№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
При секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№1364/2011г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба /уточнена с молба от 09.07.2018г./ от „***“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от синдика Е.Т., против ЕТ „М.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че съгласно Протокол №1/01.09.2016г. ответникът дължи на ищеца дадена авансово сума и неустойка по договор №Ю-012/22.12.2015 г. и Протокол№1, в общ размер на 6831 лева. Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 6831, от която 48884лв. главница и 1947лв. неустойка по цитирания протокол, издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1300/2018 г. на ПлРС, срещу която ответникът е възразил. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК.Претендират се разноски. С определение от 05.12.2018г. е допуснато изменение на предявената претенция за неустойка, като същата е приета за 1221лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, , в който сочи, че между страните съществува договор №Ю-012 от дата 22.12.2015 г., а не от дата 23.12.2015г. Възразява се по неустойката, че е в друг размер, както и че не е във връзка с посочения в протокола договор.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 1300/2018г. по описа на ПлРС, по която е издадена заповед за незабавно изпълнение №908/26.02.2018г. за сумата от 6 831 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.Вземането произтича от следните обстоятелства: цена и неустойка по договор № Ю-012/22.12.2015 г. и протокол № 1/01.09.2016 г., срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК. В указания от съда срок, кредиторът е предявил установителни искове, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно събраните по делото
писмени доказателства се установява, че между страните има сключен договор за
продажба№Ю-012/22.12.2015г.Не е спорно, че ищецът е изпълнил задължението си в
качеството си на продавач, а ответникът дължи процесната сума като главница в
размер 4884лв. – остатък от задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно основна предпоставка за изплащането на неустойка е наличието на виновно неизпълнение на задължение по възникналото облигационно отношение. В конкретния случай е безспорно, че ответникът е нарушил клауза от сключения договор и нее изпълнил по своя вина основното си задължение-за заплащане на продажбената цена. Видно от съдържанието на процесният договор, страните са уговорили неустойка за забава- чл.19, ал.3, б.“а“.Не е спорно, че дължимата сума е 1221лв.В случая, кредиторът- ищец, е претендирал неустойка и по договора, и по допълнително подписан протокол, между страните за задължения на ответника, в който е била вписана неустойка 1947лв. и посочен договор от 23.12.2015г., но под същия номер.На първо място не бе установено да има друг договор със същия номер и дата 23.12.2015г. и съдът приема, че е допусната техническа грешка в протокола.От друга страна страните са предвидили неустойка в договора, установено е неизпълнение на същия, поради и което задължението се явява основателно.Не е имало спор по отношение на размера.
При това положение следва да се уважат предявените установителни искове и с допуснатото изменение по чл.214 от ГПК за размера на неустойката.
С оглед изхода на процеса и предвид разпоредбата на чл.620, ал.5 от ТЗ, и чл.78, ал.6 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати по сметка на ПлРС ,дължимата държавна такса по заповедното и настоящето производство, а именно общо сумата 244,20лв.Не са представени доказателства за направени разноски от ищеца, поради и което съдът не се произнася.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.327, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че длъжникът ЕТ „М.А.“, ЕИК *********, със седалище/адрес управление ***, ДЪЛЖИ НА кредитора “***“ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК104638955, със седалище и адрес на управление ***, общо сумата 6105лв., от която 4884лв. главница, дължима въз основа на договор за покупко-продажба №Ю-012/22.12.2015г. и сумата 1221лв.- неустойка, дължима въз основа на договор за покупко-продажба №Ю-012/22.12.2015г. и Протокол№1/01.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2018г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за незабавно изпълнение № 908/26.02.2018г., по ч. гр.д.№ 1300/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, длъжникът ЕТ „М.А.“, ЕИК *********, със седалище/адрес управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПлРС дължима д.т. в размер на 244,20лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: