Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа т.д.N 2265/20 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „К.-Т.Х.“
м.б.Х, с която е предявен срещу „К.С.“ ООД –в ликвидация иск с правно основание
чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, с който се иска да се установи, че в ТР по партидата на
ответника е вписано несъществуващо
обстоятелство – заличаване на ответника. Твърди се от ищеца, че има качеството
на кредитор на ответника за вземане, което е присъдено с арбитражно решение от
27.08.2019 г. по арб.дело N 600539-2018 г. на Швейцарската Арбитражна Камара, а
препис от решението е бил връчен на ответника на 24.06.2020 г., но не е било обжалвано
и е влязло в сила. Сочи се, че на 18.05.2020 г. е вписано в ТР, че ответникът е
в производство по ликвидация и ищецът е изпратил молба за предявяване на своите
вземания. Поддържа се от ищеца, че на 19.11.2020 г. е било подадено от
ответника заявление за неговото заличаване N 20201119134744, към което е представен баланс, в който обаче
вземанията на ищеца не са били включени, а представените счетоводни документи
са с невярно съдържание, защото не отразяват действителното имуществено
състояние на ответника. Според ищеца към подаване на заявлението не са били
налице условията на чл.273 ТЗ, защото не са били уредени всички задължения на
ответника и остатъкът от разпределяне на останалото имущество. Иска се от ищеца
да се установи, че в ТР по партидата на ответника е вписано по заявление N 20201119134744 несъществуващо обстоятелство – заличаването на
ответника.
Ответникът, на който е назначен особен
представител, е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че
са били налице обстоятелствата по чл.273 ал.1 ТЗ за вписване на приключилото
производство по ликвидация и заличаване на ответника. Освен това се сочи, че
ликвидаторът не е бил уведомен за вземането на ищеца, тъй като не е налице
редовно връчване, поради което ищецът не е имал качеството на „известен
кредитор“. Представеното с исковата молба арбитражно решение няма данни да
подлежи на изпълнение, поради което при висящ спор вземането на ищеца не следва
да се включва в баланса.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявения иск с довода, че решението на арбитражния съд е
връчено на представител на ответника. Освен това ищецът е положил максимални
усилия за връчване на поканата за предявяване на вземане, тъй като е търсил
дружеството както на адреса на управление, така и на адреса на неговия
ликвидатор.
Ответникът, действащ чрез своя особен
представител, е подал допълнителен отговор, с който поддържа възражението, че
ликвидаторът не е бил уведомен за вземането на ищеца, както и че не е налице
връчване по чл.50 ал.2 ГПК на молбата за предявяване на вземане, както и че към
деня на обявяване в ТР на поканата по чл.267 ТЗ не е доказано ищецът да е имал
качеството на кредитор, арбитражното решение да е влязло в сила, както и че
финансовото състояние на ответника е било различено от това, декларирано от
ликвидатора.
Представено е решение от 27.08.2019 г. на
арбитражен орган към Швейцарската камара по дело N 600539-2018 г., с което „К.С.“ ООД /сега заличен/ е
осъден да заплати на ищеца „К.-Т.Х.“ м.б.Х сумата от 18 243,60 ЕВРО, ведно
със законна лихва от 5 % от 15.10.2014 г., сумата от 2 862,30 ЕВРО ведно
със законната лихва от 5 % от 24.01.2015 г., сумата от 10 933,60 лв. ведно
със законната лихва от 5 % от 09.10.2015 г., сумата от 1 789,60 ЕВРО ведно
със законната лихва от 01.01.2016 г., сумата от
13 224,70 ЕВРО, ведно със законната лихва от 5 % от 20.10.2018 г., сумата
от 14 770,70 ЕВРО, както и съдебни разноски от 2403,75 шв.франка,
2925 шв.франка, 29 582,25 шв.франка
и 433,50 ЕВРО.
Представено е удостоверение от 24.06.2020
г. на едноличния арбитър по дело N 600539-2018 г.
на арбитражен орган към Швейцарската камара, в което е удостоверено, че
арбитражното решение е връчено на ответника.
Представено е уведомление от 26.05.2020 г.
на Федералния съд в гр.Лозана, в което се сочи, че пред него не е заведено
производство по обжалване срещу решение
от 27.08.2019 г. на арбитражен орган към Швейцарската камара по дело N 600539-2018 г.
Представена е молба за предявяване на вземане
от ищеца, изпратено с препоръчано писмо до ликвидатора на „К.С.“ ООД –в
ликвидация. В обратната разписка е отбелязано, че на адреса не е открит
ответникът.
Представен е встъпителен ликвидационен
баланс на „К.С.“ ООД –в ликвидация към 31.05.2020 г., както и ликвидационен
баланс към 18.11.2020 г., ведно с доклади на ликвидатора по всеки от тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Ответникът е заличено от ТР търговско дружество и не притежава качеството на правен субект, който може да е страна в гражданския процес, но с предявяване на иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване порочността на вписаното негово заличаване се „поддържа“ правосубектността му с оглед нуждите на процеса.
Процесното заличаване е вписано по партидата на ответника в ТР след проведена процедура по ликвидация, която представлява сложен фактически състав, включващ множество елементи, а предпоставка да се допусне вписването е удостоверяването от ликвидатора на обстоятелствата по чл. 273 ал. 1 ТЗ, които са обусловени от изпълнение на задълженията му и съставяне на предвидените в нормите на чл. 268 ТЗ; чл. 270 ТЗ; чл. 271 и чл. 272 ТЗ документи. Тези документи по същество обективират изявлението на ликвидатора, че е осъществена процедурата по ликвидация и не са останали неудовлетворени задължения на дружеството към трети лица, респ. няма останало имущество.
При липса на предпоставките на чл. 273 ал. 1 ТЗ, макар и да са удостоверени от външна страна с необходимите документи, производството по ликвидация реално не е завършено, поради което вписването на заличаването на търговеца в този случай ще е при незавършен в пълнота фактически състав.
В случая е повдигнато от ищеца фактическото твърдение, което е въведено като основание на иска, че е кредитор, чието вземане не е било отчетено от ликвидатора. Това означава, че подлежи на преценка какво е вземането на ищеца и взето ли е под внимание от ликвидатора при изпълнение на задълженията му по 270 ТЗ, чл. 271 и чл. 272 ТЗ.
От представеното решение от 27.08.2019 г. на арбитражен орган към Швейцарската камара по дело N 600539-2018 г. се установява, че вземанията на ищеца срещу ответника са съдебно признати и по тях е формирана сила на присъдено нещо, защото в удостоверение от 24.06.2020 г. на едноличния арбитър по дело N 600539-2018 г. на арбитражен орган към Швейцарската камара е удостоверено, че решението е връчено на ответника, а от уведомление от 26.05.2020 г. на Федералния съд в гр.Лозана се установява, че пред него не е заведено производство по обжалване на арбитражното решение. Освен това по делото е представено електронно писмо от 12.09.2019 г., изходящо от упълномощения от ответника адвокат по арбитражното производство, от което се установява, че решението е получено от ответника.
От страна на ответника не се твърди да е обжалвано решението, а и не са представени доказателства за висящо производство по обжалване, поради което съдът приема, че решението на арбитражния орган е влязло в сила. В подкрепа на този извод е уведомление от 26.05.2020 г. на Федералния съд в гр.Лозана.
Ответникът е бил страна по заведено дело пред арбитражния съд и доколкото преди откриване на производството по ликвидация на 18.05.2020 г. му е било връчено решението, фактът на знание за вземанията на ищеца е вън от съмнение.
При тези факти съдът приема за установено, че ищецът има качеството на „известен“ кредитор, доколкото ликвидаторът обективно е могъл да узнае за неговите вземания, за които е формирана сила на пресъдено нещо, дори и да не са вписани в търговските книги на ответното дружество.
В този случай ликвидаторът е бил длъжен писмено да уведоми ищеца, чието вземане е съдебно установено. Дори и ищецът да не е предявил вземането си, което обаче е сторил с предявяване на вземане, изпратено чрез куриерска пратка на 03.11.2020 г., ликвидаторът на основание чл.272 ал.2 ТЗ е бил длъжен да вложи в банка на негово име претендираните по арб.дело суми. Ако ликвидаторът не е бил наясно дали решението на арбитражният съд е влязло в сила, той е бил длъжен на основание чл.272 ал.3 ТЗ даде обезпечение на ищеца, след което да разпредели имуществото.
В доклада към встъпителния ликвидационен баланс от 31.05.2020 г. на дружеството в ликвидация е посочено, че има задължения към доставчици в размер на 70 000 лв., но вземанията на ищеца по решението на арбитражния орган само за главница възлиза на 62824,50 ЕВРО, от което следва изводът, че вземанията му не са отчетени, т.е изготвеният от ликвидатора баланс не отговаря на действителното правно положение и не отразява вярно пасива на дружеството. В този смисъл съдът приема, че е неверен и изготвеният от ликвидатора ликвидационен баланс към 18.11.2020 г., в който се сочи, че са погасени всички задължения и дружеството няма задължения.
В случая ликвидаторът не е отчел вземанията на ищеца, защото ищецът не е получил удовлетворение на вземането, респ. за него не е заделено от ликвидатора имущество. Заличаването на ответното дружество е извършено при несъществуващи към момента на вписването му предпоставки по чл. 273, ал. 1 ТЗ - липса на неудовлетворени кредитори, тъй като се установи, че вземанията на ищеца не са удовлетворени, поради което вписаното в ТР обстоятелство по прекратяване на ответното дружество е несъществуващо /в този смисъл решение № 5 от 01.06.2017 г. по т.д. № 3674/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 45 от 16.07.2012 г. по т.д. № 4/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от „К.-Т.Х.“ м.б.Х, регистрирано в Република Австрия, 5020 гр.Залцбург, ул.“*******, вписано в търговския регистър с фирмен N FN 59643 k, срещу „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, че в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК *******, e вписано несъществуващо обстоятелство по заявление N 20201119134744 - заличаване на „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК *******.
ОСЪЖДА „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, да заплати на „К.-Т.Х.“ м.б.Х, регистрирано в Република Австрия, 5020 гр.Залцбург, ул.“*******, вписано в търговския регистър с фирмен N FN 59643 k, съдебни разноски в размер на 2335,98 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: