Решение по дело №21006/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261482
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20193110121006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 28.04.2021 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря АНА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №21006 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. 96011/23.12.2019 г. от „В.и к." ООД ***, ЕИК ********* представлявано от Валентин Вълканов-Управител  срещу А.А. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в  условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:

чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 34а, ал. 5, вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба 4 на МРРБ за признаване за установено, че А.А. С., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги дължи на „В.и к." ООД сумата от 287,06 лв. /двеста осемдесет и седем лева и шест стотинки/ за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1345634 за периода от 16.03.2015 г. до 12.08.2019 г. за имот, находящ се в гр. В., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –  26.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,

и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че признаване за установено, че А.А. С., ЕГН ********** дължи на „В.и к.“ ООД сумата от 20,13 /двадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима за периода от 13.04.2018 г. до 21.08.2019г.,

за които суми е издадена заповед6634 от 28.08.2019 г.от за изпълнение на парично задължение по ЧГД 13532/2019 г. по описа на ВРС.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 13532/2019 г. на ВРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следното: С оглед характера на настоящото производство оспорва твърденията на ищцовата страна за наличието на ликвидни и изискуеми задължения в размер на 287.06лв. - главница, съставляваща стойност на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 16.03.2015г. до 12.08.2019г. и сума в 20.13 лв. - лихва за забава върху главница за периода от 13.04.2018г.до 21.08.2019г. С оглед твърдението за недължимост на посочените суми оспорва и акцесорния иск за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2019г. до окончателното изплащане и сторените съдебни разноски. Твърди, че за периода от 12.02.2018г. до 12.08.2019г. за процесния обект с абонатен номер 1345634 не е реализирал потребление на вода за битови нужди. В тази връзка оспорва и твърдението, че за периода от 16.03.2015г. до12.02.2018г. задължението е било изискуемо едва към изтичане на тридесетдневния срок от момента на издаване на фактурата, а именно: 13.03.2018г. Задълженията, възникнали преди 12.02.2018г., следва да имат падеж, съобразно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.

Твърди, че падежът на вземането следва да настъпи при спазване на разпоредбите на чл. 33, ал.1 и ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, като твърди, че в конкретния случай претенцията се основава на задължение за консумация за отчетен период от три години в разрез с договореното между страните за издаване на ежемесечни фактури при наличие на консумация и или служебно начисляване на количества. Навежда твърдения, че за процесния период ищецът не е спазил задълженията и е затруднил узнаване на задължението по размер от страна на ответника. В настоящия случай се касае за периодични плащания, чиито падеж настъпва през предварително фиксирани интервали от време. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на задълженията, за които ищцовата страна твърди ликвидност и изискуемост за периода от 16.03.2015г. до 26.08.2016г., на основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД.  С оглед разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД поради изтекла погасителна давност на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения.

            Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 13532/2019 г. на ВРС е видно, че същото и образувано по заявление с вх. № 62229/26.09.2019 г. и е издадена Заповед № 6634/28.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено А.А. С., ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД сума в размер на 287,06 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени  ВиК услуги по партида с абонатен № 1345634 за периода от 16.03.2015 г. до 12.08.2019 г., сумата от  20,13 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 13.04.2018 г. до 21.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; както и сумата 75 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена дължима държавна такса от 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

От направената справка в НБД е видно, че лицето А.А. С., ЕГН ********** е с  адрес: ***.

Постъпило е писмо от Община Варна, в което е посочено, че на процесния адрес на потребление има регистрирани четири лица по настоящ адрес и едно по постоянен адрес.***, Дирекция „Местни данъци“ се посочва, че не е подавана декларация от ответника за процесния имот.

Изслушано и приобщено към доказателствения материал по делото заключение на вещото лице Я.Л., от което се установява, че размерът на задълженията по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1345634 по посочените фактури в справката за недобора на частен абонат за периода от 16.03.2015 г. до 21.08.2019г. е в общ размер на 287,06 лв.  Общият размер на лихвата за забава върху така установените задължения по издадени фактури в периода от 13.03.2018г. до 13.08.2019г., считано от съответния им падеж до 21.08.2019г. е 20,13 лв. Няма данни за извършени плащания от абоната на така начислените задължения. На адреса на потребление не е открито лице, което да осигури достъп на вещото лице за реален отчет на водомера и извършване на проверка на метрологичната му годност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума, представляваща паричната равностойност на служебно начислено количество ВиК услуги за имот на потребление с адрес: гр. В. с титуляр А.А. С., ЕГН **********, на осн. чл. 34а, ал. 5 от Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ във връзка с чл. 39, ал.6 от същата наредба, във връзка с чл.39, ал.5, т.1, предл. второ от същата наредба, тъй като потребителят не е изпълнил задължението си да извърши периодична  проверка на индивидуалния водомер, регламентирано в чл. 34а, ал.2 от Наредба №4 от 2004 на МРРБ, във вр. с чл. 11, ал. 5 от същата наредба.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

От събрания по делото доказателствен материал не се установи ответникът да е собственик на процесния имот, нито същият да има учредено право на ползване върху него, поради което и на основание цитираната разпоредбата на пар.1, т.2 от ЗРВКУ не може да се приеме, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги, въпреки че партида с номер1345634 се води на името на ответника А.А. С., ЕГН **********. Доколкото ответникът не е имал качеството на потребител на ВиК услуги, то за него не е възникнало задължението за заплащането на такива.

Отделно от горното, дори и да се приеме, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот, то от ищеца не бяха представени доказателства за реален отчет, извършен в обекта на потребление. Твърдения за реален отчет изобщо не са навеждани, а се твърди служебно начислени количества вода, на осн. чл. 34а, ал. 5, вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба 4 на МРРБ поради изтичане на метрологичната годност на водомера в обекта на потребление.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Съгласно чл. 34а, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка на  потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.

Според ал.5 на същия член, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

От ищцовото дружество обаче не бяха представени никакви доказателства, които да установяват, че е констатирано изтичане на метрологичната годност на водомера от негови служители, още по-малко потребителя да е уведомен за това, респ. да му е дадено предписание за подмяна на водомера. Поради изложеното съдът намира, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да даде предписание за подмяна на водомера в процесния обект на потребление с оглед изтеклата му метрологична годност, поради и което за потребителя не е започнал да тече срокът по чл. 34а, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответно не е възникнало правото на ВиК оператора да начислява служебно количество ВиК услуги по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

Поради изложеното до тук съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно  и главно доказване да установи вземането си за главница.

Доколкото не се дължат главните вземания, то съдът намира, че не са дължими и акцесорните вземания за лихви, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

На основание изложеното по-горе съдът намира исковата претенция за изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и к." ООД ***, ЕИК ********* представлявано от Валентин Вълканов-Управител  срещу А.А. С., ЕГН **********, с адрес: *** искове в  условията на обективно кумулативно съединяване за приемане за установено, че ответникът, в качеството си на потребител на В и К услуги, дължи на ищеца сумата от 287,06 лв. /двеста осемдесет и седем лева и шест стотинки/ за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1345634 за периода от 16.03.2015 г. до 12.08.2019 г. за имот, находящ се в гр. В., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –  26.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на осн.чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 34а, ал. 5, вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба 4 на МРРБ и сумата от 20,13 /двадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 287,06 лв., за периода от 13.04.2018 г. до 21.08.2019г., на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и за  които суми е издадена заповед № 6634 от 28.08.2019 г.от за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13532/2019 г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: