Протокол по дело №156/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 123
Дата: 18 април 2023 г. (в сила от 21 април 2023 г.)
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20233400200156
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 123
гр. Силистра, 17.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
и прокурора С. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Частно
наказателно дело № 20233400200156 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Вносител: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – редовно
призована, явява се лично ПРОКУРОРТ С. Т..
Обвиняем: Г. Х. А. – редовно призован, явява се лично, воден от
служители на ОЗ „Охрана“Силистра и със служебен защитник адв.М. Д.
М. – АК – СИЛИСТРА – назначен в досъдебното производство.

СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните счита, че не са наЛ.
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:

Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Силистра за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия Г. Х. А.. В искането са описани всички
обстоятелства, които са довели да предявяване на обвинение в досъдебно
1
производство и настоящото искане за вземане на мярка за неотклонение.

ОБВИНЯЕМ Г. А.: Запознат съм с искането на прокурора.

СНЕМА се самоличността на обвиняемия:
Г. Х. А. – роден съм на 29.10.1995г. в гр.Кубрат, обл.Разград, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан. По принцип
живея в с.Айдемир с майка ми, но в момента живея в кв.Татарица, ЕГН
**********.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло искането за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Към настоящия момент нямам
въпроси към обвиняемия. Няма да соча нови доказателства по настоящото
производство. В хода по същество ще изложа съображенията си.

АДВ.М.: Оспорвам така направеното искане. Нямам въпроси към
обвиняемия. Нямам доказателствени искания. Ще изложа съображения входа
по същество.

ОБВИНЯЕМ Г. А.: Никога не съм задържан или осъждан. Никога не
съм мислил да правя престъпления и не съм правил.

СЪДЪТ, към обвиняемия Г. А.: Разкажете, какво се случи и как се
случи?
ОБВИНЯЕМ Г. А.: Бяхме седнали пред къщата на един приятел. Това
беше на 03.04.2023г. Приятелят ми се казва Андрей и бяхме седнали пред тях.
Там бяхме аз, Радослав, Стефан, Андрей и Ралица. Това са мои приятели.
Приятелката ми се казва Ралица.
Понеже приятелката ми Ралица беше пийнала и бати Васко минаваше с
колелото. Ралица стана, развика му се и го блъсна. Бати Васко падна с
колелото. После аз исках да го ударя, но не го ударих. Прескочих колелото на
бати Васко и исках да го ударя, но се спрях, защото той вече беше паднал.
Прескочих колелото на бати Васко и посегнах да го ударя, но се спрях и го
докоснах леко по лакътя, защото той беше паднал и колелото беше паднало
върху него.

СЪДЪТ, към обвиняемия Г. А.: С какво докоснахте лакътя на Васил?
ОБВИНЯЕМ Г. А.: С крака ми. Бати Васко явно е получил сериозен
удар при падането и аз го вдигнах и го преместих до колата. Седнах го до
колата и отидох да взема вода, за да го свестя. Той ми каза: „Недей! Недей!“.
2
Той беше в съзнание вече, но въпреки това аз го залях с вода. След това бати
Васко стана, качи се на колелото и си тръгна.

СЪДЪТ към обвиняемия Г. А.: Как се стигна до Вашето задържане?
ОБВИНЯЕМ Г. А.: Потърсиха ме и ме задържаха.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямаме искания.

АДВ.М.: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямаме искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, поддържам искането
си за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по
отношение на обвиняемия Г. А..
Версията, която пресъздаде обвиняемият А. е негово защитно право и аз
лично съм склонен да не вярвам на тази версия, защото тя противоречи на
събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка въобще не е
такава, каквото я описа обвиняемият А.. Същата се различава коренно и сочи
активни негови действия по нанасянето на най – малко на два удара в главата
и в тялото на жертвата. Да, имало е бутане на колелото, при което бутане
пострадалият е паднал на земята, но е паднал на задните си части и леко
странично.
В този момент обвиняемият А., който е бил на около метър и половина,
два, седящ на пейката е станал, скочил е, отишъл е към пострадалия и го е
изритал в главата и е скочил на гръдния му кош. Тези обстоятелства, за които
ви казвам, са подкрепени от показанията на трима или четирима свидетели,
които описват това поведение и в това аз виждам една престъпна деятелност,
която изцяло покрива състава на престъплението по чл.115 от НК, за което
обвиняемият А. е привлечен към наказателна отговорност.
Тези рани, които се описах по пострадалия, са в резултат на
извършената аутопсия. Все още не изготвено медицинско заключение, но
имаме убедителни писмени доказателства от аутопсионният протокол и тези
медицински документи, които сочат тежък хематом в черепната кухина, в
резултат на счупване на черепната кухина, причинено от силен удар с тъп
предмет. Имаме хематом по гърдите, които рани показват, че по тялото и в
главата, най – вече, на жертвата са попаднали тежки удари, несъвместими с
живота – счупване на черепа, което е довело до образуването на хематом, от
който пострадалият е починал няколко дена по – късно.
Версията, която ви пресъздаде обвиняемият А. е негова защитна
позиция и тя не може да бъде подкрепена, защото противоречи на
3
доказателствата. Имаме сигурен мотив за извършване на това престъпление и
това е една натрупана омраза, злоба, бих казал, към жертвата, който няколко
дни преди това е заплашил приятелката на обвиняемия А., като я е заплашил с
опряна вилица до врата и до главата , като от този момент нататък у нея и у
обвиняемия е настъпила една неприязън към жертвата, която в този ден е
избухнала и е довела до тези последици.
Така че имаме мотива, имаме четирима свидетели очевидци и
разполагаме с предварителни данни, относно вида и характера на
уврежданията. Всичко това беше достатъчно основание обвинението да счете,
че са наЛ. достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НПК и да
привлече към наказателна отговорност обвиняемия Г. А.. Той какво ще
говори и как ще пресъздава фактите си е негово право, но доказателствата, до
настоящия момент, сочат това.
Относно предпоставките за задържането аз мисля, че тези
доказателства, които посочих, правят основателно подозрението в обвинение.
В кориците на делото ще видите една заповед по Закона за домашното
насилие, издадена срещу обвиняемия А., с която същият е отстранен от дома
си за упражняване на насилие над неговата майка. Тази заповед по Закона за
домашното насилие, както и действията които е извършил, определят
обвиняемия А. като личност с особено висока степен на обществена опасност.
Личност, която е склонна към агресия, склонна към посегателство срещу
човешкото здраве, несъобразяващо се с установения правов ред, личност –
агресивна, злобна и заради това считам, че обвиняемият А. е в състояние да
попречи на разследването, чрез въздействие върху свидетели.
От друга страна, самата тежест на обвинението предполага една
опасност обвиняемият А. да се укрие, предвид високия размер на
наказанието.
Всички тези обстоятелства ме накараха да везма решение да внеса
настоящото искане, което, отново подчертавам, поддържам изцяло. Считам,
че са наЛ. предпоставките на закона за вземане на най – тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража“ и моля с Вашето
определение да вземете именно тази мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия Г. А..
Благодаря!
АДВ.М.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин
Прокурор, оспорвам така внесеното предложение, като ще изложа накратко
съображенията си.
Подзащитният ми Г. А. е привлечен в качеството на обвиняем за
извършване на най – тежкото престъпление по смисъла на нашия закон. По
закона, това е тежко престъпление, а в обикновената, човешка разговорна реч
това е най – гнусното престъпление – да отнемеш човешки живот! Животът се
дава веднъж и никой, под никаква форма няма право да го отнема! Като
казвам това, нямам предвид да разсея вниманието ви с празни фрази и ще Ви
4
моля да оставим емоциите настрани и да преценим дали действително е
извършено такова деяние и можем ли да направим ние едно обособено
предположение за извършено престъпление по смисъла на чл.115 от НК?
Безспорно, причинена е смърт. Безспорно, подзащитният ми е
съпричастен към причиняването на действия, които могат да причинят
смъртта, но аз определено считам, че конкретният случаят, макар и работно
това обвинение, не кореспондира с доказателствата. Уважаваният от мен
прокурор заяви, че са наЛ. безспорни доказателства и всички данни водят
единствено за причиняване на умишлена смърт.
Аз считам, че нито мотив е имало, нито причина. Да, имали са някакви
предходни взаимоотношения, но подзащитният ми и пострадалият са близки
от деца. Многократно са поддържали приятелски отношения и аз не считам,
че един такъв конфликт може да доведе до причиняването на смъртта. Вижте
и самите действия – когато неговата приятелка се насочва и блъска
пострадалия с колелото, обвиняемият А. отива да предотврати самото деяние.
Започва да отправя дори упреци срещу приятелката си. Това не са действия
на един човек, който иска умишлено да причини смърт на другиго.
Последващите действия на моя подзащитен – същият оказва помощ на
пострадалия. Аз определено считам, че предходните действия не могат да
създадат такава омраза, която да лиши от живот някой, с който си бил в
близки отношения.
Разбираемо е процесуалното поведение на прокуратурата. Това са
тежки деяния, които са трудно доказуеми, но аз считам, че не само вземането
на най – тежката мярка за неотклонение може да осигури правилното
протичане на процеса.
Действително, формално са наЛ. основанията на чл.63, ал.1 от НПК.
Извършено е тежко престъпление, но относно личността на подзащитния ми
по никакъв начин не може да се включат всички тези квалификации, които
бяха направени. Същият не е осъждан до сега, има постоянен адрес. Да, имало
е някаква заповед за домашно насилие. Ами да! Как да живее с приятелката
си, която всекидневно употребява алкохол в едно семейство с мака си? Явно
той защитава приятелката си, майката е против тази връзка, но това са
семейни отношения. Да, подсилват някои въздействия, но нямат отношение
към това деяние.
Ето защо, аз ще Ви моля когато обсъждате въпроса за вземане на най –
тежката мярка за неотклонение, независимо от всичко аз определено считам,
че в случая не може да се поставя въпросът за престъпление по смисъла на
чл.115 от НК и ако забелязвате, в кориците на делото предварително всички
други колеги, които са се занимавали с делото, квалифицират деянието по
съвсем друг текст, но аз предоставям на съда решението.
Тук не е за подценяване и едно друго обстоятелство. Тази общност има
свои закони и действия. Възможно е да се получат и някакви действия по
саморазправа, впоследствие. Така че от една страна аз считам, че не е
5
правилно да се вземе най – тежката мярка за неотклонение, а една мярка за
неотклонение като „Домашен арест“ ще изиграе същата роля. Ще осигури
присъствието на обвиняемия, той няма къде да ходи. Ще му бъде наложена
„Забрана за напускане пределите на РБългария“. Същият няма да излиза от
къщи и няма да е в състояние да въздейства на свидетелите.
Както виждате свидетелите са разпитани и никой не твърди, че е видял
повече от един удар. Друг е въпросът, че има показания, според които
пострадалият е бил забелязан с подобни рани в областта на главата в
предходните дни. Тези обстоятелства се са изяснени още и на този етап няма
как да бъдат изяснени тези неща.
Аз определено считам, че не следва да се взема най – тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, поради което аз ще Ви моля да
вземете мярка за неотклонение „Домашен арест“ на обвиняемия Г. А..
Считам, че тази по – лека мярка за неотклонение ще изиграе същата роля и
обвиняемият ще бъде осигурен и възпрепятстван за някакви действия, които
могат да бъдат вредни за продължаване на процеса.
В този смисъл, ще Ви моля за Вашето решение.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
ОБВИНЯЕМ Г. Х. А.: Бях приятел с бати Васко. Не съм му скачал на
гърдите, както каза прокурорът. Не искам да оставам в ареста. Моля за мярка
„Домашен арест“. Ще я изпълнявам в нас, при майка ми. Майка ми не ми е
направила това ограничение заради мен, а заради приятелката ми, която е
алкохоличка. Аз нямам проблеми с майка ми. Майка ми дори за Великден
козунаци ми беше направила и яйца ми беше боядисала и аз ходих да ги
взема.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, констатира
следното:
Първоинстанционно производство по реда на чл.64 от НПК,
инициирано от Окръжна прокуратура – Силистра, с искане за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Г. Х. А. – обвиняем по
досъдебно производство №1886 ЗМ – 160/2023г., по описа на РУ на МВР –
Силистра, пр.пр.№486/2023г., по описа на Окръжна прокуратура – Силистра.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Силистра – прокурор С. Т. поддържа изцяло искането, като излага подробни
доводи в подкрепа на същото и моли то да бъде уважено, ако бъде взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия
А..
Явилият се служебен защитник – адв.М. от АК – Силистра счита, че
може да бъде приложена и по – лека мярка за неотклонение, като предлага
„Домашен арест“. Развива съображения, относно становището си по
въпросите за мярката за неотклонение.
В последната си дума обвиняемият Г. А. желае да му бъде наложена
6
мярка за неотклонение „Домашен арест“, която може да бъде изпълнявана в
дома на майка му.
От данните по делото става ясно, че обвиняемият Г. Х. А. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.115 от НК – убийство. От
събраните по делото, до този момент, гласни и писмени доказателства, а
именно протокол за оглед ведно с фотоалбум, протокол за претърсване, ведно
с фотоалбум и протоколи за разпит на свидетели може да се направи
обосновано предположение, а също и от самите обяснения на обвиняемия, че
той е съпричастен към извършване на престъплението, а именно причиняване
на смъртта на Л.то Васил Т. Енчев.
На този етап повдигнатото обвинение по чл.115 от НК представлява
тежко, по смисъла на закона, престъпление, наказуемо с „Лишаване от
свобода“ за значителен период от време.
Съгласно разпоредбите на НПК, за да бъде наложена исканата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ законът изисква освен наличие на
обосновано предположение, че престъплението е извършено, кумулативно
наред с него и наличие на опасност от укриване и от извършване на
престъпление. Тези две предпоставки е необходимо да са наЛ. едновременно.
Вярно е, че обвиняемият А. не е осъждан, но същевременно е вярно и
това, че по делото действително фигурират данни, че по отношение на същия
е издадена заповед за защита от домашно насилие по отношение на неговата
майка. Независимо от причините, които са довели до това, може да се
направи извод, че обвиняемият има склонност към агресивни прояви и, както
заяви и прокурорът, тя може да доведе до това, че ако му бъде наложена по –
лека мярка за неотклонение и обвиняемият получи възможност да контактува
със свидетелите, да се опита да им окаже въздействие, особено на тези трима
- четирима свидетели, които действително са дали показания, че са го видели
как удря по главата с крак пострадалото Л. Васил Т. Енчев, което
впоследствие е починало.
Това обстоятелство, както и фактът, че трудно може да се каже, че
адресът на обвиняемия А. е категорично установен, с оглед на това, че към
деня на извършване на деянието същият е нямал право да се приближава до
майка си и е живеел на квартира, наред с обоснованото предположение че
обвиняемият А. е извършил престъплението, дават основание да се приеме, че
най – подходяща е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия Г. А., тъй като предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК са наЛ..
Доколко се касае за текста на чл.115 от НК или за друг текст от НК,
който води до причиняване на смърт, според съда това не е въпрос, който
следва да се обсъжда в това производство. Всички обстоятелства, касаещи
механизма на извършване на деянието, както и това дали пострадалият Васил
Т. Енчев е имал предходни увреждания, които да са довели до по – бързата му
смърт, ще бъдат изяснявани в хода на по – нататъшното досъдебно
роизводството и провеждане, евентуално, на съдебно следствие.
7
Имайки предвид разпоредбата чл.63, ал.1 от НПК и наличието на
предпоставките, необходими за преценка на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, като най – подходяща съдът счита, че следва да
наложи именно такава.
Предвид изложеното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, по
отношение на Г. Х. А., ЕГН **********, обвиняем по ДП №1886 ЗМ –
160/2023г., по описа на РУ на МВР – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 3 –дневен срок от днес,
пред Апелативен съд – Варна.
В случай на жалба или протест, съдът насрочва делото пред Апелативен
съд – Варна за 25.04.2023г. от 10:00часа.
ОБВИНЯЕМ Г. А.: В случай на обжалване или протест не желая да
присъствам пред Апелативен съд – Варна.
КОПИЕ от Определението да се изпрати на ОС „Изпълнение на
наказанията” – Силистра и ОЗ „Охрана” – Силистра.


Заседанието приключи в 12:30 часа.
Протоколът се написа в съдебно заседание и изготвен на 17.04.2023г.


Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
Секретар: _______________________
8