Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2567 16.10.2019 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI
– ви граждански състав
На девети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж.С.,
като разгледа докладваното от
съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №1987 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ........................,
седалище и адрес на управление в .........................,
представлявано от инж.Г.Т.,
подадена чрез пълномощник-юк.З.,
против Ф.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира установяването
дължимостта от страна на ответницата на сумата от 54,30 лева, представляваща
главница по фатури, издадени в периода 25.11.2015 г. – 25.03.2016 г. с отчетен
период по фактури от 15.10.2015 г. – 11.03.2016 г. и сумата от 14,21 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 26.12.2015 г. до
16.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №4418/23.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8651/2018 г.
по описа на РС-Бургас.
Основанията за дължимост на
горната сума се основават на твърдения, че ответницата е клиенти на „ВиК” ЕАД
по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на
което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по
отношение на водоснабден обект с адрес в ........................., за който има открита и заведена
партида с абонатен №................... Твърди се, че ответницата дължи
сумата от общо 54,30 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода
за периода 15.10.2015 г. – 11.03.2016 г., която сума не е заплатена от нея,
поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода
26.12.2015 г. – 16.11.2018 г. в общ размер на 14,21 лева, за които ищецът се е
снабдил със Заповед №4418/23.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8651/2018 г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на иска са
ангажирани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поискано
е и изготвянето на съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертизи.
Претендират се разноски.
В съдебно
заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ответника, който
пледира за уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на
ответницата – адв.З.К., който не оспорва иска по основание и размер. Не
ангажира доказателства.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и представлява от назначения му от съда особен
представител.
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено като
доказателство ч.гр.д.№8651/2018 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз основа на него има издадена на 23.11.2018 г. Заповед №4418 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ф. А.Х. да заплати на кредитора
сумата от 54,30 лева, представляваща неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 25.11.2015 г. – 25.03.2016 г. с отчетен период по
фактури 15.10.2015 г. – 11.03.2016 г. и мораторна лихва от 14,21 лева за
периода 26.12.2015 г. – 16.11.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 22.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът констатира, че
исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №19878 по описа на Бургаския районен съд за 2019 г., против длъжниците в заповедното производство е подадена в едномесечния срок
от уведомяването, считано от 19.02.2019 г., съгласно чл.415 от ГПК
и указанията, дадени с разпореждане от 08.02.2019 г., от лице, легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под
25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е
настоящия съд, като за
ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на
длъжника със сила на присъдено нещо вземанията за
главница и лихви.
Между страните не
се спори и по това, че ответниците имат качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в периода
15.10.2015 г. – 11.03.2016 г. В тази връзка, приет като доказателство по делото
е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №......, т......, рег.№........,
д.№...... от ................ г. на нотариус с рег.№...... по Регистъра на НК с
район на действие РС-Бургас, който легитимира ответника като собственик на
недвижим имот в ....................... – дворно място с площ от 100/200
кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ......................., целият с
площ от 272 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда
– еднофамилна с идентификатор ....................... съ застроена площ от 73
кв.м., с право на реално ползване за купувача върху южната част на къщата и
дворното място.
От показанията
на разпитания по делото свидетел Т. става ясно, че въпросният имот няма
водомер, поради което и му се начисляват служебно по 5 куб.м. вода месечно. В
този смисъл са и приетите като доказателства издадени фактури с №**********/25.03.2016
г., №**********/25.02.2016 г., №**********/25.01.2016 г.,
№**********/23.12.2015 г., №**********/25.11.2015 г., на обща стойност 54,30 лева
с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в .............................,
издадени от ищеца и неоспорени от ответника.
По делото няма
данни сумите по тях да са платени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
В съответствие с
доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 07.08.2019
г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявения иск е основателен и доказан по
размер.
В тази връзка
съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и
К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден
имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.
От данните по делото се установява, че през
процесния период ответницата има качеството на собственик на ид.ч. от
водоснабдения имот, което обосновава извод, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по
силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за
процесния период.
В
същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги.
Видно от текста на
чл.8 от цитираната
по-горе Наредба, получаването на услугите В и
К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение
на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването
и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване,
промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от
същата, услугите
В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на
ВиК,
като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се
отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по
индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на
мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел,
поради което и по аргумент
от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията
на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на
представените по делото фактури.
Следователно, по делото е безспорно установено
изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на
вода през процесния период, преминала
през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на потребител да заплати
извършената ВиК
услуга.
За процесния период – 15.10.2015 г. –
11.03.2016 г., ищцовото
дружество е доставило в обект, находящ се в ..................... вода, чието количество не е реално
отчетено, а служебно начислено в регламентирания размер и възлиза на сумата от
54,30 лева, поради което и предявеният
главен
иск се явява основателен и доказан.
Основателността на главната
претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за
дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК пред съда на 22.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
С горните аргументи, изцяло основателна се явява и
претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца
и на претенцията за мораторна лихва, за изчисляването на която съдът ползва Калкулатор.БГ и
установи, че претенцията се явява доказана в размера от 14,21 лева за периода 26.12.2015 г. до 16.11.2018 г.
На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ
размер на 395,00 лева, съгласно представения списък разноски по чл.80 от ГПК.
При съобразяване със
задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са
в общ размер на 75,00 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл.422 от ГПК, че Ф.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК
...................., със седалище и
адрес на управление в ............................., представлявано от Г.Й.Т., сумата от 54,30 лева,
представляваща главница по фатури, издадени в периода 25.11.2015 г. –
25.03.2016 г. с отчетен период по фактури от 15.10.2015 г. – 11.03.2016 г. и
сумата от 14,21 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
26.12.2015 г. до 16.11.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед
№4418/23.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№8651/2018 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Ф.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ......................, със седалище и
адрес на управление в ......................, представлявано от Г.Й.Т., сума в размер на 395,00 лева (триста деветдесет и пет
лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски и сума в размер на 75,00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща
направените
в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж.
С.