2. Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор CESELSAN ОТ 23.05.2012 год. на стойност 674761,35 лева; 3. Пакетираща линия и прилежащо оборудване, съгласно спецификация към оферта от  ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ от 28.05.2012 год. на стойност 73939,50 лева, като действието е обективирано в „Протокол за изземване и предаване на движими вещи“ от 14.05.2020 год. по изпълнително дело № 20178760403635/ 2017г.

В жалбата се навежда твърдение, че отказът на ЧСИ е необоснован и незаконосъобразен. Излагат се доводи, че липсва правна аргументация за извършения отказ, което се явява съществено нарушение. Жалбоподателят сочи, че сделките, по силата на които длъжникът е прехвърлил собствеността върху движимите вещи, предмет на особения залог, са нищожни, като извършени в нарушение на т. 4.3, 4.4 и 7.1 от Договора за особен залог. Твърди, че изпълнението срещу третото лице „Евими“ ЕООД, както и срещу всички следващи приобретатели на заложените вещи, е допустимо, доколкото всички те имат качествата на залогодатели по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът „Предел“ ООД не е депозирал писмено възражение по жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Д.З.е изложила мотиви по отношение на обжалваното постановление, в които излага доводи за неоснователност на жалбата. Сочи, че заложените вещи са валидно последователно продадени на няколко юридически лица като за удостоверяване на тези обстоятелства са предоставени писмени доказателства – фактури, официални извлечения от дневниците за продажбите и покупките на дружествата. Счита, че съм деня на изпълнението собственик на заложените вещи е „Амарант - 0“ ООД, който е трето лице, което няма качеството залогодател, поради което по отношение на него е недопустимо насочването на принудително изпълнение.

С оглед разпоредбата на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес.

След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:

Приложеното изп.д. № 20178760403635 по описа за 2017 год. на ЧСИ Д. Златева, с рег. № 876, с район на действие ШОС, е образувано по депозирана молба от „Сибанк” ЕАД, гр. София, с ЕИК: *********, действащо чрез пълномощника си юриск. Илияна Лазарова, с приложен към нея изпълнителен лист № 4140 от 08.08.2017 г. по ч.гр.д. № 5277/2017 г. на Районен съд - Бургас, издаден по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК,  срещу солидарните длъжници „Предел“ ООД, ЕИК: *********, „Пределагро“ ООД, ЕИК: ********* и „Предел Експорт“ ЕООД, ЕИК: ********* за заплащане на сумата 691000 лв. главница по договор за банков револвиращ кредит № MS14-00020/ 30.11.2012 год. и сключени към него 4 анекса и договор за встъпване в дълг от 18.10.2016 год.; сумата 41985,22 лева договорна лихва за периода 21.07.2016 год. – 22.05.2017 год.; сумата 24565,59 лева наказателна лихва за забава за периода 21.07.2016 год. – 23.07.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2017 год. до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 15201,61 лева.

Към момента взискател по процесното изпълнително дело е „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, Витоша № 89Б. От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на  „Обединена българска банка“ АД се установи, че първоначалният взискател „Сибанк“ ЕАД се е влял в „Обединена българска банка“ АД като е престанал да съществува като отделно юридическо лице, като това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 05.02.2018 год. под № 20180205150338.

С молба вх. № 08712/ 12.05.2020 год. на взискателя по делото „Обединена българска банка“ АД, представлявано от С.Г.и Т.М.– Изпълнителни директори по реда на чл. 35, ал.1 от ЗОЗ във връзка с чл. 521 от ГПК е поискано опис и предаване на подробно описаните в молбата движими вещи, предмет на особен залог, вписан в ЦРОЗ. Към молбата са приложени Договор за особен залог, сключен на 13.03.2014 год. между „Сибанк“ ЕАД, от една страна, в качеството му на заложен кредитор и „Предел“ ООД, от друга страна, като залогодател, Заявления за вписване на залога в ЦРОЗ по партидата на длъжника и потвърждение за вписването към  18.03.2014 год.

По делото е представено и потвърждение за вписване от 03.05.2017 год. в резултат на подадено от взискателя „Сибанк“ ЕАД заявление за вписване на пристъпване към изпълнение.

Приложено е и потвърждение за вписване в ЦРОЗ от 10.05.2019 год., като вписването е първоначално и е под № 2019051001896 и е издадено в полза на настоящия взискател „Обединена българска банка“ АД.

На длъжника "Предел" ООД е изпратено съобщение на имейл адрес, с което на основание чл. 35, ал.1 от ЗОЗ, вр. чл. 521 от ГПК ЧСИ го уведомява, че на 14.05.2020 год. от 10.00 до 17.00 часа ще бъде извършено предаване на движимите вещи, предмет на процесния Договор за особен залог, находящи се в базата на „Предел“ ООД в стопанския двор в село ..., общ. Каолиново, обл. Шумен в полза на заложния кредитор „Обединена българска банка“ АД.

Постъпило е уведомление от длъжника вх. № 8729/ 13.05.2020 год., с което последният е заявил, че вещите, предмет на принудително изпълнение, са продадени на „Предел ойл“ ЕООД, „Пределагро“ ООД и „Евими“ ЕООД.

Във връзка с изявлението на длъжника ЧСИ е изпратила уведомление за пристъпване към предаване на описаните вещи на имейл адресите на „Предел ойл“ ЕООД, „Пределагро“ ООД и „Евими“ ЕООД.

С уведомления „Предел ойл“ ЕООД, „Пределагро“ ООД и „Евими“ ЕООД са посочили, че процесните движими вещи са били продадени на „Веди“ ЕООД, ЕИК: ********* през 2019 год.

ЧСИ отново надлежно е изпратила уведомление за пристъпване към предаване на описаните вещи на имейл адреса на „Веди“ ЕООД.

С уведомление „Веди“ ЕООД е заявило, че е закупило движимите вещи през 2019 год. от продавача „Предел ойл“ ЕООД, а през 2020 год. ги е продало на „Амарант -0“ ООД – краен приобретател.

На 14.05.2020 год. на пълномощника на „Амарант -0“ ООД – Т.М.И.е връчено лично уведомлението по чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ, вр. чл. 521 от ГПК.

По изпълнителното дело са представени писмени документи, удостоверяващи извършените разпоредителни сделки.

С фактури № **********/ 04.04.2017 год., № **********/ 19.04.2017 год., № **********/ 04.05.2017 год., № **********/ 16.06.2017 год. и приемо-предавателни протоколи от същите дати и с фактури № **********/ 24.12.2016 год. и № **********/ 31.07.2017 год.  длъжникът „Предел“ ООД е прехвърлил собствеността върху движимите вещи, за които е учреден особен залог, в полза на взискателя, на „Евими“ ЕООД.

С фактури № **********/ 07.08.2017 год. длъжникът „Предел“ ООД е прехвърлил собствеността върху движимите вещи, за които е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Предел ойл“ ЕООД.

С фактури № **********/ 25.04.2017 год., № **********/ 04.08.2017 год. и № **********/ 10.08.2017 год. и приемо-предавателел протокол от 10.08.2017 год. длъжникът „Предел“ ООД е прехвърлил собствеността върху движимите вещи, за които е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Пределагро“ ООД.

С фактура № **********/ 27.12.2016 год., договор за покупко-продажба № 1227 от същата дата и приемо-предавателен протокол към него, фактури № **********/ 20.04.2017 год., № **********/ 04.05.2017 год., № **********/ 16.06.2017 год., № **********/ 31.07.2017 год. и приемо-предавателни протоколи от същите дати „Евими“ ЕООД е продало движимите вещи, за които е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Предел ойл“ ЕООД.

С фактура № **********/ 08.03.2017 год. „Пределагро“ ООД е прехвърлил собствеността върху цветосортираща машина ВВ4, за която е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Предел Ойл“ ООД.

С договор за покупко-продажба №02404/ 24.04.2017 год., фактура № **********/ 25.04.2017 год. и приемо-предавателен протокол от същата дата, фактури № **********/ 27.02.2018 год. и № **********/ 28.05.2018 год. „Пределагро“ ООД е прехвърлило собствеността върху движимите вещи, за които е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Предел ойл“ ЕООД.

С фактура № **********/ 18.08.2017 год. „Пределагро“ ООД е прехвърлило собствеността върху движима вещ, за която е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Предел Импорт Експорт“ ЕООД.

С договор за покупко-продажба № 02/ 28.08.2017 год. и фактура № ********** от същата дата „Предел Импорт Експорт“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху същата движима вещ, за която е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Предел Ойл“ ЕООД.

С Фактури № **********/ 31.12.2019 год., № **********/ 31.12.2019 год., № **********/ 31.12.2019 год. и приемо-предавателни протоколи от същите дати  „Предел Ойл“ ООД е прехвърлило собствеността върху движимите вещи, за които е учреден особен залог в полза на взискателя, на „Веди“ ЕООД.

Представени са и фактури № **********/ 27.03.2020 год., № **********/ 27.03.2020 год., № **********/ 27.03.2020 год., ведно с изготвените към тях приемо-предавателни протоколи, от които е видно, че  „Веди“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху движимите вещи, за които е учреден особен залог в полза на взискателя, на фирмата приобретател на вещите към момента – „Амарант-0“ ООД.

 

С протокол за опис и оценка на процесните движими вещи изх. № 33586/ 14.12.2017 год. движимите вещи са описани от ЧСИ. Установено е, че същите се намират в село ..., обл. Шумен, Стопански двор и за техен пазач е назначен управителя на дружеството длъжник. Отбелязано е, че движимите вещи са без липсващи елементи, в отлично състояние.

С протокол за изземване и предаване на движими вещи от 14.05.2020 г., изготвен в присъствието на представител на взискателя, на управителя на длъжника „Предел“ ООД – Е.Н. и на представител на „Амарант – 0“ ООД, ЧСИ е констатирал, че движимите вещи, предмет на процесния договор за особен залог, са прехвърлени чрез поредица от договори за покупко-продажба на трети лица като последният им приобретател е „Амарант – 0“ ООД. ЧСИ е счел, че лицето няма качеството на залогодател и поради това обстоятелство е отказал да предаде вещите на взискателя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 35, ал.1 ЗОЗ, когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл. 521 от ГПК. Изпълнението върху движими вещи като принудителен способ за удовлетворяване на взискателя от имуществото на длъжника, се състои от поредица от последователни фактически и правни действия, които съдебния изпълнител следва да извърши. Поначало, съгласно разпоредбата на чл. 442 от ГПК, обект на изпълнението може да бъде само вещ, която е на длъжника. С оглед това, съдебният изпълнител, започвайки принудителното изпълнение върху движими вещи, съгласно разпоредбата на чл. 465 от ГПК, следва да опише тези вещи, само ако те се намират във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че те принадлежат на друго лице.

В случая при изготвяне на атакувания Протокол за изземване и предаване на движими вещи от 14.05.2020 г. съдебният изпълнител след като се е запознал с представени от присъствалите лица писмени документи (посочените по-горе фактури, договори за покупко-продажба на движими вещи, приемо-предавателни протоколи, електронно извлечение за извършените плащания), е констатирал, че вещите принадлежат на трето лице, различно от длъжника залогодател, поради което е отказал предаване на вещите на осн. чл. 35 от ЗОЗ.

Няма спор, че „Сибанк“ ЕАД, а впоследствие и „Обединена българска банка“ АД като правоприемник на първото дружество, е кредитор на „Предел“ ООД.

Също така е безспорно установено, че за обезпечаване на вземанията на банката - кредитор, е учреден особен залог върху движими вещи на „Предел“ ООД, подробно посочени в договора, сключен на 13.03.2014 год.

Видно от представените по делото доказателства е вписан сключения Договор за особен залог на движими вещи, собственост на длъжника „Предел“ ООД от 13.03.2014 год. в ЦРОЗ на 18.03.2014 год. в полза на  „Сибанк“ ЕАД  под № 2014031801122 и вписан отново на 10.05.2019 год. в полза на ищеца „Обединена българска банка“ АД – правоприемник на „Сибанк“ ЕАД под № 2019051001896.

Спорно в случая е дали последното дружество- приобретател на процесните движими вещи, ги е придобило чисти от тежести или има положението на залогодател и може ли спрямо него да се насочи изпълнение по реда на ЗОЗ върху процесните движими вещи.

С учредяването на заложното право залогодателят не е лишен както от фактическата власт върху заложеното имущество, така и от възможността да извършва действия на разпореждане, включително отчуждаване. Съгласно чл. 7 от ЗОЗ залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право.

Правилото на чл. 7 от ЗОЗ е въведено в интерес на търговския оборот и да защити приобретателите на заложено имущество, придобивано от тях при обикновената търговска дейност на търговеца-продавач.

Законодателят не е дефинирал термина "кръг на обикновена дейност по занятие на търговеца", като е оставил тази задача на доктрината и практиката. На първо място следва да се отбележи, че дейността се извършва по занятие, когато има траен характер, залогодателят има намерение да я използва като източник на постоянен доход и се извършва с цел реализиране на печалба. Обикновената дейност е тази, която залогодателят обичайно извършва в практикувания предмет на дейност. В случая търговецът „Предел“ ООД е вписал множество дейности в търговския регистър като евентуален предмет, но след справка в интернет в официалния сайт на дружеството, съдът установи, че последното се занимава преимуществено с първата посочена дейност, а именно: „Производство и обработка на слънчогледово семе“ – обработка на земеделски площи, селскостопанско производство и търговия на земеделски култури.

Предвид изложеното, не може да се направи извод, че извършените от „Предел“ ООД разпоредителни сделки с процесните движими вещи попадат в "кръга на обикновена дейност по занятие на търговеца", поради и което неприложима се явява разпоредбата на чл. 7 от ЗОЗ.

Когато предметът на разпореждане са вещи извън кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя, законодателят е въвел допълнително ограничение като е посочил, че за да се осъществи разпоредителната сделка, е необходимо съгласието на заложния кредитор. Именно общият принцип "залогът следва вещта" се извлича от правото на залогодателя, запазил държането на вещта, да се разпорежда само със съгласие на кредитора (в хипотезите извън чл. 7 от ЗОЗ).

 В тази връзка, жалбоподателят се позовава на нарушение на поетите от длъжника договорни задължения по Договора за особен залог на движими вещи от 13.03.2014 год., обективирани в клаузи т. 4.3., т. 4.4. и т. 7.1. Счита, че посочените по-горе прехвърлителни сделки са нищожни на това основание.

Съгласно т. 4.3. от Договора писмено и в деня на осъществяване залогодателят е длъжен да уведоми заложния кредитор за всички правни и фактически действия, водещи до прехвърляне или възникване на права на трети лица върху заложените вещи, или до промяна в идентичността им. В т.4.4. е посочено, че залогодателят е длъжен да снабдява заложния кредитор с документите, удостоверяващи прехвърлянето или учредяването на правата по т. 4.3. Съгласно т. 7.1. залогодателят е длъжен при извършване на разпоредителни сделки със заложените вещи, по сделки извън кръга на обикновената дейност по занятие, да поиска съгласието на заложния кредитор. Последната клауза е изцяло в унисон с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2, изр. 2 от ЗОЗ в редакцията преди изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 год., доколкото първата разпоредителна сделка датира от 24.12.2016 год.

По така въведеното възражение, настоящият съдебен състав намира следното:

По делото липсват доказателства да е било поискано от „Предел“ ООД и да е било дадено съгласие от страна на заложния кредитор за сключване на процесните разпоредителни сделки от залогодателя „Предел“ ООД с „Евими“ ЕООД, „Пределагро“ ООД, „Предел ойл“ ЕООД. Действително е налице нарушение на сочените от жалбоподателя договорни клаузи. Нарушена е и императивната норма на чл. 8, ал. 2, т. 2, изр. 2 от ЗОЗ в редакцията преди изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 год. Това обстоятелство, обаче не води до санкция нищожност на процесните прехвърляния, каквото твърдение е наведено от страна на ищеца, а води до непротивопоставимост, в какъвто смисъл са и последващите изменения на чл. 8 от ЗОЗ и добавената нова ал. 4 от ЗОЗ (в сила от 30.12.2016 год.), която гласи, че когато заложният кредитор не е дал съгласие за извършване на съответните сделки, в случаите, в които такова съгласие се изисква, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател.

С оглед дадените по-горе разяснения, извършените от „Предел“ ООД разпоредителни сделки, без съгласието на заложния кредитор, дадено при условията на чл. 8, ал. 2, т. 2, изр. 2 от ЗОЗ (в редакцията преди изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 год.), респ. чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) са относително недействителни по отношение на заложния кредитор и са  му непротивопоставими. Непротивопоставими са и последващите разпоредителни сделки, а всички следващи приобретатели имат положението на залогодатели.

Следва да се отбележи още, че придобиването на качеството „залогодател“ от приобретателя на заложеното имущество настъпва по право. То не е обусловено от вписването на придобиването на права върху заложеното имущество в който и да било регистър, а настъпва като последица от вписания залог и последвалото прехвъряне на заложеното имущество. Вписването на залога по отношение на приобретател от вписания залогодател не е предпоставка за противопоставимост на залога на приобретателя.

Освен липсата на дадено от страна на заложния кредитор съгласие за осъществяване на процесните разпоредителни сделки, налице е и още едно основание, поради което последните не могат да се противопоставят на заложния кредитор, а именно: в настоящия случай всеки един последващ приобретател на движимите вещи, предмет на особения залог, е недобросъвестен.

Съгласно чл. 12 от ЗОЗ (редакция преди изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 год.) учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ (редакция преди изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 01.09.2018 год.) вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването.

В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК е посочено, че до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г., вписването не е елемент от фактическия състав на особения залог; извършва се по персоналната система (партидата се открива по името на залогодателя, а не се води по вещта) и се ползва с оповестително-защитно действие само спрямо третите добросъвестни лица относно вписаните обстоятелства. Именно оповестителното действие на вписването стои в основата на противопоставимостта на вписаните обстоятелства на третите добросъвестни лица.

В случая, договорът за особен залог е вписан на 18.03.2014 год. по партидата на залогодателя „Предел“ ООД, а първата разпоредителна сделка с движимите вещи, предмет на особен залог, е сключена с „Евими“ ЕООД на 24.12.2016 год., т.е. след извършено първоначално вписване по партидата на залогодателя, поради което съобразявайки разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ (редакция преди изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 01.09.2018 год.), настоящият съдебен състав е на мнение, че „Евими“ ЕООД не е трето добросъвестно лице и договорът за залог му е противопоставим, което от своя страна води до приложение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ, съгласно която всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател.

След измененията на ЗОЗ, някои от които влизат в сила от 30.12.2016 год., а други – в по-късен етап, вписването на договора за особен залог стана елемент от фактическия състав, като това вписване има защитно-оповестително и конститутивно действие по арг. от чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ (редакция след изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 год.). Това означава, че противопоставимостта на залога настъпва като последица от вписването му и се проявява в няколко направления: по отношение на лицата, придобиващи права върху заложеното имущество (чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ), по отношение на останалите заложни кредитори (чл. 14 от ЗОЗ) и по отношение на всички останали кредитори на залогодателя (чл. 16 от ЗОЗ). Съгласно § 49, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози (ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., бр. 102 от 2019 г., в сила от 31.12.2019 г.) вписаните преди влизането в сила на този закон залози запазват действието си, а ал. 2 предвижда, че този закон се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила.

Ето защо, на осн. чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ (редакция след изменението на ЗОЗ, ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 год.) се явяват непротивопоставими на заложния кредитор и последващите разпоредителни сделки, извършени между „Предел“ ООД, „Пределагро“ ООД, „Евими“ ЕООД, „Предел ойл“ ЕООД и „Предел Импорт Експорт“ ЕООД до 03.05.2017 год., когато в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение.

Освен това, разпорежданията, извършени след като е вписано пристъпване към изпълнение по залога (в случая след 03.05.2017 год.), също са непротивопоставими спрямо вписалия. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОЗ (в сила от 30.12.2012 год.), където изрично е уредено, че залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. В случай, че не спази забраната, извършените от него разпореждания със заложеното имущество не могат да се противопоставят на заложния кредитор и присъединените кредитори по чл. 40 от ЗОЗ.

Не без значение е и обстоятелството, че видно от приложения протокол за изземване и предаване на движими вещи от 14.05.2020 год., процесните движими  вещи към тази дата все още са се намирали в базата на заложния длъжник „Предел“ ООД, находяща се в стопанския двор на село ..., обл. Шумен, въпреки множеството прехвърлителни сделки, извършвани през периода 24.12.2016 год. – 27.03.2020 год.

По наведеното твърдение за свързаност на приобретателите на движимите вещи, предмет на особения залог по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, настоящият съдебен състав намира, че дори такава свързаност да бъде установена, това обстоятелство не рефлектира върху изводите на съда, тъй като в случая са налице обективни основания за непротивопоставимост на процесните разпоредителни сделки на заложния кредитор.

Предвид изложените доводи, атакуваният отказ за предаване на процесните движими вещи на заложния кредитор по реда на чл. 35 от ЗОЗ, се явява неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 09378/ 22.05.2020 год., депозирана от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: ********* отказа на ЧСИ Д.З.с рег. № 876, с район на действие ШОС за предаване по реда на ЗОЗ на движими вещи, посочени в Договор за особен залог на движими вещи от 13.03.2014 год., вписан в ЦРОЗ под № 2014031801122 и вписан отново под № 2019051001896.

Решението е окончателно, съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    

 

             2.