№ 74
гр. Кюстендил, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221500600043 по описа за 2022 година
Адв.П.Д., процесуален представител на частния тъжител и
същевременно подсъдим ЕВГ. П. М. от *******, обжалва присъда № 260065
от 15.10.2021г. на РС Дупница, постановена по нчхд № 424/2020г. по описа на
същия съд. С нея подсъдимия и същевременно частен тъжител К. В. К. от
същия град е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпление от
частен характер по чл.130 ал.2 НК, отхвърлен е като неоснователен
предявения граждански иск за заплащане на сума от 2 500 лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С присъдата М. е признат
за виновен в извършване на престъпление от частен характер по чл.130 ал.2
НК и е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, като му е
наложено административно наказание „глоба“ от 1 000 лв и е осъден да
заплати на К. сума от 400 лв, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със сторените деловодни разноски.
Изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която Е.М.
бъде оправдан, а К.К. – осъден по повдигнатото обвинение с уважаване в
пълен размер на предявения граждански иск, алтернативно – делото да бъде
1
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прави се искане на
мястото на Е.М. да бъдат конституирани неговите наследници.
Частният тъжител и същевременно подсъдим ЕВГ. П. М. е починал на
17.10.2021г., видно от приложено към жалбата препис – извлечение от акт за
смърт. С оглед на това, в с.з. от 30.03.2022г. на негово място са
конституирани неговите наследници : СЛ. Н. М., П. ЕВГ. М. и Н. ЕВГ. М..
Техният повереник адв.П.Д. поддържа подадената жалба ведно с
направените в нея доказателствени искания. Настоява атакуваната присъда да
бъде отменена в съответствие с изложеното във въззивната жалба.
Подсъдимият и същевременно частен тъжител К.К. твърди, че е
невинен.
Неговият процесуален представител адв.М.П. пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда и за заплащане на сторените
на въззивното производство разноски.
Окръжният съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, по реда и при пределите по чл.313 и 314 НПК, намира следното :
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
насрещни частни тъжби, подадени съответно от ЕВГ. П. М. срещу К. В. К.,
двамата от *******, както и от К. срещу М., за извършване на престъпления
от частен характер по чл.130 ал.2 НК.
Фактическата обстановка е изяснена от страна на първоинстанционния
съд правилно и задълбочено. Установява се от събраните в хода на делото
доказателства накратко следното:
Починалият Е.М. и К.К. били съседи и живеели заедно със семействата
си съответно на ет.2 и ет.1 в къща, находяща се в *******, ул.“Ген.Владимир
Вазов“ 13. Отношенията между двете семейства били трайно влошени, като
М. подавал на няколко пъти жалби до различни институции срещу К. – за
извършване на незаконно строителство от негова страна, за поставяне на
охранителни камери и др.
На 09.04.2020г. следобяд М. и К. се намирали в къщата. Малко след
17.00ч. Е.М. излязъл в дворното пространство от страната на улицата и
забелязал в тревната площ струпани парчета ламарина. Навел се и започнал
2
да ги подрежда върху изградена в дворното място ограда с височина от около
80 см. След като наредил всички ламарини, М. се прибрал в къщата, като на
влизане се разминал с К.К..
Последният забелязал подредените върху оградата ламарини и започнал
да ги сваля от оградата с последващо хвърляне обратно в тревната площ.
Докато свалял ламарините, М. отново излязъл на двора и видял действията на
К.. Блъснал го по лявото рамо в момента, в който К. бил хванал поредната
ламарина и това довело до залитане на последния назад. Същевременно, К.
изхвърлил ламарината в тревната площ, като тя преминала над тялото на М. и
с един от краищата си го закачила по главата.
Е.М. се насочил към К.К. и с лявата си ръка го хванал за лявата китка, а
с дясната му нанесъл единичен удар зад врата. След това двамата
преустановили действията си един спрямо друг и се отдалечили в различни
посоки.
Същият ден Е.М. бил прегледан от лекар в хирургично отделение на
МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Дупница, който констатирал наличието на
рана в лява теменна област на главата с размери 2/ 0.54 см и издал
медицинско свидетелство № 283/ 09.04.2020г.
На следващия ден – 10.04.2020г., К.К. бил прегледан специалист –
*******, който констатирал наличието на телесни увреждания и ги описал в
издадено медицинско свидетелство № 38/ 10.04.2020г.
Видно от съдебномедицински експертизи на в.л.Н., при извършените
медицински прегледи, у двамата са констатирани телесни увреждания, както
следва:
у Е.М. – разкъсно контузна рана в лява теменна област на главата с
размери 2/ 0.5 см, причинила болка и страдание;
у К.К. – охлузвания / 7 на брой одрасквания/ в дясната част на шията и
охлузвания по кожата на гърдите в лявата им половина, причинили болка
и страдание.
М. подал до РП Кюстендил жалба срещу К. за случилото се на
09.04.2020г., като посочил че същия работи като полицай в РУ МВР
гр.Дупница. Била образувана прокурорска преписка, в хода на която К.
представил като доказателство видеофайл, записан от видеокамера, съдържащ
3
информация за инцидента между двамата. Впоследствие преписката била
прекратена поради липса на данни за извършено престъпление от общ
характер.
С оглед на така изложената фактическа обстановка, въззивният съд
намира за правилна преценката на пъроинстанционния такъв, че на
09.04.2020г. М. е извършил спрямо К. престъпление по чл.130 ал.2 НК, като
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, както и че К. от своя страна не е причинил на М. такава телесна
повреда.
За да достигне до този извод, Окръжният съд извърши цялостна
проверка на събраните доказателства и на обжалвания съдебен акт, както и
уважи искането на адв.П.Д. за повторно възпроизвеждане на видеофайла със
запис на инцидента. Това бе сторено в с.з. в присъствието на страните, като в
съдебния протокол подробно бяха отразени фактическите констатации,
имащи съществено значение за правилното решаване на правния спор.
Вследствие на спречкването Е.М. е получил рана по главата, но това не
е причинено от преднамерени действия от страна на К.. Желанието на
последния е било да изхвърли една от ламарините в тревата, като бутането му
от М. по рамото е довело до загуба на равновесие и съприкосновение на един
от краищата на ламарината с главата на починалия. Очевидно е, че в
конкретния случай по отношение нараняването на М. е налице хипотезата на
чл.15 НК – случайно деяние, доколкото К. не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди настъпването на тези общественоопасни последици.
Предвид гореизложеното, обжалваната присъда в едната й част –
относно извършване на престъпление от частен характер по чл.130 ал.2 НК от
страна на ЕВГ. П. М., следва да бъде отменена, като се прекрати
наказателното производство по делото. Видно от представеното препис –
извлечение от акт за смърт, този подсъдим е починал след постановяване на
първоинстанционния съдебен акт.
Същевременно, независимо от прекратяването на наказателното
производство съдът дължи произнасяне по предявения граждански иск – в
съответствие с ТР № 1 от 04.02.2013г. на ОС НК на ВКС на РБ, според което
при настъпване на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК при разглеждане
на делото пред въззивната инстанция, съдът дължи произнасяне и по
предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск.
В конкретния случай с подадената частна тъжба К.К. е предявил срещу
4
Е.М. граждански иск за заплащане на сума от 2 500 лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и претендирана ведно със
законната лихва от датата на увреждането, като същият е приет за съвместно
разглеждане. Както бе посочено по – горе, Окръжният съд споделя извода на
решаващия съд, че с действията си на 09.04.2020г. – бутане по лявото рамо и
удар зад врата, М. е причинил на К. описаните подробно в заключението на
в.л. телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.2 НК.
Присъдената на К. с първоинстанционния съдебен акт сума от 400 лв е
съобразена в пълна степен с разпоредбата на чл.52 ГПК, като по размер
съответства на претърпените от него болки и страдания.
С оглед на изложеното, подадената от адв.Д. въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По безспорен и
несъмнен начин в хода на наказателното производство се установява, че М. е
осъществил деяние по чл.130 ал.2 НК, както и че такова от страна на К.К. не е
извършвано. Изложените от процесуалния представител доводи не могат да
бъдат споделени.
Извън посоченото, при разглеждане на делото от страна на
първоинстанционния съд не са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба,
потвърждаването на обжалваната присъда в едната й част и доколкото от
страна на адв.П. е направено искане за присъждане на сторени пред въззивния
съд разноски, такива в размер на 800 лв следва да бъдат присъдени на К.К..
Съответно, те трябва да бъдат заплатени от наследниците на починалия М.,
конституирани на неговото място – СЛ. Н. М., П. ЕВГ. М. и Н. ЕВГ. М..
Предвид това, обжалвана присъдата в едната й част - относно
извършване на престъпление от частен характер по чл.130 ал.2 НК от страна
на ЕВГ. П. М. и прилагането по отношение на него на чл.78а НК, следва да
бъде отменена, като в тази част се прекрати наказателното производство по
делото, а в останалата – потвърдена. Наследниците на починалия подсъдим
следва да бъдат осъдени да заплатят на К. сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Окръжен съд Кюстендил, на основание чл.334 т.4 вр.чл.289 ал.2 вр.
чл.24 ал.1 т. 2 вр.чл.чл.337 ал.3 и чл.338 НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260065 от 15.10.2021г. на РС Дупница,
постановена по нчхд № 424/2020г. по описа на същия съд, в частта й, с която
ЕВГ. П. М. е признат за виновен в извършване на престъпление от частен
характер по чл.130 ал.2 НК с прилагане разпоредбата на чл.78а НК и
ПРЕКРАТЯВА в тази част наказателното производство по делото.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
5
ОСЪЖДА СЛ. Н. М., П. ЕВГ. М. и Н. ЕВГ. М., тримата от *******,
ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 13, солидарно да заплатят на К. В. К. от същия
град и адрес сторени разноски пред въззивния съд в размер на *** лв.
Решението в частта относно прекратяването на наказателното
производство може да се обжалва в 15 – дневен срок от съобщението пред
ВКС на РБ.
В останалата си част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6