Решение по дело №198/2017 на Административен съд - Ловеч

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

                                              №….

 

                                              гр. Ловеч, 13.02.2018 г.

 

                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм.дело № 198/2017 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а, ал.7  от Кодекса на труда (КТ).

 Образувано е въз връзка с подадена жалба от В.С.П. ***, ЕГН ********** чрез пълномощник против Предписание по чл. 405 а, ал.4 от  КТ с изх. № 17210276/11.05.2017 г. и Постановление изх. № 17210275/11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между П. и Д.Х.В., издадени от Дирекция ”Инспекция по труда” (ДИТ)  Ловеч.

По изложении доводи за съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона се иска отмяна на оспорените административни актове.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по делото – ДИТ Ловеч в съдебно заседание чрез Директор *** оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат потвърдени оспорените административни актове. Представя писмена защита по същество на правния спор.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

         От доказателствата по делото се установява, че на 23.03.2017 г. е станала злополука с *** по време на извършване на дърводобив в обект, представляващ имот горска територия с идентификатор № 35198.215.43 в землището на ***. Имотът е собственост на С.И.К. ***. Същата е сключила Договор от 05.08.2016 г. със срок на действие от 05.08.2016 г. до 31.12.2017 г-  за възлагане на дейности в горски имоти с лицензиран лесовъд инж.*** с предмет изготвяне на Горско-стопанска програма, маркирация на стояща дървесина, издаване на позволително за сеч, експедиране на добита дървесина, освидетелстване на сечище за конкретно посочени четири горски имота, нейна собственост в землището на ***, сред които е и посоченият по-горе имот. За посочения имот е издадено позволително за сеч № 0351185/17.02.2017 г., с който се разрешава на *** като представител на С.К. да извърши сечта в имота и да извози материалите от сечището за времето от 20.02.2017 г. до 30.06.2017 г. В позволителното е посочено, че материалите ще се извозят до временен склад – асфалтов път ***.

         Във връзка със станалата злополука инж. Е.Н.И. *** и И.Д.Б., и двамата на длъжност „главен инспектор” в ДИТ Ловеч са извършили проверка на случая, в хода на която са снети  писмени пояснения от ***, ***, В.С.П., Д.Х.В., С.И.К., *** и *** на основание чл. 45, ал.1 от АПК във връзка с чл. 402, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от КТ.

На 11.05.2017 г. двамата служители на ДИТ Ловеч са издали обжалваното Постановление с изх. № 17210275, с което са обявили съществуването на трудово правоотношение между В.С.П. в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от КТ и Д.Х.В. *** за извършване на работа като работник в дърводобива в експлоатирания от В.П. обект, представляващ имот горска територия с идентификатор № 35198.215.43 в землището на ***, считано от 23.03.2017 г.

В обжалваното постановление е допусната явна фактическа грешка, като е посочено, че лицето *** е работило в деня на злополуката на 23.03.2017 г. в имота със знанието на В.П., като е налице уговорено работно място, полагане на труд на осигурена от В.П. работна площадка със осигурени от него средства. Като се има в предвид, че с Постановлението е обявено съществуването на трудово правоотношение между В.С.П. и Д.Х.В., както и че е анализирано в  обжалваното Постановление пояснението именно на Д.Х.В., а също и обстоятелството, че с обжалваното Предписание е предписано на П. да предложи сключването на трудов договор на Д.Х.В., очевидно издателите на обжалваното Постановление са допуснали явна фактическа грешка и то се отнася за Д.Х.В., а не за ***.

От същите двама  служители на ДИТ Ловеч е издадено и Предписание по чл. 405 а, ал.4 от КТ с изх. № 17210276/11.05.2017 г., с което въз основа на съставеното Постановление е предписано на В.С.П. в качеството му на роботодател по смисъла на § 1, т.1 от КТ да предложи сключване на трудов договор на Д.Х.В. като работник в дърводобива в експлоатирания от П. обект  землището на ***= Предписано е, че трудовият договор трябва да бъде сключен, считано от 23.03.2017 г. – датата на възникване на трудовото правоотношение съгласно издаденото Постановление. Определен е срок за изпълнение на предписанието – три дни след съобщаването му.

За изясняване на спора от фактическа страна по искане на ответника са разпитани в съдебно заседание свидетелите С.И.К., Е.Н.И., И.Д.Б. и П.М.К., а по искане на жалбопадателя - свидетелите *** и ***.

При така установената фактическа обстановка, изводите на съда от правна страна са следните:

          Съгласно чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 КТ, Инспекцията по труда има право да обявява с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. На основание  чл 405а ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изр. трето, трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението, като в ал. 5 на същия член е уточнено, че на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.

Постановлението, съответно предписанието за сключване на трудов договор, представляват индивидуалени административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 АПК, с който се констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения, респективно отношения, като едновременно с това изпълнява функцията и на принудителна административна мярка по отношение на работодателя.

Обжалваният административен акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност и такава по степен, предвид разпоредбите на чл. 405а от КТ и чл. 20, ал. 3, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Съобразно посочените разпоредби, Инспекцията по труда като контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им, в това число и да обявява съществуването на трудово правоотношение при установено престиране на труд. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник, инспекторът от инспекция по труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ за това, като при установяване нарушение на законодателството издава постановление по чл. 405 а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. От представените по делото доказателства - Заповед № З-0035/29.01.2014 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “ Главна инспекция по труда” (ИА “ГИТ”) за определяне териториалния обхват на контролна дейност на служителите в дирекции “Инспекции по труда”, които имат правомощия на инспектор по чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на ИА “ГИТ” с включен такъв за гр.Ловеч в т.11 и представените  служебни карти № 1011006 на Главен инспектор Е.Н.И. и № 1011007 на Главен инспектор И.Д.Б. се установява, че оспорените административни актове са издадени от длъжностни лица, които по силата на посочените разпоредби изпълняват функции на контролен орган и упражняват правомощията по чл. 405а от КТ. Именно в тяхно изпълнение са издадени и оспорените в настоящото съдебно производство административни актове.

Оспорените два административни акта са издадени в предвидената от закона писмена форма. Спазена е разпоредбата на чл.59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорените  административни актове. Те са мотивирани. Съдържат както правни, така и фактически основания за издаването им. По същество те представляват юридически факт, от който административният орган черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото положение и отношенията между страните въз основа на които се обявява съществуването на трудовото правоотношение. Обжалваните актове са насочени към сключването на трудов договор, който да уреди чрез изискуемата се от КТ форма отношенията по престиране на труда. Посочените фактически обстоятелства се обхващат от нормите на чл.405а, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, определени от органа като приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалвания акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.

При извършената проверка настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила от административния орган.  Жалбоподателя е бил уведомен за започване на административното производство по смисъла на чл. 26, ал.1 от АПК по телефона от гл. инспектор Е.Н.И. в присъствието на гл.инспектор И.Д.Б. на 03.04.2017 г. в 16.42 часа. Дадена му е възможност да представи писмени пояснения по случая. Снети са писмени пояснения от лицата, имащи отношение към правния спор и същите са анализирани от административния орган.

Обжалваните в настоящото производство административни актове са постановени в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.405а, ал.1 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда могат да обявят с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. При тълкуването на тази правна норма се налага извод, че материалната законосъобразност на оспорения акт изисква безспорно да се установи съществуването на трудово правоотношение. Работникът трябва да изпълнява трудови задължения към определен работодател на определено работно място и в определено работно време.

Съдът намира, че са налице изискуемите се материално правни предпоставки, установени в нормата на чл.405а от КТ, тъй като е  установено съществуването на трудово правоотношение между В.С.П.   в качеството му на работодател  и  Д.Х.В. в качеството му на работник. В дадените пред ДИТ Ловеч писмени пояснения Д.Х.В. е посочил, че е работник на В.П. и в деня на злополуката е бил на сечището с още трима души. Самият той се е намирал в  кабината на камиона, когато останалите  са режели едно дърво, което при падането си е преместило друго дърво. Когато е излязъл от камиона е видял, че едно от момчетата е било затиснато от паднало дърво. Той е помогнал да го извадят и с камиона са го закарали до склада за дърва. В. се е обадил по телефона на В.П., за да го уведоми за инцидента.

В своето пояснение В.П. твърди, че през 2016 г. с него се е свързал по телефона П.К. ***, с когото е приятел от 15-20 години и го помолил да му съдейства за изрязване на горите в *** Посочва, че е влязъл в процесния имот след 20.02.2017 г. и за времето, през което е работил е поддържал контакт с *** и *** по телефона. Твърди, че в деня на злополуката не е присъствал на сечището и не знае кой е завел тези момчета на сечището. Тези негови твърдения обаче се опровергават от писмените пояснения на ***, *** и Д.Х.В., които посочват, че дават писмени обяснения в качеството си на работници на В.П.. В своето писмено пояснение собственичката на имота в землището на *** С.И.К. посочва, че в началото на месец март 2017 г. е влязла във връзка с В.П. за извършване на сеч в процесния имот и е имала устна уговорка с него относно добива на дървесина от нейните имоти, като не е имала никакви ангажименти относно работници и превоз. В съдебно заседание свидетелката С.К. заявява, че гората е нейна собственост, но тя и съпругът й не са участвала в дърводобива нито с камиони, нито с работници. Съпругът й П.К. се познава отдавна с В.П. и го е помолил да изсече гората. На нейно име са издадени документите за сеч на частната гора в ***. Посочва, че със съпруга си, който е движел нещата са предоставили горите на В.П., за да извърши сечта в тях.

Свидетелят П.М.К. е съпруг на собственичката на горите С.К. и двамата са решили са секат гората. Извадили са документи и са взели разрешително. Той се познава с В.П. от много години. Знае, че същият се занимава с гори и го е попитал дали ще свърши работа, тъй като има техника и работници за това. К. е дал на П. издаденото разрешително за сеч и е постигнал устна договорка с него за заплащането, като твърди, че не се е интересувал от разходите за секачи, товарачи и т.н. Твърди, че не се познава със секачи и работници, тъй като е нямал ангажименти с тях, а е предоставил това на П., който е следвало да  търси и намира работници, както и да им заплаща за труда.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели ***, която е съпруга на жалбоподателя В.П. и ***, който е негов първи братовчед, отчитайки тяхната заинтересованост от изхода на производството.

От писмените пояснения, от разпита на свидетелите в съдебно заседание и от останалите писмени доказателства по делото се установява, че Д.Х.В. е предоставял работна сила в нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на  В.П. на посочения обект имот горска територия в землището на ***, без да е имал сключен нито трудов, нито граждански договор с него. Това безспорно представлява основание за обявяване на трудовото правоотношение с постановление по реда на чл.405а, ал.1 от КТ, което замества трудовия договор. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което правилно с оспореното постановление органът е обявил съществуването на трудово правоотношение между работодателя В.П. и работника Д.Х.В., който е бил нает за престиране на работна сила наред с други лица при наличие на всички елементи, характеризиращи едно трудово правоотношение.

Съдът намира, че оспорените постановление и предписание са издадени в съответствие с целите на закона, намиращи основание в свободата и закрилата на труда, както и в осигуряването на справедливи и достойни условия на труд при предоставянето на работна сила, ведно със съответстващото им възнаграждение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира, че жалбата е неоснователна и оспорването следва да бъде отхвърлено. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.С.П. *** чрез пълномощник на издадените от Дирекция ”Инспекция по труда” Ловеч Предписание по чл. 405 а, ал.4 от  КТ с изх. № 17210276/11.05.2017 г. и Постановление изх. № 17210275/11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между него и Д.Х.В..

Решението  може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: