РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. гр. Хасково, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640100699 по описа за 2022 година
Предявен е от Д. Т. И. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.“********, със
съдебен адрес гр.Хасково, ул.“******, адв.Т. Ч., против Община Хасково,
пл.“Общински“ №1, ЕИК *********, представлявана от кмета С. Н. Д., иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че около 21:30 ч. на 15.10.2021 г. получила сигнал по телефона
от В. В., че в района на автогарата в гр. Хасково, на едно от кръстовищата на бул.
„Съединение“ и бул. „Стефан Стамболов“, от МПС било ударено безстопанствено
куче. Когато пристигнала на мястото на инцидента, тя заварила там С. Т. Б. и В. В.,
като установили, че кучето се нуждаело от спешна ветеринарно-медицинска помощ,
тъй като лежало на тротоара неподвижно и в особено тежко и безпомощно състояние,
като от задния му ляв крайник течало обилно кръв, а по тялото му имало множество
рани. Ищцата се свързала с д-р П. - практикуващ ветеринарен лекар в клиника „**** в
гр. Хасково, който незабавно се отзовал на място и помогнал с транспортирането на
кучето до клиниката. Там той извършил медицински преглед и оказал първа помощ на
кучето с кръвоспиращи и обезболяващи медикаменти. След като установил вида и
степента на уврежданията, преценил, че кучето следвало да остане на лечение в
клиниката до пълното му възстановяване. На следващия ден била направена и
рентгенова снимка, от която се установило, че кучето получило проста дистална
фрактура на лява бедрена кост. На 23.10.2021 г. била извършена и операция на кучето с
фиксиране на фрактуриралите елементи чрез планка и кортикални винтове, като
лекарят предвидил, че след около два месеца от поставянето на крепежните елементи,
те следвало да бъдат свалени. Проведеното лечение и пълното описание на
интервенциите се съдържали в издадените от д-р П. епикриза и амбулаторен лист от
08.11.2021 г. В съответствие с чл. 16 от ЗЗЖ ищцата уведомила за случая
компетентните органи със сигнал на 16.10.2021 г., подаден по имейл до Кмета на
Община Хасково и до Директора на ОБДХ - гр. Хасково. В последствие, на
1
03.11.2021г., кучето било предадено на служители от Общинския център за кастрация и
овладяване на популацията на безстопанствени животни в стабилно състояние за
донаблюдение в посттерапевтичния му период, където се намирало и към настоящия
момент. Според ищцата, в периода 15.10.2021 г. до 08.11.2021 г. ответникът проявил
бездействие, поради което тя предприела всички спешни и незабавни действия по
опазване на живота на безстопанственото куче и поела лична отговорност за
извършване на едно добро дело. Сочи още, че за услугата по лечението на кучето,
заплатила със собствени средства сумата от 898 лв., както и банкова такса в размер на
3 лв. или общо - 901 лв., за които суми й била издадени фактура и вносна бележка. На
08.12.2021 г. ищцата депозирала в деловодството на Община Хасково покана за
доброволно плащане на горепосочената сума, но и до настоящия момент тя не била
възстановена. Поддържа се, че в качеството си на орган на местната власт, съгласно
ЗЗЖ ответната община била задължена да осигурява спешна ветеринарно-медицинска
помощ в случай на намерено болно или наранено животно, както и да осъществява
надзор и да полага грижи спрямо кучетата на нейна територия. Тъй като ищцата
извършила действия, съставляващи задължение на ответника, счита, че същият
следвало да възстанови извършените от нея разходи, заедно с лихвите, което
обосновавало правния интерес на ищцата от завеждане на иска. Във връзка с
процесното вземане тя подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2950/2021 г. по описа на РС-Хасково.
Съдът уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение на парично задължение, но
на 01.03.2022 г. получила съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение било
постъпило в срок възражение от длъжника, и било указано, че в едномесечен срок
може да предяви иск относно вземането си.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата сумата в общ
размер на 901 лева - главница, представляващи направени разходи за лечение с
включени медикаменти на безстопанственото наранено куче „***“, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК –
20.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и оспорва
същия по и основание и по размер. Твърди, че не бил длъжен да предприеме
извършените от ищцата действия, като тя следвало да информира компетентните
органи по смисъла на ЗЗЖ, което не била направила към момента на установяване на
раненото куче, а едва на следващия ден. Поддържа се и че работата е била предприета
уместно от нея, тъй като бил налице и друг начин за защита интересите на
заинтересованото лице. Ответникът оспорва размера на претендираните от ищцата
разноски. От представената епикриза се установявали кои представлявали конкретните
действия по оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ и за същите ищцата
била заплатила 50 лева. Самата епикриза и фактурата за лечение обаче не давали
необходимата информация какви точно действия били извършвани по време на
лечението на кучето и коя от тях на каква цена е. Така например, в епикризата било
посочено, че била извършена постоперативна амбулаторна терапия с включени
стационарни грижи, но конкретната клиника не разполагала със стационар за лечение
на кучета и в този смисъл се оспорва твърдението, че за кучето били полагани такива
грижи.
С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска
и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
На ищцата е издадена фактура на 08.11.2021г. от „Хивет“ООД за сумата от
898лв. с ДДС за лечение на куче с включени медикаменти. С вносна бележка от
17.11.2021г. ищцата е заплатила сумата от 898лв. и 3лв. комисионна за банката по
сметка на издателя на фактурата.
На 18.10.2021г. в БАБХ – ОД по безопасност на храните е регистриран сигнала
на ищцата за намереното ударено безстопанствено куче в района на автогарата на
гр.Хасково, както и за отвеждането му за преглед и лечение в клиника „****“. С
исковата молба се представят издадените от д-р П***** епикриза на
безстопанственото куче и амбулаторен лист за постъпването му по спешност в
клиниката за преглед, диагностика и терапия.
На 08.11.2021г. директора на ОП „Екопрогрес“-Хасково информира ищцата във
връзка със сигнала и от 16.10.2021г., че съгласно разпоредбите на чл.16 от ЗЗЖ, който
намери болно или наранено животно, е длъжен да информира компетентните органи и
те от своя страна осигуряват спешната ветеринарно медицинска помощ и настаняване
на животното в приют. След като бъде предадено намереното наранено куче в приюта,
за което са готови да съдействат, ще бъдат предприети незабавни мерки за лечението
му. В тази връзка общината поемала разходите по лечението на животното, когато то
вече бъде настанено в съответния обект. Още повече, че конкретното куче е
немаркирано и тепърва след настаняване в приюта ще бъде предприето издирване на
евентуалния му собственик. В отговор на това писмо ищцата уведомява общинското
предприятие, че въпросното куче е обработено, оперирано и на 03.11.2021г. взето от
служителите на приюта и настанено във временния такъв в гр.Хасково, като
предстояла втора операция за премахване на елементите от крака в клиника „*****,
гр.Хасково, след което ще бъде отново върнато в приюта за кастриране, чипиране и
регистриране. Със същото заявление ищцата прави искане за възстановяване на
разходите за извършените медицински действия на стойност 898лв. с ДДС. Представя
служебна бележка за банковата си сметка.
С постановление от 04.02.2022г. РП-Хасково отказва да образува досъдебно
производство и прекратява образуваната преписка, като приема, че в случая не е
налице умишлено деяние, като ако има такова о е непредпазливо и не е обявено от
закона за наказуемо. В своето постановление за отказ да се образува досъдебно
производство прокурор при РП-Хасково цитира разпоредбата на чл.325б от НК,
съгласно която който като прояви жестокост към гръбначно животно му причини
противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода
до три години и глоба от 1000лв. до 5000лв. Сочи се, че липсват данни за извършено
престъпление от общ характер.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът
назначи и изслуша съдебна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение ветеринарния лекар сочи, че произхода на
описаните увреждания при процесното куче е вследствие на механично въздействие на
твърд предмет /лек автомобил/ върху организма на кучето, предизвиквайки
разединяване на меките тъкани – рани и на твърдите тъкани /кости/ - счупване
/фрактури/. В своето заключение вещото лице сочи, че медицинският преглед,
извършен на кучето показал фрактура на лява бедрена кост. Степента на това
увреждане, според вещото лице, води до нарушаване на движенията на животното и
силна болезненост, а ненавременното лечение може да доведе до усложнения и дори до
смърт на животното. При така възникналите и установени увреждания животното се е
нуждаело от спешна и неотложна помощ и лечение. Ветеринарномедицинската намеса
е насочена за овладяване на кръвоизливите, болката и шока след претърпяното ПТП, а
3
в по-късен етап и възстановяване целостта на счупената кост чрез остеосинтеза.
Вещото лице намира, че извършените на кучето манипулации съответстват на
патологичното състояние, в което е закарано. При първичния преглед е установено
разединяване на меките тъкани – рани, силна болезненост, оток на засегнатите тъкани
и органи. Впоследствие чрез рентгенологично изследване е открито счупване на
бедрена кост на левия крак, което налага оперативна намеса чрез поставяне на планка и
винтове – остеосинтеза, извършена след няколко дни, за да спадне отока от първичната
травма. Според вещото лице, при така установените травми и наранявания, както и
кръвоизливи, състоянието на животното е изисквало спешна ветеринарно медицинска
помощ. Намира, че разходите по лечението съответстват на оказаното лечение и цените
на извършените манипулации, съгласно ценоразписа на клиниката, който не
противоречи на единен минимален ценоразпис за извършване на ветеринарно
медицински услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи относно основателността на предявения иск:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр.чл.61
ал.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадената
заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът се явява основателен. За да е налице водене на
чужда работа без пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа /правни или
материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда
работа и това да е извършено доброволно, а не като задължение по закон /чл.60 ал.1 от
ЗЗД/. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово
име, да го обезщети за личните задължения, които е поел и да му върне всички
разноски, които е направил /чл.61 ал.1 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от
ЗЗЖ, всеки който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира
приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по
безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните
работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
Изброените органи от своя страна са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна
ветеринарно медицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект.
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
категоричен начин се установява, че на 15.10.2021г. ищцата е била уведомена за
намерено ударено от МПС безстопанствено куче. Пристигайки на място, ищцата
установила, че кучето се нуждае от спешна медицинска помощ, защото лежало
неподвижно и било в особено тежко и безпомощно състояние. Кучето имало
множество рани, а от задния ляв крайник обилно течала кръв. При тези данни по
делото по категоричен начин се установи, че ищцата взела безстопанственото животно
и го откарала за преглед във ветеринарна клиника "****", където същото било
прегледано от ветеринарен лекар. Установи се, че на същата дата му е оказана спешна
медицинска помощ за овладяване на кръвотечението и болката и извеждането на
животното от състоянието на остър шок. В издадените от ветеринарния лекар
медицински документи е отразено, че кучето е настанено в клиниката за наблюдение и
последваща терапия, назначени са допълнителни морфологични и биохимични кръвни
изследвания, при които се наблюдава слабостепенна анемия, тромбоцитопения и
горногранична левкоцитоза. Назначена е също така рентгенография на крайника, като
се установява проста дистална фрактура на лява бедрена кост. Назначено е оперативно
4
решение на проблема. След необходимата подготовка на пациента ветеринарния лекар
насрочва и извършва остеосинтеза на 23.10.2021г. с фиксиране на фрактуриралите
елементи чрез планка и кортикални винтове. Назначена е съпътстваща антибиотична,
противовъзпалителна, противооточна, обезболяваща и общоукрепваща терапия. В
представената по делото епикриза, издадена от ветеринарната клиника, са описани
всички разходи по лечението на безстопанственото куче, възлизащи на обща стойност
от 898лв.
В своето заключение по назначената ветеринарномедицинска експертиза вещото
лице категорично заявява, че при така установените травми и наранявания, както и
кръвоизливи, състоянието на животното е изисквало спешна ветеринарно медицинска
помощ. Също така вещото лице намира съответствие на разходите по лечението на
кучето с цените на извършените манипулации, съгласно ценоразписа на клиниката,
който не противоречи на единния минимален ценоразпис за извършване на
ветеринарно медицински услуги. След оказаната му спешна и след това неотложна
медицинска помощ и назначените терапии кучето е останало в клиниката за терапия и
лечение, след което е предадено на служителите от общината за кастрация и
овладяване на популацията на безстопанствени животни. Ветеринарния лекар е
отразил в издадения амбулаторен лист, че кучето е предадено на общинските
служители в стабилно състояние за донаблюдение в посттерапевтичния му период.
При анализ на събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и
взаимна връзка категорично се установява, че ищцата е уведомила ответната община и
ОДБХ-Хасково за намереното безстопанствено животно и предприетите мерки за
оказване на медицинска помощ на същото. Видно от приложената по делото
кореспонденция между Община Хасково, ОП „Екопрогрес“, и ищцата на последната е
отговорено едва на 08.11.2021г., когато вече безстопанственото животно намерено на
улицата в безпомощно състояние е било оперирано, стабилизирано и се е провеждало
вече последващо назначената му терапия от ветеринарната клиника. От данните по
делото става ясно, че едва след извършване на съответните медицински манипулации и
лечение и няколко дневен престой в клиниката кучето е настанено в приюта към
общината.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ищцата е изпълнила
законовите си задължения да информира компетентния орган, в случая Община
Хасково, за намереното пострадало животно. Несъмнено, предприетите от ищцата
действия представляват оказване на спешна и след това и на неотложна медицинска
помощ на пострадалото животно, което категорично не води до извод за отпадане на
отговорността и задълженията на Община Хасково, вменени й със закон в подобни
случаи. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответната
община, че на ищцата не се дължи възстановяване на сумата, която е заплатила за
оказаната медицинска помощ на безстопанственото куче. Съгласно разпоредбите на
ЗЗЖ органите на местната власт, сред които и общината, са сред основните
институции, ангажирани със защитата на животните, при това не само
безстопанствените /чл.2, чл.16, чл.40 от ЗЗЖ/. Изброяването на институциите е
алтернативно, поставено в зависимост от компетентността им за полагане на
съответните грижи за различните видове животни и заболявания. В случая се касае за
пострадало куче, очевидно без стопанин, предвид липсата на чип и данни за
собственик, като съгласно чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, същото се намира под надзора и грижите
на общината. Съгласно чл.16 ал.2 и ал.3 от ЗЗЖ, ответникът, след като е бил уведомен
от ищеца, е следвало да осигури ветеринарномедицинска помощ и да настани кучето в
приют, както и да вземе мерки за понататъшното му лечение, което не е било свършено
от задължените общински служители. По категоричен начин се установи, че
медицинските грижи за безстопанственото животно са осигурени от ищцата чрез
5
заплащането им. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че
липсват данни за извършено плащане. По несъмнен начин от представеното платежно
нареждане се установява, че ищцата е заплатила по банков път в полза на
ветеринарната клиника сумата от 898лв. с ДДС.
Неоснователни са също така възраженията на ответника, че в случая не се е
касаело до спешна медицинска помощ, тъй като точно обратното се установява от
събраните по делото доказателства. Както от издадените от ветеринарната клиника
медицински документи, така и от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза се установява, че състоянието на кучето е било тежко,
предвид кървящата рана, която е имало на единия си крайник и съответно
безпомощното състояние, в което се е намирало предвид наличието и на други
наранявания и преживения стрес от удара от автомобил. Според вещото лице, степента
на увреждане води до нарушаване на движенията на животното и силна болезненост, а
ненавременното лечение е можело да доведе до усложнения и дори до смърт на
животното. Именно поради тези съображения се е налагало оказването на спешна и на
неотложна помощ на кучето. Имайки предвид гореописаните обстоятелства, съдът
намира претенцията на ищцата за основателна и доказана и счита, че следва да се
уважи. По категоричен начин се установи, че е поела чужда работа – задължение на
Община Хасково, предвидено в закон, като е съдействала за оказване на спешна
ветеринарномедицинска помощ на наранено животно, осигурила му е място, където да
бъде обгрижвано. Във връзка с тези действия ищцата е направила необходими
разноски, заплащайки извършените на кучето медицински манипулации и
съпътстващите разходи за продължаване на неговото лечение. Без тази своевременна
медицинска намеса не е бил ясен крайния изход за здравословното състояние на кучето
и дали същото е щяло да се възстанови.
Неоснователно се явява също така възражението на ответника, че работата не е
предприета уместно, доколкото не е процедирано така, както би направил самият той,
тъй като е имало друг начин да бъдат защитени интересите на заинтересованото лице,
а именно че е следвало да бъде сигнализиран приюта за безстопанствени кучета, тъй
като от данните по делото става ясно, че такова уведомяване е направено
своевременно, но поради нуждата от оказване на спешна помощ на пострадалото
животно, а след това и оперативна намеса и терапия за възстановяване, несъмнено е
имало необходимост от активни действия до момента на поемането на кучето от
приюта. Именно тези необходими и неотложни действия по спасяване живота и
възстановяване здравето на животното са предприети от страна на ищцата.
В конкретния случай, съдът намира, че ищцата е изпълнила своя морален дълг
да помогне на наранено животно, като е потърсила специализирана помощ и е
сигнализирала за това Община Хасково, за да поеме своите законови задължения
спрямо пострадалото животно. Бездействието на ответната община е принудило
ищцата да се заеме с воденото на чужда работа без пълномощие. Същевременно
неоснователно се явява и възражението, че не се дължи заплащане на извършените от
ищеца разходи по лечението на безстопанственото животно, тъй като именно
общината носи отговорност за грижата за тези животни.
С оглед събраните доказателства съдът намира претенцията на ищеца за
основателна и доказана в пълния предявен размер от 901лв. за оказана медицинска
помощ. При това положение, вземането за главница е дължимо ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№2950/2021г. по описа
на РС – Хасково - 20.12.2021г. до окончателното й изплащане.
Съгласно ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, с оглед изхода на настоящото
6
производство, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в
исковото и в заповедното производство разноски в общ размер на 800лв., от които
50лв. за държавна такса, 450лв. за адвокатско възнаграждение и 300лв. възнаграждение
за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хасково,
пл.“Общински“ №1, ЕИК *********, представлявана от кмета С.Н. Д., че дължи на Д.
Т. И. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.“******, сумата в размер на 901лв.,
представляваща задължение по водене на чужда работа без пълномощие – направени
разходи за лечение с включени медикаменти на безстопанственото наранено куче,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2021г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед №977/23.12.2021г. по ч.гр.д.№2950/2021г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1, ЕИК *********,
представлявана от кмета С. Н. Д., да заплати на Д. Т. И. с ЕГН:********** от
гр.Хасково, ул.“********, направените в исковото и заповедното производство
разноски в общ размер общо на 800лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7