Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47/14.02.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 26 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана
в законния срок жалба от „Б.И.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***
представлявано от С.С., чрез процесуалния му представител адвокат М.У. от САК против
Решение №260133 от 16.11.2021 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД №
206 по описа за 2021 година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № М-31-ДНСК-14 от 07.04.2021година издадено от заместник
Началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на „Б.И.”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя инж. С.Д.С. в качеството му на
упражняващо строителен надзор на строеж от четвърта категория: „Ремонт
и реконструкция на църковен храм „Свети Никола Стари“ (основна сграда, помощна
сграда, камбанария) и благоустрояване на двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид. 44238.500.9672 по
КККР/,
за извършено административно нарушение на чл. 142,
ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 96,
ал. 4, т. 3 и ал. 6 ЗУТ, е наложена административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5000.00лева /пет хиляди/, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6
от ЗУТ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че издаденото НП не съдържа описание на
нарушението, дата и място на неговото извършване, както и обстоятелства при
които е извършено и доказателства които го потвърждават, поради което е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
описанието на нарушението не е ясно и не дава възможност на касатора да разбере
какво е имал предвид административния орган, поради което е нарушено правото му
на защита. По нарушението на материалния закон сочи, че вмененото
административно нарушение е несъставомерно. Сочи, че представените в съдебно
заседание заповеди №522/1979г. и №РД-14-02-148/18.03.1982г. на МСА не са
посочени в НП, а са приети едва в съдебното производство, поради което и
строителната забрана не е била налице. В съдебно заседание процесуалния
представител на касатора адвокат М.У. *** поддържа касационната жалба като моли
за отмяна на първоинстанционното решение и на издаденото НП. Подробни
съображения развива в представено по делото писмено становище. Претендира
сторените разноски по представен списък.
Ответника по касационната жалба чрез надлежно
упълномощения Цветомила Иванова Харалампиева служител с юридическо образование оспорва касационната жалба, като по съществото на
делото моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда
доводи за законосъобразното ангажиране на административно наказателната
отговорност на касатора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в мотивите на съдебния акт
правилно е прието, че са събрани достатъчно доказателства за извършеното
нарушение и правилно е приложен материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Административен съд-Монтана, в настоящия
касационен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните, извърши проверка на оспореното решение и след преценка на събраните
по делото доказателства, установи следното:
Наказателното постановление е издадено
срещу „Б.И.”
ЕООД с ЕИК ********* в качеството му на упражняващо строителен надзор на строеж
от четвърта категория: „Ремонт и реконструкция на църковен храм „Свети Никола
Стари“ (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и благоустрояване на
двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на
гр. Лом /ПИ с ид. 44238.500.9672 по КККР/, за извършено административно
нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2
във вр. с чл. 96, ал. 4, т. 3 и ал. 6 ЗУТ, като на основание чл. 237, ал. 1, т.
6 от ЗУТ е наложена административно наказание – имуществена санкция. Районния
съд е приел от фактическа страна, че на 09.09.2020 г. главният архитект на община Лом
съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал разрешение за строеж за „Ремонт и реконструкция на църковен храм „Свети Никола
Стари“ (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и благоустрояване на
двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид. 44238.500.9672 по
КК/. Имотът се намира в североизточната част на кв. „Боруна“,
на територията на регистрирано от „Геозащита Плевен“ ЕООД свлачище с № MON 24.44238.92. В качеството си на лице, упражняващо строителен
надзор касатора „Б.И.“ ЕООД, съставил комплексен доклад с положителна оценка за
съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към въпросния
строеж. Заключението от комплексния доклад е, че това съответствие е налице и е
предпоставка да бъде издадено разрешително за строеж. При извършена проверка на
16.09.2020 г. от служители на РДНСК – Монтана във връзка с издаденото
разрешение за строеж, било установено, че комплексния доклад с оценка за съответствието на инвестиционния проект с
основните изисквания към строежа, е изготвен в нарушение на правилата и
нормативите за устройство на територията – в свлачищен район с наложена
строителна забрана и при липсата на предварително съгласие на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, за което е съставен и констативен
протокол. При тези факти и представените в съдебно заседание допълнителни
доказателства неоспорени от касатора в настоящето производство въззивния съд е
приел, че при реализиране на административно наказателната отговорност не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като е обсъдил
доводите за дата и място на извършване на нарушението и неговото описание,
приел е, че не е нарушено правото на защита на касатора. При правилно
анализиране на правните норми съотнесъл фактите към извършеното административно
нарушение
чл. 142, ал. 5, т. 2
във вр. с чл. 96, ал. 4, т. 3 и чл.96, ал. 6 ЗУТ, съобразно основанието по чл.
237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и предвидената в него санкцията, като потвърдил
оспореното НП.
Касационната инстанция в настоящия състав
приема, че жалбата е неоснователна, а Решението на въззивния съд е валидно,
допустимо и правилно.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от представената Заповед №РД-13-196/01.07.2019 г. на
началника на ДНСК, с която в т.12 са предоставени правомощия на заместник началник
на ДНСК да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички
категории строежи.
Настоящият състав на касационната инстанция
споделя установената от районния съд фактическа обстановка, която съответства и
на описаната в АУАН и НП, както и изведените от районния съд правни изводи за
материална законосъобразност на наказателното постановление. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, които е анализирал в цялост, изяснил е
относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, като е извел правилни и обосновани
правни изводи за процесуална законосъобразност на АУАН и НП. Фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство са безспорно установени и доказани.
Правилно е приложен материалния закон, тъй като чл. 237, ал.
1, т. 6 ЗУТ регламентира точно случаите свързани с изготвянето на
комплексен доклад и оценка на съответствието, които следва да се съобразяват с
изискванията на чл. 142, ал.
5 ЗУТ. По делото пред районния съд са събрани относимите доказателства,
включително и такива, установяващи попадането на УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ
с ид. 44238.500.9672 по КК в свлачище от Регистъра на свлачищните райони. Тези
доказателства не са били оспорени пред въззивния съд, който е съд по
доказателствата. Разпоредбата
на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ към Дв. Бр.101/2015г. е императивна
и изисква даването на предварително съгласие от министъра за всички строителни
и монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж. За предвиденият ремонт и реконструкция
на църковен храм "Свети Никола Стари" - основна сграда, помощна
сграда и камбанария, се изисква разрешение за строеж, а след като това строителство ще се
извършва в регистриран свлачищен район, е необходимо и предварителното съгласие
на министъра в този см. е Решение по адм. дело № 6828/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова.
Не е налице допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на акта и наказателното постановление, което да води
до отмяна на последното, още по-малко да е ограничено правото на защита на
административно наказаното търговско дружество, чиято отговорност е безвиновна. За да е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 237, ал 1,т.6 от ЗУТ, е необходимо и достатъчно да се установи, че юридическото лице извършило
оценка за съответствие на инвестиционния проект в нарушение изискванията на
чл.142, ал.5 от ЗУТ, което в случая е констатирано при извършена проверка
на 16.09.2020г., видно от съставения констативен протокол №Л-25. С оглед на това съдът намира, че датата на извършване на нарушението
е посочената в констативния протокол за извършената проверка, спомената в АУАН и
НП. Самият
момент при липса на предварително съгласуване от МРРБ предвид свлачищния район
не е елемент от
фактическия състав на нарушението и същият не би могъл да се посочи от
административно наказващия орган в АУАН и наказателното постановление. Поради
това, в конкретния
случай, извършването
на нарушението не е обвързано с конкретна дата, която да бъде посочена в АУАН и наказателното постановление и липсата на такава не съставлява
процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП. След като в АУАН и НП изрично е
посочена датата на извършване на проверката на място на строежа, съдът приема,
че датата на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирана и не се е
стигнало до ограничаване или нарушаване правото на защита на лицето. С оглед на тази дата както правилно е
отразил и въззивния съд не са изтекли визираните в чл. 34 от ЗАНН
срокове. От друга страна законодателят в чл. 53, ал.2
от ЗАНН категорично постановява, че пороците на акта не са пречка за
издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин
извършването на деянието, кой е авторът, т.е. самоличността на нарушителя и
неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да
се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен,
поради което и твърденията на касатора за липсата на конкретна дата и място на
нарушението не съставлява основание за отмяна на НП поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила . Строгото съблюдаване на законните
реквизити досежно наказателното постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление,
но обосноваността на последното, обаче, зависи не само от данните в него, а и
от съдържанието на цялата административно наказателна преписка от която
безспорно се установява и датата на нарушението и датата на констатирането,
както и мястото на извършване на административното нарушение посочения имот с
индивидуализиращите му се данни предмет на оценка за съответствието на инвестиционния
проект с основните изисквания за издаване на разрешение за строежа.
С оглед значимостта на обществения интерес
от законно разрешено строителство и конкретиката по случая, обосновават и
изводът за приложението целта на ЗУТ, като изключват маловажност за вмененото
административно нарушение.
С оспореното НП е наложено на касатора административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 5000,00 лв. /пет хиляди/,
което е законовият минимум, предвиден по чл. 237, ал.1, т.6
от ЗУТ, така че няма основание да се обсъжда явна несправедливост на
наказанието.
По изложените съображения, касационната
жалба е неоснователна, а решението на районния съд като постановено при
отсъствие на отменителни основания по чл. 348 от НПК,
ще следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата е направил в срок
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото и като взе предвид,
че по делото ответникът е бил представляван от служител с юридическо
образование взел участие в открито съдебно заседание то по аргумент от чл. 17,
ал. 3 АПК, във вр. с чл. 32, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс, съдът намира, че са
налице условията на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН /към
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Поради това, ще следва
жалбоподателят да заплати на ответника разноски за процесуално представителство
в размер на 80.00лева
/осемдесет/.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260133 от
16.11.2021 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 206 по описа за
2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № М-31-ДНСК-14
от 07.04.2021година издадено от Заместник Началник на Дирекция за национален
строителен контрол.
ОСЪЖДА „Б.И.” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя инж. С.Д.С. да заплати на Дирекция за Национален
строителен контрол София, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща разноски за процесуално представителство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: