М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 446/2020 г. по описа на КрлРС
По отношение
на подс. С.С.Х. е
повдигнато обвинение и е внесен в съда обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК затова, че за
времето от ** г. до **г. при условията на продължавано престъпление се е
заканвал с убийство на Д.К.К., ЕГН ********** *** и
това заканване би могло да възбуди основателен страх у Д.К.К.,
ЕГН ********** за осъществяването му, както следва:
1. На ** г.в гр. К., обл. П.
се заканил с убийство на другиго- Д.К.К., ЕГН **********
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Д.К.К. за осъществяването му;
2. На ** г.в гр. К., обл. П.
се заканил с убийство на другиго- Д.К.К., ЕГН **********
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Д.К.К. за осъществяването му;
И за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК затова, че на ** г. в гр. К., обл.
П. по хулигански подбуди е причинил на Д.К.К., ЕГН **********
*** лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение (протекло
със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване),
счупване на носната кост, две разкъсно- контузни рани в лява теменно- слепоочна област и в лява
слепоочна област зад лявата ушна мида, контузия на главата, повърхностна травма
на други части от главата, кръвонасяване по долния
клепач на лявото око, охлузване по лявата носно- устна гънка, травматичен оток
по гърба на носа.
По делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалия Д.К. чрез повереника
му, с който се претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за сумата от по 4000 лв. за всяко едно
от двете деяния, включени в продължаваното престъпление и обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК в размер от 9000 лв., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на уврежданията до окончателното
изплащане.
Пострадалият К. е конституиран в качеството
на граждански ищец и след направени искане в качеството на частен обвинител по
делото.
Гражданският ищец и частен обвинител К. се
представлява от адв. Д.- упълномощен.
Прокурорът счита вината на подсъдимия в
извършване на престъпленията, за които е обвинен за безспорно и категорично
доказана, поради което пледира същият да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание за престъплението по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК- лишаване от свобода за
срок от шест месеца и за престъплението по чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК- лишаване от свобода
за срок от шест месеца. Иска се определяне на едно общо най- тежко наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Иска се присъждане на направените по делото
разноски в тежест на подсъдимия, както и уважаване на предявения граждански иск.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител пледира за
осъждане на подсъдимия в рамките на предложеното от прокурора, уважаване на
предявения граждански иск, като се претендират и направените по делото
разноски.
Гражданският ищец и частен обвинител Д.К.- лично,
поддържа становището на повереника си.
Подс. С.Х., лично и чрез упълномощения си защитник- адв. Н. пледират за оправдаване, поради невинност.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Дава обяснения.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
Подс. С.С.Х., ЕГН **
Пострадалият Д.К.К**
Подсъдимият и пострадалия били съседи, живеели в гр. К.,
на ул. „С. п.“, съответно на №.- К., на №.- Х., поради което се познавали от
дълги години. Отношенията им били влошени, имали постоянно конфликти,
обикновено за дребни неща и дължащи се преди всичко на сприхавия характер на
подсъдимия.
На ** г., около 13 часа, Д.К. се прибирал в дома си,
като преминал покрай входната врата на двора на подс.
Х., който излизайки от антрето на къщата си започнал да вика срещу К.- „Ще ти
пръсна главата“, „Ще те ликвидирам, ще те убия“, след което се прибрал в къщата
си. При така отправените закани К. се прибрал в двора си, където били съпругата
му- св. М.К. и св. Г.Н., които също чули отправените закани към Д.К.. Св. Н. си
тръгнала, а К. изпил за успокоение един валериан и си легнал.
На ** г., около 08,30 часа, К. и съпругата му се
готвили да отидат на пазар. Вече на двора, К. вървял преди жена си, когато подс. Х., от неговия двор, казал на К., че ще го убие, ще го
махне, ще го унищожи и след като видял св. М.К. ѝ казал- „Ще го изпратиш,
сбогувай се с него“. К. се обърнал към съпругата си, изразявайки съмнение, че Х.
наистина е решил да го трепи, но тя го успокоила, казвайки му, че няма да го
утрепе, да се успокои. Зачудили се, дали да не подадат жалба, но тъй като бил
съботен ден, решили, че това са глупости и отишли на пазар.
На ** г. пострадалият К. бил в дома си заедно със
съпругата си и сина си- К.К. и съпругата му, които дошли
на гости. Около 18,30 часа Д.К. излязъл от дома си и тръгнал пеша по улицата,
за да отиде до дома на възрастния си баща, за когото се грижил. Къщата на баща
му била на около сто метра от дома му, а пътя за там преминавал покрай дома на подс. Х.. Преминавайки покрай дворната врата на подсъдимия К.
чул шум от стъпки вдясно от него, където бил паркиран автомобила на подс. Х.. През това време подсъдимия се намирал между
оградата на двора си и автомобила си, паркиран успоредно на улицата. Х.
започнал да вика към К. “Ще ти пръсна главата, ще те убия“, псувайки го, при
което се навел и взел камък от тротоара, при което се доближил до К. и го
ударил няколко пъти в лявата половина на главата. Вследствие на ударите К.
паднал на земята и извикал от болка, потекла кръв. Подсъдимият хвърлил камъка,
с който ударил К. и се прибрал в дома си. Случилото се видял от терасата на
дома им сина на пострадалия- св. К.К., който веднага
се отправил към улицата. Заварил баща си, паднал на снега, а от главата му
текла кръв. След него на място отишла и св. М.К., събрали се съседи, сред които
свидетелките Н. и Х., която случайно минавала от там. Съпругата на св. К.К. се обадила на тел.*, а св. М.К. се обадила на св. Х.- полицейски
инспектор при РУ- К., който отговарял за района.
Полицейският служител незабавно пристигнал на място,
където видял пострадалия К., който имал видими следи от кръв по главата. Кръв
имало и по земята наоколо, а мястото се намирало между дворовете на подсъдимия
и пострадалия, на улицата. Разбрал от Д.К., че е бил ударен от съседа си С.Х. с
камък по главата. Х. видял на дворната му врата и подс.
Х., който преди това му се обади, че бил напръскан от съседа си К. със спрей. Полицейският
служител разпоредил на Х. да остане в дома си и да не излиза. На място не
установил наличие на спрей на мястото.
Пострадалият К. бил откаран в болница в гр. П., където
било установено наличие на леко сътресение и счупен нос.
Междувременно пристигнал полицейски автопатрул, в чийто състав участвал св. С.. Полицейските
служители констатирали на място наличието на кръв по улицата, като задържали подс. Х. ***, където бил задържан за срок от 24 часа.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинска
експертиза се установява, че пострадалия Д.К., вследствие на деянието от
05.01.2020 г. са били причинени мозъчно сътресение (протекло със степенно
разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване), счупване на
носната кост, две разкъсно- контузни
рани в лява теменно- слепоочна област и в лява слепоочна област зад лявата ушна
мида, контузия на главата, повърхностна травма на други части от главата, кръвонасяване по долния клепач на лявото око, охлузване по
лявата носно-устна гънка, травматичен оток по гърба на носа. Мозъчното
сътресение (протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на
леко зашеметяване), счупването на носната кост, двете разкъсно-
контузни рани в лява теменно- слепоочна област и в
лява слепоочна област зад лявата ушна мида по отделно и в съвкупност довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията
на главата, повърхностната травма на други части от главата, кръвонасяването по долния клепач на лявото око, охлузването
по лявата носно-устна гънка и травматичен оток по гърба на носа по отделно и в
съвкупност причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните
травматични увреждания били причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие. Било напълно възможно да се получат по начина, съобщен
от пострадалия и свидетелите по делото, а именно при удари с камък в лявата
половина на главата, в лявата теменно- слепоочна област и лявата слепоочна
област, както и по гърба на носа и тангенциално действие на предмета в лявата
носно- устна гънка. Вещите лица са посочили, че уврежданията по своята анатомична
разположеност е невъзможно да са получени от един
удар, а най- малко от три. Претърпеният от пострадалия К. исхемичен
инсулт на 12.02.2020 г. е счетено, че е без причинно- следствена връзка с
нанесените увреждания на пострадалия в областта на главата на 05.01.2020 г.
От заключението
на изготвената по делото комплексна съдебно- психиатрична и психологична
експертиза се установява, че споделените преживявания, възприятия и усещания на
Д.К., касаещи заплахите от 26.12.2019 г. и 04.01.2020 г. към момента на
експертизата се анализирали като нормалпсихологични. Не били описани и не се установили на
етапа на изследването особености в психичното му състояние на посочените дати,
които да насочат към извънредно, трудно преодолимо или непреодолимо емоционално
състояние, което да е извън рамките на нормалпсихологичното.
Не била установена промяна в поведението при Д.К., което да е в пряка причинно-
следствена връзка с посочените събития. Случилото се не е повлияло качествено
върху способността му да възприема факти и събития. Може да дава достоверни
показания, ако желае. При Д.К. не било установено психическо състояние, относимо към критериите на категорията „основателен страх“.
Не били представени данни за промяна в обичайния бит, навици и поведение след
случилото се. Имал усещания на неудоволствени,
негативни емоционални преживявания с продължителен характер, заради отношението
на обвиняемия спрямо него и семейството му, което възприемал като неприемливо и
несъобразено с морално- етичните параметри. Към настоящия момент емоционалното
състояние на Д.К. било в рамките на нормалното и съотносимо
към личностните му особености.
Изложената по- горе фактическа обстановка съдът
установи от гласните доказателства по делото, съдържащи се в обясненията на подс. Х., показанията на свидетелите Д.К., М. К., К.К., М.Х., Г.Н., Н.Х., М. К., Х.
С., М.С., Х.С. и П.И.; прочетените и приети на осн.
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- протокол за доброволно
предаване, лист за преглед на пациент в Спешно отделение, резултат от образно-
диагностично изследване, съдебно- медицинско удостоверение, подписка, лист за
преглед на пациент от 05.01.2020 г., справка за съдимост, епикриза,
амбулаторни листове от 08.01.2020 г., 05.02.2020 г., протокол за доброволно
предаване, заповед за задържане, справки АИС БДС, епикризи,
рецепта, касова бележка, амбулаторен лист от 24.02.2020 г., рецепта, касова
бележка, амбулаторен лист от 04.09.2020 г., рецепта, касова бележка, епикризи от месец 09.2020 г., епикриза
от 10.04.2021 г., амбулаторен лист от 19.04.2021 г., рецепта, касова бележка,
фиш от СМП, справка от **, регистрационни талони от **, 2 бр. справки от РУ-
Карлово, справка НБДН, приетите по делото на осн.
чл.282 от НПК комплексна съдебно- медицинска експертиза и комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, както и предявения на осн. чл.284 от НПК ВДС- 1 брой компактдиск от **.
Обсъждайки обясненията на подсъдимия, съдът кредитира
само частично същите с доверие. Обстоятелството, че подсъдимият е ударил
пострадалия К., както и че между тях съществуват дългогодишни междусъседски
влошени отношения се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради
което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си. В останалата част от
обясненията на подсъдимия, включващи причината, поради която е нанесъл
телесната повреда на постр. К., а именно за
самоотбрана, както и отрицанието на отправените закани към пострадалия, съдът
не ползва, тъй като ги счита изцяло за израз на защитната му функция в процеса.
Събраните и кредитирани от съда доказателства, съдържащи се в обективните
показания на св. Х. установяват, че не пострадалия обичайно търси конфликт със
съседа си, а именно подсъдимия е личност, която бива определена като конфликтна.
Твърдяното от подсъдимия обстоятелство, че е ударил при самоотбрана подсъдимия,
тъй като го е напръскал със спрей се явява напълно недоказана. На място нито
полицейските служители, нито свидетелите са установили наличие на спрей нито у
пострадалия, нито на местопроизшествието. Явява се недоказано и твърдението на
подсъдимия, че е имал зачервяване на очите в резултат от напръскването със
спрей. Доказателства за подобно негово състояние по делото няма. Противоречащи
на доказателствата по делото се явяват обясненията на подсъдимия относно случилото
се, омаловажавайки го, твърдейки, че е нанесъл удар при самоотбрана с „камъче“,
а заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза установява
множество наранявания по главата на пострадалия, които биха могли да се получат
при най- малко три удара с твърд тъп предмет. Поради изложеното, съдът не
ползва при постановяване на присъдата си обясненията на подсъдимия в горепосочената
част.
Показанията на св. Д.К.- пострадал, съдът ползва
изцяло при постановяване на присъдата си, като отчита обстоятелството, че
същият е граждански ищец по делото. Това му качество, съдът не установи да се е
отразило на обективното пресъздаване на обстоятелствата от значение за предмета
на делото. Показанията на свидетеля относно отправените му закани, нанесения
удар и неговото поведение в тези случаи съдът кредитира изцяло като счита
същите логични, последователни и непротиворечиви, както вътрешно, така и
съответни на останалите кредитирани доказателства по делото.
Налице са и показанията на свидетелите М.К. и К.К., съответно съпруга и син на пострадалия, които се явяват
и очевидци на деянията, предмет на обвинението спрямо подсъдимия- К. на
отправените закани към съпруга ѝ, а К. на нанесената телесна повреда на
баща му. Показанията на двамата свидетели, независимо от близките родствени
отношения с пострадалия, съдът намира за обективни, логични и последователни,
пряко относими към предмета на делото, установяващи
механизма на извършване на деянията и автора им, поради което ги ползва изцяло
при постановяване на присъдата си.
Налице са и показания на свидетелите Н. и Х., които
касаят пряко обстоятелствата от предмета на делото. И двете свидетелки
съобщават факти, свързани с нанесените закани спрямо Д.К., нанесената му
телесна повреда, които са им станали известни, тъй като са съседи, както на
пострадалия, така и на подсъдимия. Показанията на свидетелките са
безпристрастно депозирани и без интерес от изхода на делото. Обсъждайки ги,
съдът намира, че в тях ясно проличава изпитвания страх от двете свидетелки от
поведението на подсъдимия. Показанията на свидетелките са непротиворечиви с
останалите доказателства по делото. Същите са в пряка връзка с показанията на
пострадалия и съпругата му и ги подкрепят. Ето защо, съдът кредитира с доверие
и ползва изцяло показанията на двете свидетелки.
По отношение показанията на полицейските служители Х.,
С. и Д., съдът ползва изцяло същите, тъй като са безпристрастно депозирани,
последователни, логични и в пряка връзка с предмета на делото относно съобщените
от тях факти. Показанията на свидетелите Х. и С. касаят пряко предмета на
делото, доколкото като полицейски служители са взели отношение по процесния случай във връзка с нанесената на Д.К. телесна
повреда. Св. Х. съобщава факти и обстоятелства, свързани с работата му като
полицейски инспектор, отговарящ за района на гр. К. и добре познаващ
пострадалия и подсъдимия, и отношенията помежду им, както и като полицай, който
е взел отношение във връзка с нанесените наранявания на Д.К. на инкриминираната
дата. Обсъждайки показанията на св. С., включително и прочетените такива на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК, съдът не намери различия в депозираните такива в съдебното и
досъдебно производство. Същите касаят основно поведението на подсъдимия при
задържането му на 05.01.2020 г., доколкото свидетелят, като част от посетилия
местопроизшествието полицейски автопатрул не е
възприел пострадалия, който вече е пътувал към болнично заведение. Показанията на св. И. се явяват във връзка с
начина на работа на полицейските служители при задържани лица с здравословни
проблеми.
Показанията на
св. М. К. установяват наличие на влошени отношения между Д.К. и съседа му С.Х.,
както и обстоятелства досежно личността на
подсъдимия, които го сочат като конфликтен. Относно тези обстоятелства
показанията на свидетеля се явяват обективни, логични и касаят предмета на
делото, поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си.
Налице са и показанията на свидетелите Б.Б., Х. и М. С., които установяват, че към инкриминираните с
обвинението дати- * г., * г. и * г., подс. Х. е
извършвал ремонтни дейности в домовете им. Така твърдените от свидетелите
обстоятелства не опровергават по никакъв начин факта на отправените към
пострадалия закани и нанесената му телесна повреда.
Заключенията на приетите по делото комплексна съдебно-
медицинска и комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертизи съдът
ползва изцяло при постановяване на присъдата си като изготвени от вещи лица-
специалисти в съответните области, които обективно, точно и ясно са отговорили
на поставените им въпроси, явяващи се в пряка връзка с обстоятелствата от предмета
на делото, а именно- причинените на пострадалия К. телесни увреждания,
механизма на причиняването им, както и последиците от тях, както и е извършена психиатрична
и психологична оценка на пострадалия и поведението му във връзка с отправените
му закани.
Писмените доказателства по делото са събрани по реда и
в изискуемата от НПК форма, пряко относими са към
предмета на делото, поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата
си.
Съдържанието на предявеният ВДС- компактдиск от *, съдържащ
обажданията на близките на пострадалия К. във връзка с процесния
инцидент на 05.01.2020 г., касае предмета на делото, поради което съдът го
ползва при постановяване на присъдата си.
При така установената и приета фактическа обстановка,
съдът намира, че подс. Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй
като на *** г. в гр. К., обл. П. по хулигански
подбуди е причинил на Д.К.К., ЕГН ********** *** лека
телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение (протекло със
степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване), счупване
на носната кост, две разкъсно- контузни
рани в лява теменно- слепоочна област и в лява слепоочна област зад лявата ушна
мида, контузия на главата, повърхностна травма на други части от главата, кръвонасяване по долния клепач на лявото око, охлузване по
лявата носно- устна гънка, травматичен оток по гърба на носа, поради което го
призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Изпълнителното деяние на престъплението подс. Х. е извършил чрез нанасяне на удари с камък по
главата на подсъдимия, както съдът е
приел в изложената от него фактическа обстановка. Пряка и непосредствена
последица от посочените действия на подсъдимия са причинените телесни
увреждания- мозъчно сътресение (протекло
със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване),
счупване на носната кост, две разкъсно- контузни рани в лява теменно- слепоочна област и в лява
слепоочна област зад лявата ушна мида, контузия на главата, повърхностна травма
на други части от главата, кръвонасяване по долния
клепач на лявото око, охлузване по лявата носно- устна гънка, травматичен оток
по гърба на носа, които се квалифицират като лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Налице е причинно- следствена
връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат спрямо
пострадалия, а именно установените травматични увреждания.
Деянието е извършено виновно от подсъдимия, при форма
на вина пряк умисъл. Същият е осъществил действия, които са от естеството да
предизвикат по отношение на пострадалия предвидените от закона общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че нанася удари по главата на пострадалия и е
предвиждал, че от тях ще настъпи увреждане, като е целял настъпването именно на
този резултат. Налице е в случая и квалифициращият
признак хулигански подбуди, визиран в чл.131 ал.1 т.12 от НК. Съдебната практика е изяснила безпротиворечиво смисъла на квалификацията „хулигански
подбуди”, едно деяние е т., когато е предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по
мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на обществото и човешката личност. Хулиганските
подбуди като субективен елемент от фактическия състав на престъплението се обективират в изпълнителното деяние на престъпните прояви,
в предшестващите и последващи същите събития и
действията на подсъдимия. В конкретния случай е безспорно установено по делото
наличието на дългогодишни влошени междусъседски отношения между пострадалия и
подсъдимия. Липсват обаче доказателства с поведението си пострадалия да е
провокирал нанасянето на телесната повреда. Изразената от подсъдимия позиция,
че е бил напръскан със спрей от пострадалия се явява недоказана, тъй като спрей
не е установен на местопроизшествието, нито пък е установено по надлежния начин
причинено увреждане на подсъдимия при евентуална употреба на спрей спрямо него.
Ето защо, съдът счита тези изявления на подсъдимия само като израз на защитната
му функция в процеса и опит да омаловажи собствените си действия. При така
обсъдената защитна позиция на подсъдимия, съдът намира, че по делото не е
установен конкретен повод за нанасяне на телесните увреждания на пострадалия.
Същите са причинени на публично място и са станали достояние на много хора.
Установените по делото множество телесни увреждания, причинени на пострадалия в
една животозастрашаваща област, каквато е главата,
характеризират деянието като т. с висок интензитет, надхвърлящ всякакви влошени
лични отношения. Действията на подсъдимия по нанасяне на телесната повреда
сочат, както на незачитане на телесната неприкосновеност на личността, така и
на ясно изразено пренебрежение
към обществените правила и човешката личност.
Ето защо съдът призна подс. Х.
за виновен в извършване на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
По отношение повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия
за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът намира, че същият не е
осъществил вмененото му във вина деяние. Заканата с престъпление, в конкретния
случай с убийство, представлява особена форма на престъпно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, в резултат от които се формира
волята на човека. Изпълнителното деяние се изразява в обективирано
намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление спрямо него,
негови близки или имота им. Заканата може да се отправи устно, писмено или чрез
конклудентни действия. Освен, че заканата следва да обективира намерение за извършване на престъпление срещу
личността или имота на пострадалия или негови ближни, за да е съставомерна следва същата да създава възможност за
възбуждане на основателен страх у жертвата за извършване на престъпление. Т.е.
следва да съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното
намерение чрез ясно личащо се решение за това или пък психичното му състояние е
т., че прави вероятно бързото вземане на т. решение. При преценката на този
момент се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата и
психичното състояние на дееца. Процесният случай не обективира критериите за съставомерност
на деянието. В обвинението се твърди подсъдимия да е осъществил престъплението
по чл.144 ал.3 от НК чрез две деяния, съответно извършени на 26.12.2019 г. и на
04.01.2020 г. И в двата случая безспорно установени са произнесени от
подсъдимия думи, които по съдържанието си представляват закана срещу живота на
пострадалия- „Ще ти пръсна главата“, „Ще те ликвидирам, ще те убия“, „Ще те
унищожа“. Обаче нито установената по делото фактическата обстановка, при която
са отправени заканите, нито психическото състояние на подсъдимия, установено от
свидетелите К., Н., а и самия от пострадал не предполага каквато и да е възможност
за осъществяване на отправената закана. Така, на 26.12.2019 г., около 13 часа,
подсъдимият излизайки от антрето на къщата си и виждайки вървящия по улицата Д.К.
му казал, че ще го ликвидира, утрепе, ще му пръсне главата като тиква, след
което се прибрал в къщата си, а пострадалият се прибрал в дома си. Думите били
възприети от стоящите на двора на пострадалия свидетели К.- негова съпруга и Н.-
тяхна съседка. Пострадалият се разстроил от случилото се и се наложило да
приеме успокояващ медикамент. Посочените обстоятелства не обективират
по никакъв начин съществуването на реална възможност деецът да осъществи обективираното намерение чрез ясно личащо се решение за
това или пък психичното му състояние да е т., че да прави вероятно бързото
вземане на т. решение. Това се отнася и за отправената закана с убийство на
04.01.2020 г., когато около 08,30 часа, подс. Х.,
виждайки пострадалия и съпругата му казал на К., че ще го убие, унищожи, а на
съпругата му, че ще го изпрати и сбогува с него. Възприемайки думите К. отново
се разстроил, но съпругата му го успокоила, като казала, че това са глупости и
че няма как да го „утрепе“, след което отишли на пазар. Така изложената
фактическа обстановка отново не води до извод да е обективирана
реална възможност деецът да осъществи изречената закана. Поради изложеното,
съдът намира, че деятелността на подс. Х. не
осъществява фактическия състав на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,
поради което оправда същия по така повдигнатото му обвинение.
За престъплението, в което е признат за виновен подс. Х., а именно по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание до три години лишаване от свобода. Подсъдимият
е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента по реда
на чл.78а от НК, като от извършеното не са настъпили имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване по делото. Затова съдът прие, че са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК и освободи подс.
Х. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв.
до 5000 лв. Съдът намери, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите
за персонална и генерална превенция, в случая е на подсъдимия да се наложи
административно наказание глоба в размер на 2000 лв., т.е. в размер над
минималния, предвиден от закона размер от 1000 лв. Изводът на съда е основан на
преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, пенсионер, като липсват данни за
извършвани от него други противообществени прояви, които обстоятелства, съдът
счита за смекчаващи отговорността му. Съдът съобрази и вида и характера на
конкретно причинената телесна повреда, което е и определящо за обществената
опасност на деянието. Деянието се явява леко по смисъла на закона престъпление,
с невисока степен на обществена опасност. Причинената телесна повреда обаче
включва девет увреждания по жизненоважен орган на тялото на пострадалия, а
именно главата, което съдът счита, че е засегнало в значителна степен здравето
на пострадалия, които обстоятелства отчита като отегчаващи отговорността на
подсъдимия. Отчитайки изброените обстоятелства
съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него деяние административно
наказание глоба над минималния, визиран в закона размер от 2000 лв. С така
определеното по вид и размер наказание спрямо подсъдимия съдът счита, че ще се
въздейства превъзпитателно и предупредително по отношение на подсъдимия, за да
спазва в бъдеще установения обществен ред.
Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД.
За да се уважи такъв иск, следва да са
налице противоправно деяние, то да е извършено
виновно и от него да са причинени вреди. Следва също така да се докаже и
причинната връзка между деянието и причинените вреди. Безспорно доказателствата
по делото установяват, че вследствие виновното поведение на подсъдимия на
инкриминираната дата и място, са били причинени на пострадалия К. уврежданията,
коментирани в съдебно- медицинското заключение, както следва: мозъчно сътресение (протекло със степенно разстройство
на съзнанието под формата на леко зашеметяване), счупване на носната кост, две разкъсно- контузни рани в лява
теменно- слепоочна област и в лява слепоочна област зад лявата ушна мида, контузия
на главата, повърхностна травма на други части от главата, кръвонасяване
по долния клепач на лявото око, охлузване по лявата носно-устна гънка, травматичен
оток по гърба на носа. Мозъчното сътресение (протекло със степенно разстройство
на съзнанието под формата на леко зашеметяване), счупването на носната кост, двете
разкъсно- контузни рани в
лява теменно- слепоочна област и в лява слепоочна област зад лявата ушна мида
по отделно и в съвкупност довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на главата, повърхностната травма на други
части от главата, кръвонасяването по долния клепач на
лявото око, охлузването по лявата носно-устна гънка и травматичен оток по гърба
на носа по отделно и в съвкупност причинили болка и страдание, без разстройство
на здравето. Съставомерната лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК представляват мозъчното
сътресение (протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на
леко зашеметяване), счупването на носната кост, двете разкъсно-
контузни рани в лява теменно- слепоочна област и в
лява слепоочна област зад лявата ушна мида, но
несъмнено и другите увреждания- контузията на главата, повърхностната
травма на други части от главата, кръвонасяването по
долния клепач на лявото око, охлузването по лявата носно-устна гънка и травматичен
оток по гърба на носа, причинило болка /т. по чл.130, ал.2 от НК/
също се явяват резултат на противоправното поведение
на подсъдимия. Съобразно задължителната съдебна практика, когато с деянието се
причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е
налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат /Постановление № 3/1979 г. на ПВС, т.18/. Броят и вида на всички
телесни увреждания обаче са от значение при преценка доказаността
на предявения граждански иск като размер,
като същият в конкретния казус се предявява за обезвреда
на претърпените неимуществени вреди вследствие на всички причинени му от
подсъдимия увреждания- болки и страдания. Тъй като тези вреди подлежат на
обезщетяване по справедливост, съобразно чл.52 от ЗЗД, то съдът намира, че
съобразно вида и броя на причинените телесни увреждания, и времето за тяхното
възстановяване, което според заключенията на комплексната съдебно- медицинска
експертиза е около 25 дни, е справедливо да бъде обезщетен пострадалия със
сумата от 5000 лева.
Представят се по делото медицински документи,
касаещи претърпян от пострадалия инсулт, както и извършена операция на носа
след причинената му телесна повреда и последвали хоспитализации. Според
заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза претърпеният
мозъчен инсулт е без причинна връзка с уврежданията, причинени от пострадалия,
тъй като същия се дължи на болестно увреждане от хипертония и исхемична болест на сърцето, от които е страдал
пострадалия, които в напреднал стадий могли да доведат до исхемичен
мозъчен инсулт. Същият е получен от пострадалия в голям период от време след процесния инцидент, поради което и не се прави връзка между
него и причинените увреждания. Световъртежите на пострадалия е посочено, че се
дължат на вертебралния синдром, от който лицето
страда, вследствие на стеснение на шийния канал и мозъчно-
съдовата болест, като същите не представлява следствие от противоправното
поведение на подсъдимия. Извършената операция на носа, съобразно медицинската
документация, приложена по делото се дължи на полип на носа и хронично
възпаление на носа, наложило оперативното му премахване, а не на поведението на
подсъдимия. Ето защо, съдът намира, че посочените по- горе здравословни
проблеми на пострадалия не са във връзка с противоправното
поведение на подсъдимия и не подлежат на обезщетяване по настоящия ред.
Въз основа на изложеното, съдът осъди подс. Х. да заплати
на Д.К.К., ЕГН ********** сумата от 5000 /пет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени щети- болки и
страдания, претърпени в резултат от причинената му телесна повреда по чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, ведно с законната
лихва върху сумата от датата на увреждането- 05.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 9000 лв.
отхвърля предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
Предвид, че съдът призна за невиновен и
оправда подс. Х. за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, то
предявения граждански иск се явява неоснователен и недоказан, поради което
съдът остави без уважение предявения
от Д.К.К., ЕГН ********** граждански иск за сумата
общо от 8000 лв., по 4000 лв. за всяко от двете деяние от продължаваното
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживян страх за живота,
затвореност, срам, стрес, ведно с законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането 04.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид резултата от делото и осъждането на подсъдимия
за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК, то на основание чл.189 ал.3 от НПК, то следва да бъдат
оставени в тежест на подс. Х. всички разноски по
делото досежно, направени във връзка с установяване
на посоченото престъпление, както и държавната такса върху уважената част от
гражданския иск, както и направените разноски от пострадалия, предвид наличието
на изрично искане в тази насока, поради което осъди подсъдимия Х. да
заплати по сметка на ОДМВР- П. сумата от 732 /седемстотин тридесет и два/ лева,
представляващи направени по делото разноски от досъдебното производство за
възнаграждения на вещи лица, изготвили комплексната съдебно- медицинска
експертиза, както и да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС сумата от 770 /седемстотин и седемдесет/ лева,
представляващи направени разноски от съдебното производство за защита на
комплексна съдебно- медицинска експертиза, както и пътни разноски на вещи лица,
както и сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи държавна такса върху
уважената част от предявените граждански искове, както и да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Д.К.К., ЕГН **********
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи направените от
последния разноски за повереник по делото.
Предвид, че подс. Х. е
оправдан за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, то на основание чл.190 ал.1 от НПК
съдът остави за сметка на Държавата направените по делото разноски за
комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза в размер на 764
/седемстотин шестдесет и четири/ лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.