Определение по дело №1539/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4375
Дата: 23 декември 2015 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20153100901539
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 септември 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../…...12.2015 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и трети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

    

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело1539/2015 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С искова молба ищецътУНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, ЕИК ********* представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини, подадена чрез пълномощника адв Ц.А., е предявил специалните положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, съществуването на парични вземания на ищецакредитор по издадената в негова полза по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, заповед за изпълнение № 3700/22.06.2015 г., за сумата 57518,32 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., сумата от 819,83 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015 г. до окончателното й плащане, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, разноски в размер на 2281,99 лв. внесена държавна такса и 2689,79 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

С исковата молба ищцовото дружество е направило искане за прилагане към настоящото производство на ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, за приемане на представените писмени доказателства, както и в случай, че ответниците оспорят размера на посочените в молбата вземания, да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача, подробно формулирана в исковата молба.

С разпореждане № 10146 от 14.10.2015 г., съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците В.З.Д. и М.Н.Д., чрез пълномощника адв. С.Н., са подали писмен отговор, в който е изразено становище, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърдението за недопустимост се основава на това, че е нарушено правото на равно третиране на страните в правоотношението и едната от тях е привилегирована спрямо другата, което се явява нарушение на принципа за равенство в процеса. По отношение на твърденията за неоснователност на исковете, ответниците са се позовали на първо място, че не са представени писмени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на изисканото вземане към посочената дата 20.12.0212 г., като се позовават на  тълкувателно дело № 4/2013 г., съгласно което банката е следвало да обяви на длъжника изискуемостта на кредита. На второ място, твърди се, че ответниците са плащали надлежно месечните си вноски до настоящия момент, съгласно погасителния план. На трето място, направено е възражение за неизпълнение от страна на банката на чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит и чл.3.09, ал.6. със съответната ежегодна актуализация на основание чл.3.09., ал.7 от Общи бизнес условия в сила от 01.09.2006 г. Твърди се че банка незаконосъобразно и в нарушение на установените в договора правила е изменяла размера на дължимата се лихва, като по този начин е прихващала вноските на ответниците срещу задължението за лихва, вместо срещу задължението за главница.  Позовават се на това, че кредитополучателят е със заварен договор за кредит от 2006 г. и може да бъде задължен да заплаща допълнителна компонента „премия" към базовия лихвен процент само въз основа на допълнително писмено споразумение, тоест при изрично съгласие на кредитополучателя. Такова допълнително споразумение в случая не е постигано, нито кредитополучателят и солидарният длъжник са изразявали по някакъв друг начин съгласие за това, поради което компонентът „премия не е бил част от договорения метод за изчисляване на лихвата, а е въведен едностранно от банката и не е бил оповестен на кредитополучателя. На четвърто място, направено е възражение за неравноправност на т.3.09., ал. 8 ”б" от Общите бизнес условия в сила от 1.09.2006 г., поради което е поискано на основание чл.146. ал.1 от Закона за защита на потребителите да бъде обявена за нищожна. По тези съображение ответниците молят да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове и да им се присъдят направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба е направено искане за приемане на приложените писмени доказателства, както и на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ищеца „Уникредит Булбанк” АД да представи разширен лихвен лист, съдържащ стойностите на БЛП и всички компоненти, включени в приложения по кредита БЛП, както и размера на начислената лихва по кредита за периода от датата на първото усвояване по кредита до датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение. На следващо място, поискано е да бъде задължен ищеца да представи всички решения на УС, с които е приемана промяна на начина на изчисляване на лихвата и/или промяна на размера на лихвата от датата на сключване на договора до датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение. На последно място, в случай, че бъде уважено искането на ищеца за допускане на  съдебно-счетоводна експертиза, е поискано на същата да бъдат поставени допълнителни въпроси, конкретно формулирани в отговора.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.

Оспорена е истинността на представените от ответната страна копия от Протоколи на Управителния съвет на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, като в случай, че ответниците желаят да се ползват от тях, е направено искане да бъдат задължени да представят оригиналите. С допълнителната искова молба са представени писмени доказателства. Конкретизирана е задачата на поисканата съдебно-счетоводна експертиза.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответниците поддържат становището си по исковете и направените доказателствени искания. Конкретизирани са задачите на съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост. Налице е правен интерес от предявяване на иска, доколкото длъжниците са оспорили заповедта за незабавно изпълнение. В този случай законът е предоставил възможност на кредитора, ако иска да се ползва от оспорената заповед, да предяви иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. След като се касае за установени в закона производства, съдът не може да игнорира същите с твърдения за неравнопоставеност на една от страните.

Съдът намира представените писмени доказателствата с исковата молба, с отговора на исковата молба и с допълнителната искова молба за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът намира, че следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба, в отговора на исковата молба, в допълнителната искова молба и в отговора на допълнителната искова молба. Посоченото доказателствено средство е допустимо, относимо към заявения за съдебно разрешаване спор между страните.

Следва да бъде уважено искането на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи най-късно в насроченото съдебно заседание подробно описаните в отговора на исковата молба документи, като му се укажат последиците от неизпълнение на това задължение по чл. 161 от ГПК, а именно, че с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В тази връзка следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца да бъдат задължени ответниците по делото да представят оригиналите на приложените към отговора на исковата молба копия от Протоколи на Управителния съвет на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, тъй като се касае за документи на ищеца, които би следвало да се съхраняват при него.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК). Наред с това следва да се укаже, че икането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл. 78, ал. 8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл. 80 от ГПК.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, ЕИК ********* представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини, за признаване за установено по отношение на ответниците В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, съществуването на парични вземания, които се дължат при условията на солидарност на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, заповед за изпълнение № 3700/22.06.2015 г., за сумата 57518,32 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., сумата от 819,83 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015 г. до окончателното й плащане, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, разноски в размер на 2281,99 лв. внесена държавна такса и 2689,79 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 1539 по описа за 2015 г. на Варненски окръжен съд:

Ищцовото дружество твърди, че вземането му произтича от Договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г, сключен между В.З.Д. ЕГН ********** (кредитополучател) и М.Н.Д. ЕГН ********** (солидарен длъжник) и „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, чийто правоприемник е ищеца

По силата и при условията на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 евро (деветдесет хиляди евро) за текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съгласно уговореното в договора и да върне предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в договорения срок.

Съгласно чл.4 от договора за кредит, кредитополучателят и солидарният длъжник са се съгласили и задължили да погасят кредита на 144 месечни погасителни вноски (главница + лихва), определени на база плаващ лихвен процент, с крайна дата на погасяване 20.12.2018 г.

Съгл. чл. 9, ал. 1 от договора, кредитополучателя и солидарния длъжник са се съгласили да заплащат на Банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процента, образуван от Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката намален с отстъпка в размер на 2.184 процентни пункта.

Актуализациите на базовия лихвен процент се отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно т.3.12.4."а" от Общите бизнес условия на Банката, за което кредитополучателят и солидарният длъжник са дали изрично своето безусловно и неотменяемо съгласие (чл.4 ал.1 изр. последно).

Поради това, че кредитополучателя и солидарния длъжник не са погасявали задълженията по усвоения кредит по предвидения в договора начин, основание чл.14 т.2 във връзка с чл.10.ал.1 т.2 от договора, считано от 20.12.2012 г. дългът е обявен изцяло за предсрочно изискуем.

Изплащане на задължението не е последвало, поради което „Уникредит Булбанк" АД е депозирала в Районен съд - гр. Варна, заявление по чл.417 т.2 от ГПК за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата длъжници В.З.Д. и М.Н.Д. за посочените в Извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница и лихви.

В исковата молба се сочи, че срещу издадената заповед за парично задължение по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, е депозирано писмено възражение от длъжниците, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на спорното вземане.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците В.З.Д. и М.Н.Д., чрез пълномощника адв. С.Н., са подали писмен отговор, в който е изразено становище, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърдението за недопустимост се основава на това, че е нарушено правото на равно третиране на страните в правоотношението и едната от тях е привилегирована спрямо другата, което се явява нарушение на принципа за равенство в процеса. По отношение на твърденията за неоснователност на исковете, ответниците са се позовали на първо място, че не са представени писмени писмени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на изисканото вземане към посочената дата 20.12.0212 г., като се позовават на  тълкувателно дело № 4/2013 г., съгласно което банката е следвало да обяви на длъжника изискуемостта на кредита. На второ място, твърди се, че ответниците са плащали надлежно месечните си вноски до настоящия момент, съглано погасителния план. На трето място, направено е възражение за неизпълнение от страна на банката на чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит и чл.3.09, ал.6. със съответната ежегодна актуализация на основание чл.3.09., ал.7 от Общи бизнес условия в сила от 01.09.2006 г. Твърди се че банка незаконосъобразно и в нарушение на установените в договора правила е изменяла размера на дължимата се лихва, като по този начин е прихващала вноските на ответниците срещу задължението за лихва, вместо срещу задължението за главница.  Позовават се на това, че кредитополучателят е със заварен договор за кредит от 2006 г. и може да бъде задължен да заплаща допълнителна компонента „премия" към базовия лихвен процент само въз основа на допълнително писмено споразумение, тоест при изрично съгласие на кредитополучателя. Такова допълнително споразумение в случая не е постигано, нито кредитополучателят и солидарният длъжник са изразявали по някакъв друг начин съгласие за това, поради което компонентът „премия не е бил част от договорения метод за изчисляване на лихвата, а е въведен едностранно от банката и не е бил оповестен на кредитополучателя. На четвърто място, направено е възражение за неравноправност на т.3.09., ал. 8 ”б" от Общите бизнес условия в сила от 1.09.2006 г., поради което е поискано на основание чл.146. ал.1 от Закона за защита на потребителите да бъде обявена за нищожна. Ответниците молят да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове и да им се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответниците поддържат становището си по исковете и направените доказателствени искания.

Предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са  с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:

На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно - наличието на договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., сключен между Ейч Ви Би Банк Биохим" АД– гр. София, от една страна и ответниците В.З.Д. ЕГН ********** - кредитополучател и М.Н.Д. ЕГН ********** - солидарен длъжник. Следва да установи правоприемство между ищеца и банката, сключила договора. Следва да установи размера на този кредит, както и че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита. Следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Следва да установи твърдението си, че е уговорена плаваща лихва, кога е изменяна същата, по какъв начин, спазени ли си са установените изисквания за това изменение и как това се е отразило на размера на задължението на ответниците. Трябва да докаже, че за настъпилите промени в договора ответниците са уведомени по установения за това ред. Освен това следва да установи, че ответниците са в забава, началната дата на тази забава и размера на дължимото се обезщетение за същата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Ответниците следва да установят твърденията си, че са заплащали надлежно вноските по кредита съгласно погасителния план. С оглед на това, че останалите твърдения на ответниците касаят отрицателни факти, доказателствената тежест за установяване на които е на ищеца, съдът не следва да им дава указания относно подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях.

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

ПРИЛАГА към настоящото ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и с допълнителната искова молба писмени доказателствата, като по прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи подробно формулирани в исковата молба, в отговора на исковата молба, в допълнителната исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 400,00 лв., вносим поравно от страните по 200,00 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Марияна Стефанова Станева, съдебно-счетоводен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи”.

ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл. 199 от ГПК, да представят заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищеца да представи най-късно в насроченото съдебно заседание подробно описаните в отговора на исковата молба документи, като му се укажат последиците от неизпълнение на това задължение по чл. 161 от ГПК, а именно, че с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъдат задължени ответниците по делото да представят оригиналите на приложените към отговора на исковата молба копия от Протоколи на Управителния съвет на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в списъка по чл. 80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищецажши, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.02.2016 г. от 10,45 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице, след представяне на доказателства за внасяне на определения за целта депозит.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответниците.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

 

                                      

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: